Решение по дело №521/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Е. А. А., [ЕГН], чрез пълномощник - адвокат Д. А., АК-Пловдив, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1 против решение № 52/30.01.2024 г., постановено по АНД № 4946/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) сер. К № 8046810 на О. М. Бургас, с който на касатора за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.2, т.2 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба“, в размер 100 лв.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения ЕФ, като се твърди, че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и правното основание за налагане на наказанието, неяснота дали е отчетен толерансът в установената скорост на движение, липса на посочена дата на съставяне на ЕФ, допуснати пропуски в протокол за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС). Излагат се и подробни доводи, че нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажно. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд, съответно на обжалвания ЕФ, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал. 1, т. 1-2 от НПК– неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – ОД на МВР Бургас, не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил ЕФ Серия сер. К № 8046810, издаден от ОД на МВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.2, т.2 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева за извършено по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП административно нарушение, затова че на 14.08.2023г., в 09:48 часа, в област Бургас, на второстепенен път (ВП) ІІ-99 км. 3+900, местност „Ченгене скеле“, в посока от [населено място] към [населено място], при максимално допустима скорост за движение извън населено място до 80 км/ч, управлява собствения си лек автомобил „Ауди“ модел „А 3“, рег.№ [рег. номер], със скорост 91 км/ч, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч (11 км/ч превишение). Нарушението било заснето с мобилна система за контрол на скоростта TFR1-M 510, насочено към [населено място] и снимащо в двете посоки. В обстоятелствената част на ЕФ се сочи, че нарушението е извършено в условията на „повторност“, в едногодишния срок от влизане в сила на електронен фиш серия К и № 4082278 на 15.08.2022 г.

Районният съд приел, че на посочените в ЕФ дата и място мобилната система за контрол на скоростта била поставена в служебен автомобил с рег. № [рег. номер] и посредством нея бил засечен и заснет движещ се със скорост 94 км/ч лек автомобил „Ауди“ модел „А 3“, рег.№ [рег. номер]. Контролираният пътен участък бил извън границите на населеното място с поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение 80 км/ч. Техническото средство било годно и калибрирано към него момент, а за използването му бил изготвен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з от 12.05.2015г. Собственикът на автомобила – Е. А. А. не бил попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която да е посочено че водач на процесния автомобил е друго лице различно от собственика.

След извършване на проверка на законосъобразността на ЕФ районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Материалният закон бил правилно приложен, тъй като в хода на съдебното следствие се установило, че жалбоподателят бил извършил нарушението, за което бил санкциониран. Установени били мястото, времето на извършване на нарушението, авторството, както и скоростта, с която жалбоподателят управлявал автомобила. В решението РС обсъдил подробно всички възражения на жалбоподателя, като приел същите за неоснователни по подробно изложени мотиви.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционния съд е формирал обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и същата препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2 АПК.

Изцяло неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на проверяваното решение и за незаконосъобразност на обжалвания по делото ЕФ.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издаден процесния ЕФ, е свързано с превишаване на разрешената скорост за извън населено място от 80 км/ч с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е текста на разпоредбата на чл. 21 ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗДвП.

Предвид събраните по делото доказателства, се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при движение със скорост над разрешената от мобилна система за видеоконтрол.

В обжалвания ЕФ изрично е отразено, че нарушението е извършено при условията на повторност, като е посочен видът и номера на акта, въз основа на който наказващият орган е приел наличието от обективна страна на този съставомерен признак. Безспорно процесното нарушение е извършено на 14.08.2023г., т. е в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4082278 - 15.08.2022г.

По отношение на възражението относно толеранса – според клипа, измерената скорост е 94 км/ч, а в ЕФ посочената скорост е 91 км/ч и е очевидно, че е приспаднат 3 км/ч толеранс и то в полза на жалбоподателя, тъй като е немислимо да бъде в полза на когото и да било другиго.

Оспореният ЕФ съдържа минималният обем информация и реквизити, очертани в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДП - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното  заплащане. Издаден е в утвърдената в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. форма. Следователно са удовлетворени изискванията за форма, поради което съдът не споделя довода в жалбата за липса на съществен реквизит. Щом датата не е след изброените реквизити на ЕФ (за разлика от реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление), то законът не може да се тълкува разширително и липсата на дата да се отчете като съществено нарушение на процесуалните правила, щом такива правила липсват.

Неоснователни са и наведените от касатора възражения във връзка с предвидените в чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове. По силата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая разпоредбата чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Макар и нормата на чл.189, ал.11 от ЗДП да предвижда, че ЕФ е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между ЕФ и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, установени в чл.189, ал.4 от ЗДП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл.34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Прилагат се разпоредбите на НК относно давността по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН

По доводите за нарушения на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., както и за данните в снимковия материал районният съд се е произнесъл и е постановил мотиви, които се споделят от касационната инстанция и които не е необходимо да бъдат преповтаряни, тъй като съдът препрати към тях по реда на чл.221, ал.2 от АПК.

Неоснователен е и доводът за маловажност на извършеното нарушение, тъй като съгласно чл.28, ал.7 от ЗАНН, ал.1-6 не се прилагат, когато в закон е предвидено друго. Според разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН, т.е. законът априори изключва възможността деяние по ЗДвП да е маловажно.

Съобразявайки се със събраните по делото доказателства, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от очертаните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което като правилен, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, А. съд - Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 52/30.01.2024 г., постановено по АНД № 4946/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.