РЕШЕНИЕ
№
Гр. София 16.10.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, II-A въззивен състав в откритото съдебно заседание на 16.06.2022 г. в състав:
Председател: Мариана Г.а
Членове: В. Йовчева
Д.Ковачев
При секретар
Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.
гр. дело № 11184 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Д.Ф.Й.
(починала в хода на въззивното производство и
заместена от другите две жалбоподателки), И.Г.Г. и Т.Г.Н.- чрез адв. В. Д. жалба срещу Решение 75456 от 23.04.2020 г.,
постановено по гр. дело № 11752/ 2012 г. на Софийски районен съд, І ГО, 47
състав, с което са отхвърлени предявени от жалбоподателките,
в качеството им на наследници на починалия Г.К.Й., искове с правно основание
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу
К.К.Б., В.К.Б.- починала и заместена в хода на делото
от В.П.С., В.П.С., Г.П.С., В.С. М., В.Б.Д. ЕГН **********,
А.К.Н. ЕГН ********** за установяване по отношение на ответниците,
че към 1957г.- датата на образуване на ТКЗС в землището на с. Горубляне, Г.К.Й.
е бил собственик на 1/3 идеална част от посочените в исковата молба недвижими
имоти на основание съдебно решение от 03.12.1956г. по гр.д. 8979/1956г. на
Софийски народен съд, с което е обявен за окончателен сключен на 05.09.1955г.
между Г.К.Й. с ЕГН ********** и Я.Й.Б.(род. ***г.), предварителен договор за продажба на 1/3
идеална част от описаните в решението недвижими имоти.
Изложени са доводи за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че за земите на общият
на страните наследодател Й.Б.С., който е починал на 27.02.1940г. са подадени
заявления за реституиране от наследодателя на ищците Г.К.Й. (внук на Й.С.); от
наследниците на К.Й.Б. (син на Й.С. и баща на Г.К.) и от наследниците на Д.Й.Б.-син
на Й.С..
Посочват, че техния наследодател е заявил
всеки от имотите за пълната му площ, като е посочил, че е собственик на 1/3
идеална част, като частен правоприемник на съпругата на Й.Б.С. по силата на
съдебно решение от 1956г, с което бил обявен за окончателен предварителен
договор между Г.К.Й. и Я.Б.(съпругата на общият наследодател) за продажба на
1/3 ид. част от имотите. Другите две групи наследници
заявили същите имоти, но само за половината от общата площ на всеки имот.
Първоначално органите по реституция
възстановили имотите в полза на трите групи наследници при части от по 1/3 ид. част, но впоследствие възстановили друга част от
имотите само на наследниците на К.и Д.Б.в размери по ½ ид. част. И това били спорните имоти.
Посочват, че от СТЕ се установявало, че
има припокриване между заявените по трите преписки (511/1992г. - на ищците; вх.
№ 544/ 15.05.1992 г. – на наследниците на Д.Б. и вх.№ 90/ 04.02.1992 г. на
другите наследници на К.Б.) имоти.
В случая спора не бил за границите на
имотите и за тяхното припокриване, а се оспорвало от ответниците
частното правоприемство на Г.К.Й. по представеното
съдебно решение от 1956г.. Твърди се, че ответниците
не оспорвали, че имотите описани в това решение са били на Й.Б.С. (общият
наследодател). Ответниците В. и А.Д.оспорвали само
настъпилото частно правоприемство с твърдения, че
само К.и Д.Б.били собственици към момента на колективизация.
Спора по делото бил само за кръга от
лицата на които да се признае право на възстановяване. Не било оспорено, че
имотите посочени от ищците в съответните площи и граници съществували и били
подробно индивидуализирани в решението от 1956г., а преценката за собствеността
се правела именно към онзи момент. Към днешна дата имотите можело да имат и
други съседи. Правото на собственост трябвало да бъде признато така, както е
описано в съдебното решение по чл. 19 ЗЗД, а органите по реституция
впоследствие да приложат съответния способ (реституция в реални стари или
възстановими граници или с план за земеразделяне). Не било необходимо да се
установява пълна идентичност между заявените от Г.К.Й. и от ответниците
имоти, защото последните оспорвали правото му на възстановяване като частен
правоприемник на Я.Б.(негова баба и съпруга на обшият наследодател), а тя черпела
права от същият акт от който и наследниците на К.и на Д.Б., а именно съдебна
делба на наследството на Й.Б.С.,
извършена 1940 г.
Не се касаело за спор за идентичността
на имотите, която освен това трябвало да се изследва към колективизацията, а се
касаело само за спор има ли правоприемство между Я.Б.и
Г.К.Й. и дали Я.е била собственик на 1/3 ид. ч. от
имотите, която прехвърля.
Иска се отмяна на решението и уважаване
на исковете.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от В.Б.Д. и А.К.Н., с който тя се
оспорва. Посочват, че в делбения протокол са посочени само страните по делото от
1940г., но от него ставало ясно само, че се делят 48 имота без обаче да има
индивидуализиране на имотите. Невярно било, че наследниците на Й.Б.С. (Я.Б.-съпруга;
Д.и К.Б.– синове) са обработвали заедно земеделските земи останали след смъртта
му.
След смъртта на Й.Б. и непосредствено
след делбата от 1940г. двамата му синове неофициално поделили имотите му и ги владеели
за себе си, поради което ги били придобили по давност преди колективизацията и
към 1957г. именно те ги внесли в ТКЗС. Това се потвърждавало от емлячните регистри в които нямало записани имоти на името
на Я.Б.или Й.Б.. Я.Б.не била подавала декларация за притежаваните от нея земеделски
земи, от което следвало, че тя не се е считала за собственик.
В опис декларацията при внасяне на
имотите в ТКЗС двамата Б.записали тези имоти като свои. Всеки от тях изпълнявал
наряди и плащал данъци за владените от него имоти.
Към решението от 1956 по чл. 19 ЗЗД Я.Б.не
била собственик на имотите и не могла да ги прехвърли, съответно такъв ефект
нямало и решението, като не била установена и идентичност между имотите по
съдебното решение от 1956г. от една страна и имотите посочени в съдебната делба
от 1940 г. и тези по представен протокол за делба от 1928г. (последната
извършена между общият наследодател Й.Б.С. и други лица-наследници на Б.Й.).
Съдебното решение по чл. 19 ЗЗД касаело 32 броя имоти, а в делбения
протокол от 1940г, се посочвало, че се касае за 48 имота (без
индивидуализация). Не била доказана идентичност между имотите предмет на
разделителен протокол (явно се има предвид договора за делба) от 1928г, с тези
предмет на делбата от 1940 г. и с тези предмет на съдебното решение от 1956г.
Г.К.Й. бил подал празна опис-декларация
при влизането си в ТКЗС и сам декларирал, че към образуване на ТКЗС не е бил
собственик на земеделски земи.
К.Б. декларирал 30 дка, а Д.Б. 19,5 дка
в техните опис декларации при влизането им в ТКЗС.
По трите преписки били заявени за
възстановяване имоти в различни местности и с различни площи.
Посочват, че в първа инстанция не са
оспорвали частното правоприемство на Г., а че Я.Б.е
била собственик на имотите посочени в решението от 03.12.1956г. Същата не била
записана и в разписния лист на кадастъра. Г.К.Й. също не бил записан в
разписния лист. От удостоверение от 1997г. се установявало, че разписната книга
е от 1948г и в нея са записани само К.и Д.Б..
Иска се потвърждаване на решението.
СГС след преценка на твърденията и
възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира
обжалваното решение за валидно, като постановено от надлежен състав на съда и в
изискуемата форма и реквизити.
Решението
е частично недопустимо по следните съображения:
Предявен е иск по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ. Правен интерес за такъв иск съществува само ако едни и същи или
припокриващи се имоти са заявени за възстановяване от различни лица
(включително в хипотеза, в която едно от заявилите имотите лица претендира да е
било собственик към колективизацията на самостоятелно основание, а не като
наследник на общ наследодател) (Решение № 101 от 26.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 391/2012 г., I г. о., ГК). Този въпрос не е разглеждан от ВКС по ч.гр.д.
1698/2016г. по което е отменено определение на СГС, с което е било потвърдено
прекратяване на производството по настоящото дело и е върнато за продължаване
на действията по него. Прекратителното определение е
отменено, защото ВКС е посочил, че предходно воден спор между същите страни за
същите имоти, но за собствеността към настоящият момент, макар и приключил с
влязло в сила решение е с различен предмет и не е пречка за иск по чл. 14, ал.
4 ЗСПЗЗ между същите страни за същите имоти. Нито СГС в определението, с което
е потвърдил прекратителното разпореждане по
настоящото дело, нито ВКС са обсъждали допустимостта на производството от
гледна точка на наличието на правен интерес изразяващ се в наличие или липса на
спор за материално право по смисъла на чл. 14 ЗСПЗЗ.
Няма обвързващ за настоящият съд
характер и представеното Определение от 27.04.2009г. на СРС по гр.д. 6530/2007г.,
потвърдено от СГС, с което е прекратено
(поради липса на интерес, явяваща се последица от неустановяване на идентичност
на заявените имоти) предходно водено
между настоящите ищци и настоящата ответница В.Б.Д. за същите имоти производство
по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. То не формира сила на присъдено нещо и не
обвързва настоящият с-в досежно преценката на правния
интерес от настоящите искове от гледна точка на идентичността между заявените
по трите преписки имоти. Влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ има по
посоченото дело 6530/2007г. на СРС само по отношение на имота под номер 3 в
първоначалната искова молба по която е образувано настоящото дело, именно нива
в м. Аличо, но за този имот производството по
настоящото дело е прекратено с влязло в сила определение.
В конкретното дело от приложените
реституционни преписки (посочени по-горе като номера) се установява, че наследниците на К.Й.Б., а именно ответниците К.Б. и В.Б.(починала и заместена в хода
на делото от В.П.С., В.П.С., Г.П.С., В.С. М.) не са заявявали за възстановяване следните имоти: Ливада в м. "Фетишица"
с площ от 0,8дка, при съседи от всички страни Б.Б.;
Градина в м."Делийското" с
площ от 2 дка при съседи К. Х., П.Б. , Ст.Х.и П. П.; нива в м. „Бусманска могила" с площ от
1.7дка, при съседи: К.Б., Н.С.и ДИП МЕПРО и Нива в м."Нови кър" с площ от
0,5дка при съседи: Т.Б., К.Б. и шосе. Няма и
реституционно решение в тяхна полза за имоти в тези местности и
следователно липсва правен интерес от иск по чл. 14, ал. 4 срещу наследниците
на К.Й.Б. за тези имоти. В
частта му за отхвърляне на исковете за тези имоти спрямо тези ответници решението подлежи на обезсилване, а
производството на прекратяване по отношение на К.К.Б.,
В.К.Б.- починала 2012 г. и заместена в хода на делото от В.П.С., В.П.С., Г.П.С.,
В.С. М..
Няма
интерес от иска и срещу наследниците на Д.Й.Б., а именно ответника
В.Б.Д. (придобила с договор по чл. 212 ЗЗД наследствените права на Ф.Й.) и
срещу нейния съпруг А.К.Н. за три от
имотите посочени в исковата молба под номер 1; 5 и 8, а в диспозитива на решението под номера
1; 4 и 7, а именно: Нива в м."Царица" с площ от 0,7 дка при съседи Б.К., Д.К.и
Т.Б.; Нива в м.“Бусманска
могила" с площ от 3.5дка при съседи Х.Б., М.Б. и път, и нива в м. „Бусманска
могила"
с площ от 1.7дка, при съседи:
К.Б., Н.С.и ДИП МЕПРО, защото за тези
имоти наследниците на Д.Б. не са заявили по ЗСПЗЗ възстановяване (не са посочени имоти в тези местности в
заявлението за възстановяване на л. 23-преписка 544, нито в декларацията на л. 260 за допълнително заявяване, потвърдено
и от таблицата към СТЕ от първа инстанция) и не може да има спор по чл. 14, ал.
4 от ЗСПЗЗ между тях и ищците, наследници на Г.Й.. В частта му за отхвърляне на
исковете за тези имоти спрямо тези ответници
решението подлежи на обезсилване, а производството на прекратяване по отношение
на В.Б. Д.Н.(придобила с договор по чл. 212 ЗЗД преди делото наследствените
права на Ф.Й.) и срещу нейния съпруг А.К.Н. за тези два имота.
В
обжалваното решение няма произнасяне (нито в мотивите, нито в диспозитива) за
следните имоти: Нива в м."Песоко"
с площ от 1,8 дка, при съседи К.А., Р.Т.; Р.Т.- имот номер 2 по исковата молба; Нива в м. „Нови кър" с площ от
2,0 дка при съседи: Т.С., Ив. Д.и път –
имот номер 11 по искова молба; Ливада
в м. "Садината"
с площ от 2,3дка, при съседи:
М.Б., Х.Б. и Кр. Г. (номер 19 по И.М.). Допълване не е искано и въззивния
съд не може да се произнася по отношение на тези имоти.
В решението на СРС има по два еднакви диспозитива
за следните имоти: нива в
м."Царица" с площ от 0,7 дка при съседи Б.К., Д.К.и Т.Б.; Нива в
м."Нови кър" с площ от 0,5дка при съседи: Т.Б., К.Б. и
шосе; ливада в м. "Садината" с площ от 2,3дка, при съседи: М.Б., Х.Б.
и Б.Г..
В частите му по точка 2, точка 10 и
точка 18 от неговия диспозитив (отнасящи се за тези
имоти), които дублират вече налични диспозитиви (т.1;
т. 9 и т. 17) за същите имоти решението на СРС подлежи на обезсилване като
недопустимо
По
отношение на останалите имоти СГС намира следното:
Установява се по приложените договор за
доброволна делба от 1928г., Нотариален акт от 1937г., съпоставени с подадените
от страните заявления за възстановяване на собствеността и с решението по чл.
19 ЗЗД от 03.12.1956г., че общият наследодателя Й.Б.С. е имал имоти в заявените
по реда на ЗСПЗЗ местности (макар и не във всички местности).
Г.К.Й. е подал заявление посочвайки в
повечето случаи цялата площ на имотите на общият наследодател Й.Б.С. (негов
дядо)- това се потвърждава от писмото на л. 595 ( том II) от делото на СРС.
Освен това се установява при съпоставка между площите заявени от Г.Й. с тези
заявени от В.Б.(подала заявлението за наследниците на К.Б.) и от Ф.Й.
(неучастващ в делото наследник на Д.Б. С.-продала наследството си на В.Б.Д.-ответник
по исковете), че и в трите заявления имотите са посочвани само с площи и
местности. Така заявления са подадени за имоти в местностите: „Садината“, „Блага круша“, „Разпопица“,
„Къро“, „Нови кър“, „Горна кория“, „Корнос“, „Долна кория“, „Ленището“,
„Песоко“, „Владичина ливада“, „Селището“.
Настоящият състав съобразява следното:
Г.К.
(заявление
на л. 21 от делото) е заявил нива в м."Царица" с площ от 0,7 дка.
Другите
наследници на К.Й.Б. чрез В.Б.(заявление на л. 18 от делото на СРС) са заявили в същата местност 0,8 дка.
Общо
1,5 дка.
Съгласно представения Нотариално
изповядан договор за доброволна делба от 24.01.1928г. (л.490-501) се установява,
че имот от 1,75 дка е предоставен в дял на Й.Б. ***, като едната му граница е
улица. Освен Й.Б. *** получили и братята му М.Б., Д.Б. и Х.Б.. Единствено имота
на М.Б. няма излаз (не граничи) с улица. Имотите на Й.и М.Б.са съседни
(посочват се братята като съседи един на друг), като този на М.не е имал излаз
на улицата. Имотите на Д.Б. и Х.Б. също са съседни (братята са посочени като
съседи един на друг), но не са съседни с имотите на М.и на Й... Имота на Й.Б.
граничи с имоти на В.А.и А.М., а В.А.е посочен като съсед на имота получен от Д.Б.,
тоест имота на В.А.е стоял между имотите на Й.Б. и на Д.Б., а имота на Х.Б. е
бил след този на Д.Б. по протежението на улицата.
В съдебното решение от 1956г. не се
посочва улица като граница (траен признак), а единствено получения от М.Б. ***
е имал улицата за граница. Няма съвпадение и в другите съседи описани в
решението от 1956г. и в договора от 1928г. на имота на Й.в тази местност.
При това положение не е доказано, че
имота посочен в решението от 1956г. е същият имот описан в договора за делба от
1928г. и е същият, който е заявен от
другите наследници на К.Б.. Вероятно имота по съдебното решение претендиран и с исковата молба е този на М.Б., а не този на
Й.Б..
Следователно правилно искът е отхвърлен
срещу другите наследници на К.Б.- К.К.Б.; В.П.С.,
В.П.С., Г.П.С. и В.С. М.Г.К.Й. е заявил
в м. „Блага круша“ три имота: един от 5,00 дка, един от 1,5 дка и един от
3,5 дка (заявление на л. 21 от делото).
Имот в тази местност с площ от 3,5 дка
не е предмет на делото, а само другите два имота от 5,0 дка и 1,5 дка (номера 4
и 7 от исковата молба, съответно номера 3 и 6 от диспозитива
на решението на СРС)
Наследниците
на К.Й.Б.
чрез В.Б.(заявление на л. 18 от делото на СРС) са заявили два имота в тази местност-един от 2,5 дка и един от 0,8 дка или
общо 3,3 дка.
Наследниците
на Д.Й.Б. са заявили
чрез Ф.И.(заявление на л. 23) и В.Д. ***,
а с решение от 24.03.2004г. (л. 202 от делото на СРС) са им признати права върху 2,444 дка, като реално са им възстановени
0,433 дка в стари граници в имот пл. 94023 и е отказано реално възстановяване
на още 2,011 дка в същият имот поради застрояване и е посочено, че тази площ
подлежи на обезщетяване. Заявили са и
още 0,8 дка (л. 261 от делото).
Заявените от наследниците на К.и на Д.Б.площи
от по 2,5 дка сборно съвпадат с площта от 5,00 дка заявена от Г.Й., а видно от
доброволната делба от 1928г. Й.Б.С. е имал имот от 4,5 дка в тази местност. Няма
твърдения и доказателства да е придобивал друг имот в същата местност. Няма
твърдения и доказателства К.Й.Б. и Д.Й.Б. да са придобили лично други имоти в
тази местност и следва да се приеме, че се касае за един и същи имот
независимо, че описаните в акта от 1928г. съседи не съвпадат с тези посочени в
решението от 1956г и има неголяма разлика в площта.
По отношение на собствеността и квотата
на Г.К.Й. (придобита по решението от 1956г.) в нея към момента на
колективизация:
СГС в настоящият си състав намира, че
съдебната спогодба за делба от 28.10.1940г. по дело 516/1940 не е породила
действие. Тя не съдържа никаква индивидуализация на имотите, които според нея
остават общо в съсобственост на К.Й.Б., Д.Й.Б. и тяхната майка Я.Й.Б.. От
протокола става ясно (от частта му за разпит на вещо лице), че предмет са били
48 броя имоти на Й.Б.С.. Няма посочване на имотите по вид (нива, ливада и пр.),
площи, местности, граници. При това положение липсва предмет на тази спогодба.
Ето защо и правата (квотите) на наследниците на Й.Б.С. в имотите останали след
неговата смърт са тези определени от отменения закон за наследството и са по
2/7 ид.ч. за Костадин, Д.и Я.Б.и 1/7 ид.ч. за Г.П.(дъщеря на Й.Б.).
По силата на съдебното решение от 1956г.
само 2/7 ид. ч. са преминали от Я.Б.в собственост на Г.К..
Оплакванията свързани с диспозитива на съдебното решение от 1956г. по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД са неоснователни. Пределно ясно е от мотивите, че е предявен и разгледан
иск за обявяване на предварителен
договор за окончателен. Обстоятелството, че в диспозитива
се съдържа осъдителна част не променя
характера на постановеното по делото
решение, а именно такова по конститутивен иск,
а не по осъдителен иск (за извършване на определено действие). В теорията и
практиката няма спор за последиците от уважаване на иск по чл. 19, ал. 3, а
именно, че решението по такъв иск замества несключения договор за прехвърляне
на собствеността. Касае се за непрецизен диспозитив,
а не за решение по осъдителен иск да се извърши действие (сключи договор).
Възражението на В. Д.(наследник на Д.Б.)
за придобивна давност в полза на К.и Д.Б., изтекла
преди колективизацията не ползва онези от ответниците,
явяващи се наследници на К.Б., тъй като тя не може да предявява чужди права. Ответниците К.Б. и заместилите В.Б.ответници
не са депозирали отговори на иска и такова възражение е преклудирано,
а В. М.е признала исковете.
Възражение за изтекла (за всички процесни имоти) в полза на Д.Б. придобивна
давност от 1940г. до 1957г. (когато е колективизацията) не е заявено от В. Д.в
срока по чл. 131 ГПК и също е преклудирано.
Направеното от нейния съпруг такова
възражение след неговото конституиране като страна по делото (същият е
конституиран като ответник, тъй като договора за продажба на наследство,
сключен между В. Д.и Ф.И.е по време на брака между В. и А.Н.) според настоящият
състав на СГС е недопустимо.
Позоваване на изтекла в полза на дадено
лице преди неговата смърт давност може да се направи от неговите универсални
или частни правоприемници. В този смисъл е ТР 4/2012г. на ОСГК на ВКС.
А.Н. обаче не е нито наследник на Д.Б.,
нито е частен правоприемник на негов наследник, защото той не черпи правата си
от сключения между неговата съпруга и Ф.И.договор за продажба на наследствената
част на Ф.И.на неговата съпруга, а правата му възникват по силата на закона, а
именно Семейния кодекс. След като не е нито наследник на Д.Б., нито е частен
негов правоприемник, респективно частен правоприемник на негов наследник, то и А.Н.
не може да се позове на придобивна давност за имотите
изтекла в полза на Д.Б. преди колективизацията.
По този начин всъщност се прави опит за
заобикаляне на преклузията настъпила по отношение
възможността В. Д.да се позове на придобивна давност
изтекла в полза на нейния баща Д.Б., защото срока затова е този по чл. 131 ГПК
и е пропуснат.
Дори да е допустимо това възражение е
неоснователно, защото се извежда от неправилно тълкуване на разпоредбата на § 4
от преходните правила на действащият ЗС.
Приложим в случая е Закона за давността
/отменен/. Твърди се давност от 1940 г. до 1957г (когато е колективизацията)
като се счита, че се прилага 10 годишния срок по ЗС, но счиТ.от
1940г. ( с оглед твърдението, че към 1951 г. братята К.и Д.са станали
собственици на основание 10 годишно владение), а не е така. В практиката на ВКС
е разяснено как се прилага § 4 от
преходните правила на действащият ЗС. Според трайната практика на ВКС (Решение
№ 958 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2246/2008 г., I г. о., ГК; Определение
№ 312 от 4.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 838/2022 г., I г. о., ГК )
предвидените в чл. 79, ал. 1 ЗС 10 години давностно
владение в контекста на § 4 ПП ЗС се считат не от установяване на владението, а
от влизане в сила на ЗС през 1951 г. От същото разбиране изхождат решение №
1013 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5142/2008 г., IV г. о., решение № 975
от 19.07.1994 г. по гр. д. № 1498/93 г., IV г. о., решение № 275 от 21.05.2010
г. на ВКС по гр. д. № 155/2009 г., II г. о., решение № 172 от 14.04.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 6246/2007 г., II г. о. и посочените от жалбоподателя решения на
ВКС. Отделно от това в решение № 1031 от 20.10.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4230/2007 г., II г. о. е подчертано, че при изясняване смисъла на § 4 ПП ЗС
следва да се има предвид, че новите по-кратки срокове, предвидени в ЗС,
започват да текат от влизането му в сила занапред, тоест от 16.12.1951 г., а не
от предшестващото завладяване на имота; че срокът за придобиване по давност на
недвижим имот по силата на недобросъвестно владение по новия закон изтича
най-рано на 16.12.1961 г. и ако 20-годишната давност по отменения Закон за
давността изтича преди този момент, прилага се давността по този отменен закон.
В случая ако се приеме, че К.и Д.Б.за разделили през 1940г. неформално имотите
и са установили владение всеки за себе си върху половината от имотите,
отстранявайки майка си, то давност би изтекла по правилата на отменения закон
за давността през 1960г, а по правилата
на § 4 от действащият ЗС давност би изтекла на 16.12.1961г. Тоест приложим е давностния срок по отменения закон за давността. Не е
приложим и чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ, защото няма твърдения за владение (върху
идеалните части на майка им) основано на
писмен документ (делбата от 1940 г. дори да бе породила ефект е основание за
владение само на собствените им идеални части, но ги прави държатели на
евентуално обработваните от тях идеални части на другите съделители)
и следователно преди колективизацията от 1957г. не е придобито право на
собственост по давност от двамата Б.К.Б. и Д.Б..
В.К.Б.е починала малко след исковата
молба (преди да ѝ бъде връчен препис от нея) и е заместена в хода на
делото от В.П.С., В.П.С., Г.П.С., В.С. М., които не са депозирали отговор на
исковата молба.
К.Б. също не е депозирал отговор на
исковата молба
Горните съображения досежно
приложението на института на придобивната давност и
относно действието съдебната делба от 1940г. и на съдебното решение от 1956г.
няма да бъдат преповтаряни по-долу в решението, тъй като касаят всички имоти
предмет на делото. Решението за този имот следва да се отмени до размер на 2/7 ид.ч. и иска да се уважи в този размер.
Относно
имота под номер 7 от исковата молба в същата местност (номер 6 от диспозитива на СРС) общо 1,6 дка (по
0.8 дка) от наследниците на К.и на Д.представляват
сборно на практика заявените от Г.К.Й. 1,5 дка и тук също няма твърдения и
доказателства К.Й.Б. и Д.Й.Б. да са придобили лично други имоти в тази местност
и следва да се приеме, че по трите заявления е заявен един и същ имот и това е
достатъчно за да обоснове интерес от иск по чл. 14, ал 4 ЗСПЗЗ. Няма обаче никакви доказателства общият
наследодател Й.Б.С. да е притежавал в тази местност друг имот извън посочения
по-горе с площ от 4,5 дка, за който настоящият състав намира, да е
идентичен с заявените по 2,5 дка в същата местност от ответниците
имоти. В договора за делба от 1928г. е посочен само един имот в тази местност с
площ 4,5 дка, който остава в дял на общият наследодател Й.Б.С.. Впрочем и в дяловете на другите съделители по този договор няма поставяни имоти в местност
„Блага круша“. Липсват доказателства след това Й.Б.С. да е придобил друг имот в
тази местност.
След
като няма доказателства общият наследодател да е притежавал имот от 1,5 дка в
м. Блага Круша,
то няма как и наследниците му да са го придобили, респективно Я.Б.(съпруга на
общият наследодател) да може да го продаде и решението по чл. 19 ЗЗД от 1956г.
също не може да породи ефект, а искът се явява неоснователен за имота под номер
7 исковата молба и номер 6 от диспозитива на
решението на СРС, а именно нива в м. "Блага Круша" с площ от 1,5дка
при съседи: М.Б., К.Б., Ст.Т.и решението за този имот следва да се потвърди.
Г.Й.
е завил 1,5 дка в местност „Разпопица“ (номер 9 от
исковата молба и номер 8 от диспозитива на решението
на СРС).
Наследниците на Д.и К.Б.са заявили по
0,7 дка в м. „Разпопица“.
От Н.Акт от 1937г. се установява, че Й.Б.С. е имал имот от 1,5 дка в тази
местност. Явно е, че се касае за един и същи имот заявен и по трите преписки,
но Г.е заявил цялата му площ, а наследниците на Д.и К.Б.са заявили по
половината от него. Разликата от 100 кв.м. не може да обоснове друг извод при
липса на твърдения да е имало и други имоти в тази местност останали от Й.Б.С.
или придобити лично от Д.и К.Б.. От Н.акт. от 1937г. (л.63-64) се установяват
съседи на този имот: П.Б., Цариградско шосе, църковна нива и път. Посочените
съседи П.Б., църковна
нива и път съвпадат с посочените в съдебното решение от 1956г. съседи на този
имот. Освен това с Решение на ОСЗГ 145/09.01.2004г. (л. 472) на наследници на К.Б.
и с Решение на ОСЗГ 143/09.01.2004г. (л. 216) на наследници на Д.Б. са
възстановени по 0,757 дка в тази
местност като части от имот пл. 89263 с
три от границите му: Църковно настоятелство; път и Автомагистрала (през 1937
г. е била Цариградско шосе). Съвпаденията в местности, площи и съседи водят до
извод, че е заявен един и същи имот.
По отношение на собствеността и квотата
на Г.К.Й. (придобита по решението от 1956г.) в нея към момента на
колективизация важи изложеното по-горе във връзка с имота в м. „Блага Круша“ от
5,0 дка.. Решението за този имот следва да се отмени до размер на 2/7 ид.ч. и исковете да се уважат в този размер.
По
отношение имота с номер 6 по искова молба и номер 5 от диспозитива
на решението на СРС- Нива в м."Къро"с площ
от 6.8дка при
съседи: Б.Стойневи, Я.Д. и път:
В
м. „Къро“ Г.Й. е заявил имот от 6,8 дка, а
наследниците на Д.и К.Б.са заявили по 3,4 дка или общо са заявили 6,8 дка. СГС намира, че
се касае за един и същ имот. Това се потвърждава от документите на л. 236, л.
293 от делото на СРС, където са приложени решение 143 от 10.04.1997г. на ПК
Младост (в полза на наследниците на Д.Й.Б.) и решение 145 от 17.11.2006г. (в полза
на насл. на К.Б.), като са възстановени по 3,4 дка от
един цял имот от общо 6,8 дка- имот N.15016 и като съседи
на целия имот са посочени Я.Д.И. и път, които са посочени и като съседи на
описания под номер 6 в И. Молба имот, като се съобрази и скица на л. 427-гръб (целия
имот е 6,8 дка) и реш. от 1997г. където две от
границите съвпадат с посочените в исковата молба, а съвпадат и с посочените в съдебното решение от 1956г. по чл. 19 ЗЗД.
Двете съвпадащи граници са Я.Д.и път.
Искът
обаче е неоснователен. Не е доказано по делото, че описания в съдебното
решение от 1956г. имот с посочените там граници, който според настоящият състав
е идентичен с имота по посочените решения на Поземлена комисия постановени в
полза на ответниците е бил собственост на Й.Б.С., за
да може по реда на чл. 19 ЗЗД да е преминал в собственост за 2/7 ид. част на наследодателя на ищците Г.К.Й..
От представения Нотариално изповядан договор за доброволна делба от 24.01.1928г. (л.490-501) не се установява имот в тази
местност да е поставян в дял на Й.Б.С.
(общият наследодател).
Установява се обаче, че имот - нива в м. „Къро“
от 6,00 дка е поставен в дял на М.Б., който е брат на Й.Б.С.. Няма
твърдения и доказателства впоследствие право на собственост върху конкретен
имот в тази местност да е придобито от Й.Б.С. до неговата смърт.
След като не е доказано общият наследодател
на страните, а именно Й.Б.С. да е бил собственик на имот в м. „Къро“ не може да се приеме, че е преминал в наследство на
синовете му К.Б. и Д.Б. и съпругата му Я.Б., съответно тя не би могла да
прехвърли идеална част на Г.К.Й. и такъв ефект не произвежда и съдебното
решение от 1956г. и не може да се приеме, че Г.го е внесъл в ТЗКС през 1957,
съответно искът е неоснователен. Решението за този имот следва да се потвърди.
Г.К.Й.
е
заявил имот (Нива) в м. „Бусманска могила"
с площ от 1.7дка.
Наследниците на К.Й.Б. чрез В.Б.(заявление
на л. 18 от делото на СРС) са заявили Нива в м. „Бусманска
могила" с площ от 1.75дка.
В
исковата молба с номер 5 (номер 4 от диспозитива на решението на
СРС) е посочен имот: Нива в м."Бусманска могила" с площ от 3,5дка при съседи Х.Б., М.Б.
и път;
Й.Б.С. е притежавал имот: Нива в
м."Бусманска могила" с площ от 3,5дка при
съседи: Д.И., Х.Б., М.Б. и път видно от Нотариалния акт за делба от 1928г. и
Констативния нотариален акт от 1937г., като описанието на имота съвпада в тези
актове, а съвпада и с описанието по съдебното решение от 1956г..
Това сочи, че Г.К.Й. е заявил половината
от имота на Й.С. с площ 3,5 дка, а В.Б.(като наследник на К.Б. С.) е завила
другата част.
По отношение на собствеността и квотата
на Г.К.Й. (придобита по решението от 1956г.) в нея към момента на
колективизация важи изложеното по-горе във връзка с имота в м. „м. „Блага
Круша“ от 5,0 дка“
С
исковата молба (номер 8 от И.М. и номер 7 от диспозитива
на решението на СРС) е предявен и още един иск - за друг имот в същата местност(."Бусманска могила"), но с площ от 1.7дка и при други
съседи:
К.Б., Н.С.и ДИП МЕПРО. Както се посочи по-горе имот с такава площ не е заявяван
от В.Б.като наследник на К.Й.(тя е заявил 1,75 дка, които както се посочи СГС намира,
че са част от имота от 3,5 дка принадлежал на общия наследодател Й.Б.С.), а
както се посочи по-горе и не е заявяван изобщо в тази местност имот от наследниците
на Д.Б. С. и затова се стига и до извод за недопустимост на производството по
този иск за този имот срещу всичките ответници.
По
отношение имота под номер 10 от исковата молба с номер 9 от диспозитива на решението на СРС (дублиран и в номер 10 от диспозитива), а
именно Нива в м."Нови кър" с площ от 0,5дка при
съседи: Т.Б., К.Б. и шосе:
Г.К.Й.
е
заявил за възстановяване два имота в тази местност, чиято площ обаче е
различна от площта посочена в исковата молба за този имот . Единия заявен имот
е от 2,00 дка, а другия от 2,5 дка. Не е заявяван имот с площ 0,5 дка, който е
предмет на настоящото дело и на решението от 1956 г.
От друга страна както се посочи по-горе наследниците
на К.Б. (К.Б. и В.Б., респективно нейните наследници) изобщо не са заявявали
имоти в м. „Нови/я кър“ и следователно няма интерес от този иск срещу тях.
Наследниците на Д.Б. са заявили в м.
„Новия кър“ нива 1,25 дка (декларация на л. 260 от делото на СРС).
Видно от нотариалния акт от 1937г.
общият наследодател Й.Б.С. е имал имот в м. „Нови къро“
от 2,00 дка при съседи бр.Б., Цариградско шосе и Г.К.. Както се посочи по-горе
за този имот (номер 11 от исковата молба) няма произнасяне от СРС и СГС също не
може да се произнася).
Данни за друг имот в местност „Нови
кър“, който да е бил собствен на общият наследодател Й.Б.С. няма по делото.
Доказателства, че имот с площ 0,5 дка в
тази местност претендиран от наследниците на Г.К. (и
предмет на делото от 1956г), се припокрива с имот от 1,25 дка в същата (заявен
от наследници на Д.Б.) няма, като не може и да се направи извод, че имотите в
тази местност заявени от Г.К.Й. и от наследниците на Д.Б. заедно са идентични с
имота от 2,00 дка по нотариалния акт от 1937г., а и да можеше да се направи
такъв извод СГС не би могъл да се произнесе досежно
този имот (предмет на самостоятелна претенция по делото), тъй като няма
произнасяне и от СРС, а и би се стигнало до служебно подменяне на твърдения на
ищеца (че имота от 0,5 дка е част от друг имот).
При липса на доказателства за заявен от
наследодателя на ищците имот с такава площ, липса на доказателства имот в тази
местност да е заявен от другите наследници на К.Б. (К.Б. и В.Б.- починала и
заместена в хода на делото от В.П.С., В.П.С., Г.П.С., В.С. М.) и липса на
доказателства така описания в исковата молба имот да е заявен от другите ответници, то иска е недопустим поради липса на интерес-няма
спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Решението за отхвърлянето му се явява недопустимо
и подлежи на обезсилване.
По
отношение имотите под номер 12 и номер 13 от исковата молба с номер 11 и номер
12 от диспозитива на решението на СРС, а именно: Нива в м. "Курнос"
с площ от 2,0дка при съседи Б.Б., Б.А.и Б.Г. и Нива в м."Курнос"
с площ от 3,0дка при съседи М.Б., Б.Ц.и Б.Б.:
Г.К.Й. е заявил за възстановяване два
имота в тази местност с площи от 2,0 дка и от 3,2 дка.
Наследниците
на Д.Б. допълнително
(с декларациите от 1992 и 1993г. на л. 260, л. 261, вж. и л. 169) са заявили
чрез Ф.И.и В.Д. също два имота в м. "Курнос".
Ф.И.(продала впоследствие наследствената
си част на В. Д.) е заявила имот с площ от 2,1дка.
В.
е
заявила имот с площ от 1,5 дка.
В
декларацията на ответницата В. Д.на л. 261 са посочени съседи на имота от 1,5 дка, а именно М.Б., Б.Б. и Мл. Ц..
Така описаните съседи Бр. Б., М.Б. съвпадат със съседите посочени в съдебното решение от 1956г. като
съседи на имот в тази местност от 3,00 дка.
Наследниците
на К.Б. също
са заявили два имота в тази местност с площ 2,0 дка (заявление на л. 17) и площ
1,5 дка (л. 18).
От Договора
за доброволна делба от 1928г. се установява, че в дял на Й.Б.С. е поставен имот (ливада) в тази местност с площ 3,2
дка при съседи М.Б., Б.Б., М.Ц.и С.М.. Съседите Б.Б.
и М.Ц.съвпадат с посочените в съдебното решение от 1956г. като съседи на имот в
тази местност от 3,00 дка, а М.Б. съвпада като съсед в декларацията на В. Д.за
този имот.
От същият
договор се установява, че в дял на Й.Б.С.
е поставен имот (ливада) в тази местност с
площ 2,0 дка при съседи: В.П., Б.Б., Б.Г.и, като описаните съседи бр. Б.съвпадат като съседи
на имот със същата площ в тази местност по съдебното решение от 1956г., а там е
посочен и Б. Г. като съсед (вероятно единия от Б.Г.и).
Съвпадението по местност, площ и съседи
води до извод, че Г.К.Й. е заявил целия имот от 3,2 дка, а наследниците на Д.и
на К.Б.са заявили по половината от него.
Г.К.Й. е завил и целия имот с площ 2,0
дка, като същото са направили и наследниците на Д.и К.Б..
По отношение на собствеността и квотата
на Г.К. (придобита по решението от 1956г.) в нея към момента на колективизация
важи изложеното по-горе във връзка с имота в м. „Блага Круша“. Решението за тези
имоти следва да се отмени до размер на 2/7 ид.ч. и
исковете да се уважат в този размер.
По отношение имота под номер 14 от исковата молба с номер 13 от диспозитива
на решението на СРС, а именно Нива в
м."Горни корнос" с площ от 2,0дка при съседи Хр.Б.,
П.Б. и Й.М.:
Г.К.Й. видно от образуваната по негово
заявление преписка 511 не е завил
имот в м. „Горни Корнос“.
Едва със заявление от 02.12.2011г. на л. 525-526 от ищцата Т.Н. е заявен
имот в м. „Горни корнос“ от 0,7 дка. Поради това и
съгласно т. 3А от ТР 4/2014г. на ОСГК на ВКС иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не е
допустимо да се предяви от Г.К.Й., респективно от неговите наследници.
Решението за отхвърляне на този иск е недопустимо и подлежи на обезсилване, а
производството по отношение на този имот на прекратяване.
Местностите „Горна кория“ (в която са
заявени имоти от всички по делото) и
„Горен корнос“ или „Курнос“
не е установено да са тъждествени., поради което явно и с исковата молба
отделно се претендират имоти в м. „Горна кория“ и м. „Курнос“.
Отделно и другите наследници на К.Б. (К.Б.
и В.Б.-съответно конституираните нейни правоприемници) не са заявявали имот в
тази местност „Горни корнос“.
В м. „Горни Корнос“
имот са заявили наследниците на Д.Б. С. от 2,0 дка (заявление на л. 23). В
същата местност на тях с решение от 11.04.1997г. на ПК (л. 239) са възстановени
1,818 дка като част от имот 22042 при съседи на този имот Д.В.К.; Е.С.Й.; И. С.И.;
бр. Б.; М.и Я.Ц.и; Б.и С.С.; бр. М.Б.(явно
наследниците на М.Б.-брат на Й.Б.С.) и бр. Й.и Б.(явно наследниците на Й.Б.С. -
К.и Д.Б.).
С оглед на горепосоченото ТР на ВКС този
имот няма как да е предмет на спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ между наследниците на
Д.Б., К.Б. и Г.К..
За пълнота следва да се добави, че
липсват каквито и да било доказателства Й.Б.С. да е притежавал имот в м. „Горни
корнос“.
Преждеизложеното важи изцяло и
за другият имот предмет на делото в
тази местност по т. 21 от исковата молба и т. 20 от диспозитива на решението, а
именно Ливада в м."Горни Корнос" с площ от 1,0 дка. при съседи К. П., Й.Д.и
М.Б..
За този имот няма заявление от Г.К., а
единствения имот заявен в тази местност от негови наследници (със заявлението
от 02.12.2011г. на л. 525-526 от ищцата Т.Н.) е с площ от 0,7 дка и както се
посочи по-горе иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, както е посочено и в ТР
на ОСГК на ВКС.
По
отношение имотите под номер 15 и номер 16 от исковата молба с номера 14 и 15 от
диспозитива на решението на СРС, а именно Ливада в м. "Вл.
ливада" с площ от 1,0дка при съседи; Я.Д., В.Д.и М.Б. и Ливада в м."Владичина" с площ от
3,7дка при съседи: Я.Ц., Ст.Б.и С.М.СГС намира следното:
От нотариалния договор за делба от
1928г. се установява, че Й.Б.С. е имал в свой дял два имота в м. „Владичина“.
Единия от 1,00 дка, а другия от 3,7 дка
Наследниците
на К.Б.
са заявили два имота в м. Владичина ливада“ (заявление на л. 17-18;л. 485-486).
Един с площ от 1,0 дка и един с площ от 1,3 дка Общо 2,3 дка. в тази местност (практически
половината от притежаваните от Й.Б. общо 4,7 дка).
Г.К.Й.
е заявил
два имота в тази местност (завление на л. 21). Един
от 1,00 дка и един от 3,7 дка или общо 4,7 дка (колкото е сбора от двата имота
в тази местност на Й.Б. по договора за делба от 1928г.).
Наследниците на Д.Б. са заявили в м.
„Владишка ливада“ ("Вл. ливада"/Владичина)
имот с площ от 2,35 дка (декларация от 1992г. на л. 260 и декларация от 1993г.
на л. 261) - половината от притежаваните от Й.Б. общо 4,7 дка. В Декларацията
от 1993г. са посочени съседи: С.Ц.; Д.М.. СГС приема, че това е същата
местност.
Както се посочи от нотариалния договор
за делба от 1928г. се установява, че Й.Б.С. е имал в свой дял два имота в м.
„Владичина“. Единия от 1,00 дка, а другия от 3,7 дка (колкото е сбора от
заявените от наследниците на Д.и К.Б.имоти и от имотите по нотариалния акт от
1928г.)
Няма данни и доказателства той да е
придобивал други имоти в тази местност, нито че Д.и К.Б.лично са придобили
имоти в тази местност.
Имота от 1,00 дка по договора за делба
от 1928г. е със съседи Д.Б., Д.И., Б.Б.. Според
съдебното решение от 1956г. съседи на имота от 1,00 дка в тази местност са Я.Д.,
В.Д.и М.Б..
Имота от 3,7 дка по договора за делба от
1928г е със съседи: С.Ц.,
Д.М. (съвпадащи с посочените в декларацията на л. 261), Б.Б. (съседи и на имота от 1 дка. по договора от 1928г.), а
по съдебното решение от 1956г. има имот от 3,7 дка със съседи: Я. Ц., Ст.Б.и С.М.,
При това положение следва да се приеме, че
наследодателите на страните са заявили в различни части (Г.ги е заявил в
цялост, а Д.и К.по половината от тях) имотите на Й.Б. *** описаните съседи да
са с различни имена. Косвено този извод се подкрепя от еднаквостта на фамилиите
на повечето съседи описвани в актовете, които вероятно са наследници на
най-ранните съседи.
По отношение на собствеността и квотата
на Г.К. (придобита по решението от 1956г.) в нея към момента на колективизация
важи изложеното по-горе във връзка с имота в м. „Блага круша“. Решението за
тези имоти следва да се отмени до размер на 2/7 ид.ч.
и иска да се уважи в този размер.
По отношение имотa под номер 17 от исковата молба с номер 16 от диспозитива на решението
на СРС, а именно Ливада в м."Селището" с площ от 0,8 дка. при съседи
В.Д., Б. Й., Д. М. и В. М.СГС намира за установено следното:
Г.К.Й. е завил за възстановяване Ливада
в м."Селището" с площ от 0,8 дка.
Наследниците на К.Б. ***,4 дка.
Наследниците на Д.Б. ***,4 дка.
От нотариалния договор за делба от
1928г. се установява, че Й.Б.С. е получил в свой дял ливада в м. Селището с
площ от 0,8 дка и съседи И. А.; Д.Б. и Ц.П..
С Решение 143/14.04.1997г. на ПК-Младост
(л. 228) на наследниците на Д.Б. е възстановен имот в м. Селището с площ 0,366
дка., като част от имот номер 360 по кадастрален план от 1957г., като съседи на
северната част на целия имот са посочени И.и В.Д.и Б.(явно синовете на Д.Б.), Й.М.
Г., канал и общинско място. На южната част съседи са посочени канал; И.и В.Д.и Б.,
В. Ц.М., Й.М. Г..
И.и В.Д.и Б.са очевидно наследниците на Д.Б.-брат
на Й.Б., а Д.Б. е записан като съсед на имота в тази местност получен от Й.Б.
по Договора от 1928г.
Няма данни и доказателства и не се
твърди, че Й.Б.С. е имал друг имот в тази местност.
При съпоставка на заявените площи се установява,
че Г.К. е заявил целия имот, а наследницте на К.Б. и Д.Б.
по ½ от имота.
Налага се извод, че това е имота описан
по нотариалния договор 1928г. и решението от 1956г. По отношение на
собствеността и квотата на Г.К. (придобита по решението от 1956г.) в нея към
момента на колективизация важи изложеното по-горе във връзка с имота в м. „Блага
круша“. Решението за тези имоти следва да се отмени до размер на 2/7 ид.ч. и иска да се уважи в този размер
По отношение имотa
под номер 18 от исковата молба с
номер 17 от диспозитива
на решението на СРС, а именно Ливада
в м. "Садината" с площ от 2,3дка, при
съседи: М.Б., Х.Б. и Б. Г.:
Г.К.Й. е завил за възстановяване два
имота в м. "Садината". Един от 1,3 дка и
един от 2,3 дка.
В исковата молба и двата имота са
посочени с площ 2,3 дка, като съвпадат и двама от съседите М.Б. и Х.Б., а
разликата е в третия съсед Б. Г. респективно Кр. Г..
Имота от 2,3 дка с посочен съсед Кр. Г. не е предмет
на въззивното дело по съображения изложени по-горе в
решението.
Наследниците на К.Б. *** имота: 1,0
дка.; 0,8 дка.; 0,5 дка и 0,8 дка. Общо 3,1 дка.
Наследниците на Д.Б. *** имота от 0,5
дка, 0.8 дка и 1,0 дка. или общо 2,3 дка, като за имота с площ 0,8 дка в
декларация на ответницата В. Д.на л. 261 са посочени съседи Х.Б. и В.М., а за
имота от 1,0 дка. Х.Б. и К.И., тоест тези два имота са съседни
От доброволната делба от 1928 г. се установява,
че Й.Б.С. е получил в дял два имота в тази местност. Единия с площ 1,3 дка и
съседи Хр. Б., В.М. и И.И., а другият с площ 2,3 дка
и съседи Х.Б., М.Б., К.И., К. Т./ Имотите явно са били част от по голям имот на
Й.Б. предвид общата им граница (Х.Б.) и предвид факта, че според договора от
1928г. братята и сестрата на Й.Б. също са получили в дял имоти в тази местност,
като имат общи граници (явяват се съседи едни на друг, вкл. съседи са им Кр. Т., К.И. и И.И.).
Предвид посочените съвпадения в граници
и липсата на доказателства и твърдения Й.Б.С. да е имал и други имоти в тази
местност освен посочените в договора за делба от 1928г. СГС намира, че макар да
не съвпадат всички съседи (описани в договора от 1928г. и в съдебното решение
от 1956г.) то се касае за заявяване на едни и същи имоти, но в различна площ.
По отношение на собствеността и квотата
на Г.К. (придобита по решението от 1956г.) в нея към момента на колективизация
важи изложеното по-горе във връзка с имота в м. „Блага круша“. Решението за
този имот следва да се отмени до размер на 2/7 ид.ч.
и иска да се уважи в този размер.
По отношение имотa
под номер 20 от исковата молба с номер
19 от диспозитива на решението на СРС, а именно,
Ливада в м. "Фетишица"
с площ от 0,8дка, при съседи от всички страни Б.Б.СГС намира
следното:
Г.К.Й. е завил за възстановяване Ливада в м.
"Фетишица" с площ от 0,8дка.
Наследниците на К.Б. (К.Б.; В.Б.-
съответно
конституираните нейни правоприемници), както се посочи по-горе не са заявили
имот в тази местност и решението срещу тях е недопустимо.
Наследниците на Д.Б. *** имота: Ливада с
площ от 2,4 дка. с декларация на Ф.И.на л. 260 и допълнително с декларацията на
л. 261 (на В. Д.) нива от 1,0 дка с посочени съседи: А.М., Ф. Ц.и мера.
От договора за делба от 1928г. се
установява, че Й.Б.С. получил
в дял имот Кория от 2,4 дка в м. „Фетишова“ при
съседи: А.М., Ф. Ц., селска мера.
Предвид обстоятелството, че и Г.и
наследниците на Д.са завили имот в м. „Фетишица“ и с
оглед посочените в декларацията на л. 261 (на ответницата В. Д.) съседи,
съвпадащи с посочените в нотариалния договор от 1928 г. за имота на Й.С. от 2,4
дка и явното сходство в наименованията на местността СГС намира, че местностите
„Фетишица“, „Фетишова“ и „Фетишова кория“ се припокриват.
Предвид посочените от ответницата В. Д.в
декларацията на л. 261 съседи СГС намира, че заявеният от наследниците на Д.Б. С.
1,0 дка с тази декларация е част от имота от 2,4 дка (заявен преди това от
същите наследници с декларацията на л. 260 чрез Ф.И.а), принадлежал на Й.Б.С.
според договора за делба от 1928г. където имено А.М. и Ф. Ц.и мера са посочени
за съседи на Й...
Г.К.Й. е заявил 0,8 дка в тази местност,
като обаче не може да се достигне до извод, че заявения от него имот е друга
част от имота с площ 2,4 дка принадлежал на Й.Б.С. и заявен от наследниците на Д.С.,
доколкото в съдебното решение от 1956г. имота с площ 0,8 дка. в м. „Фетишица“ е описан
със съседи от всички страни Б.Б., които са различни
от тези на имота с площ от 2,4 дка по договора за делба от 1928г, а същевременно
по същият договор за делба от 1928г. Й.Б.С. е получил и имот от 0,66 дка при
съседи П.Б. (брат на Й.Б.), река Искър, Б.Д.. Доколкото П.Б. е един от братята Б.(посочени
като съседи на имота по съдебното решение от 1956г.) може да се направи косвен
извод, че всъщност именно имота с площ 0,66 дка получен от Й.Б.С. по договора
от 1928г. е предмет на съдебното решение от 1956г и е бил заявен от Г.К.Й. за
възстановяване с площ 0,8 дка.
Този имот обаче не е бил заявяван за
възстановяване от наследниците на Д.Б. С. (те са заявили другия имот с площ 2,4
дка), нито от другите наследници на К.Б. С..
При това положение се налага извод за
недопустимост на този иск и срещу наследниците на Д.Б. С. – ответницата В.Д.
(явяваща се единствен правоприемник на Д. С. след покупката на наследствената
част на Ф.Й.), както и срещу нейния съпруг А.Н.
По отношение имотa
под номер 22 от исковата молба с номер
21 от диспозитива на решението на СРС, а именно Ливада в м. „Горна Кория" с
площ от 1,6 дка. при съседи Ст.К., К.Б. и път СГС
намира следното:
Г.К.Й. е завил за възстановяване Ливада в м.
„Горна Кория" с площ от 1,6 дка.
Наследниците на Д.и К.Б.са заявили по
0,8 дка. заявените от тях имоти сборно са равни на площта в тази местност
заявена от Г.К.Й..
От договора за делба от 1928г. се
установява, че Й.Б.С. е получил в дял 1/5 част от имот: ливада в м. „Горна
кория“ с площ на тази 1/5 част от 802 кв.м. при съседи В.С., В.П., Ц.В.,
Двореца Врана и Б.Б..
Получил е също в дял 1/5 част от имот в
тази местност с площ на тази 1/5 част от 1,26 дка при съседи С.С.а, Г.Б., К.М., С.Г. и Б.Б..
С решение 143/11.04.1997г. (л. 237) на
наследниците на Д.Б. С. е възстановен имот в тази местност с площ 0,809 дка
като част от имот 49024 при съседи на целия имот 49024 Г.и В.М.Б.; М.и Й.И.и С.;
К.В.П.; Л.и Г.П.В.; Д.и Й.Н.Ц.и.
С решение 145/17.11.2006г. (л. 293) на
наследниците на К.Б. С. е възстановен имот в тази местност с площ 0,809 дка
като част от имот 49024 при съседи на целия имот 49024: имот 49025-на К.В.П.;
49017 на Г.П.В.; 49016 на Д.Н. Ц.; 49023 на В.М.Б.; 49029 на М.И. С.;
От описаните по наличните по делото
доказателства съседи на посочените по-горе имоти не може да се направи извод за
идентичност между имота описан в съдебното решение от 1956 г. и претендиран с исковата молба и имотите принадлежали на Й.Б.
*** възстановените на ответниците имоти. Единия имот
на Й.Б.С. е граничил с двореца Врана (ноторно
известно съществуващ и днес), но той не е посочен в съдебното решение от 1956г.
като граница на имота описан в него в м. „Горна кория“, като няма никакви
съвпадения в имената и на останалите съседи. В решението от 1956г е посочен и
път като граница, какъвто липсва като граница и за двата имота на Й.С. по
договора за делба от 1928г.
При това положение искът за така претендирания имот е недоказан и правилно отхвърлен.
По отношение на имотите в местността „Долна кория“ (с номера 23;24 и
25 от исковата молба и номера съответно 22;23 и 24 по диспозитива
на решението), а именно ливада в
м."Долна Кория" с площ 0,2 дка. при съседи от две страни Б.П.и Б.К.;
ливада в м. "Долна Кория" с
площ от 1,4дка при съседи Г. М., Л.Б.и път; ливада в м. "Долна Кория" с площ от 0,3 дка при съседи Б.М.и
и Б.Т.от две страни и път СГС приема следното:
Г.К.Й. е завил за възстановяване три
ливади в м. „Долна кория" с площ от 0,2 дка; 0,3 дка и 1,4 дка. Общо 1,9
дка.
Наследниците на Д.Б. С. са заявили един имот
от 0,8 дка в тази местност, а наследниците на К.Б. С. са заявили един имот от
1,0 дка в тази местност или общо 1,8 дка.
Даже да се приеме, че са заявени едни и
същи имоти от всички страни, то не е доказано, че имотите по съдебното решение
от 1956г. са имоти на Й.С..
Според договора от 1928г. Й.Б.С. и
всички негови Б.са получили имоти в тази местност.
Й.Б.С. е получил два имота. Единият имот
е Ливада с площ 0,5 дка при съседи: Т.К., М.Ц., В.С..
Другият е половината (1/2 част) от
ливада при съседи В.Н.; С.Г., река, М.Б. (брат на Й..), която половина е
посочено, че се равнява на 1,6 дка. Същите съседи (заедно с Й.Б.) са посочени и
като съседи на имота получен от М.Б. по договора за делба от 1928г в тази
местност., което означава, че имота преди делбата е бил с площ 3,2 дка, а
новите имоти (дадени на М.и на Й.Б.) са съседни и около тях има имоти на В.Н.; С.Г.
и едната граница е река (траен белег). В съдебното решение от 1956г. никъде не
е посочена река като граница на някой от трите имота в тази местност-предмет на
решението от 1956г. В това съдебно решение за два от имотите в м. Долна кория (с
площи от 1,4 дка и от 0,3 дка) едната им граница е път (траен белег), какъвто не
е посочен като граница на имотите на Й.Б.С. по договора за делба от 1928г.
Няма съвпадение и в посочените съседи
(за нито един от трите имота по решението от 1956г. спрямо съседите на двата
имота на Й.С. по договора от 1928г.)
Следва да се отбележи, че и нито един от
имотите в тази местност получени от другите Б.на Й.Б. няма за граница „път“.
Горното сочи, че не е доказано имотите
от решението от 1956г. да са тези получени по договора за делба от 1928 от Й.Б.С.
(няма съвпадение, нито в броя на имотите, нито площите, нито в съседите им) и съответно да са придобити идеални части от
тях по наследяване от Я.Б.(съпругата на Й.Б.), които да са прехвърлени със
съдебното решение от 1956г. на Г.К.Й.. Предвид горното правилно исковете отнсоно тези имоти са отхвърлени.
По отношение на имотите в местността „Ленището“ (с номера 26 и 27 от исковата молба
и номера съответно 25 и 26 по диспозитива на решението), а именно градина в м. "Ленището" с
площ от 0,2 дка. при съседи Б.Б., В. Г. и Ст. Е. и
градина в м."Ленището" с площ от 0,4 дка. при съседи Б.М., В. Б. и Т. М.:
Г.К.Й. е завил за възстановяване две
градини в м. „Ленището " с площ от 0,2 дка и 0,4
дка. Общо 0,6 дка.
Наследниците на Д.Б. С. са заявили един
имот от 0,3 дка в тази местност (декларацията на л. 261 от делото) с посочени
съседи Д.К.и река Искър и един имот от 0,35 дка. (декларация на л. 260).
Наследниците на К.Б. С. са заявили един
имот от 0,3 дка в тази местност.
Според договора от 1928г. Й.Б.С. и
всички негови Б.са получили имоти в тази местност.
Й.Б.С. е получил два имота. Градина в м.
"Ленище" с площ от 0, 3 дка при съседи Б.Б.,
В.М., С.Г. З.и Градина в м. "Ленище" с площ от 0, 3 дка при съседи Д.К.и
река Искър. Общо 0,6 дка.
Останалите му Б.са получили по един имот
от 0,3 дка, като на всички имоти е описана за граница река Искър, и са посочени
като съседи другите братя, което означава, че имотите са разположени
последователно покрай реката.
Няма данни и доказателства и не се
твърди, че Й.Б.С. е имал друг имот в тази местност. Налице е съвпадане на част
от съседите по отношение на единия имот (Б.Б. и р.
Искър), посочени в договора от 1928г, съдебното решение от 1956г. и
декларацията на В. Д.на л. 261. При това положение СГС намира, че страните са
заявили имотите на Й.С. независимо от
разликите в съседите по различните актове.
По отношение на собствеността и квотата
на Г.К. (придобита по решението от 1956г.) в нея към момента на колективизация
важи изложеното по-горе във връзка с имота в м. „Блага круша“. Решението за
тези имоти следва да се отмени до размер на 2/7 ид.ч.
и исковете да се уважат в този размер
По отношение на имота в местността „Делийското“ с номер 28 от
исковата молба и номер 27 по диспозитива на
решението), а именно градина в
м."Делийското" с площ от 2 дка. при съседи К. Х., П.Б. , Ст.Х.и
П. П.:
Г.К.Й. е завил за възстановяване в м.
„Делийското ливада с площ от 2,0 дка
Наследниците на Д.Б. С. са заявили един
имот от 2,3 дка в тази местност (декларацията на л. 260 от делото).
Наследниците на К.Б. С., както се посочи
по-горе не са заявили имот в тази местност и по отношение на тях искът е
недопустим.
Според договора от 1928г. Й.Б.С. и
всички негови Б.са получили имоти в тази местност.
На Й.Б., М.Б., Д.Б. и Х.Б. са дадени „прътища“ в тази местност, като за всички е посочен съсед
река Искър. П.Б. не е получил „прътище“, а две ниви,
за разлика от другите братя, които са получили по една нива.
В решението от 1956г. за този имот няма
посочена граница река Искър (траен признак). Следователно това не е имота
съставляващ по нотариалния акт от 1928г. „прътище“ от
1,7 дка, предоставено на Й.Б. *** е получил и Нива с площ от 1,1 дка при съседи: Т.К., Г.М., Д.Н.. Доколкото липсва
съвпадение и по площ и по съседи в описанието на имота „Градина“ по договора от
1928г. и съдебното решение от 1956г. и при липса на други доказателства за
идентичност не може да се направи извод, че имота описан в съдебното решение от
1956г. в тази местност е същият имот който е имал Й.Б. и който е бил заявен за
възстановяване от наследниците на Д.Б. С. и от Г.Й. и искът правилно е бил отхвърлен.
По разноските:
Предявени са искове за 28 имота. По
отношение на наследниците на Д.Б. С. крайния резултат е неблагоприятен за
ищците досежно 18 имота. Ответниците
В.Б.Д., наследник на Д.Б. и съпругът ѝ А.К.Н. са поискали разноски за възивното производство от 800,00 лева за адвокат, като явно
възнаграждението е уговорено общо за защита по всичките искове (за всичките
имоти) или средно по 28,00 лева за всеки иск. Дължат им се следователно 504,00
лева.
Решението в частта му с която на тези
двама ответници са присъдени разноски в размер на
1300,00 лева на В.Д. и 350,00 лева на А.Н. трябва да се отмени над размера от
835,00 лева по отношение на В. Н.и над размера от 225,00 лева по отношение А.Н..
Наследниците на К.К.Б.,
В.К.Б.- починала и заместена в хода на делото от В.П.С., В.П.С., Г.П.С., В.С. М.не
са искали и доказали разноски за въззивното, а и за първоинстанционното дело.
Ищците не са доказали разноски за
адвокат във въззивното дело. Дължи им се част от платената за въззивното
дело държавна такса или сумата от 14,82 лева.
За първа инстанция ищците са доказали
разноски: за адвокат от 800,00 лева, от които им се полагат 314.29; за вещи
лица от 800,00 лева, от които им се полагат 314.29 и за държавна такса от 77,22
лева, от които им се дължат 30,11 лева или общо 658,69 лева.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение 75456
от 23.04.2020 г., постановено по гр. дело № 11752/ 2012 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 47 състав В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
ПО
точка 2, точка 10 и точка 18 от диспозитива, които дублират
вече налични диспозитиви (т.1; т. 9 и т. 17) за
същите имоти.
В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от И.Г.Г. с
ЕГН ********** и Т.Г.Н. с ЕГН **********– лично и като наследници на починалата
в хода на делото Д.Ф.Й.
с ЕГН ********** СРЕЩУ К.К.Б. с ЕГН **********; В.П.С. с ЕГН **********,
В.П.С. с ЕГН **********,
Г.П.А. с ЕГН ********** и В.С. М.с ЕГН ********** (последните
четирима като универсални правоприемници на починалата в хода на делото В.К.Б.с
ЕГН **********), иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че Г.К.Й.
с ЕГН ********** към момента на образуване на ТКЗС в село Горубляне, обл. София през 1957г. е бил собственик на основание
съдебно решение от 03.12.1956г. по гр.д. 8979/1956г. на Софийски народен съд, с
което е обявен за окончателен сключен на 05.09.1955г. между Г.К.Й. с ЕГН **********
и Я.Й.Б., род. ***г. предварителен договор за продажба на 1/3 идеална част от следния недвижим имот: Градина в м."Делийското" с площ от 2 дка при съседи К. Х.,
П.Б. , Ст.Х.и П. П., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПРЕКРАТЯВА производството по този иск ПО
ОТНОШЕНИЕ НА К.К.Б.; В.П.С., В.П.С., Г.П.С. и В.С.
М..
В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от И.Г.Г.
с ЕГН ********** и Т.Г.Н. с ЕГН **********– лично и като наследници на
починалата в хода на делото Д.Ф.Й. с ЕГН ********** СРЕЩУ В.Б.Д. ЕГН ********** и
А.К.Н. ЕГН **********, искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване за
установено, че Г.К.Й. с ЕГН ********** към момента на образуване на ТКЗС в село
Горубляне, обл. София през 1957г. е бил собственик на
основание съдебно решение от 03.12.1956г. по гр.д. 8979/1956г. на Софийски
народен съд, с което е обявен за окончателен сключен на 05.09.1955г. между Г.К.Й.
с ЕГН ********** и Я.Й.Б., род. ***г. предварителен договор за продажба, на 1/3
идеална част от следните недвижими имоти: Нива
в м."Царица" с площ от 0,7 дка при съседи Б.К., Д.К.и Т.Б.; Нива в м.“Бусманска
могила" с площ от 3.5дка при съседи Х.Б., М.Б. и път, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПРЕКРАТЯВА
производството по тези искове ПО
ОТНОШЕНИЕ НА В.Б.Д. и А.К.Н..
В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от И.Г.Г.
с ЕГН ********** и Т.Г.Н. с ЕГН **********– лично и като наследници на починалата
в хода на делото Д.Ф.Й. с ЕГН ********** СРЕЩУ
В.Б.Д. ЕГН **********; А.К.Н. ЕГН ********** и К.К.Б.
с ЕГН **********; В.П.С. с ЕГН **********, В.П.С. с ЕГН **********, Г.П.А. с
ЕГН ********** и В.С. М.с ЕГН ********** (последните четирима като наследници
на починалата в хода на делото В.К.Б.с ЕГН **********) искове по чл. 14, ал. 4
от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че Г.К.Й. с ЕГН ********** към момента на
образуване на ТКЗС в село Горубляне, обл. София през
1957г. е бил собственик на основание съдебно решение от 03.12.1956г. по гр.д.
8979/1956г. на Софийски народен съд, с което е обявен за окончателен сключен на
05.09.1955г. между Г.К.Й. с ЕГН ********** и Я.Й.Б.(род. ***г.) предварителен
договор за продажба, на 1/3 идеална част
от следните недвижими имоти: Нива в м. „Бусманска могила" с площ от 1.7дка, при съседи: К.Б., Н.С.и ДИП МЕПРО; Нива в м."Нови кър" с площ от
0,5дка при съседи: Т.Б., К.Б. и шосе; Нива
в м."Горни корнос" с площ от 2,0дка при
съседи Хр.Б., П.Б. и Й.М.; Ливада в
м."Горни Корнос" с площ от 1,0 дка. при
съседи К. П., Й.Д.и М.Б. и Ливада в м.
"Фетишица" с площ от 0,8дка, при съседи от
всички страни Б.Б., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПРЕКРАТЯВА производството по делото по исковете за
тези имоти.
ОТМЕНЯ
Решение
75456 от 23.04.2020 г., постановено по гр. дело № 11752/ 2012 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 47 състав В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени до
размера от 2/7 идеални части предявените от И.Г.Г. с
ЕГН ********** и Т.Г.Н. с ЕГН **********–
лично и като наследници на починалата в
хода на делото Д.Ф.Й. с ЕГН ********** СРЕЩУ
В.Б.Д. ЕГН **********; А.К.Н. ЕГН **********; К.К.Б. с
ЕГН **********; В.П.С. с ЕГН **********,
В.П.С. с ЕГН **********, Г.П.А. с ЕГН ********** и В.С. М.с ЕГН ********** (последните
четирима като наследници на починалата в хода на делото В.К.Б.с ЕГН **********)
искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за
признаване за установено, че Г.К.Й. с ЕГН ********** към момента на образуване на ТКЗС в село Горубляне, обл. София през 1957г. е
бил собственик на основание съдебно решение от 03.12.1956г. по гр.д.
8979/1956г. на Софийски народен съд, с което е обявен за окончателен
сключен на 05.09.1955г. между Г.К.Й. с ЕГН ********** и Я.Й.Б.(род. ***г.) предварителен
договор за продажба на 1/3 идеална част
от следните недвижими имоти: Нива в
м."Блага круша" с площ от 5,0 дка при съседи К. П., М. М., Б.
М., и К. Х.; Нива в м."Разпопица" с площ от 1,5дка при съседи П. Б.,
църковна нива и път (идентичен с имот по нотариален
акт 124, том II, дело 330/1937г. на нотариус при соф.областен
съд от 24.10.1937г., а именно Нива в
м."Разпопица" с площ от 1,5дка при
съседи П. Б., църковна нива, Цариградско шосе и път и с имот пл. 89263 в м.кв. Разпопица, в
строителните граници на Горубляне съгласно Решение на ОСЗГ-Община Панчарево
145/09.01.2004г. и Решение на ОСЗГ 143/09.01.2004г. (л. 216) при съседи имоти с
номера: 89250-Църковно настоятелство при храм „Свети георги“;
89261-Т.Иванов Скоков; 89268-Кръстан П.Б.; 89313-път;
000039-автомагистрала); Нива в м. "Курнос" с площ от 2,0дка при съседи Б.Б., Б.А.и Б.Г.-идентичен с ливада в тази местност с площ
2,0 дка при съседи: В.П., Б.Б., Б.Г.и съгласно
Договор с нотариална заверка на подписите за доброволна делба от 23.01.1928г.
на II Нотариус към Соф. Окр
съд М.Х.; Нива в м."Курнос" с площ от 3,0дка при съседи М.Б., Б.Ц.и Б.Б., идентичен с ливада в местност „Курнос“
с площ 3,2 дка при съседи М.Б., Б.Б., М.Ц.и С.М. съгласно
Договор с нотариална заверка на подписите за доброволна делба от 23.01.1928г.
на II Нотариус към Соф. Окр. съд М.Х.; Ливада в м.
"Вл. ливада" с площ от 1,0дка при съседи; Я.Д.,
В.Д.и М.Б.; Ливада в
м."Владичина" с площ от 3,7дка при съседи: Я.Ц., Ст.Б.и С.М.; Ливада в м."Селището" с площ от
0,8 дка. при съседи В.Д., Б. Й., Д. М. и В. М.; Ливада в м. "Садината" с площ от
2,3дка, при съседи: М.Б., Х.Б. и Б.
Г.; Градина в м. "Ленището" с площ от
0,2 дка. при съседи Б.Б., В. Г. и Ст. Е.; Градина в м."Ленището"
с площ от 0,4 дка. при съседи Б.М., В. Б. и Т. М.КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО ПО ИСКА
на И.Г.Г. с ЕГН ********** и Т.Г.Н. с ЕГН **********–
лично и като наследници на починалата в хода на делото Д.Ф.Й. с ЕГН ********** СРЕЩУ В.Б.Д. ЕГН **********; А.К.Н. ЕГН
**********; К.К.Б. с ЕГН **********; В.П.С. с ЕГН **********,
В.П.С. с ЕГН **********, Г.П.А. с ЕГН ********** и В.С. М.с ЕГН **********
(последните четирима като наследници на починалата в хода на делото В.К.Б.с ЕГН
**********) че Г.К.Й. с ЕГН **********
към момента на образуване на ТКЗС в село
Горубляне, обл. София през 1957г. е бил собственик на основание съдебно
решение от 03.12.1956г. по гр.д. 8979/1956г. на Софийски народен съд, с
което е обявен за окончателен сключен на 05.09.1955г. между Г.К.Й. с ЕГН **********
и Я.Й.Б.(род. ***г.) предварителен договор за продажба на недвижими имоти на 2/7 идеални части от следните недвижими
имоти: Нива в м."Блага
круша" с площ от 5,0 дка при съседи К. П., М. М., Б. М., и К. Х.; Нива в м."Разпопица"
с площ от 1,5дка при съседи П. Б., църковна нива и път (идентичен с имот по
нотариален акт 124, том II, дело 330/1937г. на нотариус при соф.областен
съд от 24.10.1937г., а именно Нива в м."Разпопица"
с площ от 1,5дка при съседи П. Б., църковна нива, Цариградско шосе и път и с
имот пл. 89263 в м.кв. Разпопица, в строителните
граници на Горубляне съгласно Решение на ОСЗГ-Община Панчарево 145/09.01.2004г.
и Решение на ОСЗГ 143/09.01.2004г. (л. 216) при съседи имоти с номера:
89250-Църковно настоятелство при храм „Свети георги“;
89261-Т.Иванов Скоков; 89268-Кръстан П.Б.; 89313-път;
000039-автомагистрала); Нива в м. "Курнос" с площ от 2,0дка при съседи Б.Б., Б.А.и Б.Г.-идентичен с ливада в тази местност с площ
2,0 дка при съседи: В.П., Б.Б., Б.Г.и съгласно
Договор с нотариална заверка на подписите за доброволна делба от 23.01.1928г.
на II Нотариус към Соф. Окр
съд М.Х.; Нива в м."Курнос" с площ от 3,0дка при съседи М.Б., Б.Ц.и Б.Б., идентичен с ливада в местност „Курнос“
с площ 3,2 дка при съседи М.Б., Б.Б., М.Ц.и С.М.
съгласно Договор с нотариална заверка на подписите за доброволна делба от
23.01.1928г. на II Нотариус към Соф. Окр. съд М.Х.; Ливада
в м. "Вл. ливада" с площ от 1,0дка при
съседи; Я.Д., В.Д.и М.Б.; Ливада в
м."Владичина" с площ от 3,7дка при съседи: Я.Ц., Ст.Б.и С.М.; Ливада в м."Селището" с площ от
0,8 дка. при съседи В.Д., Б. Й., Д. М. и В. М.; Ливада в м. "Садината" с площ от
2,3дка, при съседи: М.Б., Х.Б. и Б. Г.; Градина в м. "Ленището" с площ от
0,2 дка. при съседи Б.Б., В. Г. и Ст. Е.; Градина в м."Ленището"
с площ от 0,4 дка. при съседи Б.М., В. Б. и Т. М..
ОТМЕНЯ Решение 75456 от 23.04.2020 г.,
постановено по гр. дело № 11752/ 2012 г. на Софийски районен съд, І ГО, 47
състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен до
размер от 2/7 идеални части предявеният от И.Г.Г.
с ЕГН ********** и Т.Г.Н. с ЕГН **********– лично и като наследници на
починалата в хода на делото Д.Ф.Й. с ЕГН ********** СРЕЩУ К.К.Б.
с ЕГН **********; В.П.С. с ЕГН **********,
В.П.С. с ЕГН **********, Г.П.А. с ЕГН ********** и В.С. М.с ЕГН ********** (последните
четирима като наследници на починалата в хода на делото В.К.Б.с ЕГН **********)
иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за
признаване за установено, че Г.К.Й. с ЕГН ********** към момента на образуване на ТКЗС в село Горубляне, обл. София през 1957г. е
бил собственик на основание съдебно решение от 03.12.1956г. по гр.д.
8979/1956г. на Софийски народен съд, с което е обявен за окончателен сключен на
05.09.1955г. между Г.К.Й. с ЕГН ********** и Я.Й.Б.(род. ***г.) предварителен
договор за продажба на недвижими имоти на 1/3 идеална част от следния недвижим
имот: Нива в м."Бусманска
могила" с площ от 3,5дка при съседи Х.Б., М.Б. и път
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ИСКА на И.Г.Г. с ЕГН ********** и Т.Г.Н. с ЕГН **********– лично и като наследници на починалата в
хода на делото Д.Ф.Й. с ЕГН ********** СРЕЩУ
К.К.Б. с ЕГН **********; В.П.С. с ЕГН **********, В.П.С.
с ЕГН **********, Г.П.А. с ЕГН ********** и В.С. М.с ЕГН ********** (последните
четирима като наследници на починалата в хода на делото В.К.Б.с ЕГН **********),
че Г.К.Й. с ЕГН ********** към момента
на образуване на ТКЗС в село Горубляне, обл. София
през 1957г. е бил собственик на основание съдебно решение от 03.12.1956г.
по гр.д. 8979/1956г. на Софийски народен съд (с което е обявен за окончателен
сключен на 05.09.1955г. между Г.К.Й. с ЕГН ********** и Я.Й.Б., род. ***г.
предварителен договор за продажба на недвижими имоти) на 2/7 идеални части от следните недвижими имоти: Нива в м."Бусманска
могила" с площ от 3,5дка при съседи Х.Б., М.Б. и път.
Отменя
решението и в частта му по разноските, с която на В.Б.Д. ЕГН ********** са
присъдени разноски над размера от 835,00, както и в частта му за присъдени в
полза на А.К.Н. ЕГН ********** над размера от 225,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите
обжалвани отхвърлителни части.
ОСЪЖДА В.Б.Д. ЕГН **********; А.К.Н. ЕГН
**********; К.К.Б. с ЕГН **********; В.П.С. с ЕГН **********,
В.П.С. с ЕГН **********, Г.П.А. с ЕГН ********** и В.С. М.с ЕГН ********** ОБЩО
ДА ЗАПЛАТЯТ НА И.Г.Г. с ЕГН ********** и Т.Г.Н. с ЕГН
********** СУМАТА ОТ 673,51 ЛЕВА- разноски за двете инстанции за адвокат,
държавни такси и вещи лица.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.