№ 1465
***, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430105683 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът ***, е подал искова молба против К. П. П. от ***, за
установяване дължимостта на сумата от 425 лева - непогасена главница по
***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на заявлението - 15.02.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, 49.11 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня, следващ падежа на вземането, именно: 28.12.2019 г. до датата на
подаване на заявлението - 15.02.2021г. Ищецът твърди, че на 10.06.2019г. е
сключил в качеството си на кредитор с К. П. П., в качеството му на
кредитополучател, *** в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание
СЕФ, предоставен предварително на ответника и съдържащ индивидуалните
условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за кредит,
направено от ответника. Договорът бил сключен за предоставяне на сумата от
700 лева и влязъл в сила с подписването му. Погасителните вноски
съставлявали изплащане на главница по договора, при фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 0 %. Кредитът е следвало да бъде изплатен с 28
седмични вноски, всяка в размер на 25 лева. Кредитополучателят е изплатил 5
броя вноски по кредита, в общ размер на 275 лв., а неизплатения размер на
1
вземането е в общ размер на 425 лв., ведно със законна лихва върху
главницата, както и обезщетение за забава в размер на 49.11лв. Твърди
изпълнение от своя страна и неизпълнение от страна на кредитополучателя,
като вземането е с настъпил падеж на 27.12.2019г. Сочи, че е заявил
вземането си по реда на чл. 410 от ГПК по ***, по което е издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, че е
получил указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Ответникът, чрез ***, е оспорил вземането по основание и размер.
Счита, че подписите в договора не са положени от ответника, че договорът е
недействителен, поради неспазване на изискването по чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК, по чл. 10 ал. 1 ЗПК – относно шрифта на договора. Прави искане за
откриване на производство по оспорване на *** Моли съда да отхвърли
исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по
***. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5
от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК.
Вземането на ищеца произтича от представения *** /представен в
оригинал на л. 86-90 от делото/, по който той е заемодател, а ответникът –
заемополучател. Договорът за паричен кредит намира своята
материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се
характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в конкретния
случай е материализиран в писмена форма, подписан е от представител на
ищеца и от ответника. Редовността и авторството на подписите на ответника
са оспорени в хода на съдебното дирене по реда на чл. 193 от ГПК, поради
което по делото е допусната съдебно-почеркова експертиза за установяване
автентичността на договора. Приетото заключение на тази експертиза, което
съдът изцяло кредитира, сочи, че подписите, положени в качеството на
кредитополучател, са положени от К. П. П.. Поради горното, съдът приема за
2
годно и автентично доказателство по делото представения оригинал на
договор за потребителски кредит. Той има и характер на разписка, съобразно
записаното в чл. 1, за отпуснатата в заем сума от 700лв. Съобразно
уговорките в договора, заетата сума е без лихва, дължи се връщане на 28
седмични вноски, всяка в размер на 25 лева, ГПР е 47.78лв. Обстоятелството,
че кредиторът е бил изправна страна в отношенията, се доказва на първо
място от признатия от ищеца факт на заплащане на месечни вноски по
задължението в размер на 275.00лв., което представлява признание от страна
на ответника за ползването на сключения кредит, на второ от представеното
приложение № 1 /л.7 от делото/, от което е видно, че с пет плащания, макар и
не на всеки падеж, ответникът е заплатил общо 11 от уговорените общо 28
седмични вноски. По повод оспорването на ответника на действителността на
договора поради неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, по делото
е изготвена съдебно компютърна-техническа експертиза, която съдът изцяло
кредитира. Тя дава заключение след преглед на оригинала на кредитното
досие, че при изготвяне на договора е използван шрифт ***, а в *** е
използван ***.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното: Сключеният между страните *** се
регулира от ЗПК и не представлява никое от изключенията, посочени в чл. 4
от ЗПК. Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съобразно събраните по делото
доказателства обаче, и независимо, че договорът е автентичен, съдът намира,
че той се явява недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Законодателят, с
нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, изисква договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един
за всяка от страните. В настоящия случай, представения по делото Договор за
кредит е сключен в противоречие с цитираното законово изискване,
3
доколкото по делото се установи, той е изписан с по-малък от
законоизискуемия размер шрифт от ***, а именно - *** Това, въведено в
българското законодателство изискване за конкретен шрифт, е относимо към
всички договори, сключени на територията на страната, какъвто се явява
процесният, и следва да бъде съобразено с изискванията на българския закон.
Неоснователни са възраженията на ответника едва в писмената му защита,
касаещи използването на англоамериканска система за анализ на шрифта при
изготвянето на съдебно компютърно-техническата експертиза, доколкото при
приемането на експертизата не е имало въпроси към вещото лице, не са
разисквани други методи на измерване на шрифт, и не са поставяни задачи за
друг вид измерване на вещото лице, за да може съдът да коментира
изложението на ответника за възможността да приеме, че при друга система
на измерване, шрифтът в договора може да бъде в друг размер.
Неоснователно е и позоваването на чл. 23 от Д 2008/48/ЕО, за изискване на
санкции от конкретните държави-членки, които да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи, доколкото предвидения минимален шрифт в
законодателството на *** са именно такива, държавата членка има
възможността да постави конкретно изискване за размер на шрифт в защита
на по-слабото икономически лице – кредитополучател. Констатираното
противоречие с изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, по силата на чл. 22 от
ЗПК, е предпоставка договорът да се счита за недействителен, а съгласно чл.
23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него. В случая безспорно се доказа, че чистата стойност на
кредита, е 700 лв, от които до крайния падеж на договора – 27.12.2019г., са
заплатени само 275 лв. Доколкото от действително дължимата по
недействителния договор сума 700лв. има частично плащане, то дължимата
сума, за която искът следва да бъде уважен, е главница от 425 лв.
Констатираната недействителност на договора по смисъла на чл. 23 от ЗПК
сочи, че претендираното обезщетение за забава в размер на 49.11лв. от
28.12.2019г. до датата на подаването на заявлението в съда – 15.02.2021г., се
явява неоснователно и претенцията за него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото, съдът следва да присъди на осн. чл. 78 ал. 1
от ГПК разноски в полза на ищеца. Претенциите за разноски на ищеца в
4
исковото производство /ДТ, юрк.възнаграждение, такса за съдебни
експертизи и депозит за особен представител на ответника/ са общо в размер
на 745.00лв., и съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, са
основателни до размер на 667.83лв., и в този размер следва да бъдат
присъдени. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в
заповедното производство. Съобразно изхода на делото, разноски в
заповедното производство се дължат на заявителя – ищец в размер на
291.34лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 във вр. с чл.124
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, по отношение на К. П.
П., ЕГН ********** от ***, ***, че ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 425 лв. – незаплатена главница по ***, и
законната лихва върху тази сума от 16.02.2021г. до изплащането й, присъдени
със *** по ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установена
дължимостта от К. П. П., ЕГН **********, към ***, за сумата 49.11лв.
обезщетение за забава върху главницата от 28.12.2019г. до 15.02.2021г, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, К. П. П., ЕГН ********** от ***,
***, да заплати на ***, със седалище и адрес на управление: ***, направените
деловодни разноски в исковото производство размер от 667.83лв., и в
производството по *** - в размер на 291.34лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5
6