№ 510
гр. Бургас, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20252100100630 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Е. А. А., ЕГН
********** от ***** против Прокуратурата на Република България, с която е
поискано да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 88 000лв,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
на незаконно обвинение в извършване на престъпление, както и сумата от
1965лв. – обезщетение за имуществени вреди.
Ищецът твърди, че на 25.07.2015г. е бил задържан от органите на МВР в
гр. Елена и му било връчено постановление за привличането му като
обвиняем /№397/25.07.2015г. на РП Елена/.
Обвиненията, които били повдигнати на ищеца, били по чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 , във вр. с чл. 18, ал. 1 НК.
Била му направена полицейска регистрация 1366/25.07.2015г. от ОД
МВР В. Търново, която била снета със Заповед за снемане на полицейска
регистрация 3286р-2482/20.07.2020г. от МВР, ГДНП, т.е. ищецът бил с
полицейска регистрация в продължение на 5 години.
Ищецът посочва, че през 2003-та година регистрирал сдружение с
нестопанска цел в обществена полза „Национална Асоциация по
велосипедизъм“. Започнал разностранни дейности в посока популяризирането
на велотранспорта и велотуризма. През 2009г. сдружението станало член на
Европейската федерация по велосипедизъм. Постепенно се включвал в
различни проекти, а от 2010г. ищецът сам започнал да генерира проектни идеи
и да кандидатства по различни програми и фондове за финансиране на
1
дейността на сдружението. Значителна част от дейността била концентрирана
в гр. Бургас.
Посочва, че от момента на привличането му като обвиняем предприел
последователно мерки, с които да ограничи щетите от обвинението върху
проектите и инициативите, в които участвало сдружението.
След връчването на протокола за предявяване на разследването и
постановлението за предаване на съд от 24.03.2017г. провел консултации с
партньорите си, които взели решение да не се поемат рискове и да се прекрати
трудовият му договор. По този начин се целяло минимизиране на риска от
евентуално разгласяване на наказателното производство в медиите. През
периода след началото на наказателното преследване срещу ищеца до май
2017г. той работил ограничено и със страх, че ще навреди на имиджа на
кампаниите. След май 2017г. дейностите му били единствено „про боно“ без
да получава заплащане и без да афишира връзка между него и собствените му
проекти и инициативи, което го поставяло често в невъзможност да участва в
нови проекти.
Ищецът посочва, че периодът, през който продължило
наказателното преследване, бил дълъг и това допринесло за влошаване на
психическото му състояние. Ищецът изпитвал страх от осъждане,
притеснения, засягане на достойнството му, напрежение в отношенията му с
близки и познати. Невъзможността му да упражнява дейността си
предизвикала множество имуществени вреди. Това, че е управител на
сдружение, което реализира проекти с европейско финансиране, предполагало
доверие в съответния човек и вяра в неговия авторитет, а наказателното
преследване се отразило негативно на всичко това.
Негативи понесъл и поради обстоятелството, че на адресната си
регистрация в гр. Бургас получавал призовките в хода на разследването.
Много често ги получавала майка му, която изживяла изключителен стрес от
случващото се и починала година след снемането на регистрацията му. Стрес
изживели и пълнолетните деца на ищеца.
Ищецът поддържа, че незаконното обвинение било поддържано в период
от 4 години и 5 месеца. Била му наложена мярка за неотклонение „подписка“,
като не можел да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния
орган, не можел за пътува в чужбина, а в случаите, в които напускал страната,
рискувал налагане на по-строга мярка.
Посочва, че след полицейската регистрация много от проектите, за които
кандидатствал били отхвърлени. Това довело до финансови трудности и до
влошаване на отношенията му със съжителстващата с него жена, която в
крайна сметка го напуснала и се установила с детето им в жилището на своите
2
родители.
В съдебно заседание претенцията се поддържа от ищеца лично и от
назначен от съда служебен адвокат.
Ответникът Прокуратурата на България чрез представителя си по право-
прокурор при структурното му звено Бургаска районна прокуратура е подала
писмен отговор, с който оспорва предявените от ищеца искове по всички
пунктове като неоснователни и недоказани.
Посочва, че подсъдим в процесното наказателно производство било и
друго лице, чието поведение също било от значение за продължителността на
производството, предвид на което не може да се вмени изцяло във вина на
прокуратурата продължителността на наказателния процес.
Ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл. 195 НК и му била взета мярка за неотклонение, която не е най-тежката
такава.
Ищецът не ангажирал доказателства за интензивно провеждани
процесуални действия с негово участие, както и за твърдените от него
неимуществени вреди.
Претенцията се оспорва като изцяло неоснователна. Поддържа се, че
бързината на наказателния процес не може да бъде в ущърб на принципа за
разкриване на обективната истина. Извършени били експертизи, делото било
изпратено по компетентност до окръжна прокуратура, извършени били
множество действия по разследването. След извършването им наблюдаващия
прокурор взел решение за прекратяване на делото, но след събиране на
максимален обем от доказателства.
При евентуалност, ако претенцията бъде счетена за основателна, се
развиват съображения, че обезщетение следва да бъде присъдено в намален
размер.
Оспорва се и претенцията за имуществени вреди. Поддържа се, че
представеното преводно нареждане от 20.03.2018 год. с основание „разноски
по НД“ не доказва заплащане на адвокатско възнаграждение по конкретното
производство. Освен това не са представени доказателства за осем пътувания
с автомобил или обществен транспорт на конкретните дати, свързани с
участие на ищеца в процесуални действия.
В отговора на исковата молба е направен отвод за родовата подсъдност
на спора, който е бил съобразен в определение № 1607/14.03.2025г. на БРС.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от ответника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
3
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че срещу ищеца е имало образувано
наказателно производство, по което е бил привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК –
опит за квалифицирана кражба в съучастие с друго лице.
С присъда №18/09.05.2019 год. по НОХД №54/18 год. по описа на РС
Елена, протестирана от прокуратурата и потвърдена с решение
№136/18.12.2019 год. по ВНОХД №300/2019 год. по описа на ОС Велико
Търново, ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото
обвинение.
В резултат на безспорните факти, изложени по-горе, следва да се
приеме, че се е осъществил фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ - по
отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление
от общ характер, по което е оправдан, с което е ангажирана отговорността на
ответника за репарация на търпените от Е. А. неимуществени и имуществени
вреди от деликта.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и
характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на
уврежданията. Неимуществените вреди включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време (така решение № 391 от 28.10.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г., IV г. о., ГК ВКС).
От фактическа страна е безспорно, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем с постановление за привличане на обвиняем от 25.07.2015 г. по ДП
(бързо производство) №ЗМ-130/15 год. на МВР Елена, №397/15 год. на РП
Елена, за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.18 ал.1 от
НК, за това, че на 25. 07.2015 год. в гр.Елена в съучастие с друго лице
направил опит да отнеме чужди движими вещи, като за целта използвал
технически средства и случаят не е маловажен. На същата дата му е взета
мярка за неотклонение „подписка“ и е разпитан в присъствие на съдия.
На 24.03.2017 год. на ищеца отново е повдигнато обвинение и е разпитан
в качеството на обвиняем. На същата дата му е предявено разследването,
внесен е обвинителен акт и е образувано НОХД №92/17 год. по описа на РС
Елена (неприложено), което е било прекратено с разпореждане
№43/12.05.2017 год., а обвинителният акт - върнат на РП Елена за
отстраняване на допуснато съществени процесуални нарушения – л.2 – л.3 от
4
том ІІІ на ДП №ЗМ-127/15 год. на ОДМВР В.Търново.
На 17.01.2018 год. ищецът е бил привлечен като обвиняем с
постановление от 26.10.2018 год. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 и т.5,
вр.чл.194 ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК. На същата дата е разпитан в качеството на
обвиняем и е представил доказателства за отсъствието си на датата, на която е
бил призован да се яви – 19.12.2017 год., а именно електронно писмо и покана
за работна среща на горната дата, адресирани до ищеца като председател на
Национална велосипедна асоциация – л.18 и 19 от том ІІІ на ДП.
На 26.02.2018 год. в РС Елена е внесен обвинителен акт против ищеца и
П.Н., по който е образувано НОХД №54/18 год. по описа на РС Елена,
приключило с оправдателна присъда. Ищецът е взел лично участие в общо 6
от проведените съдебни заседания и е бил представляван от адвокат Пламен
Пенков – договор за правна защита и съдействие на л.146, том І от
наказателното дело. Общата продължителност на наказателния процес е
четири години и пет месеца.
От служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че с решение от
09.12.2003 год. по ф.д.№3030/2003 год. по описа на БОС е регистрирано
сдружение „Национална асоциация по велосипедизъм“, с представляващ Е.
А.. Сдружението е пререгистрирано в електронния ТРРЮЛНЦ с вписване
20221214115805, отново с представляващ Е. А. и се представлява от ищеца и
към настоящия момент.
Представят се множество писмени доказателства, от които се
установява, че сдружението, представлявано от ищеца, е участвало активно в
различни проекти на национално и европейски ниво.
От свидетелските показания се установява, че обвинението повлияло
силно негативно върху личността на ищеца, психиката му, неговата
самооценка и отношенията му с близките.
Според свидетелката Д. ищецът бил депресиран и разстроен, тя
пътувала с него на едно от делата и след това трябвало до отидат заедно на
конференция в гр.София. Ищецът й споделил, че срещу него тече
производство и че трябва да се дистанцира от работата на асоциацията, за да
не навреди на проектите.
Св.Ф. заявява, че с ищеца били съпрузи до 2017 год., когато се развели
по взаимно съгласие. Тя сочи, че ищецът бил активен, винаги положителен,
ангажиран с проблемите на семейството и децата. След случая от 2015 год.
настъпила промяна в поведението му и в състоянието му, ищецът станал
между апатичен и изнервен, престанал да бъде активен в семейството и в
работата си, нямал интерес към семейния живот и към децата, това повлияло
на атмосферата с семейството и на финансите.
5
Съдът приема за доказано от събраните доказателства, че незаконното
обвинение е причинило на ищеца стрес, страх от изхода на наказателното
производство и от евентуално осъждане. Самото естество на наказателната
репресия и опасността от осъждане причиняват на личността негативни
изживявания, неудобства, чувство на унижение, притеснение и несигурност,
накърняват се моралните и нравствените ценности, повлиява се негативно
социалното общуване, като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната
практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени
(„презумпитвни“) вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства – така решение №480/23.04.2013 год. по гр.д.№85/12 год. ІV
гр.о. ВКС, решение №227/15.04.2020 год. по гр.д.№ 4674/18 год. ІV гр.о. ВКС.
В случая са събрани доказателства за влошаване на семейните отношения и на
психическото състояние на ищеца, а отделно от това, опирайки се на
съдебната практика, цитирана по-горе, съдът приема, че незаконното
обвинение е засегнало честта и достойнството му и е уронило името, с което
се ползва в обществото.
За неимуществените вреди, причинени на трето лице – майката на
ищеца, ответникът не отговаря, дори и да са й били причинени страх и
безпокойство. Същото се отнася и за евентуални имуществени вреди на
сдружението, представлявано от ищеца.
Ищецът твърди не само неимуществени вреди от категорията на
обичайните, а болки и страдания над обичайните по вид в завишен обем –
влошаване на възможностите за професионална реализация, оттегляне от
проекти с европейско финансиране, разклащане на установеното доверие у
партньорите на сдружението.
Както се посочи по-горе, ищецът е представляващ сдружение с
нестопанска цел в обществена полза „Национална асоциация по
велосипедизъм“ от момента на неговата първоначална регистрация до сега.
Предвид общодостъпната информация в ТРРЮЛНЦ, която се намира в
противоречие със свидетелските показания, съдът не кредитира изложеното
от св.Д., че незаконното обвинение принудило ищеца да напусне асоциацията,
за да не „стои“ името му и ако нещо се случи с обвинението това да не
провали сдружението. Съдът не възприема тезата на ищеца, че трудовия му
договор бил прекратен поради незаконното обвинение. Правно и житейски
нелогично е трудовия договор на ищеца да е бил прекратен, за да се предпази
сдружението от разгласяване на негово евентуално осъждане, а същевременно
с това той да е единственото лице, което го представлява в отношенията с
останалите субекти от 2003 год. до сега. От коментираната по-горе покана,
приложена в ДП, може да се заключи, че обвинението не е препятствало
ищеца в работата му по проекти и публични събития. Освен това, по време на
6
воденото наказателно производство ищецът е продължил да бъде управител на
две търговски дружества, съдружник в три търговски дружества и
представляващ друго сдружение с нестопанска цел - „Национална асоциация
екологично принтиране“ с ЕИК *********, пререгистрирано в ТРРЮЛНЦ с
вписване 20200122153529, което прави неоснователно твърдението му за
влошаване на възможностите за професионална реализация и разклащане
доверието на неговите партньори.
В обобщение съдът приема, че не се доказа от незаконното обвинение да
са причинени неимуществени вреди по вид и обем по-големи от обичайните.
По отношение на вредите от полицейската регистрация, продължила в
период от пет години, ответникът не отговоря.
Коментираните по-горе търпени вреди, изразяващи се в стрес, страх от
бъдещо осъждане, уронване на доброто име и репутация, засягане на честта и
достойнството, влошаване на отношенията в семейството, психическо
напрежение и страдания, се явяват пряка последица от незаконното
обвинение – те не биха били преживени от ищеца без наказателната репресия
срещу него.
По материалноправният въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД при
определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ има постановена обилна практика от Върховния касационен съд
по реда на 290 от ГПК - решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009
г., III г. о.; решение № 439/14.12.2012 г. по гр. дело № 1730/2011 г., IV г. о.,
решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на III г. о., решение №
391 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 201/2011 г. на III г. о., решение № 335 от
10.01.2012 г. по гр. д. № 296/2011 г. на III г. о. и др. С решение № 223 от
4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., ГК се приема, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера
на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда,
продължителността на наказателното преследване, данните за личността на
подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето
не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му,
на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на
случая.
В настоящия случай се установява, че на ищеца е било повдигнато
обвинение за тежко по см.на НК престъпление, за което законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 10 години. Обвинението е
7
поддържано в период от четири години и пет месеца, през които с негово
участие са проведени общо десет процесуални действия в досъдебната и
съдебната фаза, т.е. може да се приеме, че действията спрямо ищеца са били
интензивни. От друга страна, на ищеца е била взета най-леката мярка за
неотклонение – „подписка“, с което не са ограничени правото му на
придвижване и контактите му с близки и приятели и не е влошено качеството
му на живот, а както се установява от неговите твърдения и от представените
доказателства, мярката не е ограничила участието му в публични събития, с
които е бил ангажиран. Ищецът е бил с чисто съдебно минало – реабилитиран
– справка са съдимост и картон на л.28 и л.29 от том І на НОХД №54/18 год.
Съобразявайки горните факти, както и обществено-икономическите
условия на живот, съдът приема, че справедливия размер на обезщетението
възлиза на 10 000 лв. за доказаните неимуществени вреди, търпени от Е. А., а
за разликата до предявения размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Като имуществени вреди от незаконното обвинение ищецът сочи
заплатеното възнаграждение на адвокат и разходите за явяване по делото –
осем пътувания, остойностени по 140 лв. всяко.
С ТР №3/13.01.2023 год. по т.д.№3/21 год. на ОСГТК ВКС се приема, че
на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение
се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите
или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на
неоснователно обогатяване. Вредите от деликта са обективна категория и
затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно
настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се
установи реалното им съществуване.
В конкретния случай ищецът представя доказателства само за разходите,
заплатени за възнаграждение на адвокат в наказателния процес. С исковата
молба се представя платежен документ за сумата от 845 лв., заплатена на
адв.Пламен Пенков, който е представлявал ищеца по договор за правна помощ
с уговорено възнаграждение в горния размер.
Не се представят доказателства за разходите за пътуване. Дори и същите
да се презумират, при липса на доказателства за реалното им извършване не
могат да бъдат присъдени по някакви осреднени данни, за да не се стигне до
неоснователно обогатяване на ищеца.
Като краен резултат, в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 845 лв., като претенциите в останалите части до
предявените размери следва да се отхвърлят.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Е. А. А., ЕГН **********
от ***** сумата от 10 000 лева., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение за
извършено престъпление, като в останалата част до предявения размер от 88
000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение на неимуществените
вреди.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Е. А. А., ЕГН **********
от ***** сумата от 845 лева., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършено
престъпление, като в останалата част до предявения размер от 1 965 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение на имуществените вреди.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9