Присъда по дело №191/2022 на Районен съд - Севлиево

МОТИВИ:
Подсъдимият Г. Г. В. от с.Столът, общ.Севлиево е предаден на съд с обвинение
за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
за това, че на 03.09.2021 г., около 18.00-18.30 часа, в с.С., общ.Севлиево, пред дом № 2
на ул.„***“, чрез нанасяне на удар с крак в областта на лицето на В. Р. Р., му причинил
увреждания, довели до избит първи горен ляв зъб /резец/, довели до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето /средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК/, при което като непълнолетен разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по
безспорен начин.
В съдебно заседание подсъдимият Г. Г. В. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт и, че разбира обвинението.Не се признава за виновен, но дава
обяснения по повдигнатото му от прокуратурата обвинение.
От обясненията на подсъдимия Г. Г. В., показанията на свидетелите В. Р. Р., С.
К. К., Д. Ю. А., И. Я. И., А. Симеонова К. и В. А. А. и от останалите доказателства по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимият Г. Г. В. живеел в с.Столът, общ.Севлиево, а свид.В. Р. Р. в с.С.,
общ.Севлиево.Двамата били познати и преди известно време заедно работили по
събарянето на плевня.Тъй като на свид.Р. се наложило спешно да си тръгне, двамата не
успели да си разделят заплатените им за работата пари, като същите останали в
свид.Р..Поради тази причина последният дължал на подс.В. сумата от 30.00
лева.Същевременно свид.Р. бил дал на подс.В. едно свое яке с уговорката в
последствие да му го върне.Свид.Р. живеел в посоченото по-горе населено място при
своята баба – свид.С. К. К. и свид.И. Я. И..На 03.09.2021 г. свид.Р. и свид.И. И. били на
работа и след приключване на работното време се прибрали в с.С..Намирали се на
центъра на въпросното населено място, където заедно със свид.В. А. А. се
почерпили.Междувременно подс.В. звъннал на мобилният телефон на свид.И. И. след
което разговарял както с последният, така и със свид.Р..Подс.В. поискал от последният
да му върне дължимите пари, а свид.Р. му отговорил, че се намира в центъра на с.С., че
ще му върне парите, но при условие, че му върне якето.След това подс.В. се
придвижил до с.С. с лек автомобил, управляван от свид.Д. Ю. А..Междувременно
свид.Р., свид.И. И. и свид.В. А., с каруцата на последният, се придвижили до махалата
в с.С., в която живеели.Тъй като свид.Р. го нямало на центъра на селото подс.В. и
свид.Д. А. се придвижили до къщата на свид.В. А. в същата махала.В този момент
свид.В. А. разпрягал коня си от каруцата.Междувременно между подс.В. и свид.Р.
възникнал конфликт, който първоначално се изразявал в пререкания.Подсъдимият си
искал парите от свид.Р., но тъй като не носел якето му свид.Р. отказвал да му ги
даде.Първоначално пререканията между двамата започнали в имота на свид.В. А., след
което се пренесли на улицата извън него.Свид.Р. грабнал една вила и се насочил към
подс.В., но свид.Д. А. я взел от ръцете му.Тогава свид.Р. ударил с юмрук подс.В., а
последният също му отвърнал, като на свой ред му нанесъл удар с юмрук.Двамата –
подс.В. и свид.Р. започнали да се боричкат, като взаимно си нанасяли удари.Първият
обаче нанесъл два удара с юмрук на последният.Единият от ударите попаднал в носа на
свид.Р., в следствие на което потекла кръв от носа му.Междувременно свид.Д. А. се
опитвал да ги разтърва, като хващал свид.Р. с ръце откъм гърба му.След един от
нанесените му удари свид.Р. паднал на земята, а подс.В. продължил да му нанася
удари с крака по лицето и тялото.След един от нанесените му удари с крак свид.Р.
1

усетил, че един от предните му зъби се размърдал и след като го бутнал с език, той
паднал.Междувременно, за да прекратят сбИ.ето се намесили бабата на свид.Р. –
свид.С. К. К., свид.Д. А. и намиращите се в близост съседи.След това подс.В. и свид.Д.
А. се качили в автомобила, с който били и си тръгнали.В последствие, на 08.09.2021 г.
свид.Р. посетил д-р Д.Б. – дентален лекар, който след като го прегледал му издал
Медицинско свидетелство.Междувременно на 07.09.2021 г. свид.К. – баба на свид.Р.
подала в РУ МВР Севлиево жалба по повод нанесения на внука й побой.След като
била извършена предварителна проверка, в РУ МВР Севлиево било образувано
досъдебно производство за извършено престъпление по чл.129 от НК, в хода на което
била назначена съдебно-медицинска експертиза.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещите
лица д-р Я. Г. К. и д-р М. Р. М., което се приема от съда за мотивирано и
законосъобразно, се установява, че пострадалият на 03.09.2021 г. В. Р. Р. е получил
следните увреждания – избит първи горен ляв зъб /резец/.По свидетелсдките показания
имал и други травми, но няма издаден медицински документ, който да ги
описва.Причинено е избИ.е на зъб, затрудняващо трайно дъвченето /във фаза на
отхапване/ и говоренето /при изговаряне на някои звуци/.Полученото увреждане може
да е причинено по начина, описан от пострадалия и свид.К..
В съдебно заседание вещите лица д-р Я. К. и д-р М. М. поддържат така
изготвеното заключение като добавят, че въз основа на рентгеновата снимка макар и не
с оригинално качество, се виждат и съседните два зъба, при които снимката дава
основание да се допусне, че връзката между корена и венеца е нарушена и вероятно е
да са били разклатени.Това обаче не променя заключението и квалификацията, но
донякъде съвпада с обясненията, дадени в досъдебното производство.От показанията
на разпитания в съдебно заседание свидетел се установявало, че по пострадалия е
имало следи от кръв по лицето по време на инцидента, което също косвено подкрепя
възможността за травма в този момент.Въз основа на данните, с които разполагат
вещите лица не могат да заявят с категоричност дали това е причинено чрез удар с
юмрук или ритник.Дори и да има описани някакви външни увреждания, вещите лица
трудно биха могли да разграничат такава възможност или да кажат коя от двете
вероятности е по –голяма.По механизъм трудно може да се допусне избИ.е на зъб от
падане върху терен, освен ако няма нещо изпъкнало, върху което да се пада, тъй като
лицевата част анатомично има по изпъкнали части като нос, брадичка, които
предпазват обичайно зъбите от директно увреждане така, че този механизъм е твърде
слабо вероятен.Рентгеновата снимка е с неоргинално качество, сравнително лоша, но
достатъчно добре се виждат анатомични детайли върху нея.По рентгеновата снимка не
може да се датира ден като давност, само може да се каже, че е прясно увреждането,
което означава, че в рамките на дни до месец след такава травма, вече при такъв и по-
дълъг срок може да има промени видими рентгенологично, които да дадат основание
да се прецени, че увреждането е с по-голяма давност.Тези рентгенови данни
предполагат за прясно увреждане, но не може да се каже точен ден въз основа на този
образ. Ако е от падане трябва да има някаква изпъкнала повърхност, която да попадне
между изпъкналите части на лицето и да нанесе травма в областта на зъбите, които
иначе са защитени в една плоскост на по изпъкналите анатомични части на
лицето.Няма данни за други заболявания на зъбите от тази рентгенова снимка.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия твърди, че повдигнатото на
подзащитния му обвинение не е доказано по безспорен и несъмнен начин.На първо
място не бил доказан механизма на причиняване на телесното увреждане и авторството
2

на деянието.По делото не било налично нито едно безспорно доказателство за
осъществяване на деянието от обективна страна, тъй като в показанията на нито един
от разпитаните свидетели нямало данни за нанесен удар с крак от страна на
подсъдимия в лицето на пострадалия.Самият пострадал в показанията си твърдял, че
ударът бил получил с юмрук, с тупаник, с ръка от страна на подсъдимия и то след като
двамата вече се били сбили.Наред с това не било доказано и времето на настъпване на
увреждането.Липсвали доказателства, че това се е случило именно по време на
процесният инцидент.Безспорно било, че увреждането било констатирано от
медицинско лице значително по-късно след датата на инцидента.В този смисъл било и
заключението на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза.Дори и
хипотетично да се приемело, че такива доказателства са налице, то следвало да се
прецени дали в случая подсъдимият не е действал при условията на неизбежната
отбрана, тъй като било безспорно, че пръв го е нападнал пострадалият Р..В заключение
към съда се отправя молба подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.Алтернативно към съда се оправя молба да бъдат
приложени разпоредбите на чл.60 от НК, или тази на чл.61 от НК, като подзащитният
му да не бъде осъждан, а да му бъдат наложени възпитателни мерки по специалният
закон.Отново алтернативно към съда се отправя искане, в случай, че признае
подсъдимият за виновен, то да му наложи наказание обществено порицание.
Съдът не споделя така изложените доводи от страна на защитата на подс.В. по
следните съображения.
По делото по безспорен и несъмнен начин се установява и не се спори, че на
03.09.2021 г., между подс.В. и свид.В. Р. възникнал конфликт, който първоначално бил
словесен, а в последствие прераснал в сбИ.е, при което двамата първоначално си
разменили по няколко удара.Безспорно е също така, че свид.Р. първи нанесъл удар на
подс.В., както, че в отговор на това последният също нанесъл няколко удара с юмрук в
лицето на пострадалия.Налични са и данни, че свид.Р. грабнал вила, с която
възнамерявал да удари подс.В., но същата веднага му била отнета от свид.Д. А..От
свидетелските показания на разпитаните свидетели се установява също така, че в
следствие на един от ударите, нанесен с юмрук от страна на подс.В. в носа на свид.Р.,
потекла кръв по лицето на последният.В показанията си в съдебно заседание
пострадалият Р. не заявява категорично в кой именно момент и в следствие на кой от
нанесените му удари от страна на подс.В. е бил избит предният му зъб.В същите от
една страна свид.Р. заявява, че зъбът му е бил счупен след вторият удар, нанесен му от
подс.В..Заявява, че му били нанесени няколко удара от страна на подсъдимия, като
имало такъв с юмрук, както и с тупаник.Твърди съшщо така, че в следствие на
нанесените му удари от страна на подсъдимия паднал на земята, след което последният
продължил да му нанася удари с ритници по главата и тялото.За изясняване на тези
обстоятелства, и по искане на представителя на прокуратурата, на осн. чл.281, ал.4 във
вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.второ от НПК, съдът прочене показанията на свид.Р., дадени
пред органа на досъдебното производство.Въпросният разпит е бил проведен от
разследващият полицай около два месеца след процесният инцидент и в показанията си
пострадалият изрично заявява, че след като повдс.В. му нанесъл няколко удара с
юмрук, паднал на земята, след което последният започнал да му нанася удари с крак в
лицето, като в един момент, след нанесен му удар усетил, че един от предните му зъби
излязъл напред и след като го бутнал с език, той паднал.След прочитане на
показанията му по посоченият по-горе ред свид.Р. заявява, че това която е заявил в
тези свои показания е самата истина.Следва в случая да се има предвид, както вече бе
3

посочено по-горе, че тези показания са били дадени от пострадалия около два месеца
след инцидента и спомените му за случито се са били пресни, по-обстоятелствени и
детайлни, за разлика от тези при разпита му в съдебно заседание година и нещо след
инцидента.От друга страна, безспорно съгласно разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК:
„Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда
на ал.4“.В случая обаче, съдът намира, че освен тези показания са налице и други
доказателства, на базата на които по безспорен и несъмнен начин се установява както
механизма на причиняване на телесното увреждане, така и неговото авторство.В
подкрепа на тези показания са тези на пострадалия, дадени в съдебно заседание, че
счупването на зъба се е получило след нанесен му „тупаник“ от страна на
подсъдимия.Широкоизвестно е, че под общоприетото понятие за жаргонното
наименование „тупаник“ се има предвид удар, нанесен с крак от страна на едно лице
било спрямо вещ, представляваща неодушевен предмет, а така също и по отношение на
такъв удар спрямо друго физическо лице.В показанията си пред съда, както вече бе
отбелязано, пострадалият заявява, че зъбът му се счупил след втория удар, а именно
този нанесен му с тупаник.От друга страна, посочените по-горе показания се
потвърждават от тези на свидетелите С. К., И. И., В. А., а частично и от тези на свид.Д.
А..В показанията си пред съда свид.К. заявява, че след като съборил свид.Р. на земята
подс.В. започнал да му нанася удари с ритници в лицето, а след като конфликта бил
преустановен, констатирала, че предният зъб на внука й е избит и го завела за оказване
на медицинска помощ.В своите показания пред съда свид.И. И. също заявява, че след
като конфликта приключил свид.Р. бил с кръв по лицето и със счупен зъб.Свид.В. А.
пък заявява, че непосредствено след конфликт му било споделено от страна на свид.И.
И., а по-късно и от свид.Р., че в следствие на побоя, който му бил нанесен, един от
зъбите на последният бил избит.В показанията си пред съда свид.Д. А. също
потвърждава факта, че по време на боричкането между подс.В. и свид.Р., последният
паднал на земята и след като станал имал кръв по лицето.Механизма на получаване на
телесното увреждане се потвърждава и от заключението на вещите лица по
назначената съдебно-медицинска експертиза, които го определят като един от
възможните механизми за настъпване на телесното увреждане.Не на последно място,
безспорно медицинското удостоверение, издадено от медицинско лице, което е
констатирало увреждането, е с дата 08.09.2021 г. или няколко дни след въпросният
инцидент.В своите показания свид.К. обаче заявява, че още в първите дни след
инцидента заедно с внука си са потърсили зъболекар, който да констатира това
увреждане, но на първо място повечето от посетените от тях заявили, че не могат да
издават такива свидетелства, поради което ги насочили към друг стоматолог, а от друга
страна някои от следващите дни били празнични, поради което едва на 08.09.21 г.
успели да се явят на преглед при зъболекар, който след извършен преглед издал
въпросното медицинско свидетелство.Общоизвестно е, че всяко година датата 6-ти
сеептември е официален и неработен ден.Процесният конфликт е възникнал вечерта на
03.09.21 г., който е бил петъчен ден, а 6-ти септември 2021 г. е бил в понеделник,
поради което първият работен ден е бил 07.09.2021 г., което е в потвърждение на
показанията на свид.К., че следващите дни са били почивни, поради което и едва на
08.09.21 г. заедно с внука си са успели да посетят стоматолог, който да им издаде
медицинско свидетелство.Относно случилото се на въпросната дата обясненията на
подс.В. са изцяло противоречиви, не кореспондират с останалите доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие, поради което и в по-голямата им част съдът не
ги кредитира с доверието си, като намира, че същите са изцяло негова защитна
позиция.Освен, че са безкрайно противоречиви, целящи оневиняването му, тези негови
4

обяснения се опровергават от останалите доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие, а именно показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.Както вече
бе отбелязано по-горе, безспорно е, че първи е нанесъл удар свид.Р., но подс.В. му
отвърнал веднага с удар с юмрук в лицето.Безспорно е също така, че действително в
определен момент свид.Р. грабнал вилац, с която да удари подс.В., но тя веднага му
била отнета от свид.Д. А..По безспорен и несъмнен начин обаче се установява, че след
като подс.В. нанесъл няколко удара на свид.Р. последният паднал на
земята.Независимо от това, както и от обстоятелството, че заедно с него бил свид.Д. А.,
след падането на свид.Р. на земята, подс.В. продължил да нанася удари с крака на
пострадалия, въпреки, че той вече не представлявал никаква опасност за него.И именно
при нанасянето на удар с крак в лицето на пострадалия му причинил процесната
телесна повреда.С други думи при причиняване на телесната повреда пострадалият не
е представлявал никаква заплаха за подс.В., съпротивата му е била сломена, но
въпреки това подсъдимият е продължил да му нанася удари с крака по тялото и
лицето.Ето защо съдът не споделя становището, че в случая подс.В. е действал при
условията на неизбежна отбрана, изключваща наказателната отговорност или при
превишаване пределите на същата.
На база на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че телесното увреждане, предмет
на обвинението е причинено от подс.В..Това обстоятелство се установява както вече бе
посочено по-горе от свидетелските показания, от заключението на вещите лица по
приетата съдебно-медицинска експертиза, а и от приетите по делото писмени
доказателства.
От приложената по делото характеристична справка се установява, че същият е
склонен към насилие и проявява агресия, когато го засегнат, няма амбиции за учене и
не ходи редовно на училище, лъже и употребява алкохол.Същевременно от същата
справка се установява, че във връзка с извършени от него противообществени прояви
на подс.В. вече са били налагани възпитателни мерки по реда на ЗБППМН.При тези
констатации, съдът счете, че наложените му до момента възпитателни мерки не са
изиграли своята превантивна и превъзпитателна цел и поредното прилагане на такива
за деянието, осъществено от него не би било успешно.
Подсъдимият Г. Г. В. е роден на *** г. и към момента на осъществяване на
деянието - 03.09.2021 г. е бил непълнолетен.Поради това, съдът счете, че деянието е
осъществено от него при условията на чл.63, ал.1, т.3 от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че
подсъдимият Г. Г. В., след като на 03.09.2021 г., около 18.00-18.30 часа, в с.С.,
общ.Севлиево, пред дом № 2 на ул.„***“, чрез нанасяне на удар в областта на лицето
на В. Р. Р. от с.С., общ.Севлиево, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
избит първи горен ляв зъб /резец/, довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето, при което като непълнолетен разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимия Г. Г. В. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е
осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
5

За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.Съдът взе предвид, че при редуциране на
наказанието по чл.63, ал.1, т.3 от НК деянието, извършено от подс.Г. Г. В. не е тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.То обаче е с висока степен на обществена
опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род
престъпления.Не е завишена обаче обществената опасност на подсъдимия, което
следва от чистото му съдебно минало.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе
предвид недобрите характеристични данни и налаганите възпитателни мерки на
подсъдимия за извършени от него противообществени прояви.Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало, оказаното съдействие за разкрИ.ето
на обективната истина в досъдебното и съдебното производство, сравнително ниската
обща и правна култура на подсъдимия, възрастта му, както и поведението на
пострадалия.При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до извода,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така
предвиденото наказание лишаване от свобода до три години се явява несъразмерно
тежко.Налице са предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от
НК.Предвид тежестта на престъплението, характера и вида на причиненото телесно
увреждане, материалното и имотно състояние, мотивите и подбудите, съдът счете, че
измежду алтернативно предвидените наказания пробация и обществено порицание, на
подсъдимия Г. Г. В. следва да се определи второто от тях, поради което му наложи
наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ ще следва да се оповести чрез
Общинско радио Севлиево.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от
НК.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и осъден за извършено престъпление от общ
характер подсъдимият Г. Г. В., непълнолетен и действащ със съгласието на неговата
майка ГА. В.а Ц, родена на ***., следва да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово
направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 528.00 (петстотин
двадесет и осем) лева, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
Подсъдимият Г. Г. В., непълнолетен и действащ със съгласието на неговата
майка ГА. В.а Ц, родена на ***., следва да заплати в полза на държавата и по сметка на
Районен съд – Севлиево и направените по делото разноски в размер на 70.00
(седемдесет) лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
6

Номер на акта:	2
Дата:	10 януари 2023 г.
Съдия:	Станислав Иванов Цветков

Дело:	20224230200191
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 май 2022 г.

Присъда по дело №191/2022 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите