№ 88
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000296 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на търговско дружество „Н.“
ЕООД, ЕИК ...., представлявано от управителя С. А. К. чрез пълномощника
си адвокат АТ. М. Д. против Решение № 20193 от 03.12.2020 г, постановено
от Кърджалийският окръжен съд по търг.дело№ 9 /2020 г.
По силата на обжалваното решение съдът е осъдил „Н.“ ЕООД – град
А. да заплати на ищеца СЛ. АС. АВР. с ЕГН: ********** сумата 33 000 лева,
дължима като дадена при начална липса на основание в хипотезата на
чл.55,ал.1,предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.02.2020 г. до окончателното й заплащане. Във въззивната жалба
се поддържа оплакването, че решението е постановено в нарушение на
процесуалния закон и конкретно на разпоредбата на чл.194 от ГПК. Излагат
се съображения за това ,че неправилно съдът е кредитирал заключението на
ССЕ, която е приела, че счетоводството на дружеството е водено редовно.
Това не е така, тъй като решението на ОС , с който се приема ГФО за 2016 г. е
неистински документ.
1
По делото ищецът СЛ. АС. АВР. е депозирал насрещна въззивна жалба,
с която обжалва решението на първата инстанция в частта му, с която съдът е
отхвърлил предявеният от него срещу „Н. “ ЕООД главен иск по чл.240,ал.1
от ЗЗД- за връщане на процесната сума от 33 000 лева, поради неизпълнение
на четири договора за заем на парични суми в общ размер на 33 000 лева.
Според изложеното в насрещната въззивна жалба процесните четири
договора за парични заеми не са нищожни,а действителни, като тази си теза
жалбоподателят по насрещната жалба обосновава с разпоредбата на чл.301
от ТЗ. Процесните суми са били осчетоводени в счетоводството на ответното
търговско дружество, което е било редовно водено, съгласно заключението
на ССЕ. Претендира се за постановяване на въззивно решение по съществото
на спора, по силата на което съдът да уважи главният иск , с който се
претендира връщането на сумата на договорно основание – поради
неизпълнение на договорите за паричен заем.
Ответника по насрещната въззивна жалба поддържа мотивиран писмен
отговор, съгласно който тази жалба е неоснователна, тъй като от
представеното пълномощно може да се направи извода, че ищеца не е бил
упълномощен изрично с правото да сключва договори за заем и още по-малко
да договаря сам със себе си за сключването на такива договори.
Според ответника по насрещната въззивна жалба в счетоводството на
дружеството изобщо не е отразено, че те са предоставени по силата на
сключените договори са заем , поради което дружеството е узнало за
сключените от ищеца договори за заем без заемодателят да е имал
представителната власт едва с получаването на исковата молба. Това
изключва приложението на разпоредбата на чл.301 от ТЗ в настоящия
случай.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивните жалби и на двете страни доводи, преценени във връзка с
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност два
иска, от които главният иск е по чл.240,ал.1 от ЗЗД- за връщане на
2
предоставени в заем на дружеството парични суми в общ размер от 33 000
лева . Касае е се до четири отделни договора за паричен заем на различни по
размер суми, като общият им размер е претендираната сума от 33 000 лева.
При условията на евентуалност, ако съдът все пак приеме, че между страните
не е възникнало договорно правоотношение връщането на исковата сума се
претендира на извъндоговорно основание. И конкретно се претендира
връщането на процесната сума като дадена при изначална липса на
основание. Това е хипотезата на общия състав на неоснователното
обогатяване по чл.55,ал.1, предл. първо от ЗЗД- дадено при начална липса на
основание.
Най- напред следва да се разгледа главният иск, който както казахме,
връщането на исковата сума в общ размер на 33 000 лева се претендира на
договорно основание. Отхвърлянето на главния иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД е
предмет на насрещната въззивна жалба, депозирана от ищеца С.А.. В тази
последователност следва да се разгледат исковете от въззивния съд, което
налага най-първо съдът да се произнесе по основателността на насрещната
въззивна жалба.
Това означава да даде отговор на въпроса действителни ли са
сключените четири договора за паричен заем между ищеца като заемодател и
ответното дружество „Н.“ЕООД- град А. като заемополучател. По делото е
безспорно установено, че са сключени четири самостоятелни договора за
паричен заем, които хронологично са сключени, както следва:
а/ договор от 22.04.2015 г. за предоставен паричен заем на сума в размер
на 10 000 лева с годишна лихва в размер на 4 %, считано от датата на
внасянето на сумата в касата на дружеството,т.е. от 23.04.2015 г.
б/ договор от 29.10.2015 г. за предоставен паричен заем на сума в размер
на 5 000 лева с годишна лихва от 4 % , считано от датата на внасянето на
сумата в касата на ответното дружество – 30.10.2015 г.
в/ договор от 28.12.2015 г. за предоставен паричен заем на сума в размер
на 12 300 лева, ведно с годишна лихва в размер на 4 % , считано от датата на
внасянето в касата 28.12.2015 г до 31.12.2015 г.
3
г/ договор от 30.05.2016 г. за предоставен паричен заем на сума в
размер на 6 000 лева, който се олихвява с годишна лихва в размер на 4 %,
считано от датата на внасяне в касата -31.05.2016 г.
Договорите са с еднотипно съдържание и в тях е отразено ,че
заемодателят предоставя в заем свои лични средства на дружеството, за да
бъдат ползвани като оборотни средства за неопределен срок.
По този начин по четирите договора за паричен заем на дружеството
е предоставена сума в общ размер на 33 000 лева, която е предмет на
исковата претенция.
Особеността на случая, че заемодател по договора е ищецът С.А., който
е представлявал ответното дружество – заемополучател и е подписал
договорите като пълномощник. Действително в случая е налице договаряне
сам със себе си по смисъла на чл.38,ал.1 от ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба представителят не може да договаря от името на представлявания
нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява,
освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Следователно
забраната за договаряне сам със себе си е установена с императивна правна
разпоредба, но сделката не във всички случаи е нищожна. Същата може да
се валидира и да породи правно действие ако представляваният е дал
съгласието си да бъде сключена от такъв представител. Ищецът СЛ. АС.
АВР. е заемал длъжността търговски директор в ответното дружество, но по
делото не е представен договор за търговско представителство по чл.32 от
ТЗ. Очевидно такъв договор не е бил сключван, тъй като той задължително
трябва да се сключи в писмена форма. Ищецът е представил „ генерално
пълномощно“, но в това общо пълномощно не се съдържа клауза, с която
законният представител на дружеството и негов собственик С. А. К. да е дал
изрично съгласието си лицето С.А. да сключва договори за паричен заем от
името на търговското дружество „Н.“ ЕООД и да го задължава с
изплащането на договорни лихви.
В този смисъл изрично съгласие да се сключват този вид договори за
паричен заем не е дадено от името на прадставлявания, което означава, че
договорите за паричен заем са нищожни като сключени в противоречие с
4
императивна правна разпоредба -чл.38,ал.1 от ЗЗД. Налице е основание за
нищожност на договорите по чл.26,ал.1, предложение първо от ЗЗД.
Правилно в този смисъл първоинстанционният съд е приел,че договорите
за паричен заем не са породили правни последици, което е предопределило
съдбата на главният иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД, който правилно е отхвърлен
като неоснователен.
Следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд в тази
му част, което означава, че насрещната въззивна жалба на ищеца е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
По въззивната жалба на ответника „Н. „ЕООД- гр.А.
След като главният иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД- за връщане на сумата на
договорно основание е отхвърлен – ответника не е подал въззивна жалба
срещу решението в тази му част,поради липса на правен интерес.
Легитимиран да обжалва решението в тази му отхвърлителна част е
ищецът, който е подал насрещната въззивна жалба, която според въззивния
съд е неоснователна. Дали ищецът като заемодател е имал финансовата
възможност да предоставя в заем собствени парични средства на
дружеството – това е въпрос, който е не е относим към предмета на спора.
По делото пред първата инстанция е прието, без да бъде оспорено
заключение на ССЕ, като вещото лице Г.Д. е потвърдила, че сумите по
представените четири договора за паричен заем са били осчетоводени в
счетоводството на ответното дружество. С ПКО № 526 от 23.04.2015 г. е
осчетоводена сума в размер на 10 000 лева като в счетоводния документ като
основание е записано „внесена сума“. По същия начин с ПКО № 746 от
30.10.2015 г. е осчетоводена сума в размер на 5000 лева по втория договор за
паричен заем.
С ПКО № 823 от 31.12.2015 г. е осчетоводена сумата в размер на 12 300
лева по третия договор за паричен заем от 28.12.2015 г. и само в този случай
като основание за плащане е записано, че сумата е вписано , че сумата се
внася като „заем“. С ПКО № 167 от 31.05.2016 г. е осчетоводена сумата от
5
6 000 лева по четвъртия договор за паричен заем от30.05.2016 г. като
основанието, посочено в ПКО е „ внесена парична сума“. Към датата на
проверката , която вещото лице е направило в счетоводството на ответното
дружество задължението на последното към ищеца С.А. е в размер на 33 000
лева. Това задължение е осчетоводено по сметка 179 аналитична партида С.А.
и е отразено в пасива на баланса в раздел „В“ „ Текущи пасиви“.
Установено е наред с това ,че внесените в касата на дружеството
парични средства в общ размер на 33 000 лева са послужили за директно
закупуване на стоки или за разплащане към доставчици, от които
дружеството е получило стоки, които са останали неразплатени.
Какви парични суми е декларирал ищеца пред НАП през тритет година ,
а именно: през 2014, 2015 и 2016 г и въобще имал ли е финансовата
възможност да предостави лични парични средства на дружеството, в което е
служител – този въпрос не е относим към предмета на спора. Документално
установен факт е ,че процесната сума в общ размер на 33 000 лева е
постъпила в касата на дружеството,осчетоводена е като задължение към
кредитора – С.А.. Установено е ,че с тези парични суми са разплатени
задължения на дружеството към други доставчици , като част от сумата е
послужила за закупуване на стоки. Или процесната сума в общ размер на
33 000 лева е послужила за оборотни средства.
След като не е възникнало правоотношение между страните по силата
на договорите за паричен заем, които, както стана ясно са нищожни като
сключени в нарушение на императивната забрана за договаряне сам със себе
си ,установена с разпоредбата на чл.38,ал.1 от ЗЗД – връщането на
предоставената сума се дължи на извъндоговорно основание.
В случая е налице хипотезата на чл.55,ал.1, предл.първо ЗЗД, т.е.
даденото, т.е. предоставената на дружеството парична сума е дадена , при
начална липса на основание. Договорите за паричен заем са нищожни и не са
породили правното си действие, но е налице разместване на имуществени
блага, тъй като няма спор, че сумата в общ размер на 33 000 лева е постъпила
в касата на ответното дружество. Осчетоводена е в счетоводството на
дружеството като задължение към кредитора – С.А.. С оглед на това и
6
правилно първоинстанциония съд е уважил евентуалния иск по чл.55,ал.1
,предл.първо от ЗЗД като е осъдил дружеството да възстанови исковата сума
като дадена при изначална липса на основание.
По отношение искането на ответника – жалбоподател да се спре
въззивното производство на основание чл.229,ал.1 т.5 от ГПК до
приключване на Досъдебно производство № 104/20 г. по описа на ОД на
МВР- град К. – въззивният съд с протоколно определение от 23.06.2021 г.
остави без уважение искането. Само може да се допълни, че сам по себе си
фактът на образувано досъдебно производство не е основание да се
постанови спиране на производството. Необходимо е гражданският съд да
установи наличието на престъпни обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на делото. Изрично в този смисъл Определение № 733
от 11.11.2013г. на ВКС по ч.гр.дело № 6790/2013 г. на 4-то г.о., Гражданска
колегия,, докладчик: съдията Борис Илиев. И цяла поредица от съдебни
актове, постановени от ВКС в този смисъл. Дали решението на Общото
събрание , с което се приема ГФО е подписан от управителя или не – това
няма отношение към предмета на спора по евентуалния иск. Последният е
основателен, тъй като както вече бе отбелязано в случая е налице разместване
на имуществени блага, при начална липса на основание.
Следва въззивната жалба на „Н.“ ЕООД да се остави без уважение като
неоснователна и да се потвърди решението в обжалваната
му част, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца С.А.
сумата 33 000 лева като дадена при начална липса на основание, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 06.02.2020 г. до окончателното й
заплащане.
При този изход на спора в полза на ищеца С.А. следва да се присъдят
съдебни разноски в размер на 1520 лева, представляваща заплатен
адвокатски хонорар за изготвен отговор на въззивна жалба.
Насрещната въззивна жалба на ищеца ,която касае главният иск по
чл.240,ал.1 от ЗЗД, който е отхвърлен е неоснователна поради което и не
следва да се присъждат направените в тази връзка разноски- ДТ и
адв.хонорар за изготвянето на насрещната въззивна жалба.
7
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20193 от 03.12.2020 г.,постановено от
Кърджалийският окръжен съд по търг. дело № 9/2020 г.
ОСЪЖДА „Н.“ЕООД с ЕИК .... да заплати на СЛ. АС. АВР. с ЕГН:
********** сума в размер на 1520 лева, представляваща направени от
ищеца съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8