Р Е Ш Е Н И Е
№144/24.2.2021г.
гр.
Пазарджик, 24.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 1152 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК
във връзка с чл. 118 от КСО и е образувано по жалба на Е.С.Б. *** против
Решение № Ц1012-12-119#1/17.09.2020
г. на Директор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
О-12-000-00-01406369/05.08.2020 г.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането, с
което е отказано отпускане на обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване, потвърдено с атакуваното решение. Иска се отмяна на решението,
с което е потвърден този отказ.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа
жалбата и застъпва становище с искане за отмяна на атакуваното разпореждане,
потвърдено с решението на ответника. Претендира присъждането на разноски.
Процесуалният
представител на ответника оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне и прави
искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетата по
делото административна преписка и приобщените към нея доказателства се
установява, че жалбоподателката Е.С.Б. е регистрирана като едноличен търговец
ЕТ „М и С Буров-Е.Б.“***, ЕИК ********* на 12.03.2014 г. На 31.07.2020 г. със справка вх.
№ Р-14-12-000-00-********** в НОИ е прието удостоверение - приложение № 9 към
чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване (НПОПДОО) по болничен лист № Е20201822505 за периода от
03.06.2020 г. до 04.07.2020 г. Същото е обработено и при преценка на правото на
обезщетение е установено, че Е.Б. се осигурява като самоосигуряващо се лице
чрез ЕТ „М и С Б..-Е.Б.“. При извършените проверки относно правото на парично
обезщетение за временна неработоспособност е констатирано, че в качеството на
самоосигуряващо се лице Е.Б. не е подала декларация за регистрация като
самоосигуряващо се лице (обр. Окд-5) и не е заявила „вид осигуряване“ в
регистъра на самоосигуряващите се лица в компетентната ТД на НАП. Установено е
също така, че за периода от 12.03.2014 г. до 30.09.2014 г. и за периода от
01.04.2017 г. до 02.06.2020 г. за Е.Б. некоректно са подавани данни по реда на
чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване в Регистъра на
осигурените лица с процент на осигурителната вноска, съответстващ на осигурено
за всички осигурителни рискове, без трудова злополука, професионална болест и
безработица лице и са внасяни осигурителни вноски за всички осигурителни
рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица.
При така
установеното, с Разпореждане №
О-12-000-00-01406369/05.08.2020 г. на длъжностното лице по осигуряване за безработица е отказано
отпускане на
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, тъй като не е
заявен вид осигуряване от самоосигуряващото се лице. Разпореждането е атакувано с жалба в срок, като е постановено
Решение № Ц1012-12-119#1/17.09.2020 г. на Директор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е
потвърдено разпореждане №
О-12-000-00-01406369/05.08.2020 г. Това е довело и до подаване на процесната
жалба и образуване на настоящото съдебно производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от
оспорването, на което е отказано отпускане
на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.
Жалбата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
По делото са налице редица
безспорни обстоятелства. Не се спори, че жалбоподателката е самоосигуряващо се
лице, което не е подало декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице
(обр. Окд-5) и не е заявило „вид осигуряване“ в регистъра на самоосигуряващите
се лица в компетентната ТД на НАП. Не се спори и в същото време, че за
жалбоподателката в периода от 12.03.2014 г. до 30.09.2014 г. и за периода от
01.04.2017 г. до 02.06.2020 г. са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1
от Кодекса за социално осигуряване в Регистъра на осигурените лица с процент на
осигурителната вноска, съответстващ на осигурено за всички осигурителни
рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица лице и са
внасяни осигурителни вноски за всички осигурителни рискове, без трудова
злополука, професионална болест и безработица.. Това се доказва и от събраните
по делото писмени доказателства.
Между страните
няма спор по тези факти. Спорът между тях е по тълкуването и прилагането
на чл.1, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица. Съгласно последната разпоредба в актуалната ѝ редакция
самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО определят вида на осигуряването си
с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.
Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен
срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато
декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се
лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само
за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Основното
възражение на жалбоподателката е в насока, че неподаването на декларация при
внесен процент на
осигурителната вноска, съответстващ на осигурено за всички осигурителни
рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица е, че нормата
противоречи на чл.6 и чл.51, ал.1 Конституцията на РБ, която определя основни
права и свободи, като от друга страна в КСО не се съдържа като вид санкция
съответното лице да подлежи на осигуряване само за инвалидност, както и, че в
чл.355 от КСО е предвидено като санкция налагане на глоба при неподаването на
декларация, а не ограничаване на права.
Съдът не споделя
тези доводи. Съгласно спорната разпоредба срокът по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица е преклузивен - с изтичането му се преклудира (прекратява
се) правото на самоосигуряващото се лице да заяви за съответната календарна
година друг вид осигуряване и поради това за тази година то се счита осигурено
само за задължителните за самоосигуряващите се лица осигурителни рискове
(инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). Жалбоподателката не е
подала декларация по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица и не е заявила „вид осигуряване“ в регистъра на
самоосигуряващите се лица в компетентната ТД на НАП. Следователно
не е спазен 7-дневния преклузивен срок и пропускането на този срок е фатално за
съответната календарна година. С оглед възражението и приложените доказателства
за заплащане на осигурителни вноски, съдът намира, че с въвеждането на
института на декларация за избор на вида на осигуряването, законодателят
имплицитно е изключил избор на осигуряване чрез конклудентни действия, каквито
са плащането на осигурителни вноски.
Неоснователни са доводите в
жалбата, касаещи противоречието на тази разпоредба на наредбата с разпоредбите
на Конституцията на РБ и на КСО. Конституцията прокламира равенство пред закона
и забрана за ограничения на правата или привилегии, основани на раса,
народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или
имуществено състояние. В случая
жалбоподателката не е третирана различно от останалите самоосигуряващи се лица, нито е налице каквото и да ограничение
на правата ѝ на база раса, народност, етническа принадлежност, пол,
произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и
обществено положение или имуществено състояние. От друга страна е безспорно, че
гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна
медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия
и по ред, определени със закон. Правото на жалбоподателката да се осигурява не
е нарушено, тъй като в случая се касае за разпоредби, определящи правилата, по
които следва да стане това осигуряване. Неспазването на тези правила е по
вина на жалбоподателката и с оглед нейното бездействие, поради което и
настъпилите последици са в нейна тежест. И на последно място разпоредбата на
чл.355 КСО предвижда налагането на санкции за неподаване на други данни, а не
за неподаването на декларацията, регламентирана в чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица. Последиците от нейното неподаване ясно са посочени в изречение
трето на разпоредбата, а именно: „Когато декларацията е подадена извън
7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи
на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт“. В конкретния случай няма спор, че
подобна декларация не е подавана.
По тези
съображения, настоящият състав на съда счита, че жалбата е неоснователна, а
оспореното с нея решение, с което е потвърдено разпореждането за отказ, е
правилно.
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при
направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което и в
полза на ТП на НОИ Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер от 100 (сто) лева с оглед фактическа и правна сложност на делото,
проведените две съдебни заседания с участието на процесуалния представител на
ответника, активната му процесуална позиция, ангажирането на доказателства и
изготвянето на писмена защита.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на Е.С.Б. *** против Решение № Ц1012-12-119#1/17.09.2020 г. на Директор на ТП на НОИ
Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № О-12-000-00-01406369/05.08.2020
г.
ОСЪЖДА Е.С.Б. с ЕГН ********** *** да
заплати на ТП на НОИ Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 100
(сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ:/П/
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5395 ОТ 28.04.2021 Г. ПО ОПИСА НА ВАС ШЕСТО ОТД. ПО АД № 4078/2021 Г. -
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. С. Б.. срещу решение № 144 от
24.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1152 по описа за 2020 г. на
Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производството по адм. дело № 4078/2021 г. по описа на Върховния
административен съд.
Разпореждането
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред
тричленен състав на Върховния административен съд