Решение по дело №1152/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 144
Дата: 24 февруари 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20207150701152
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№144/24.2.2021г.

 

гр. Пазарджик, 24.02.2021 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1152 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 118 от КСО и е образувано по жалба на Е.С.Б. *** против Решение № Ц1012-12-119#1/17.09.2020 г. на Директор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № О-12-000-00-01406369/05.08.2020 г.

В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането, с което е отказано отпускане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, потвърдено с атакуваното решение. Иска се отмяна на решението, с което е потвърден този отказ.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата и застъпва становище с искане за отмяна на атакуваното разпореждане, потвърдено с решението на ответника. Претендира присъждането на разноски.

Процесуалният представител на ответника оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне и прави искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Административен съд Пазарджик, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От приетата по делото административна преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че жалбоподателката Е.С.Б. е регистрирана като едноличен търговец ЕТ „М и С Буров-Е.Б.“***, ЕИК ********* на 12.03.2014 г. На 31.07.2020 г. със справка вх. № Р-14-12-000-00-********** в НОИ е прието удостоверение - приложение № 9 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) по болничен лист № Е20201822505 за периода от 03.06.2020 г. до 04.07.2020 г. Същото е обработено и при преценка на правото на обезщетение е установено, че Е.Б. се осигурява като самоосигуряващо се лице чрез ЕТ „М и С Б..-Е.Б.“. При извършените проверки относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност е констатирано, че в качеството на самоосигуряващо се лице Е.Б. не е подала декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице (обр. Окд-5) и не е заявила „вид осигуряване“ в регистъра на самоосигуряващите се лица в компетентната ТД на НАП. Установено е също така, че за периода от 12.03.2014 г. до 30.09.2014 г. и за периода от 01.04.2017 г. до 02.06.2020 г. за Е.Б. некоректно са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване в Регистъра на осигурените лица с процент на осигурителната вноска, съответстващ на осигурено за всички осигурителни рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица лице и са внасяни осигурителни вноски за всички осигурителни рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица.

При така установеното, с Разпореждане № О-12-000-00-01406369/05.08.2020 г. на длъжностното лице по осигуряване за безработица е отказано отпускане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, тъй като не е заявен вид осигуряване от самоосигуряващото се лице. Разпореждането е атакувано с жалба в срок, като е постановено Решение № Ц1012-12-119#1/17.09.2020 г. на Директор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № О-12-000-00-01406369/05.08.2020 г. Това е довело и до подаване на процесната жалба и образуване на настоящото съдебно производство.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от оспорването, на което е отказано отпускане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Жалбата е подадена в срок.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По делото са налице редица безспорни обстоятелства. Не се спори, че жалбоподателката е самоосигуряващо се лице, което не е подало декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице (обр. Окд-5) и не е заявило „вид осигуряване“ в регистъра на самоосигуряващите се лица в компетентната ТД на НАП. Не се спори и в същото време, че за жалбоподателката в периода от 12.03.2014 г. до 30.09.2014 г. и за периода от 01.04.2017 г. до 02.06.2020 г. са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване в Регистъра на осигурените лица с процент на осигурителната вноска, съответстващ на осигурено за всички осигурителни рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица лице и са внасяни осигурителни вноски за всички осигурителни рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица.. Това се доказва и от събраните по делото писмени доказателства.

Между страните няма спор по тези факти. Спорът между тях е по тълкуването и прилагането на чл.1, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно последната разпоредба в актуалната ѝ редакция самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Основното възражение на жалбоподателката е в насока, че неподаването на декларация при внесен процент на осигурителната вноска, съответстващ на осигурено за всички осигурителни рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица е, че нормата противоречи на чл.6 и чл.51, ал.1 Конституцията на РБ, която определя основни права и свободи, като от друга страна в КСО не се съдържа като вид санкция съответното лице да подлежи на осигуряване само за инвалидност, както и, че в чл.355 от КСО е предвидено като санкция налагане на глоба при неподаването на декларация, а не ограничаване на права.

Съдът не споделя тези доводи. Съгласно спорната разпоредба срокът по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е преклузивен - с изтичането му се преклудира (прекратява се) правото на самоосигуряващото се лице да заяви за съответната календарна година друг вид осигуряване и поради това за тази година то се счита осигурено само за задължителните за самоосигуряващите се лица осигурителни рискове (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). Жалбоподателката не е подала декларация по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и не е заявила „вид осигуряване“ в регистъра на самоосигуряващите се лица в компетентната ТД на НАП. Следователно не е спазен 7-дневния преклузивен срок и пропускането на този срок е фатално за съответната календарна година. С оглед възражението и приложените доказателства за заплащане на осигурителни вноски, съдът намира, че с въвеждането на института на декларация за избор на вида на осигуряването, законодателят имплицитно е изключил избор на осигуряване чрез конклудентни действия, каквито са плащането на осигурителни вноски.

     Неоснователни са доводите в жалбата, касаещи противоречието на тази разпоредба на наредбата с разпоредбите на Конституцията на РБ и на КСО. Конституцията прокламира равенство пред закона и забрана за  ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.  В случая жалбоподателката не е третирана различно от останалите самоосигуряващи се  лица, нито е налице каквото и да ограничение на правата ѝ на база раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. От друга страна е безспорно, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Правото на жалбоподателката да се осигурява не е нарушено, тъй като в случая се касае за разпоредби, определящи правилата, по които следва да стане това осигуряване. Неспазването на тези правила е по вина на жалбоподателката и с оглед нейното бездействие, поради което и настъпилите последици са в нейна тежест. И на последно място разпоредбата на чл.355 КСО предвижда налагането на санкции за неподаване на други данни, а не за неподаването на декларацията, регламентирана в чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Последиците от нейното неподаване ясно са посочени в изречение трето на разпоредбата, а именно: „Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт“. В конкретния случай няма спор, че подобна декларация не е подавана.

По тези съображения, настоящият състав на съда счита, че жалбата е неоснователна, а оспореното с нея решение, с което е потвърдено разпореждането за отказ, е правилно.

С оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр.  чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което и в полза на ТП на НОИ Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто) лева с оглед фактическа и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания с участието на процесуалния представител на ответника, активната му процесуална позиция, ангажирането на доказателства и изготвянето на писмена защита.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Е.С.Б. *** против Решение № Ц1012-12-119#1/17.09.2020 г. на Директор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № О-12-000-00-01406369/05.08.2020 г.

ОСЪЖДА Е.С.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

 

СЪДИЯ:/П/


РАЗПОРЕЖДАНЕ № 5395 ОТ 28.04.2021 Г. ПО ОПИСА НА ВАС ШЕСТО ОТД. ПО АД № 4078/2021 Г. - ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. С. Б.. срещу решение № 144 от 24.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1152 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по адм. дело № 4078/2021 г. по описа на Върховния административен съд.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред тричленен състав на Върховния административен съд