МОТИВИ към ПРИСЪДА № 82
от 10.07.2018г. по НОХД № 660/2018г. по описа
на КРС
Повдигнато е обвинение срещу Р.М.М. *** за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1 б.„а“ и б.„б” от НК, извършено през нощта на 13.03.2018г.
срещу 14.03.2018г. в гр.Кърджали.
В настоящото наказателно производство съдът прие
за съвместно разглеждане и предявен от ощетеното юридическо лице „Тедива 2016“ ЕООД гр.Кърджали граждански иск срещу подсъдимия, за сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й
изплащане.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Сочи, че описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка била подкрепена от събраните в хода на
разследването доказателства и направените от подсъдимия изявления. Предлага на М.
да бъде наложено наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
а именно 7 години „лишаване от свобода“ при „строг“ режим на изтърпяване, като
същото се намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК. При привеждане на
наказанието в изпълнение следвало да се приспадне времето, през което
подсъдимия бил задържан за срок от 24 часа.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
изложената в обвинителния акт фактология и дадената правна квалификация на
деянието. Твърди, че причините за извършване на престъплението се дължали на
тежкото социално и икономическо положение на подсъдимия. На процесната дата той
излязъл да търси храна и единствено липсата на пари го принудила да извърши
престъплението. Моли да бъде взето предвид съдействието на М. за разкриване на
обективната истина, както и младата му възраст. Настоява наказанието „лишаване
от свобода“ да бъде за срок от 24 месеца.
Подсъдимият Р.М.М. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение и изразява съжаление за
извършеното. Моли за по-малка присъда.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Р.М.М. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН
**********. Осъждан е многокократно с влезли в сила присъди на наказание
„лишаване от свобода“. Не се ползва с добри характеристични данни по
местоживеене.
През нощта на 13.03.2018г. срещу 14.03.2018г. подсъдимият Р.М. ***
кладенец минал по ул.Опълченска, покрай заведение „Липата“, което било
затворено. Минал от задната страна и видял две открехнати прозорчета
(отдушници), разположени на височина над неговия ръст. Решил да влезе в
заведението оттам. Електрическото табло на заведението било на около метър от
отдушниците и подсъдимия М. изключил електрическото захранване, за да се
изключат охранителните камери. Разкачил от релсите монтирания ограничител за
пълното отваряне на единия от тесните отдушници, при което успял да отвори
навътре целия прозорец. С ловкост Р.М. се покатерил и се промушил през вече
освободения от него тесен отдушник, след което се озовал в кухнята. Оттам
отишъл към помещението на заведението, където проверил чекмеджетата зад
бар-плота. В най-горното чекмедже намерил портмоне, отворил го и взел
съдържащите се вътре пари в размер на 500 лева. Подсъдимият оставил портмонето
и видял на плота отворен преносим компютър - лаптоп. Разкачил го от кабелите, с
които бил свързан, и го взел. След това по обратния път - през отдушника на
кухнята, излязъл от заведението, изнасяйки парите и компютъра.
Кражбата била установена около обяд на 14.03.2018г., когато св.Д.Г.,
управител на ощетеното дружество-собственик на заведението - „Тедива 2016“ ЕООД
гр.Кърджали, отишъл в обекта, за да го зарежда със стока.
При преглеждане на видеозаписите от записващите камери, полицейските
служители В.С. и К.С. установили, че подсъдимия М., когото познавали добре по
повод работата си, бил записан да обикаля пред входа на магазина, намиращ се
точно до входа на заведение „Липата“, отляво, след което се насочил към задната
част на заведението. Това станало около една минута преди камерите да спрат да
работят.
На 14.03.2018г. около 14.00 часа подсъдимият бил установен в квартала
си в гр.Кърджали. Когато разбрал за какво го търсели, той доброволно предал с
протокол отнетия същата нощ лаптоп марка „Асег“ на полицейски служител - св.С.,
ведно с личен телефон и сума от 1.35 лева на монети. Разказал как точно бил
извършил кражбата - откъде и как е проникнал в заведението, какво е взел
отвътре. Обяснил, че парите бил похарчил. Описаните вещи били предадени от св.С.
на разследващия полицай по делото с протокол.
При огледа на предадения преносим компютър било установено, че същия е
марка „Асег“, модел „ESl-523-276S, с „AMD Dual-core processor El-7010“, сериен
номер NXGKYEX028638056343400.
В хода на проведен следствен експеримент, Р.М. показал: заведението, от
което извършил кражбата; мястото, през което проникнал в заведението; местата
вътре, откъдето взел парите и компютъра.
При разследването пострадалият св.Г. предал фактурата и гаранционната
карта на откраднатия компютър. Същите се отнасяли до преносим компютър
(Notebook/Ноутбук) марка „Асег“, модел „ESl-523-276S/AMD Е1-7010“, със сериен
номер 028638056343400.
Видно от заключението на назначената при разследването
стоково-оценителна експертиза, стойността на отнетия лаптоп марка „Асег“, модел
„ESl-523-276S/AMD Е1-7010“, възлиза на 270 лева. Така общата стойност на
щетата, ведно с откраднатата парична сума от 500 лева, се изчислява на 770
лева.
При разследването св.Г. предал като веществено доказателство, с протокол
за доброволно предаване, 1 бр. дигитален диск, съдържащ видеозапис от
охранителна камера на заведение „Липата“ от нощта на 13-14.03.2018г.
В хода на проведения оглед на веществено доказателство - дигитален
диск, съдържащ видеозапис от охранителна камера на заведение „Липата“, е
установено, че камерата е заснела лице от мъжки пол да се приближава откъм
входовете на заведението и магазина до камерата, насочена към затворени
ролетни, тип гаражни врати (разположени пред щандове за зеленчуци и хладилни
витрини от лявата страна на входната врата за магазина). След това лицето се
отдалечавало към мястото, откъдето е дошло. Според записващото устройство, това
се случило в 01:58-01:59 часа на 14.03.2018г. Не е изяснено дали записващото
устройство показва точен астрономически час.
Подсъдимият бил
задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в
РУ-Кърджали към ОДМВР-Кърджали, считано от 17.00 часа на 14.03.2018г. до 16.50
часа на 15.03.2018г.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва
по несъмнен и категоричен начин от: дадените на досъдебното производство показания на
свидетелите Д.Г., В.С., К.С., Н.Х. и В.Г., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно
допълващи се; обясненията на подсъдимия от досъдебното производство,
в които той се признава за виновен; заключение на вещото лице В.Д. по
извършената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза; Протокол
№ 66 от 13.04.2018г. за извършена лицево-идентификационна експертиза; Протокол
за оглед на местопроизшествие от 14.03.2018г., ведно с фотоалбум; Протокол за
следствен експеримент от 15.03.2018г., ведно с фотоалбум; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 16.03.2018г., ведно с фотоалбум; Протокол за оглед
на веществени доказателства от 23.03.2018г., ведно с фотоалбум; Протоколи за
доброволно предаване от 14.03.2018г.; Протокол за доброволно предаване от
22.03.2018г.; Протокол за предаване и приемане на веществени доказателства от
14.03.2018г.; Протокол за предаване и приемане на веществени доказателства от
27.03.2018г.; Фактура-копие от 01.12.2016г.; Гаранционна карта от 01.12.2016г.;
Заповед за задържане на лице Рег. № 1947зз-107/14.03.2018г.; Справка
за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и останалите писмени и веществени доказателства, приети в хода на досъдебното и съдебно производство. Установените обстоятелства
се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в
съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371,
т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Р.М.М. е осъществил
престъпният състав на чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„а“ и б.„б” от НК, тъй като през нощта на 13.03.2018г. срещу 14.03.2018г. в гр.Кърджали отнел
чужди движими вещи - пари на стойност 500 лв. и преносим компютър-лаптоп с
надпис „Acer“ на
стойност 270 лв., всичко на обща стойност 770 лв., от владението на Д.Т. Г. от
гр.Кърджали, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата представлява опасен рецидив и е извършена по специален начин-чрез
ловкост. От обективна страна, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба, изразяващо
се в прекъсване на досегашната фактическа власт върху инкриминираните вещи и
установяване на своя фактическа
власт върху тях, без съгласието на владелеца. Налице е квалифициращото обстоятелство на
престъплението по чл.195, ал.1, т.4 от НК - извършено по специален начин, тъй
като механизма на осъществяване на деянието сочи за проявена особена ловкост от
страна на дееца. Престъплението представлява опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1 б.”а” от НК, тъй като Р.М. е извършил процесното деяние, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК. Това е осъждането му с присъди по НОХД
№ 564/2014г. по описа на РС-Кърджали и НОХД № 866/2014г. по описа на РС-Кърджали,
за които му е било определено едно общо наказание от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода”, изтърпяно ефективно. Налице
е и опасен рецидив по чл.29, ал.1 б.”б” от НК, тъй като към инкриминирания
период деецът е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като по отношение
на двете осъждания не е бил приложен чл.66 от НК. Едното от тези осъждания е по
цитираните две дела, за които му е било определено едно общо наказание. Другото
относимо осъждане е с присъди по НОХД № 171/2016г. по описа на ОС-Кърджали и НОХД
№ 1244/2016г. по описа на РС-Кърджали, за които му е било определено едно общо
наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване
от свобода”, също реално изтърпяно. Към процесния период срокът по чл.30 от НК
не е бил изтекъл. От субективна страна, престъплението е осъществено при пряк
умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия Р.М., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както
и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е процесния, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен
посочените разпоредби, настоящата инстанция съобрази степента на обществена опасност на деянието - типична за
престъплението; степента на обществена опасност на дееца - завишена, заради обремененото
му съдебно минало; подбудите за извършване на деянието - незачитане правото на чужда
собственост; смекчаващите отговорността обстоятелства - направеното още на
досъдебното производство самопризнание /извън одобреното от съда в рамките на
съкратеното съдебно следствие/, изразеното съжаление за извършеното и факта, че
едната инкриминирана вещ е била възстановена на пострадалия; отегчаващите
отговорността обстоятелства - наличието на предходни осъждания, извън обуславящите
квалификацията на процесното престъпление, негативните характеристични данни на
подсъдимия и извършването на деянието само три месеца след като е изтърпял
наказание „лишаване от свобода“, което сочи за проява на престъпна упоритост и
липса на поправяне. Предвиденото за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„а“ и б.„б” от НК наказание е „лишаване
от свобода“ от 3 до 15 години. По делото не са представени доказателства, които да сочат за изключителни
или пък многобройни смекчаващи обстоятелства. Ето защо и предвид изложеното
по-горе съдът
прие, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание под средния размер, а
именно 6 години „лишаване от свобода”, което да се намали с 1/3. Така на същия съгласно
чл.58а, ал.1 от НК бе определено наказание от 4 години „лишаване от свобода”,
което съгласно чл.57, ал.1, т.2
б.“б“ от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. На
основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК бе приспаднато от наказанието „лишаване от
свобода” времето, през което подсъдимия Р.М.М. е бил задържан по реда на ЗМВР
за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице Рег. №
1947зз-107/14.03.2018г.
Така наложеното наказание се явява справедливо,
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, със
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и би постигнало целите на
генералната и специалната превенция.
По предявения граждански иск:
Съдът намери за
основателен и доказан предявеният от „Тедива 2016“ ЕООД гр.Кърджали граждански иск за
причинени имуществени вреди от престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„а“ и б.„б” от НК. Установената по-горе фактическа обстановка сочи, че гражданския ищец е претърпял
имуществени вреди, както и че тези вреди са пряка и непосредствена
последица от действията на подсъдимия, извършени виновно. Налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45
от ЗЗД, поради което гражданският иск бе уважен в съответствие с реално
претърпените вреди в размер на 500
лева, установени като отнета от дееца парична сума.
Ето защо настоящата инстанция осъди подсъдимият Р.М.М. да заплати на „Тедива 2016“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Е.Д.Г. - управител, сумата от
500 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъпление по чл.196, ал.1, т.2
вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„а“ и б.„б” от НК
извършено на 13.03.2018г. срещу
14.03.2018г. в гр.Кърджали, ведно със законната лихва считано от 13.03.2018г. до окончателното й
изплащане.
Съдът постанови
какво да стане с веществените доказателства след влизане на присъдата в сила: 1 бр. мобилен апарат марка „Нокиа“, черен на
цвят, с ИМЕИ 358121/05/224124/9, ведно с батерия и сим-карта, 1 бр. монета от 1
лев, 1 бр. монета от 5 стотинки, 1 бр. монета от 10 стотинки и 1 бр. монета от
20 стотинки, да се върнат на подсъдимия Р.М.М. ***; 1 бр. диск тип ДВД с надпис „SONY“ СD-R, съдържащ видеозапис, да се върне на Д.Т.
Г. от гр.Кърджали; дактилоскопна следа,
снета от рамка на прозорец при оглед на местопроизшествие на 14.03.2018г., да остане към делото;
лилав кашон с червен надпис „Ulker“, да бъде унищожен като вещ без стойност.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият да заплати по
сметка на Районен съд-Кърджали сумата от 50
лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск. Подсъдимият бе осъден да заплати
и сумата от 154.41 лева, представляваща направени на досъдебното производство
разноски, по сметка на ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: