Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 05.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4160
по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба от Ю.Б. АД, с която са предявени срещу М.Д.Г. и М.Г.Г.
искове както следва:
с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 73562,54 швейцарски франка,
представляваща неплатена част от заетата сума по Договор за банков кредит от 04.07.2008
г.;
с правно основание чл.430,
ал.2 ТЗ за сумата от 27646,04 швейцарски франка, представляваща възнаградителна
лихва за периода 10.02.2012 г. - 19.03.2015 г.,
с правно основание чл.430,
ал.1 ТЗ за сумата от 743,10 швейцарски франка и 186,61 швейцарски франка,
представляваща заемни такси и застраховки.
Претендира законната лихва и
разноски.
Ищецът твърди, че по силата
на Договор за банков кредит е предоставил на ответниците равностойността във
швейцарски франкове на 40000 евро, а ответниците са се задължили да върнат заема
на равни месечни вноски, включваща част от заетата сума, възнаградителна лихва
и такса за управление. Ответниците са спрели плащанията и съгласно уговорките
договорът е обявен за предсрочно изискуем с писмено изявление, връчено с
нотариални покани. Претендира дължимата предсрочно изискуема главница,
възнаградителна лихва и заемни и нотариални такси.
Ответниците оспорват иска. Оспорва
настъпване на предсрочната изискуемост. Позовава се на нищожност поради
неравноправност на клаузи от договора, отнасящи се до валутата, в която е
уговорен, както и нищожност поради противоречие на закона на допълнителните
споразумения, с които е уговаряно капитализиране на просрочената възнаградителна
лихва.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:
Установява се от Договор за банков кредит от 04.07.2008
г., че между ищеца и ответника валидно е възникнало правоотношение по договор
за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника
равностойността на 40000 евро (чл.1.1), а ответникът се е задължили я да върне
на 264 равни месечни вноски, включващи главницата, възнаградителна лихва и заемни
такси (чл.5 и чл.6.1).
Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430,
ал.3 ТЗ). Получаването на сумата по посочената в договора банкова сметка ***пертиза.
Видно от представения договор за цесия от 05.09.2008
г., Ю.И Е.Д.Б.АД е прехвърлила на Б.Р.С.АД всички свои вземания по договори за
кредит, сключени с клиенти, изброени в приложение № 1 и 2 към договора за
цесия, сред които и ответника. С договор за цесия от 05.03.2014 г. Б.Р.С.АД е
прехвърлило обратно на Ю.И Е.Д.Б.АД всички свои вземания по процесния договор
за кредит.
Установява се от приетата по делото счетоводна
експертиза (л.221), че на 26.04.2012 г. е било последното плащане на кредита,
след тази дата плащанията са спрели.
При преценка относно изискуемостта на вземането съдът
съобрази следното:
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. Съгласно
чл.18 от процесния договор страните са постигнали съгласие, че банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем когато кредитополучателят не е
погасил изцяло в срок което и да е задължение. Установява се от представените нотариални
покани, връчена по реда на чл.47 ГПК, че банката е отправила до длъжниците изявление
за обявяване на договора за предсрочно изискуем в съответствие с изискванията
на чл.60, ал.2 ЗКИ, като изявлението е връчено на 28.01.2015 г.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът
валидно е упражнил потестативното си право да направи кредита предсрочно
изискуем, считано от 28.01.2015 г, а именно: към тази дата са налице неплатени
вноски (с оглед спрените плащания по кредита от 26.04.2012 г.), отправено е
писмено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и същото е
достигнало до кредитополучателите.
Неоснователни са възраженията на ответника за изтекла
погасителна давност. За процесното вземане се прилага общата 5-годишна давност,
а искът е предявен на 26.03.2015 г.
Неоснователни са възраженията за нищожност като
неравноправни на клаузите, уреждащи валутата на кредита. Атакуваните клаузи не
се съдържат в общи условия, а са индивидуално уговорени, видно от молбата за
отпускане на кредита (л.17-19): в попълнената лично от ответниците бланка при
предложени възможности за различни валути на кредита, те са избрали валутата да
бъде швейцарски франкове. Неоснователно е и възражението относно уговорения в
договора за кредит курс на превалутиране. Страните са постигнали съгласие това
да бъде търговски курс на банката в деня на усвояване. Тази уговорка не може да
бъде квалифицирана като недобросъвестна или водеща до значително неравновесие
между правата и задълженията на банката и потребителя. Посоченият от
ответниците курс на БНБ не е относим към частноправните търговски отношения
между страните. Действително БНБ обявява всеки работен ден валутните курсове на
основание чл.12 от Валутния закон, но те се използват само за целите,
предвидени в закона - за счетоводни и статистически цели. Няма задължение към
субектите, извършващи търговия с валута, да се придържат към валутните курсове
на БНБ.
Относно размера на главницата, за който е възникнало
вземането, съдът съобрази следните: Видно от приетите счетоводни експертизи –
основна и допълнителна, усвоения размер на кредита е 65800 швейцарски франка. С
няколко допълнителни споразумения, приложени по делото (л.28-36) страните са
установили, че са налице просрочени задължения за главница и лихва – неплатени
на настъпилия падеж, като се уговарят задълженията да се преоформят чрез
натрупване към главницата по първоначално предоставения кредит. По същество
тази уговорка представлява капитализиране - увеличаването на главницата за
сметка на прибавянето към нея на дължими лихви. При капитализирането се постига
като резултат олихвяване на изтекли лихви. По силата на чл.10, ал.3 ЗЗД олихвяването
на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. Институтът на капитализация
на лихвите е уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в
периода 31.05.1993 г. – 11.04.2008 г. (НАРЕДБА
№ 9 от 31.05.1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на
задължителните специални резерви (законови провизии) от банките, отменена с НАРЕДБА
№ 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за
формиране на провизии за покриване на риска от загуби, отменена с НАРЕДБА
№ 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка). С разпоредбите съответно на чл.15, чл.17 и чл.16 от
посочените три наредби в периода 31.05.1993 г. – 11.04.2008 г. капитализиране
на лихвите е било разрешено при спазване на нормативно установените изисквания,
като на банките изрично е забранено да капитализират просрочени лихви (виж
чл.16, ал.2 от Наредба №9 от 19.12.2002 г.). В периода от 11.04.2008 г. до
настоящия момент капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в
подзаконови актове, издавани от БНБ, поради което по аргумент от чл.10, ал.3 ЗЗД
е забранена. Отделно от това, дори и в периода, в който капитализацията е била
нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви,
какъвто е процесния случай. Поради това съдът приема, че уговорките за
капитализиране на лихвата, постигнати с допълнителни споразумения от 01.12.2010
г. и 30.06.2011 г., доколкото представляват уговорка за анатоцизъм,
противоречат на закона и са нищожни (в този смисъл реш. №147/23.07.2012 г. на
ВКС, III ГО, ГК по гр.д. №627/2011 г. и др.). Ето защо при
преценка дължимата и непогасена главница, не следва да се вземат предвид
капитализираните лихви, присъединени към главницата. При това положение
размерът на задължението за главница включва просрочената главница, падежирала
към датата на обявяване на предсрочната изискуемост и предсрочно изискуемата
главница. Съобразно допълнителното заключение на счетоводната експертиза, формирано
по този начин, размерът на вземането е 64052,04 швейцарски франка. Искът е
основателен за тази сума и следва да е отхвърли за разликата до предявения
размер.
Неоснователно е възражението за погасяване на
вземането по давност. За процесното вземане се прилага общата 5-годишна
давност, а искът е предявен на 26.03.2015 г. – преди да изтече давностния срок,
считано от първата непогасена вноска след като са спрели плащанията на
26.04.2012 г.
По иска по чл.430, ал.2 ТЗ:
С чл.3.1 от договора
от 04.07.2008 г. страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на банката
в размер на 10,65 %, която се формира като сбор от Базовия
лихвен процент за кредити в швейцарски франкове (БЛП) и надбавка от 5,65
пункта. По делото няма данни, а и липсват твърдения, лихвеният процент да е
изменян. Видно от счетоводната експертиза (л.201) размерът на дължимата и
непогасена възнаградителна лихва към момента на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е 26784,40 швейцарски франка. От останалата част от
начислената възнаградителна лихва, сумата от 15016,21 швейцарски франка е
погасена чрез плащане, а сумата от 8288,94 швейцарски франка е отнесена
счетоводно като погасена чрез капитализация – въз основа на посочените по-горе
допълнителни споразумения. За тази сума е основателно направеното от
ответниците възражение за давност: сумата от 8288,94 швейцарски франка е натрупана
просрочена възнаградителна лихва, дължима към последното допълнително
споразумение – това от 21.01.2012 г. Спрямо тази сума е изтекла 3-годишната
кратка погасителна давност (уредена в чл.111, б.„в“ ЗЗД) и възражението,
направено от ответниците, е основателно.
Частично основателно е възражението за изтекла
погасителна давност за възнаградителната лихва, дължима към момента на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Видно от заключението на
счетоводната експертиза - л.195, таблица 4 и 5, възнаградителната лихва е
начислявана месечно, като за падежи 10.02.2012 г. и 10.03.2012 г. е начислена,
но неплатена възнаградителна вноска в размер на по 255 швейцарски франка за
всеки от падежите. За двете вземания е изтекла погасителната давност:
изискуемостта е настъпила на 10.02.2012 г. и 10.03.2012 г., 3-годишният
давностен срок е изтекъл съответно на 10.02.2015 г. и 10.03.2015 г., а искът е
предявен на 25.03.2015 г. – след изтичане на срока. Поради това възражението е
основателно за сумата от 510 швейцарски франка, като искът следва да се уважи
за сумата от 26274,40 швейцарски франка
и да се отхвърли за разликата до предявения размер.
По иска по чл.430, ал.1 ТЗ за заемни такси и
застраховки:
С чл.4 и чл.14 от договора от 04.07.2008 г. страните
са уговорили комисиона за управление в размер на 0,04% месечно и задължение за
застраховане на имота, служещ за обезпечение на кредита, като
кредитоплиучателите са възложили на банката да застрахова от тяхно име и за
тяхна сметка имота. Установява се от експертизата, че неплатените заемни такси
възлизат на 742,89 швейцарски франка, а изплатените от банката застрахователни
премии, дължими от ответниците – на 186,61 швейцарски франка. Исковете са
основателни за тези суми, като искът за заемните такси следва да се отхвърли за
разликата до предявения размер от 743,10 швейцарски франка.
По разноските:
С оглед искането по чл.78,
ал.1 ГПК и изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от
исковете – за сумата от 19360,57 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да плати по сметка на
съда разноските за експертиза, съразмерно с отхвърлената част от иска – за
сумата от 31,96 лв.
Ответникът М.Г.Г. следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на съда разноските за експертиза, съразмерно с уважената част от иска –
за сумата от 268,04 лв.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.Г.,
ЕГН:********** и М.Г.Г., ЕГН:**********,
да заплатят солидарно на Ю.Б. АД, ***,
както следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 64052,04 швейцарски франка, представляваща неплатена
част от заетата сума по Договор за банков кредит от 04.07.2008 г., заедно със законната лихва от 26.03.2015 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.430, ал.2 ТЗ сумата
от 26274,40 швейцарски франка, представляваща
възнаградителна лихва за периода 10.04.2012 г. – 19.03.2015 г.,
на основание чл.430, ал.1 ТЗ
сумата от 742,89 швейцарски франка, представляваща заемни
лихви за периода 26.06.2014 г. – 13.01.2015 г.
на основание чл.430, ал.1 ТЗ
сумата от 186,61 швейцарски франка,
представляваща застрахователни премии,
на основание чл.78 ГПК
сумата от 19360,57 лв.,
представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.430, ал.1 ТЗ за главницата за разликата над 64052,04
швейцарски франка до пълния предявен размер от 73562,54 швейцарски франка, иска
по чл.430, ал.2 ТЗ за възнаградителна лихва за разликата над 26278,40 швейцарски
франка до пълния предявен размер от 27646,04 швейцарски франка и иска по чл.430,
ал.1 ТЗ за заемни такси за разликата над 742,89 швейцарски франка до предявения
размер от 743,10 швейцарски франка.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ***,
да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 31,96 лв., представляваща дължими разноски.
ОСЪЖДА М.Г.Г.,
ЕГН:**********, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание
чл.78, ал.6 ГПК сумата от 268,04 лв., представляваща дължими разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: