Решение по дело №5266/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 892
Дата: 12 декември 2023 г. (в сила от 29 декември 2023 г.)
Съдия: Тони Гетов
Дело: 20231100205266
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 892
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 11 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
в присъствието на прокурора Р. Д. Н.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Частно наказателно дело №
20231100205266 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение,
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“
или мерки, включващи наказание „лишаване от свобода“, наричан накратко
по-долу Законът. Производството е образувано въз основа на постъпило
удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение 2008/909ПВР на Съвета от 27
ноември 2008 г. Представено е удостоверение, което отговаря от формална
страна на изискванията на посоченото по-горе решение. В удостоверението е
посочено, че със съдебно решение № 1 JKLs 750 Js4137/21 jud, постановена
на 13.12.2022 г. и влязла в сила на 21.12.2022 г. българският гражданин Н. Н.
Ц., роден на 9.11.1998 г. е осъден на наказание: „Лишаване от свобода“ с
обща продължителност на наказанието 1551 дни /4 години и 3 месеца/.
Посочено е в удостоверението фактическите и правни основания, на които е
постановена присъдата, а именно това са престъпления по §§. 263, ал.1, ал.3,
изр.1, изр.2, т.1, ал.5, ал.25 и чл.53 от НК на ФР Германия. Посочено е, че
става дума за извършване на измамна дейност в участие на ОПГ. В решението
са посочени графи „участие в ОПГ“, „престъпления, свързани с компютри“ и
„мошеничество“.
Съдът намира, че в този случай не е необходимо търсене на двойна
наказуемост относно така посочените престъпления, доколкото същите
попадат в разпоредбата на чл.8 ал.2 т.1, 11 и 20 от Закона . Съдът, обаче,
дължи отговор на въпроса на кой член от българския НК отговарят
посочените деяния и намира, че това са текстовете по чл. 321 ал. 3, т.2 НК и
чл. 210, ал. 1, т.5 от НК на Република България. По всяко едно от тези
престъпления се предвижда наказание: „Лишаване от свобода“, като по
1
чл.210, ал.1, т.5 то е от 1 до 8 години, а по чл. 321, ал. 3, т.2 е от 3 до 10 год.,
т.е. в размера на наложеното наказание от ФРГ попада в пределите на
наказанията, съгласно бг наказателен кодекс, т.е. не е необходимо изменение
или коригиране на посочените наказания.
Съдът намира, че не са налице основания за отлагане нито по чл. 14 от
Закона, нито от основанията по чл.15 за отказ.
Съобразно наложеното наказание, Съдът намира, че същото следва да
бъде изпълнено на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС при първоначален
„общ“ режим.
Съдът намира, че следва да бъде приспаднато времето на предварително
задържане на осъденото лице и времето, в което е търпял присъда в ФРГ. В
т.см. следва да бъде приспаднато времето, през което той е задържан по
производството по ЗЕЕЗА на територията на Република България, считано от
27.07. до 30.07.2021 г. и от 23.9. до 6.10.2021 г. Следва да се признае
постановление в Германия /следствен арест по тяхното законодателство/ в
размер на 476 дни, както и времето, през което същият е търпял присъда,
считано от 21.12. 2022 г.
Съдът намира, че не са на налице основанията на приспадане времето,
през което същият е работилв пенитенциарно заведение на територията на ФР
Германия, доколкото от получените по делото доказателства се установява,
че полагането на труд в затворническо заведение на територията на ФРГ не се
приспада от присъдата. В приложеното писмо на Националното бюро на
България в „Едвроджъст“ изрично е посочено, че по отношение на осъденото
лице са приспаднати всички задържания по НК на ФРГ.
Водим от горното, Съдът намира, че следва да се приеме за изпълнение
посочената присъда. В допълнение следва да се отбележи, че първоначално
Ц. е отказал да бъде предаден за изпълнение на наказанието, но този негов
отказ на територията на Република България е отменен с последващ съдебен
акт на АС- Мюнхен. Ето защо съдът намира, че е спазена процедурата по
признаване и изпълнение на присъдата на територията на Република
България.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за изпълнение съдебно решение № 1 JKLs 750 Js4137/21 jud на
Областен съд - Мюнхен, ФР Германия,, постановено на 13.12.2022 г. и влязла
в сила на 21.12.2022г., с което българския гражданин Н. Н. Ц., ЕГН
********** е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години
и 3 месеца за престъпления по §§. 263, ал.1, ал.3, изр.1, изр.2, т.1, ал.5, ал.25 и
чл.53 от НК на ФР Германия, съответстващо на престъпленията по чл. 321 ал.
3, т.2 НК и чл. 210, ал. 1, т.5 от НК на Република България.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС наказанието да бъде
изпълненно при първоначален „общ“ режим.
2
ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.1 НК времето, през което Н. Н. Ц.
ЕГН ********** е задържан по производството по ЗЕЕЗА на територията на
Република България, считано от 27.07. до 30. 07. 2021 г. и от 23.9. до
6.10.2021 г., времето, през което е бил в следствен арест на територията на
ФР Германия в размер на 476 дни, както и времето, през което същият е
търпял присъдата, считано от 21.12. 2022 г. до влизаве на решението в сила.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване и протест в 14 дневен срок пред
САС.
Препис от решението да се изпрати на СГП, ВКП, Министерство на
правосъдието и на компетентните власти в молещата страна.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3