№ 802
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Д.
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100901463 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 266 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор от 01.03.2019 г., сключен с ответника, в
качеството му на възложител, се задължил, в качеството му на изпълнител, да извърши СМР
и доставка на инертни материали, съгласно одобрени проекти на обект зърнобаза –
Стопански двор, ПИ 011029, м. Гърла бара, с. Габер, общ. Драгоман. Посочва, че изпълнил
точно, в срок и добросъвестно договорните си задължения, като извършил заявените
доставки и услуги. Твърди, че „О.“ ЕООД не изпълнило задължението си по договора да
заплати стойността на извършените услуги по 8 броя фактури, издадени в периода от
31.08.2019 г. до 19.06.2020 г. Твърди, че по фактурата от 31.08.2019 г. ответникът извършил
частично плащане. Общата стойност на задълженията на „О.“ ЕООД възлиза на 72 988,77
лева с ДДС. Посочва, че ответникът изпаднал в забава за плащане на главницата, поради
което дължи неустойка, уговорена в чл. 7.1. от договора по всяка една от фактурите в общ
размер на 20 231,26 лева. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
осъди ответникът да му заплати главница в общ размер на 72 988,77 лева, представляваща
дължимо и изискуемо вземане вследствие на възложена, изпълнена и приета работа по
договор от 01.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и неустойка, дължима от падежа на всяка фактура до
04.08.2022 г., в общ размер на 20 231,26 лева. Претендира разноски за настоящото
производство и за производството по обезпечаване на бъдещ иск.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че е погасил всички задължения за действително извършени от ищеца работи и
доставки по процесния договор. Посочва, че инвеститор на обект „Зърнобаза, Стопански
1
двор, ПИ 011029, м. Гърла бара, с. Габер, общ. Драгоман“ било дружеството „А.“ ЕООД.
„О.“ ЕООД поело изграждането на обекта и доставката на оборудване за него по силата на
два договора, сключени между „А.“ ЕООД, като възложител/купувач и „О.“ ЕООД, като
изпълнител/продавач – Договор за строителство от 05.06.2017 г. и Договор за покупко-
продажба и пускане в експлоатация на оборудване от 06.06.2017 г. Твърди, че обектът бил
въведен в експлоатация съобразно изискванията на закона. Извършените строително-
монтажни работи и техния обем били установени с Приемо-предавателен протокол,
подписан между „О.“ ЕООД и „А.“ ЕООД на 16.02.2021 г. Посочва, че процесният договор,
подписан на 01.03.2019 г. между „О.“ ЕООД и „Р. а К.С.С.“ ЕООД, на който се основава
исковата претенция бил сключен по искане и настояване на г-н Я.М.Н. – собственик на „А.“
ЕООД, който му обяснил, че собственикът и управител на „Р. а К.С.С.“ ЕООД – И.Г.М. е
негов зет и затова би искал той да вземе участие в изграждането на обекта и по този начин
да го подпомогне финансово. Посочва, че към договора не била изготвена спецификация
относно необходимите за изграждането на обекта материали, количества, качествени
показатели и график за доставяне. Стойността на СМР, съгласно процесния договор била
посочена общо и възлизала на 91 120 лева без ДДС. До момента обаче заплатил на ищеца
93 192,46 лева, което надвишава значително сумата по договора. Извършил плащания към
ищеца по процесния договор до момента, в който установил, че отношенията им излизат от
обема на договорите с „А.“ ЕООД и че заявените за плащане количества и видове работи не
отговарят на действително извършеното и предвиденото в проекта. Посочва, че
представените с исковата молба фактури, освен тази с № 433, не са подписвани от него.
Твърди, че не са изпълнени посочените в протокола от м. 08.2019 г. количества, видове и
обеми, както и че качествата на доставените материали не отговорят на предвидени в
проекта за изграждане на обекта. Затова, след като превели сумата 20 000 лева по посочения
протокол, продължил работата си по обекта самостоятелно до неговото завършване без
участието на „Р. а К.С.С.“ ЕООД. С оглед изложеното оспорва исковете и иска да се
постанови решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищецът заявява, че се
противопоставя срещу наведените доводи от ответника за недължимост на претендираните
суми. Посочва, че голословните твърдения, че ответникът имал капацитет и възможност да
изпълни самостоятелно работите предмет на договорите с възложителя „А.“ ЕООД, не
почиват на никакви факти и/или обстоятелства по делото, а дори и да е разполагал с такъв
капацитет, това не променя фактът, че част от тези работи и доставки са били възложени на
ищеца.
В срока по чл. 373 ГПК с отговор на допълнителната искова молба ответникът
заявява, че оспорва допълнителната искова молба като неоснователна. Счита, че
отношенията между страните са пряко обусловени от изпълнението на договорите от 2017
г., сключени между „А.“ ЕООД и „О.“ ЕООД.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на разглеждане са предявени искове за заплащане на сумата в общ размер на
72 988,77 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършена работа по договор,
сключен на 01.03.2019 г., формирана от вземания по следните фактури: 57 438,15 лева с
ДДС по фактура № **********/31.08.2019 г.; 3 983,92 лева с ДДС по фактура №
**********/30.11.2019 г.; 2 678,44 лева с ДДС по фактура № **********/31.01.2020 г.;
494,78 лева с ДДС по фактура № **********/28.02.2020 г.; 514,16 лева с ДДС по фактура №
**********/31.03.2020 г.; 5 416,99 лева с ДДС по фактура № **********/30.04.2020 г.;
1 628,11 лева с ДДС по фактура № **********/15.06.2020 г. и 834,22 лева с ДДС по фактура
№ **********/19.06.2020 г. , както и сумата 20 231,26 лева, представляваща неустойка за
2
забава от падежа на всяка фактура до 04.08.2022 г.
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Установява се, че на 05.06.2017 г. е сключен договор за строителство между „О.“
ЕООД, като изпълнител и „А.“ ЕООД, като възложил за извършване на СМР по
изграждането на обект: „Зърнобаза, Стопански двор, ПИ 011029, м. Гърла бара, с. Габер,
общ. Драгоман“. На 06.06.2017 г. между същите страни е сключен договор за покупко-
продажба и пускане в експлоатация на оборудване, с който „О.“" ЕООД се задължава да
продаде, достави и пусне в експлоатация Силозно складово стопанства. На 16.02.2021 г.
между „О.“ ЕООД и „А.“ ЕООД е подписан приемо-предавателен протокол за
удостоверяване на извършените по горепосочените договори работи. На 02.02.2021 г. е
издаден Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, обр. 15.
Установява се, между страните на 01.03.2019 г. е сключен договор, с който „О.“
ЕООД, като възложител възлага, а „Р. а К.С.С.“ ЕООД, като изпълнител приема да извърши
срещу заплащане СМД и доставка на инертни материали, съгласно одобрени
инвестиционни проекти на обект „Зърнобаза, Стопански двор, ПИ 011029, м. Гърла бара, с.
Габер, община Драгоман. Съгласно чл. 2, стойността на договорените строително-монтажни
работи е 91 120 лева без ДДС и се уговоря и потвърждава при двустранно подписан
протокол за извършени СМД и доставка на инертни материали, който става неразделна част
от договора.
Приета е като доказателство двустранно подписана фактура № **********/31.08.2019
г. на стойност 77 438,15 лева, на която е записано, че е извършено частично плащане в
размер на 20 000 лева. Приети са като доказателство и останалите описани от ищеца
фактури, които не са подписани от страните.
Видно е, че на 31.08.2019 г. между страните е подписан Протокол за извършени СМД
и доставка на инертни материали за с. Габер, в който са индивидуализирани по дати вида
работа, използваното превозно средство, материал, място на разтоварване, количество, цена
и стойност с ДДС. В протокола е записано, че представителите на възложителя и на
изпълнителя, след проверка на място установяват, че са завършени и подлежат на заплащане
въз основа на този протокол и приложенията към него описаните фактури. Общата стойност
на посочените в табличен вид работи възлиза на 149 896,30 лева с ДДС.
От приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че при извършен оглед от вещото лице на 04.04.2023
г. се констатира, че на обекта са завършени всички видове СМР и същият е въведен в
експлоатация. Монтирани са силозите, като площадката около тях е напълно завършена с
бетонова настилка и бетонови бордюри по контура. В пространството извън бетоновата
настилка има направена настилка с трошен камък. До силозната бетонова площадка е
изграден и бетонов път. При съпоставка с проектната документация вещото лице прави
извод, че описаното количество в подписаните между страните приемо-предавателни
протоколи е необходимо за изпълнение на строителството и като количество не надхвърля
заложеното в количествената сметка и необходимото съгласно размерите на обекта в
проектната документация. При направения анализ се установява, че на място на обекта са
извършени описаните в процесните фактури доставки на фракции и строително-монтажни
дейности, за което по делото са представени експедиционни и кантарни бележки,
товарителници и подписан протокол между „Рен а К.С.С.“ ЕООД и „О.“ ЕООД от дата
31.01.2020 г. Общата стойност на изпълнените СМР на обекта, за които е издадена фактура
№ **********/31.08.2019 г. възлиза на 89 235,28 лева.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са
осчетоводени в счетоводствата на ищеца и на ответника. Спрямо вземанията по фактурите
са взети съответните счетоводни операции. От извършената проверка в счетоводството на
ответника и предоставената информация се установява, че фактурите са включени в
3
дневника за покупките и са подадени със справка декларация в ТД на НАП. При проверка се
установява, че ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните фактури. От
извършената проверка в счетоводството на ищеца, на ответника и от предоставената
информация експертът сочи, че неплатената сума по фактурите е в размер на 72 988,77 лева.
Съобразно направените изчисления от вещото лице, законната лихва за забава върху
неплатената главница по всяка една от фактурите до 04.08.2022 г. е в размер на 20 229,66
лева. Установя се, че „О.“ ЕООД е заплатил на „Р. а К.С.С.“ ЕООД сума в размер на
93 192,46 лева, които са във връзка с издадени фактури, различни от тези по които ищецът
претендира плащане в настоящото производство. Фактурираните стоки и услуги, за които е
извършено плащането, са за обект с. Габер.
При разпита свидетелят Н.Т.Р. заявява, че работи в „А.“ ЕООД. Знае и фирмата О.. В
началото на 2019 г. началникът му в А. му казал, че започват строеж на зърнобаза, силози за
складиране на зърно в с. Габер, Община Драгома. Посочва, че в началото на пролетта на
2019 г. от О. дошли 4-5 човека, работници и едно техническо лице и започнали да забиват
колчета, да опъват канап, където ще се строи зърнобазата. Хората от О. поработили няколко
дни и после си тръгнали, защото завалял дъжд. След това началото на лятото дошли пак и
докарали един багер с камион и започнали да копаят дупката, основите за зърнобазата. Пак
започнало до вали и те си тръгнали и повече не са се връщали. След тях дошла фирма Р. а
К.С.С. с по-голям багер, с камиони, с комбиниран багер, бобкат, валяк и започнали да
копаят, да доизграждат. Изкопали основите. Изкарали земята. Почнали да изграждат
циментовите пръстени за силозите. Докарали голямо количеството чакъл. Засипали отстрани
около силозите, вътре в самите силози с чакъл. Валирали съответно чакъла. Цяло лято, горе-
долу, работили. Доколкото си спомня, работниците на Р. а Кар Сити довършили работата
през следващата 2020 г., края на юли месец. Не е виждал представители на О. на мястото.
При разпита свидетелят Е.Т.Ц. заявява, че работи в Р. а К.С.С. като шофьор и
багерист. Отишли лятото на 2019 г. в с. Габер да правят силози. Преди тях била идвала
друга фирма и била изкопана малка дупка. Отишли и започнали да копаят надолу в
дълбочина и в ширина. След това започнали да правят силозите, кръгове. След това
докарали още един комбиниран багер, бобкат. Трябвало да се изкопае, да се насипва и да се
трамбова. Докарали и валяк. Копали, трамбовали, насипвали. Приключили обекта. Работили
до към 2020 г.
При разпита свидетелят Г.С.В. заявява, че работи в О. от 2015 г. като инженер-
строител и отговаря за строителството във фирмата. Знае за дружеството Р. а Кар Сити от
обект в едно село до Драгоман. Те започнали обекта и даже направили един изкоп. После
имало уговорка между неговия шев и другото дружество, че той си имал изпълнител и ако
може той да си изпълни земните работи – изкопи, насипи. Каква била причината точно това
дружество да изпълнява вместо тях работата, не знае. Не си тръгнали от обекта, тъй като
изпълнявали строителството. Р. а Кар изпълнили изкопните работи. Работило се на етапи.
Изкопните работи били довършени от Р. а Кар, а те си довършили другата част от обекта –
кофраж, бетон, арматура, сглобяване на силози, оборудване на силози, пускане на силозите,
електро. Заявява, че имали възможност да изпълнят цялата работа. Собственикът Я. се спрял
на фирма Р. а Кар, тъй като имали някакви роднински връзки.
При съобразяване приетите и обсъдени по-горе доказателства съдът приема за
установено, че между страните са съществували валидно възникнали облигационни
отношения, във връзка с които „Р. а К.С.С.“ ЕООД е изпълнило задължението си да извърши
договорената работа. За приемане на поръчаното е подписан от „Р. а К.С.С.“ ЕООД и от
„О.“ ЕООД приемо-предавателен протокол на 31.08.2019 г., в който изрично е посочено, че
извършените СМД и доставката на инертни материали за с. Габер са изпълнени и подлежат
на заплащане. Показанията на разпитаните свидетели кореспондират с писмените
доказателства и установяват, че работници на „Р. а К.С.С.“ ЕООД са извършвали дейност на
4
обекта в периода, за който са издадените процесните фактури. От обстоятелството, че преди
процесния договор „О.“ ЕООД, вече в качеството на изпълнител, е сключило договор с „А.“
ЕООД, като възложител не може да се направи извод, че сключването на договора между
„О.“ ЕООД и „Р. а К.С.С.“ ЕООД е било с различна цел, както твърди ответникът, от
договореното. От приетата съдебно-счетоводна експертиза се доказа, че ответникът е
включил в счетоводството процесните 8 бр. фактури, подал е справки-декларации в ТД на
НАП и е ползвал данъчен кредит. Включването на фактурите представлява признание на
задължението и доказва тяхното съществуване. В посочения смисъл са решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. №
991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение №
46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д.
№ 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС,
ІІ Т.О. Същевременно не са представени доказателства, че сумите по спорните фактури са
заплатени от ответника. В действителност се доказа, че по други фактури ответникът е
извършил плащане към ищеца и че претендираната сума в настоящото производство е над
определената в договора между страните. Доколкото обаче процесните фактури са включени
в счетоводството на страните, между тях е подписан приемо-предавателен протокол, с който
е прието изпълнение и липсват доказателства, че е извършено плащане от ответника за
извършената по процесните фактури работа, то съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че е погасил всички задължения за действително извършените
от ищеца работи и доставки по процесния договор.
Съгласно трайно формираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК – решение №
65 от 24.04.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 34 от 22.02.2010 г. по
т.д. № 588/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 94 от 02.03.2012 г. по т.д. № 133/2010 г. на
ВКС, ІІ Т.О. и др., възнаграждението, съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД се дължи за извършена и
приета работа, като установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен
протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за
изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа
експертиза, гласни доказателства. Сред основните задължения на възложителя по договор за
изработка е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения
начин на приемане или се открият по-късно. При липсата на такива възражения, съгласно
чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата следва да се счита приета. В разглеждания случай в съставения
на 31.08.2019 г. и подписан от страните приемо-предавателен протокол липсва отбелязване
от ответника, че работата не е извършена или че има каквито и да е забележки от
възложителя. Установи се също така, че дружеството „О.“ ЕООД е осчетоводило 8 бр.
фактури, които са издадени във връзка с извършената работа. При тези данни доводът на
ответника, че протоколът не съдържа верни констатации и че е оспорил отразените в него
количества СМР и доставени материали остана недоказан в процеса.
С оглед доказаното приемане на работата, която е договорена между страните, в
тежест на ответника е възникнало задължение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати уговореното
между страните възнаграждение за изработеното, което възлиза на 72 988,77 лева. Ето защо
искът за главницата следва да се уважи за пълния предявен размер. Основателно е искането
на ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД е необходимо да се установят по делото
следните елементи от фактическия състав на чл. 92 ЗЗД, а именно: наличие на валидно
5
сключен договор между страните, пораждащ облигационна връзка между тях, ищецът да е
изпълнил задълженията си, да е налице неизпълнение на договорно задължение от
ответника и да съществува валидно уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на това
задължение.
Съобразно изложените по-горе мотиви, страните са обвързани от валидно сключен
договор за изработка от 01.03.2019 г. В чл. 7.1. е уговорено, че страните са в забава, когато
не изпълнят в договорения срок задълженията си по този договор. Страните се намират в
неизпълнение, когато забава продължи повече от 30 дни. Съгласно чл. 7.2. при забавено
изпълнение и при неизпълнение на плащането, възложителят дължи на изпълнителя от деня
на закъснението си до окончателното изплащане на дължимата сума санкции съгласно
Наредбата на плащанията. По делото не са ангажирани доказателства, че сумата за
възнаграждение за претендираната главница е заплатена. При съобразяване уговореното с
договора, по отношение на това кога възложителят изпада в забава и установеното в
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че дължимата неустойка
от ответника възлиза на 20 229,66 лева. До тази сума искът се явява основателен, като за
разликата до пълния предявен размер 20 231,26 следва да се отхвърли, като недоказан.
По разноските:
Двете страни претендират разноски. От ищеца са извършени разноски в
обезпечителното и в настоящото производство в общ размер на 13 238,80 лева, от които
3 278,80 лева за държавна такса за настоящото производство, 6 000 лева за адвокатско
възнаграждение в исковото производство, 350 лева за депозит за вещо лице, 40 лева за
държавна такса за допускане на обезпечение на бъдещ иск, 120 лева за разходи за
образуване на изпълнителното дело и налагане на допуснати обезпечителни мерки и 3 000
лева за адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство. С оглед уважения
размер на исковете, на ищеца се дължат разноски в размер на 13 238,57 лева. От ответника
са извършени разноски в общ размер на 10 194 лева, от които 3 456 лева за разноски в
производството по обезпечение, 5 988 лева за адвокатско възнаграждение 750 лева за
депозити за вещи лица. Предвид отхвърлената част от исковете на ответника се дължи
сумата 0,17 лева. При извършена съдебна компенсация в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 13 238,40 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат да
бъдат преведени присъдените – IBAN: ****, BIC: PRCBBGSF, Банка: Прокредит Банк
/България/ АД.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул. ****, офис 1, да
заплати на „Р. а К.С.С.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 72 988,77 лева /седемдесет и две хиляди деветстотин
осемдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща неизплатено
възнаграждение по договори за изработка, за който са издадени следните фактури и са
дължими следните суми: фактури: 57 438,15 лева с ДДС по фактура №
**********/31.08.2019 г.; 3 983,92 лева с ДДС по фактура № **********/30.11.2019 г.;
2 678,44 лева с ДДС по фактура № **********/31.01.2020 г.; 494,78 лева с ДДС по фактура
№ **********/28.02.2020 г.; 514,16 лева с ДДС по фактура № **********/31.03.2020 г.;
5 416,99 лева с ДДС по фактура № **********/30.04.2020 г.; 1 628,11 лева с ДДС по фактура
№ **********/15.06.2020 г. и 834,22 лева с ДДС по фактура № **********/19.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на
6
исковата молба 05.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 20 229,66 лева /двадесет хиляди двеста двадесет и девет лева
и шестдесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от датата на падеж по всяка фактура до 04.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
неустойка за разликата над присъдената сума 20 229,66 лева до пълния предявен размер
20 231,26 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „О.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр.
София, бул. ****, офис 1, да заплати на „Р. а К.С.С.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр.
София, ул. ****, сумата в размер на 13 238,40 лева /тринадесет хиляди двеста тридесет и
осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени в настоящото и в
обезпечителното производство разноски, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7