№ 39
гр. Нова Загора, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20252220200071 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. С. Г. ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 24-0306-001197/15.10.2024г., издадено от началник група в ОДМВР
Сливен, РУ Нова Загора, с което за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
4, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява. По
делото е изразено писмено становище за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.09.2024 г., около 12:45часа, в гр. Нова Загора, по ул.“Цар Освободител“, до
кръщовището с ул.“Петко Енев“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Хамър Х3“ с
рег. № Р8001КТ, като по време на управление използвал мобилен телефон без устройство,
освобождаващо ръцете.
На жалбоподателят е съставен акт за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, препис от
който му е връчен без възражения.
На 15.10.2024 г. е издадено и атакуваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на
1
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели П. В. М. и Б. Й. Б., чиито показания се
установява, че жалбоподателят е използвал мобилен телефон докато управлява МПС.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установената от съда фактическа обстановка.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице младши
автоконтрольор при ОДМВР Сливен РУ нова Загора, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП,
въвеждаща забрана за използване на мобилен телефон по време на управление на МПС,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете.
В случая безспорно се установява от събраните доказателства, че на посочената дата
и място жалбоподателят е управлявал МПС, като е държал мобилен телефон и го е
използвал, без освобождаващо ръцете устройство. Това поведение се явява противоправно и
правилно е било квалифицирано като нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
За нарушението законът предвижда наказание глоба в размер на 50 лв., като именно
такова наказание е наложено на жалбоподателя. Размерът на наказанието е фиксиран от
законодателя, поради което не подлежи на изменение.
Конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на
2
чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение".
Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на АНО, но
предвед че няма искане за присъждане на разноски от страна на АНО съдът неследва да се
произнася.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0306-001197/15.10.2024г.,
издадено от началник група в ОДМВР Сливен, с което на жалбоподателя Д. С. Г. ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
3