Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 31.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска
колегия в публично заседание на 07 април..…..………………….…………………… през две хиляди двадесет
и първа година………….….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.Ф.
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Ф.……….…………………………….гр.дело 317 по описа за 2020г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Правното основание на разглеждания иск по
чл.124 ГПК – отрицателен във връзка с чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД и осъдителен с правно основание чл.55 ЗЗД.
Ищецът в производството П.Е.М. твърди, че на 18.09.2018 година сключил
с ответника Профи Кредит България ЕООД договор за
потребителски кредит. По силата на този договор му била предоставена в заем
сумата от 2000.00 лева със срок на издължаване 24 месеца на равни месечни
вноски при ЛП на кредита 41.17% и ГПР 49.89 %. В договора било вписано, че
ищецът закупува и пакет допълнителни услуги на стойност 2 400.96 лева.
Твърди, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1,т.9 ЗПК, поради противоречие с добрите нрави според
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и неравноправност, довела до
значителна нееквивалентност на насрещните престации
по договора. При сключване на договора е налице и нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК, поради което ищецът дължи връщане само на
чистата стойност на паричния заем.
Твърди, че в случая е налице непрозрачност при формиране цената на
кредита, като в тази цена следва да се калкулира не само договорения лихвен
процент, но и стойността на т.нар. „допълнителен пакет услуги”. Така формираната
цена на кредита не е съобразена нито със срока на връщане на заетата сума, нито
с риска, който поема кредитната институция и надвишава многократно приетия за
обичаен трикратен размер на законната лихва. Скритият лихвен процент, уговорен
под формата на пакет от допълнителни услуги води и до значително нарастване на
ГПР. Отделно от това не са налице реално предоставени допълнителни услуги.
Твърди, че към момента на подаване на исковата молба е заплатил сума в
общ размер на 4029.77 лева. Доколкото сключеният договор се явява нищожен, то
според разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят дължи плащане само на заетата
сума. Ето защо предявява настоящия иск за следното :
1.Моли съда, да постанови решение, с което прогласи нищожността на
договора за кредит сключен между страните и 2.да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 2029.77 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
При условията на евентуалност в случай, че съдът не прогласи нищожност
на целия договор, то 1.да постанови решение, с което прогласи нищожност на
клаузите от договора, регламентиращи правото на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги и на споразумението за предоставяне на такива, както и на
чл.15 от ОУ, оправомощаващи ответното дружество да поличи пакет от допълнителни услуги и 2.да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 1062.41 лева, представляваща недължимо
платено за периода 18.09.2018 – 16.08.2020 година възнаграждение по
допълнителен пакет от услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното
изплащане.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Профи
кредит България ЕООД оспорва предявените искове. Не оспорва фактите относно
пораждане на договорното задължение на ищеца и клаузите на сключения договор.
Оспорва наведените твърдения за нищожност на договора. Навежда доводи, че не
може да се твърди нарушение на добрите нрави в случаите, когато отношенията са
регламентирани със законова норма. Ако съдът приеме, че е налице
недействителност на клаузата, с която е уговорена възнаградителна
лихва, то да приложи разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД. Отделно от това твърди,
че клаузата за договорна лихва е уговорена индивидуално, което се подкрепя от
представените писмени доказателства. Договарянето на допълнителен пакет услуги
не представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и не води до
повишаване на ГПР. Пакетът допълнителни услуги не е условие за сключване на
договора, поради което възнаграждение по този пакет се дължи допълнително,
отделно от самия кредит. Освен това предоставената чрез този пакет услуги
възможност не е пряко свързана с дейността по предоставяне на кредити, поради
което не би могла да се раглежда и като „такса”,
„лихва” или „неустойка”. Ищецът реално се е ползвал от предоставената му
възможност чрез допълнителните услуги, като е отложил 3 от вноските си. В
подкрепа на всяко от възраженията си излага подробно аргументирани доводи. Моли
съда, да постанови решение, с което отхвърли предявените искове и присъди
разноските направени в производството.
По делото не
е спорно, че между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит. По силата на този договор на ищеца е предоставена в заем сумата от 2000.00
лева със срок на издължаване 24 месеца на равни месечни вноски при ЛП на
кредита 49.89% и ГПР 41.17 %. На същата дата ищецът е сключил и договор за
допълнителни услуги на стойност 2 400.96 лева. Вноската за погасяване на
задължението по допълнителния пакет услуги ищецът следвало да престира заедно с вноската по кредита.
По искане на
ищеца по делото е допусната и приета съдебно-финансова експертиза, която да
провери каква сума е усвоил кредитополучателя, каква сума е върнал, какви разходи по
смисъла на чл. 19 ал.1 ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждение от всякакъв вид, в т.ч. дължими на посредниците за сключване на
договора) са включени в договорения годишен процент на разходите и какъв е
процентът на ГПР, ако в него се включват и разходите за погасяване на
задълженията по допълнителния пакет услуги.
Според
представеното по делото заключение ищецът е внесъл общо сумата от 4 029.77
лева. С тях е погасил задължения, както следва: за главница 1339.58. лева; за
договорна лихва 885.94 лева; 3.04 лева лихва за забава (имал е няколко
просрочени вноски и други, които са платени преди падежа, като е налице и Анекс
към договора за предоговаряне на просрочените вноски); 1801.21 лева за
заплащане на пакета допълнителни услуги. Вещото лице посочва, че договорения
годишен лихвен процент е правилно формиран и отговаря на отразеното в договора.
Неправилно е посочен обаче ГПР при допускане, че задължението по допълнителния
пакет услуги е разход по кредита. В този случай ГПР би
бил 145.33 %. Вещото лице изразява
становището си на специалист, че тази сума е разход по кредита.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В настоящия
случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен
действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора
да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
С оглед цитираната разпоредба заплащането
на допълнителен пакет услуги следва да
бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй
като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на
кредитора и се заплаща от потребителя. Освен това дейностите, посочени в
допълнителния пакет услуги са пряко свързани с кредитната дейност на
дружеството – приоритетно разглеждане на договора, възможност за отлагане или
намаляване на определен брой погасителни вноски, улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България – 50% . Съдът приема, че действителният ГПР е над този допустим размер, поради което е налице
противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Невключването
на възнаграждението по договора за поръчителство и посочването на неверен ГПР в
сключения договор за потребителски кредит представляват нарушение на закона и
по-конкретно на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Установените факти сочат и на
безспорен извод за заблуждаваща търговска практика.
В текста на чл. 19 ал. 1
от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено е ,че ГПР
представлява общите разходи на потребителя по ДПК ,настоящи и бъдещи ( лихви ,
други преки или косвени разходи ,комисионни възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Отделно от горното, в
текста на чл. 19 ал. 2 от ЗПК е посочено ,че ГПР се изчислява по формула,
съгласно Приложение №1 . В текста на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК е посочено, че ДПК
трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит. В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът размера и действието, за което се събират такси и/ или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. От посочените
правни норми може да се направи общия извод, че не е достатъчно в ДПК да бъде
посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на
предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се
посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те
са описани в текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен
разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК трябва да е посочена и общата
стойност на разходите, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР. При
положение, че в процесния ДПК, ГПР е посочен само
общо, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, без да
бъдат посочени отделните разходи по вид и размер (дори в него да не са включени
разходите по закупуване на допълнителния пакет услуги) и без да се посочи общата стойност на
разходите, които потребителя ще дължи в края на срока на договора, не може да
се приеме, че са спазени изискванията на закона. Следва да се приеме ,че
уговорката относно ГПР е недействителна до степен на нищожност, поради
противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр.
с чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК. Същото
се отнася и за клаузата относно договорения ГЛП. По отношение на нея е налице и
основанието на чл.26 ЗЗД – противоречие с добрите нрави. Съгласно трайно
установената практика на ВКС уговорката за заплащането на възнаградителна
лихва ще противоречи на добрите нрави, когато надвишава 3-пъти размера на
законната лихва за забава, а по обезпечените кредити 2-пъти . Към момента на
сключването на ДПК размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
определена с ПМС № 426/ 18. 12. 2014г. е 10%( основния лихвен процент на БНБ за
текущата година(проста годишна лихва ) е 0% + 10% надбавка = 10%). Максималният
размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна
лихва, за да не противоречи на добрите нрави е 30%. В случая уговорения ГЛП е в
размер на 41,17%, което надхвърля допустимия размер. Според клаузите на
договора при отпуснат кредит в размер на 2000 лева дължимата възнаградителна лихва е 967.36 лева, което е почти половината от размера на кредита.
Тази лихва противоречи на добрите нрави и по - конкретно на общоприетите
принципи за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения и еквивалентност на насрещните престации.
ДПК е нищожен и в частта за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги на три отделни правни основания.
1.На основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради нарушение на
императивни разпоредби на ЗПК.
В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено, че кредитора не
може да иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с
усвояване и управление на кредита. Допълнителните услуги, които са посочени в
договора представляват действия по усвояване и управление на кредита.
В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора. Тази правна норма, приведена към клаузите на
договора означава, че в договора трябва ясно и точно да е посочено
възнаграждението за всяка една допълнителна услуга. Възнаграждението за
услугите е посочено общо в договора за 4 вида услуги .
2. Споразумението за допълнителни услуги е нищожно на
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави .
Съдебната практика на ВКС еднозначно приема, че договорът ще
противоречи на добрите нрави, когато е нарушен принципа за еквивалентност на
насрещните престации. В конкретния казус при отпуснат
кредит в размер 2000 лева, възнаграждението за допълнителните услуги е в размер
на 2 400, което надвишава размера на кредита .
Споразумението противоречи на добрите нрави и поради
нарушаване на принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения. Неморално и неетично е да се уговаря
възнаграждение за услуги, които не са предоставени на клиента. В случая
клиентът се е възползвал еднократно от възможността да предоговори
кредита, но дали тази еднократно предоставена възможност е на цена, надвишаваща
стойността на целия кредит. Отделно, както бе посочено по – горе това е част от
дейността по управление на кредита.
3.Споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на
основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал.1
от ЗЗД, поради заобикаляне на закона.
Както бе посочено по –
горе, чл.19 ал. 4 от ЗПК въвежда забрана да се определя ГПР, който е по- висок
от 5-пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Такава уговорка
е нищожна на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК. При положение, че в договора е
предвидено заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги независимо от
това дали ще бъдат предоставени допълнителните услуги на практика чрез
споразумението се заобикаля забраната в чл. 19 ал. 4 от ЗПК за максималния
размер на ГПР. Пакетът от допълнителни услуги представляват разходи по кредита
за потребителя. Тези разходи би следвало да намерят стойностно изражение в ГПР,
при което ГПР щеше да надхвърли максималния законов размер. За да не се допусне
това кредитора е използвал правната форма на „пакет от допълнителни услуги„ , чрез
която заобикаля забраната на закона за по – висок размер на ГПР. При
установената нищожност на споразумението за допълнителни услуги очевидна е
целта на кредитора да постигне непозволен правен резултат, а именно по – висок
ГПР, чрез позволени правни средства-споразумение в договора за предоставяне на
допълнителни услуги.
На основание чл. 21 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК процесният договор за
потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът е нищожен,
потребителят дължи само чистата стойност на паричния заем – в случая 2000.00
лева.
Както бе посочено по – горе ищецът е заплатил сумата от 4 029.77
лева. Сумата над 2000 лева се явява заплатена без основание и с оглед
разпоредбата на чл.55 ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид изхода на делото ответникът по двата иска следва да бъде осъден
да заплати разноските по делото. Ищецът
е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото с
Разпореждане от 26.08.2020г., поради което и с оглед направеното искане от
процесуалния му представител адвокат Д.Ф., следва да й бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 2 от ЗА за
оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на БРС сумата от общо 111.19 лева –
държавна такса (30.00 лева по неоценяемия иск и 81.19
по оценяемия) и 250 лева – възнаграждение на вещото лице, платено от бюджета на съда.
По изложените
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на „Профи кредит България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, жк Мотописта, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В НИЩОЖНОСТТА
на сключения между дружеството и П.Е.М. с ЕГН **********,*** Договор № **********/18.09.2018 година.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Средец, жк Мотописта, бул. България № 49, бл.
53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на П.Е.М. с ЕГН **********,*** сумата от 2029.77 лева,
представляваща недължимо платено по договор за кредит Договор
№ **********/18.09.2018 година.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, жк Мотописта, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Берковица
сумата от 111.19 лева ДТ и сумата от 250 лева – деловодни разноски за възнаграждение
за вещо лице.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, район Средец, жк Мотописта, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на на адвокат Д.Ф.,
вписана в САК с личен номер **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата
от 600.00 лева за
оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :