№ 182
гр. Варна , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100500021 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 284199/24.11.2020г. от И. П.
Т., чрез назначения му особен представител – адв.К.С. - ВАК срещу Решение №
261041/05.11.2020г. по гр.д. № 3489/2020г. на ВРС,40св.,с което съда е ОТХВЪРЛИЛ като
неоснователни предявените от въззивника против „Пристанище Леспорт“ АД ЕИК
********* искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл. 225,
ал.1 от КТ, и чл. 269 ал. 2 КТ да бъде признато за незаконно уволнението му извършено със
Заповед № 2000583/14.01.2020г. на Изп. Директор на ответното дружество, ищецът да бъде
възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението "водач на мотокар", както и
да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 7380 лв.за времето, през
което е останал без работа от 15.01.2020г. до 15.07.2020г., ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата, като и левовата
равностойност на 6 бр. ваучери за храна от по 90 лв. всеки, ведно със законната лихва от
завеждане на иска – 13.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства,както и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат уважени,като основателни и доказани. Твърди, че още в исковата молба
ищецът е навел твърдения, че процесният трудов договор е с неопределен срок на действие
съгласно чл.1 т.4 от същия, поради което неправилно е прекратен без предизвестие.
1
Поддържа се твърдението,че на ищеца са възлагани дейности несъвместими с длъжността
посочена в трудовия договор, както и,че са намира под закрила на Закона за здравето.
В съдебно заседание по същество, въззивникът се явява лично и чрез назначения му
особен представител поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззиваемия.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител оспорва
депозираната жалба, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради
което моли да бъде потвърдено.Претендира присъждане на сторените по делото разноски, за
които представя списък по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на И. П. Т. ЕГН ********** срещу
„Пристанище Леспорт“ АД ЕИК ********* - Варна, както следва:
1.С правно основание по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението на ищеца извършено със Заповед № 2000583/14.01.2020г. на Изп.
Дректор, „Пристанище Леспорт“ АД ЕИК ********* - Варна на основание на основание
чл. 71 ал.1 от КТ
2.С правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ ищеца да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението от него длъжност "водач на мотокар", в Пристанище Леспорт“ АД ЕИК
********* - Варна;
3.С правно основание чл.344 ал.1 т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ и чл. 269 ал.2 от КТ,
за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 7380 лв., представляваща
обезщетение за периода 15.01.2020г. до 15.07.2020г. , през който е останал без работа в
размер на брутното му трудово възнаграждение,както и левовата равностойност на 6 бр.
ваучери за храна от по 90 лв. всеки, ведно със законната лихва от завеждане на иска –
13.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Исковата си молба ищецът твърди, че по силата на безсрочен трудов договор №
1000583/07.01.2020г. с дружеството ответник от 10.01.2020г. е заемал длъжността „водач на
мотокар” при основно месечно брутно трудово възнаграждение 610 лв. и допълнително от
610 лв. по чл. 17 ал.1 т. 2 НСОРЗ, според броя на товарите обработени месечно от
бригадата. Полагали му се и ваучери за храна на стойност от по 10 лв. на месец. Не оспорва,
2
че договорът е сключен при изпитателен срок, но счита, че тази клауза не важи, тъй като му
е възлагана работа, неотговаряща на длъжността и квалификацията му. Излага твърдения,
че попада под закрилата на закона за здравето. Твърди, че договорът му бил прекратен със
Заповед № 2000583/14.01.2020г. без в нея да се посочват причини, както и без да бъде
спазена процедурата по издаването й. Искането е за уважаване на исковите претенции.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Пристанище Леспорт“ АД ЕИК ********* -
Варна, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като
неоснователни. Сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е
спазил всички законови изисквания при наличие на уговорка за изпитателен срок.
Работникът е получил и подписал длъжностна характеристика. При постъпване на работа е
представил медицински документи и заключение от служба по трудова медицина, че е
правоспособен и годен да изпълнява вменените му задължения. Сочи, че съобразно трайната
съдебна практика работодателят не е необходимо да излага мотиви за уволнението при
наличие на уговорен срок за изпитване, а преценката му за годността на работника да се
справя с възложената работа не подлежи на съдебен контрол. Работникът е подписал
трудовия договор и е получил екземпляр от него на 07.01.2020г.,подписал е трудовата си
характеристика и е получил инструктаж.Явил се е на работа на 10.01. и 11.01.2020г. и не се
е явявал на 12.01. и 13.01., поради което трудовото правоотношение е било прекратено със
заповед на Изп. Директор, която му е редовно връчена. Неявяването на работа и наличието
на многобройни предходни трудови договори със стаж от по нула месеца, сочат за
недобросъвестността на работника да сключва договори само с цел получаване на
обезщетения. Претендира разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
3
фактическа страна:
Безспорно между страните в настоящото производство и установено от представените по
дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово правоотношение по
силата на безсрочен трудов договор № 1000583/07.01.2020г., по силата на което
въззивникът е заемал длъжност „водач на мотокар“, считано от 10.01.2020г., с уговорен в
полза на работодателя шест месечен срок на изпитване, при основно месечно брутно
трудово възнаграждение 610 лв. и допълнителни 9% за всяка година придобит трудов стаж
и професионален опит.
Безспорно е още, че ТПО е прекратено със Заповед 2000583/14.01.2020г. на
Изп.Директор на „Пристанище Леспорт“ АД на основание чл.71 ал.1 от КТ,в срока за
изпитване,като същата е връчена срещу подпис лично на ищеца на 14.02.2020г.
По делото няма спор, а и е видно от приложеното – копие от трудово досие на
Ивайло Тодоров, вкл. трудов договор № 1000583/07.01.2020г. с длъжностна характеристика,
че въззивникът е запознат с нея на 07.01.2019г. и в частност с раздел II, в който са посочени
отговорностите и задълженията на длъжността, за която е кандидатствал и е назначен, а
именно “водач на мотокар“, както и с раздел IV „Други задължения“ – изпълнява и други
функции и задачи възложени от Изп.Директор, Н-к „ОЕ“,Стифадор /Ръководител смяна и
бригадир.
На л. 60-63 от делото, като част от трудовото досие на Ивайло Тодоров са приложени -
заключение от Трудова медицина “Медико“ ЕООД; карта за предварителен медицински
преглед; кардиограма; свидетелство за правоспособност; диплома за средно образование. От
същите е видно, че при кандидатстване за съответната позиция Ивайло Тодоров не е
представил документи за намалената си работоспособност.Нещо повече – представил е
такива, че може да изпълнява посочената длъжност/професия.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до
следните правни изводи:
В настоящата хипотеза прекратяването на трудовото правоотношение е на основание
чл. 71, ал. 1 от КТ - до изтичане на срока за изпитване , страната в чиято полза е уговорен
може да прекрати договора без предизвестие. Основанието за него е безвиновно и
обективно – самото сключване на договор със срок на изпитване и уговорен в полза на
страната/работодателя/. Преценката за упражняване на основанието не подлежи на контрол,
тъй като е същата е предоставена на волята на работодателя. Това е така, защото уговорката
за срок на трудовия договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни
клаузи.
В конкретната хипотеза, видно от Трудов договор от 07.01.2020г. същия безсрочен и
4
със срок на изпитване до шест месеца, уговорен в полза на работодателя – чл.70 ал.2 от КТ,
т.е. той не е длъжен да мотивира прекратяването му. Волята на работодателя е изразена
безусловно и категорично в заповедта за прекратяване от 14.01.2020г./в срока на изпитване/,
поради което същата е законосъобразна.
При издаваното на заповедта, работодателят е съобразил изискванията на
закона,посочил е основанието за прекратяване. От гледна точка на процедурните
изисквания процесната заповед не стада от недостатъци, подписана е от компетентен орган ,
в кръга на правомощията му.
Аргументите на въззиваемия, че са му възлагани и други дейности извън тези за
длъжността, на която е назначен са ирелеванти за настоящия спор,предвид основанието за
прекратяване и изложените вече мотиви. От друга стана, видно от длъжностната
характеристика подписана от въззивника , заеманата от него длъжност „водач на мотокар“
не се изчерпва само с управляване на превозното средство.
Практиката на Върховният касационен съд в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика (решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. №
242/2009 г. IV г. о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение
№ 149 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о., решение № 167 от 30.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК,които настоящия съдебен състав изцяло споделя)
е,че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът се произнася
само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението;
предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а
основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича
претендираното право. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно
задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или
надлежното му упражняване. Доколкото ищеца в исковата молба се е позовал на неспазване
на закрилата му по закона за здравето- чл.333 ал.1 т.3 от КТ, съда дължи произнасяне по
спазването й.
В правната теория и практика / Решение № 620/18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1716/2009 г. ІV г. о., Решение № 155/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 418/2016 г. ІІІ г. о. и
др. /няма спор, че договорът със срок на изпитване/ какъвто е настоящия/ може да бъде
прекратен от работодателя до изтичане на срока, когато срокът е уговорен в негова полза
дори и в случаите когато работникът е в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ по категоричен начин предвижда, че до изтичане на
срока за изпитване, страната в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без
предизвестие. Ищеца не се полза и с предварителна закрила съгласно разпоредбата на чл.
333, ал. 1 от КТ, тъй като основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение –
5
чл. 71, ал. 1 от КТ, не е сред тези, ползващи се с такава.
Нещо повече, както вече беше посочено, при кандидатстване за работната позиция,
въззивникът е представил медицински документи, че може да изпълнява посочената
длъжност/професия.
Предвид изложените аргументи за неоснователност на главния иск, неоснователни са
и предявените акцесорни искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност, за присъждане на обезщетение за оставянето му без
работа/вкл.левовата равностойност на ваучери за храна/, т. к. те следват съдбата на главния
иск.
Въззивната жалба следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение, като правилно
и обосновано да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и направеното искане , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 480.00 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
извършването им. Настоящия състав намира възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от
ГПК за неоснователно предвид разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2014г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261041/05.11.2020г. по гр.д. № 3489/2020г. на
ВРС,40св.
ОСЪЖДА И. П. Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Пристанище Леспорт“ АД
ЕИК ********* сумата от 480,00 /четиристотин и осемдесет/лева, представляваща
сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок,считано от дата на уведомяването.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7