Р Е Ш Е
Н И Е
Номер осми
август Година 2019 София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, Втори въззивен състав
На седемнадесети юни
Година 2019
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА 2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
Секретар Р. А.
Прокурор Х. Л.
Като разгледа докладваното от съдията Николова
В.н.о.х. дело № 299 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по въззивна жалба, подадена от адв. К.В. –
защитник на подсъдимия М.Й. /M. O./ срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. №
300/17 г. по описа на Районен съд – С..
С
атакуваната присъда подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, за което при условията на чл.
54 НК му е определено и наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три
години и на основание чл. 251, ал. 2 НК е отнет в полза на държавата предмета
на престъплението – 108 605 евро с левова равностойност 212 412,92
лв.
Недоволен
от присъдата е останал защитникът К.В., който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е
подал жалба срещу присъдата. С жалбата и допълнителното писмено изложение към
нея, депозирано от защитника адв. В. В., се предявява искане за отмяна на присъдата
в частта й, в която на основание чл. 251, ал. 2 НК е отнет в полза на държавата
предмета на престъплението, а именно пренасяните пари в размер на 108 605
евро с левова равностойност 212 412,92 лв., които да се върнат на
подсъдимия. Това искане се аргументира с доводи за нарушаване на чл. 9, § 1 от
Регламент (ЕО) № 1889/2005 на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 относно контрола на пари
в брой, които се внасят и изнасят от Общността, изразяващо се в
непропорционалност на предвидената в чл. 251, ал. 2 НК санкция, касаеща
отнемането в полза на държавата на недекларираните пари, което противоречи на
правото на ЕС.
Не е заявено искане за събиране на
доказателства от въззивната инстанция.
Не
са постъпили писмени възражения срещу жалбата.
В съдебно заседание представителят на С.о.п. взема
становище, че присъдата следва да се измени в частта относно прилагането на чл.
251, ал. 2 НК и да се потвърди в останалата част, като по същество споделя
доводите, изложени във въззивната жалба.
Защитникът на поддържа жалбата, с доводите,
изложени в нея.
Съдът, след като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното:
С внесения за разглеждане в РС С. обвинителен акт
е повдигнато обвинение срещу подсъдимия М.Й.
/M. O./, със снета по делото самоличност, за престъпление по чл. 251, ал. 1 НК,
затова че на 13.04.2017 г., около 09:10 часа на трасе „Входящи леки
автомобили и автобуси“ на МП – К., при влизане от Република С. в Република Б.
не е изпълнил задължението за деклариране на парични средства, пренасяни през
границата на страната, която е външна граница на ЕС, като е нарушил
разпоредбите на Валутния закон - чл. 11а, ал. 1 и ал. 5 и чл. 14:
- чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон – „Пренасянето
на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи“;
- чл. 11а, ал. 5 от Валутния закон – „Задължението
за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или
ако декларираната информация е невярна или непълна.“;
- чл. 14 г от Валутния закон – „Министърът на
финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3, чл. 11а,
чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, чл. 14б и чл. 14в.“;
и на обнародван акт на Министъра на финансите –
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, чл. 2, ал. 1, чл.
8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и 2:
- чл. 2, ал. 1 – „Пренасянето на парични средства
в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или
друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9“;
- чл. 8, ал. 3 – „В случаите, когато пренасяните
през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало
през зелен коридор („нищо за деклариране“) или устно е заявило това при
преминаване през митническо учреждение, в което не се използват два коридора се
счита за невярно декларирана информация“;
- чл. 9, ал. 1 – „Лицата задължително попълват и
представят пред митническите органи декларация за паричните средства по
образец, утвърден от Министъра на финансите, в случаите по чл. 22, ал. 1, чл. 5
и чл. 7. Утвърденият от министъра на финансите образец на декларация се
публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“.“;
- чл. 9, ал. 2 – „Декларацията по ал. 1 се попълва
и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за
декларатора, а вторият и третият – за митническите органи.“
и стойността на предмета на престъплението е в
особено големи размери, а именно не е декларирал сумата от 108 605,00 евро
с левова равностойност 212 412,92
лв.
При съблюдаване на процесуалните правила за
събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият
съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по
фактите, значими за правилното решаване на делото.
От фактическа страна по
делото е установено следното:
Подсъдимият М.Й. и свидетелят А. Д. пътували от Г.
към Т., като се придвижвали с лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ .. Около 09,10
ч. на 13.04.2017 г. те пристигнали на ГКПП К., на трасе „Входящи леки автомобили
и автобуси”. По това време дежурни митнически инспектори на Митнически пункт К.,
на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” били свидетелите К. Ц. и С. С.
Свид. С. спрял автомобила и го отклонил от
трасето. Свид. Ц. запитал двамата пътуващи на турски език дали имат цигари и
алкохол за деклариране, както и дали пренасят пари в размер над 10 000
евро, които следва да декларират. Подсъдимият Й. и свид. Д. отговорили
отрицателно. Митническите служители насочили автомобила за проверка, като
показали на двамата пътуващи в него информационни табели с указания на турски,
български и английски език за подлежащите на деклариране пред митническите
органи обстоятелства, вкл. суми над 10 000 евро. След това свид. С. отново
попитал дали имат нещо за деклариране, като и двамата отговорили отрицателно. Непосредствено
преди извършването на личен преглед на двамата свид. Ц. отново ги попитал дали
имат пари за деклариране, при което и двамата за пореден път отворили
отрицателно. Свид. С. извършил личен преглед на подс. Й., като проверявайки
якето, с което бил облечен, открил два плика, съдържащи банкноти в евро. При
извършения оглед на откритите банкноти е установен размера им – 108 605,00
евро.
Левовата равностойност на 108 605,00 евро възлиза
на 212 412,92 лева по
официалния валутен курс на БНБ на „Евро” към лева /за едно евро - 1.95583
лева/.
Установено е, че свид. Ц. е завършил тримесеч
интензивен курс по турски език.
Подсъдимият Й. е роден на *** г. в гр. А.,
Република Т., притежава германски паспорт № . и е
германски гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, живее в Б.
13359, „О.“ 107, Г., тел: ..
Установената фактическа
обстановка се доказва от събраните и проверени в хода на съдебното следствие
пред първия съд доказателства: гласни доказателства, установени от събраните
свидетелските показания на К. Ц., С. С. и А. Д.; от събраните писмени доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протокол за оглед
на веществени доказателства и писмените доказателства, приети по делото и
посочени от първоинстанционния съд.
Първият съд е извършил
задълбочен и прецизен доказателствен анализ, като в съответствие с изискванията
на чл. 305, ал. 3 НПК е посочил изчерпателно доказателствените средства,
обосновали фактическите му констатации и е изложил аргументирани съображения
защо ги приема. Доказателствата са анализирани поотделно и във връзка помежду
им, и в съответствие на действителното им съдържание. Изложил е убедителни
съображения относно кредитираните части от показания на свид. Д. и защо ги е
отхърлил в останалата част, които настоящата инстанция не намира за нужно да
преповтаря, тъй като по делото не съществува спор по фактите, установени от
първия съд.
При правилно установена фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи относно нейната правна
квалификация. С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл. 251, ал. 1 НК.
Престъплението по чл. 251 НК е на просто
извършване и е довършено с факта на неотразяване в писмена декларация на
пренасяните през границата на страната парични средства /в случая/, когато това
се изисква. Нормата на чл. 251, ал. 1 НК е с бланкетна диспозиция, чието
съдържание се запълва от разпоредбата на закон, акт на Министерския съвет или
обнародван акт на Българската народна банка относно режима на сделките, вноса,
износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното
деклариране. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Валутния закон,
физическите лица могат да пренасят през границата на страната неограничено
количество парични средства, като единственото условие, поставено в
разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от с.з, когато равностойността им е над 10 000 евро,
същата да бъде декларирана пред митническите органи. Изискванията в този случай
са за писмено деклариране, като задължително следва да се попълни валутна
митническа декларация по образец и тя да се представи пред митническите органи
– чл. 9, ал. 1 и 2 от НАРЕДБА № Н-1 на
министъра на финансите от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон.
Тоест, налице са две задължения - попълване на митническа декларация, като по
този начин се оповестяват вида и размера на паричните средства и представянето
на тази декларация пред митническия орган.
В конкретния случай се установява, че подсъдимият
е пренасял през границата на страната парични средства в размер над 10 000
евро, а именно 108 605,00 евро, възлизащи на 212 412,92 лева. Пренасянето на парични средства в такъв
размер подлежи на деклариране пред митническите органи, съгласно чл. 11а, ал. 1
от Валутния закон, което следва да се извърши по реда и начина, посочени в чл.
9, ал. 1 и 2 от НАРЕДБА № Н-1 от
01.02.2012 г. на министъра на финансите, което подсъдимият не е сторил.
Престъплението по чл. 251 НК е формално, което означава, че с факта на неотразяване в
писмена декларация внасянето на парични средства, изпълнителното деяние е
приключило. То е от категорията престъпления, при които изпълнителното деяние
се осъществява чрез бездействие, в частност т. нар. престъпления на „чисто
бездействие”, при които опит не е възможен. В случая подсъдимият е имал
задължение да попълни митническа декларация и да я представи пред митническите
власти, което не е сторил, с което е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 251 НК.
Престъплението е осъществено и от субективна
страна, тъй като подсъдимият е съзнавал размера на пренасяната от него сума и
задължението си да я декларира пред митническия орган и не е сторил това. Това
негово задължение е било обявено на видно място на самия митнически пункт, вкл.
и на разбираем за него език /турски/ и му е било обяснено на разбираем за него
език /турски/ от митническия орган – свид. Ц. и въпреки това той не е изпълнил
задължението да декларира пренасяната сума, което обективира прекия умисъл у
подсъдимия за извършване на престъплението.
Въззивният съд счете, че
за извършеното престъпление подсъдимият следва да понесе наказанието,
индивидуализирано по вид и размер от първия съд, а именно лишаване от свобода
за срок от една година. Видът и размерът на така индивидуализираното наказание
се явява съобразен с отегчаващите и смекчаващи обстоятелства, правилно
установени и адекватно отчетени от първия съд, като това наказание се явява
адекватно и на целите по чл. 36 НК.
В съответствие с целите
на наказанието и наличието на материалноправните предпоставки за приложението
на чл. 66, ал. 1 НК първият съд правилно е счел, че за поправянето на
подсъдимия не се налага наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи
и правилно е отложил изпълнението му за срок от три години.
По отношение кумулативно
наложеното от първостепенния съд наказание отнемане предмета на недеклариран
внос настоящата инстанция, за да се произнесе, взе предвид следното:
Поначало разпоредбата на
чл. 251, ал. 2 от НК е императивна и
приложима във всички случаи на осъдителна присъда за извършено престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, а по своя характер
отнемането на предмета на недеклариран внос или износ – в случая недекларирани
парични средства не е типично наказание по НК, тъй като не е сред изчерпателно
изброените в чл. 37 от НК приложими наказания за
извършено престъпление по българския Наказателен кодекс.
Съгласно разрешението,
дадено с чл. 9, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005
на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г., според който всяка
държава–членка въвежда санкции, които се налагат при спазване на задължението
за деклариране по чл. 3, тези санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.
Решение от 16 юли 2015
г. по делото C., С-255/14 на Съда на Европейския
съюз, с предмет "Преюдициално запитване – Регламент /ЕО/ № 1889/2005 – Контрол на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Европейския съюз – Членове 3 и 9 –
Задължение за деклариране - Неизпълнение – Санкции – Пропорционалност", се
отнася до тълкуването на чл. 65 от ДФЕС и чл. 9 от Регламента
относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността.
Запитването е отправено в рамките на спор по повод наложена на физическо лице
глоба от регионалната генерална дирекция за митнически и данъчен контрол, тъй
като лицето не е декларирало сума пари в брой, които е носело при влизането си
на територията на Европейския съюз. С решението си Европейския съд приема, че чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005 на
Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Общността, следва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба, съгласно която за неизпълнението на
предвиденото в чл. 3 от посочения регламент задължение за
деклариране, да налага като санкция заплащането на административна
"глоба", чийто размер съответства на 60 % от недекларираната сума
пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 E.
Приложението на чл. 251, ал. 2 от НК е било предмет на
преюдициално запитване от български съд - РС – С., по повод на което с определение от 12.07.2018 г. по дело № С-707/2017
г. Съдът на ЕС приема, че чл. 9, § 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. не допуска национална
правна уредба като българската в чл. 251, ал. 1 и ал. 2 от НК, съгласно която при
неизпълнение на задължение за деклариране на пренасяна в брой валута се налагат
едновременно от една страна - углавно наказание, и от друга страна – отнемане
на недекларираната сума в полза на държавата.
Така постановеният от
Съда на ЕС съдебен акт е с най-голяма значимост за гарантиране законното
прилагане правото на ЕС към конкретни правоотношения, по които са страна частни
лица. Преюдициалното производство е особен механизъм на съдебен контрол, при
който Съдът на ЕС се произнася относно валидността или съдържанието на норми и
актове на правото на ЕС по искане на национален съд.
Съобразно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, следва
в случая да се приложат разпоредбите на съюзното право – т. е. чл. 9, § 1 от
Регламента, касаещ съответно санкциониране. Отправеното от български съд
преюдициално запитване се отнася до пропорционалността именно на това
допълнително наказание, предвидено в българското наказателно право като
допълнителна санкция за неизпълнение на задължение за деклариране по чл. 3 от /ЕО/ № 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които
се внасят и изнасят от Общността.
Несъмнено в настоящия
казус следва да намери приложение цитираната по-горе практика на Съда на ЕС.
Това е така, тъй като отнемането на предмета на престъплението на основание разпоредбата
на чл. 251, ал. 2 от НК, едновременно с
наложена санкция "лишаване от свобода", надхвърля границите на
необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели. Наложената
на подсъдимия Й. санкция лишаване от свобода за срок от една година е напълно
достатъчна и подходяща за постигането на преследваните от Регламент 1889/2005 г. цели и за гарантиране
на ефективно изпълнение на задължението за деклариране по чл. 3 от същия Регламент. Констатираното
противоречие на разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК с чл. 9, § 1 на Регламент (ЕО) 1889/2005 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. съставлява основание за
прилагане на съюзното право, чрез отмяна на присъдата в частта, в която се
отнема в полза на държавата предмета на престъплението – съответно сумата от
108 605,00 евро, след което да се постанови връщане на сумата на лицето,
от което е иззета.
Изложеното въвежда основанията
по чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК за изменение на обжалваната
присъда, като същата се отмени в частта, с която на основание чл. 251, ал. 2 НК
предметът на престъплението – пари в размер на 108 605,00 евро,
равностойни на 212 412,92 лева – са отнети в полза на държавата и вместо
това да се постанови връщането им на подсъдимия Й..
В
пределите на въззивната проверка по чл. 314 НПК, въззивната инстанция не
констатира други основания за отмяна или изменение на присъдата и затова, извън
посочените по-горе части, обжалваната присъда следва да се потвърди.
Предвид
изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл.
338 НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъдата, постановена по н.о.х.д. №
300/17 г. по описа на Районен съд – С., като я отменя в частта, с която на основание
чл. 251, ал. 2 НК предметът на престъплението – пари в размер на
108 605,00 евро, равностойни на 212 412,92 лева – са отнети в полза
на държавата и вместо това постановява:
ВРЪЩА на подсъдимия М.Й. /M. O./, със снета по
делото самоличност, сумата в размер на 108 605,00 евро, иззета с протокол
за оглед на местопроизшествие от 13.07.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.