Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр.
Плевен,06.06.2018 г
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на двадесет и
трети май ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА година,
в публично заседание ,в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР:
Петър П.
като разгледа докладваното от съдията Мълчиниколова
ТД № 122 по описа за 2016 година , за да се
произнесе взе предвид следното
Производството е образувано по ИСКОВА
МОЛБА Вх. Рег. № 19537/12.02.2016г.,т. **66/
2016г. по описа на Софийски градски съд, който е прекратил делото и го е изпратил по
подсъдност на окръжния съд- Плевен.
Предмет на делото е предявен иск от „***” АД – в несъстоятелност,със
седалище и адрес на управление гр. *** **00,р-н „***”, ул. „***” № ** ,ЕИК ***,
представлявана от А.Н.Д., К.Х.М. и Л.П. И.назначени
за синдици, осъществяващи правомощията тримата заедно, против:
***” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „Централен”, бул. „***
„№ 25, т.3, ап.6, представлявано от Р.И.И. – Изпълнителен директор И „***” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „*** „ № 18, ет. 1,ап. 1,
представлявано от Изпълнителния член на СД „***” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул.” Е. Попов” № 2, чрез управителя Р.И.И..
Правното основание е по чл. 422,ал.1
от ГПК, с цена на иска 571 042.03 евро.
Твърденията на страните:
С исковата молба се твърди ,че на 23.06.*****. между ищеца КТП АД и първия
ответник „***” ЕАД с ЕИК *** е сключен Договор за банков кредит, по силата на който
,Банката отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер на 500 000 евро за
оборотни средства. Договорения в чл. 9 от Договора лихвен процент върху фактическите ползвани
суми е 9%, който се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка
на ответника – кредитополучател. Договореният между страните краен срок за погасяване на кредита е 20 юни 2011г. , съгласно чл. 17 от
Договора.
Посочва се в ИМ ,че за гарантиране
вземанията на Банката по Договора за кредит
е учредена договорна ипотека върху собствени на кредитополучателя имоти:
Авиоклуб и школа за начално военно обучение, находящи
се в землището на с. М, Община Г , представляващи терен от
Сочи се в исковата молба ,че
Договорът за банков кредит от 23.06.2009 г. е бил изменен и допълнен с
12 бр. Анекси към него, по силата на които е увеличен размера на кредита на
1 560 000 евро, който е усвоен от кредитополучателя. Също така се
посочва ,че е изменен и погасителният план, като с Анекс № 12/ 12.09.2013г е договорен погасителен план за останалата
непогасена главница в размер на 500 000 евро на три ежемесечни погасителни
вноски,считано от 20.1.2014 до
20.12.2014г.
Твърди се също така в исковата
молба, че на 23.06.*****. между Банката
– ищец и втория ответник- „ ***” ЕАД/н/, в качеството на поемател е сключен
договор за встъпване в дълг, по силата на който , вторият ответник е встъпил в дълга на първия ответник, като
солидарен длъжник относно задълженията му към Банката, в това число и за
главницата в размер на 500 000 евро. Сочи се още с ИМ, че към Договора за
встъпване в дълг са подписани шест броя
допълнителни споразумения „Анекси № 1 .- № 6 в периода 29.12. – 12.09.2013г. ,
по силата на които солидарният длъжник е дал съгласие за увеличение размера на
кредита и промяна на погасителния план, като се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора за кредит с
измененията и допълненията към него.
В исковата молба се твърди ,че Банката е изпълнила своето задължение по Договора за банков
кредит и е предоставила на кредитополучателя
договорената сума. Посочва
се,че длъжникът след 26.05.2014 год. е изпаднал в забава ,като
последното плащане е извършено на 31.05.2014г. , с което са погасени частично
задълженията за лихви.
Поради това, ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК , издадена от СРС по ч. гр. д. № 36**1/ ****г. ,
срещу ответниците по делото – солидарни длъжници, общо за сумата
571 042.03.евро., от които: 500 000 евро – главница;
25 707.33 евро- просрочена лихва върху редовна главница за периода от
26.06.2014 – 29.12.2014 г.; 32 8**.18 евро
- просрочена лихва върху просрочена главница, за периода 27.**.2014г. - 22.04.****г.;
7 125 евро- текущи просрочени лихви върху просрочена главница за
периода 25.03.**** -22.04.****г.;
3 905.08 евро- неустойка върху просрочена лихва за периода 26.05.*** г. –
22.04.****г. 1 450 евро – дължими такси по Договора за банков кредит от
23.06.*****.; 44.44 евро – дължими разноски по Договора за банков кредит- както и за сумата 17 283 .17 лева –
разноски за ю.к. възнаграждение.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде прието за установено ,че
ответниците дължат солидарно претендираните суми по договора за банков кредит
от 23.06.***** и анексите към него, за които са се снабдили със Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение, като се иска и присъждане на
направените разноски, включително и възнаграждението на юрисконсулта в
заповедното производство.
Посочва се в ИМ ,че ответниците са подали възражение, че не дължат
изпълнение по издадената заповед за изпълнение, поради което в дадения месечен
срок, ищецът е предявил иск, за установяване на вземането си в срока по чл.
415,ал.1 от ГПК.
Към исковата молба са приложени като
писмени доказателства, следните документи: Договор за банков кредит
от 23.06.***** с анекси; Договор за встъпване в дълг от 23.06.*****. с анекси;
извлечение от разплащателната сметка на
ответника; Заповед от 02.07.****г за изпълнение на парично задължение,
извлечение от счетоводните книги на банката от сметки на кредитополучателя.
От служебно изисканото и приложено
като доказателство по делото ч.гр. д. № 36**1/ **** г. по описа на СРС е видно
,че възраженията на ответниците срещу издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение са подадени в двуседмичния срок. С разпореждане от 23.12.****г.
на СРС, по ч.гр.д. № 36**1/****г., съдът е указал на заявителя ,че може да предяви иск срещу длъжниците относно вземането си, в
месечен срок, за което следва да представи доказателства. Разпореждането е връчено на заявителя –
Банката на 12.01.2016г., от което е видно ,че исковата молба е заведена в СГС
на 12.01.2016г., като е спазен месечния срок, като е образувано т.д. № **66/
16т. на СГС, прекратено и изпратено по подсъдност на ОС- Плевен.
С
оглед на гореизложеното , ОС- Плевен приема ,че предявеният иск с правно основание по чл. 422,ал.1 ,вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК е допустим.
На
основание чл.57,ал.6 от ЗБН, държавната такса не се събира предварително по
дело ,което се води за събиране вземанията на банка в несъстоятелност.
В
срока по чл. 367,ал.1 от ГПК от ответниците са постъпили отговори на исковата молба, които са
изготвени от представляващия и двете дружества
Р.И. и са с идентично съдържание.
С подадените отговори ,
ответниците заявяват ,че така предявените обективно и субективно съединени
искове са недопустими, тъй като Банката – ищец не е обявила предсрочна
изискуемост на вземането си спрямо ответниците – солидарни длъжници по Договор
за кредит. Освен това възразява се с отговорите на ответниците, че Банката ищец
е обявена в несъстоятелност, отнет й е лиценза, поставена е под специален
надзор. Това е довело до прекратяване дейността на банката , с оглед на което
ответниците считат, че за тях не
съществува обективна фактическа възможност да изпълняват задълженията си по
договора за кредит спрямо Банката, чиято дейност е прекратена.
В
срока по чл. 372,ал.1 от ГПК, от ищеца е постъпила допълнителна искова молба.
В нея се поддържат всички
фактически твърдения изложени в ИМ, като се направени пояснения ,във връзка с
възраженията на ответниците. Оспорва възражението на ответниците за
недопустимост на предявените искове. Посочва се с ДИМ , че по силата на ч.
57,ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност(ЗБН), при неиздължаване на кредита на падежа ,синдикът може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ч. 418 от ГПК. Освен
това ,посочва се в ДИМ, че откриването на производство по несъстоятелност на
банката, не води до заличаването й в правния мир, поради което няма пречка
третите лица да изпълняват задълженията си по договорите за кредит, нито назначените квестори ,респ. – синдици да
търсят по съдебен ред забавените по кредитите суми.
С разпореждане № 1133/
17.08.2016г. съдът е разпоредил на
ответниците да се връчат преписи от допълнителната искова молба, подадена от
ищеца до СГС, с оглед започналата
размяна на книжата между страните по делото, която служебно е препратена на
Плевенския окръжен съд. ДИМ е връчена на
втория ответник на 07.09.2016г,
видно от разписката, приложена на л. 21 от делото ,като срока за подаване на
допълнителен отговор от ответника „***” ЕАД гр. Плевен е изтекъл на 21 .
09.2016г.
ДИМ е връчена по реда на чл.
50,ал.2 от ГПК , съгласно разпореждането на съда от 20.**.2016г. на първия
ответник „*** „ ЕАД гр. *** , на 20 **.2016г. Срокът за подаване допълнителен отговор от
този ответник е изтекъл на 03.11.2016г.
В
срока по чл. 373,ал.1 от ГПК от ответниците не са постъпили допълнителни
отговори.
С
определение по реда на чл. 374 от ГПК, съдът се е произнесъл по възраженията
за недопустимост на иска, направени от ответниците, както и по
доказателствените искания на страните.
Изготвил е проект за доклад по делото, който е връчен на страните, като
им е даден седмичен срок да подадат писмени становища във връзка с проекта за
доклад. Конституирал е на основание чл. 6387,ал.3,т.2 от ТЗ ,като самостоятелни
страна страна в процеса Е.В.Т. - синдик на ответника *** ЕАД/ н/.
В дадения от съда срок е
постъпило писмено становище от ищеца, с молба за допълване доклада в частта
относно обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване. Исканото изменение е
допуснато от съда с определение в открито съдебно заседание, като изготвеният
проект за доклад е приет за окончателен.
С
определение № 397/13.04.2018г. съдът е прекратил производство по делото, на
основание чл. 299 от ГПК в ЧАСТТА относно ответника „***“ ЕАД /в
несъстоятелност/, тъй като по
отношение на този ответник има влязло в сила на 06.03.2018г. решение на
Окръжния съд – Плевен, постановено на 14.08.**. по т.д. № *** /***. с
правно основание по чл. 694,ал.1 то ТЗ, с предмет , включващ и съществуването
на задължението на „***“ ЕАД – в
несъстоятелност към „***“ АД /н/, произтичащо от Договора за кредит от 23.06.*****.,
и анексите към него, по който договор
вторият ответник е солидарен длъжник. Производството е продължило само по
отношение на първия ответник „***“ ЕАД /
н/
В първото по делото заседание,
ищецът,чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск, моли да бъде уважен със законните последици.
Съдът, като прецени по реда на чл. 12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно и се установява от
писмените доказателства- представени от ищеца при размяната на книжата ,че на
23.06.*****. между Банката –ищец и ответника „***“ ЕАД е сключен Договор за
банков кредит за оборотни средства, по
силата на който банката е отпуснала на ответника кредит в размер на
500 000 евро, със срок за погасяване на кредита 20 .07.2011г. На 23.06.*****. между
Банката – ищец и „ ***” ЕАД/н/, (по отношение, на когото производството по
делото е прекратено) - в качеството на
поемател, е сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който , е встъпил в дълга на кредитополучателя, като
солидарен длъжник относно задълженията му към Банката. Безспорно е също така
,че Договорът за кредит е допълнен и изменен със сключените между страните 12
бр. допълнителни споразумения – „Анекси“, в резултат на което главницата на
кредита е увеличена на 1 560 000 евро, изменен е погасителния план, като е удължен срока за погасяването му до 20.12.2014г.
Не се спори между страните , че за гарантиране вземанията на Банката по Договора за кредит е
учредена договорна ипотека върху собствени на кредитополучателя имоти: Авиоклуб и школа за начално военно обучение, находящи се в
землището на с. Мичковци, Община Габрово , представляващи терен от
Безспорно
е също
така и се установява от приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№ 36**1/ ****г по описа на СГС ,че поради
неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на ответното дружество и солидарния длъжник, ищецът
се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
, издадена на 02.07.****г. от СРС по ч. гр. д. № 36**1/ ****г. , срещу
ответниците по делото – солидарни длъжници, общо за сумата 571 042.03.евро., от които: 500 000 евро – главница; 25 707.33 евро- просрочена лихва
върху редовна главница за периода от 26.06.2014 – 29.12.2014 г.; 32 8**.18 евро - просрочена лихва върху просрочена
главница, за периода 27.**.2014 г—22.04.****г.; 7 125 евро- текущи просрочени лихви върху просрочена
главница за периода 25.03.**** -22.04.****г.;
3 905.08 евро- неустойка върху
просрочена лихва за периода 26.05.*** г. – 22.04.****г. 1 450 евро – дължими такси по Договора за банков кредит от
23.06.*****.; 44.44 евро – дължими
разноски по Договора за банков кредит-
както и за сумата 17 283 .17 лева – разноски за ю.к. възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК са постъпили възражения от длъжниците за недължимост на
присъдената в полза на заявителя сума, с което се обосновава и правния интерес от
предявяване на настоящия иск, предявен в дадения от съда
месечен срок.
От съдържанието на приетия ,като писмено доказателство препис от
Договор за банков кредит от 23.06.*****., че в чл.9 от същия е договорена
възнаградителна, годишна лихва върху фактически
ползваните суми по кредита в размер на 9%, която се начислява ежедневно , върху
дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя, платима на 25-то число от съответния месец. Чл. 12 от Договора за кредит предвижда
начисляване на наказателна лихва при просрочие на погасителните вноски в размер на договорената годишна лихва плюс **
пункта годишно. В чл. 13 от Договор за кредит, страните са се съгласили ,че при
неплащане в срок на начислените лихви, те се отнасят в просрочие, като в този
случай кредитополучателят дължи на
БАНКАТА неустойка в размер на ** % годишно върху неплатената лихва. Договорени
са и 0.5% възнаграждение за управление на кредита, като банката си е запазила
правото да променя по всяко време Тарифата си за такси,комисионни, които изменения
влизат в сила от деня на приемането им от Управителния съвет и са задължителни
за страните по договора.
Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. С.П. (л.160.-174). От заключението на вещото лице, кредитирано от съда като обективно, обосновано на доказателствата
по делото и компетентно, се установява, че
сумата по Договора за банков кредит от
23.06.20**9г. в размер на 1 560 000 евро е усвоена от
кредитополучателя, като е превеждана от Банката по разплащателна сметка в евро
на ответника „***“ ЕАД на части, подробно посочени от в.л. С.П. и онагледени в
табличен вид / Таблица1/.
Вещото
лице е установило ,че извършените от длъжника по процесния договор за кредит плащания за погасяване на задълженията
по процесния договор за кредит, са в
размер : главница -
1 060 000 евро; лихви по чл.9 - 226 995.71
евро;15 009.43 евро- лихви по чл.12 от Договора , такси – общо 6 350
евро.
Видно от заключението на
съдебно счетоводната експертиза, към
дата на подаване заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парични задължения по чл. 417 от ГПК
- 25.06.****г., общият размер на задължението на кредитополучателя е 571 042.03 евро, от което :
-
дължима главница - 500 000 EUR:
-
просрочена лихва върху редовна главница до
датата на падежа за погасителните вноски 29.12.2014г. - 25 707.33 EUR;
-
лихви
върху просрочена главница, начислена към 22.04.****г. в общ размер 39 935.18
EUR (в
т.ч.р.4+р.5);
-
неустойка
върху просрочена лихва, начислена към 22,04.****г. в размер 3 905.08 EUR:
-
такси - 1
450.00 EUR:
-
разноски
във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение размер 44.44 EUR.
От заключението на вещото лице
и доклада му в открито съдебно заседание
се установи, че към датата на подаване исковата молба ,както и към датата на
изготвяне заключението ,не са постъпили
плащания от длъжника за погасяване на задълженията по кредита, тъй като
същите са се увеличили с начислените по
тях лихви и неустойки начислени в периода от 22.04.****г до 25.06.****г./л.174)
. Вещото лице в отговора на въпрос № 3 е дало заключение, че счетоводните
записвания при ищеца , във връзка с всички усвоени и издължени суми по размер, основания и дати на преводи/банкови
вземания по кредита представени от експертизата в таблиците, съответстват на
представените от банката счетоводни справки и извлечения от разплащателната и
заемна сметка на ответника „***“ ЕАД.
Не са представени от
ответника доказателства за събрани суми по изп.дело, образувано въз основа на издадения изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 36**1/ ****г на СРС г. както и доказателства ,че са направени погашения
по кредита извън изпълнителното производство след подаване на заявлението за
издаване заповед за незабавно изпълнение.
При така установените факти и обстоятелства по
делото на, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на
установителен иск с правно основание чл.422,ал.1,вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума, към датата на подаване
заявлението за издаване заповедта за изпълнение на парично задължение. В разглеждания случай ищецът
следва да докаже пълно и главно , че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях Договор
за банков кредит от 23.06.*****. и подписаните към него 12 бр. Анекси – неразделна част от
договора; обстоятелството, че се ищецът
е изправна страна по договора, т.е. е изпълнил
задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника, както и
размера на вземането си.
При установяване на посочените
обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното, в количествено и времево отношение, изпълнение на задължението си по договора за кредит, както и наличието на обстоятелства, които изключват
изменят или погасяват задълженията му
по процесния договор .
Съдът намира, че събраните в хода
на производството доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод,
че страните са били обвързани по силата на валидно сключен Договор за кредит.
Неоснователни са възражение на ответника , направени с
отговора на исковата молба, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно
изискуем, тъй като такова обстоятелство не се твърди в исковата молба и ищецът
не основава претенциите си на настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно
процесния договор за кредит и сключените към него Анекси, с които се допълват и
изменят клаузите му, окончателно договореният срок за погасяване на кредита, съгласно погасителния план договорен в
Анекс № 12 / 12.09.2013г е 20.14.2014г.
Към тази дата, видно от заключението, длъжникът не е изпълнил задълженията си
да погаси всички вземания на банката за главница лихви, такси и разноски в общ
размер е 571 042.03 евро.
С оглед на това, кредитът е станал изискуем,
поради настъпване на падежа за окончателното му издължаване, а не поради
обявена предсрочна изискуемост от банката.
Съдът
намира за неоснователно и възражението
на ответника, че прекратяване дейността на
***/н/, поставянето и под постоянен надзор и отнемането на лиценза й на 06.11.2014г. на
основание чл. 36,ал.2, т.2, чл.**3 ,ял.1т.1 ,чл. 25 и чл.151,ал.1 от ЗКИ и чл.
16, т.15 то ЗБНБ, банката – ищец е изпаднала във фактическа и правна
невъзможност да извършва банкови операции и сделки. Поради постановеното Решение № **/ ** ** ****по т.д. № **/****по
описа на СГС, по отношение на банката е открито производство по
несъстоятелност. Тези обстоятелства
според ответника са го лишили от възможност да изпълнява задълженията си по
процесния договор за кредит, а освен това вече не съществувал правен субект, на
когото да се извършват дължимите плащания по договора за кредит.
Поставянето на банката – ищец под специален
надзор и последяващото отнемане на лиценза не са основание за отпадане на задълженията
на кредитополучателя – ответник по делото. Договорът за кредит е сключен през 2009 г.,
към който момент банката е имала лиценз за осъществяване на банкова дейност,
поради което между страните по делото е налице валидна облигационна връзка. Задълженията
на ответника по Договора за кредит , анексите и
погасителните планове към него са
валидно възникнали и той е длъжен да ги изпълнява.
Съдът
намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 422, ал.1 от ГПК, поради което
предявеният на това основание установителен иск се явява основателен и следва
да бъде уважен в размера на общо претендираната сума 571 042.03 евро.
Предвид на акцесорния й характер следва да бъде
уважена претенцията за заплащане на законната лихва върху размера на дължимата главница
500 000 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 25.06.****г. до окончателното изплащане на това задължението, за което
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 36**1/ ****г
по описа на СРС.
При този изход на делото,
ответникът следва да заплати по сметката на ОС- Плевен дължимата държавна такса
от 2% в исковото производство в размер на 11 42.84 лева,както и държавна
такса , дължима в заповедното
производство по ч.гр. д. № 36**1/ ****г размер на 11 42.84 лева по сметката на СРС.
По отношение претендираните разноски за възнаграждение на юрисконсулт в заповедното
производство, искането е неоснователно относно размера. Съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Съгласно чл. 37 ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Съгласно чл. 25 ал.1 от „Наредбата за заплащане на правната помощ“ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от **0 до 300 лв., като при дела с материален
интерес над ** 000 лв. , може да бъде увеличено с 50 % от максималното
възнаграждение В този смисъл и с оглед
вида и характера на заповедното производство без явяване в открити
заседания и без фактическа и правна сложност на делото, следва да се присъди юрисконсулстко възнаграждение в размер на 250 лева.
Мотивиран от горното, ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
, на основание чл. 422,ал.1 от ГПК, по отношение на
ответника„***“ ЕАД- в несъстоятелност ,ЕИК *** , със седалище и
адрес на управление: гр. *** ****, бул.“***“ № 25, ет.3,ап.6, представляван от Р.И.И., че ДЪЛЖИ на
ищеца ***” АД – в несъстоятелност, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. *** **00,р-н „***”, ул. „***” № ** ,ЕИК ***,
представлявана от А.Н.Д. и К.Х.М. иназначени за синдици, осъществяващи правомощията т заедно,
следните суми: главница
- 500 000 EUR /петстотин хиля евро/; - 25
707.33 EUR / двадесет и пет хиляди седемстотин и седем евро и 33 еврц./ - просрочена
лихва върху редовна главница за периода от 23.05. 2014г. до 29.12.2014г.; 39 935.18 EUR/ тридесет и девет хиляди деветстотин тридесет и пет евро и 18 еврц./- лихви върху просрочена главница, начислена за периода от 27.**.2014г
до 25.03.****г. ; 3 905.08 EUR / три хиляди деветстотин и пет евро и 8 евр./ - неустойка
върху просрочена лихва, начислена към 22,04.****г.; такси -
1 450.00 EUR: разноски по кредита размер 44.44 EUR, произтичащи от Договор за банков кредит от 23.06.*****.
и сключените към него анекси, за които е
издадена на основание чл. 417 от ГПК, Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение от 02.07.****г. по
ч.гр. д. № 36**1/ ****г по описа на Софийски районен съд .
ОСЪЖДА ***“ ЕАД- в несъстоятелност ,ЕИК *** , със седалище и адрес
на управление: гр. *** ****, бул.“***“ № 25, ет.3,ап.6, представляван от Р.И. ,ДА ЗАПЛАТИ на ***” АД –
в несъстоятелност , ЕИК ******, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК, направените деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 250 лева за възнаграждение на юрисконсулт.
ОСЪЖДА ***“ ЕАД- в несъстоятелност ,ЕИК *** , със седалище и адрес
на управление: гр. *** ****, бул.“***“ № 25, ет.3,ап.6, представляван от Р.И. ,ДА ЗАПЛАТИ по сметката на
Окръжния съд гр. Плевен, дължимата държавна такса за това производство в
размер на 11 420.84
лв. / единадесет хиляди четиристотин и двадесет лева и 84 ст./, както и ДА ЗАПЛАТИ по
сметката на Софийски районен съд , дължимата държавна такса за заповедното
производство по ч.гр. д. № 36**1/ ****г., в размер на 11 420.84 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: