Решение по дело №8908/2018 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година.

 

Съдия: Евгени Георгиев

                          

            при секретаря Йоана П. разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 8 908 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на всеки от Д.П.Г. и И.К.М. и, действащи чрез законния си представител майка си К.М.К., по 52 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат Й.К.К., настъпила на 01.11.2015 г., на основание чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.)  плюс законната лихва от 01.11.2015 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат С.С. – 2 903,25 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 4 200,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК;

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.)  на Д.П.Г. и И.К.М., действащи чрез своята законния си представител майка си К.М.К., срещу З. „Л.И.“ АД за разликата над 52 500,00 лева до пълните им предявени размери от по 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[3] ОСЪЖДА Д.П.Г. и И.К.М., действащи чрез законния си представител майка си К.М.К., да заплатят на З. „Л.И.“ АД 287,38 лева разноски по делото и 95,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 100,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците са освободени от заплащането на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[6] В искова молба от 03.07.2018 г. И.М. и Д.Г. заявяват, че на 01.11.2015 г. техният брат Й.К.е починал вследствие на ПТП, предизвикано от Л.Р., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). От смъртта на брат си ищците са претърпели неимуществени вреди, които те оценяват на по 100 000,00 лева за всеки. Ответникът не им е заплатил обезщетение. Затова ищците молят съда да осъди Л.И. да им заплати по 100 000,00 лева на всеки обезщетение за неимуществени вреди (исковата молба, л. 2-5; искането за намаляване на иска, л. 79).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[7] Л.И. е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. Л.И. заявява, че:

1. ищците не са имали трайна и дълбока връзка с починалия си брат и не са претърпели продължителни болки и страдания от смъртта му;

2. търсените обезщетения са прекомерни;

3. пострадалият е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 30-32).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[8] Не се спори, че Й.К.е бил роден на *** г. Той е живеел заедно с майка си и по-малките си брат и сестра. Сестра му Д.Г. е била родена на *** г., а брат му И.М. е бил роден на *** г. (удостоверенията за раждане, л. 78 и л. 14). Голямата разлика във възрастта между него и сестра му и брат му, липсата на баща в семейството, който напуснал семейството, и здравословните проблеми на майка им, са наложили Й.К.да полага грижи за по-малките му сестра и брат. Той се е държал много добре с тях; водил ги е на лекар; ходил е на родителски срещи в училищата им (показанията на свидетеля Станимир К., л. 90).

 

[9] На 01.11.2015 г. около 08:00 часа Л.Р. е управлявал лек автомобил „Хонда“ В него е пътувал Й.К.на задна дясна седалка, без поставен обезопасителен колан. Заедно с тях в автомобила е пътувал П.И. на предната дясна седалка.

 

[10] Посоката им на движение е била от с. Изворско, обл. Варна към гр. Аксаково по път II-29 гр. Добрич – гр. Варна. Скоростта на движение на автомобила непосредствено преди настъпването на ПТП е била около 102 км/ч. На около 1 км след разклона за с. Изворско, Л.Р. е предприел маневра за изпреварване на лекотоварен камион, управляван от Стойко Т.. При завършване на изпреварването Л.Р. рязко се е върнал в дясната пътна лента, под ъгъл надясно спрямо пътя. От това автомобилът се е насочил надясно и е напуснал платното за движение.

[11] Първоначално автомобилът се е движил с предната си част напред. След това той се е завъртял надясно, продължил е напред с лявата си част и се е ударил в крайпътно дърво с лявата си странична част. Вследствие на удара Й.К.е получил смъртоносни наранявания и е починал (заключението на вещите лица инж. Т. и д-р М., л. 133-134).

 

[12] Д.Г. и И.М. са преживели силен стрес от смъртта на брат си. Те все още питат за брат си, плачат за него, чакат го да се върне (показанията на свидетеля К., л. 80-гръб).

 

[13] Съдът е освободил ищците от заплащането на държавна такса (л. 20). Те са били представлявани безплатно от адвокат (л. 138). Те не са направили разноски по делото. Л.И. е заплатил: 500,00 лева депозит на вещи лица (л. 53); 100,00 лева депозит за разпит на свидетел (л. 112); 5,00 лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение (л. 56). Той е бил представляван от юрисконсултско възнаграждение.

 

2.     Спорни по делото обстоятелства

 

[14] По делото е било спорно дали починалият е бил с поставен обезопасителен колан. Съдът приема, че Й.К.е бил без такъв, защото вещите лица от комплексната експертиза са категорични, че, ако е бил с поставен колан, е нямало да полети напред и надясно и в резултат на това да се заклещи между предната дясна седалка и вратата на автомобила. Смъртоносните наранявания са щели да бъдат предотвратени и Й.К.да оцелее (стр. 8 от заключението на вещите лица инж. Т. и д-р М., л. 126-133; показанията на вещите лица, л. 139-гръб).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[15] Ищците са предявили искове по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат.

 

1. По иска по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.)

 

[16] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената от договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)). Право на обезщетение имат и лицата, с които починалият е имал трайна и дълбока емоционална връзка само ако те търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания (ТР на ОСНГТК на ВКС от 21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г.).

 

[17] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. братът на ищците да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. от него да е настъпила смъртта на брата на ищците;

3. виновно за това да е било трето лице;

4. ГО на третото лице да е била застрахована при ответника;

5. ищците да са имали трайна и дълбока емоционална връзка с брат си;

6. вследствие на смъртта на брат им ищците да търпят продължителни болки и страдания;

7. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[18] Съдът установи, че:

1. на 01.11.2015 г. Й.К.е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. от него е настъпила смъртта на Й.К.;

3. виновен за това е бил Л.Р.;

4. ГО на Л.Р. е била застрахована при ответника Л.И.;

5. ищците са имали трайна и дълбока емоционална връзка с брат си;

6. вследствие на смъртта на брат им ищците са претърпели продължителни болки и страдания;

7. Л.И. не е изплатил обезщетение на ищците за тези вреди. Налице са предпоставките за уважаването на иска.

[19] Спорно е било дали между Й.К.и двамата ищци е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, чието прекъсване поради смъртта на Й.К.да води до значителни морални болки и страдания за ищците. Съдът приема, че такава връзка е била налице, защото майката на Й.К.и ищците ги е отглеждала сама. Й.К.е помагал на майка си в отглеждането на по-малките му сестра и брат и привързаността им е била голяма. Затова това смъртта му е довела до значителни морални болки и страдания за ищците.

 

[20] Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди. Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 01.11.2015 г.

 

[21] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[22] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т. О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т. О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[23] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[24] Съдът установи, че към 01.11.2015 г. Й.К.е бил на 27 години, Д.Г. е била на девет години, а И.М. е бил на шест години. Й.К.е живеел заедно с майка си и по-малките си сестра и брат. Голямата разлика във възрастта между него и сестра му и брат му, липсата на баща в семейството, който е бил напуснал семейството, и здравословните проблеми на майка им, са наложили Й.К.да полага грижи за по-малките му сестра и брат. Той се е държал много добре с тях; водил ги е на лекар; ходил е на родителски срещи в училищата им. Д.Г. и И.М. са преживели силен стрес от смъртта на брат си. Те все още питат за него, плачат и го чакат да се върне.

 

[25] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[26] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 240,00 лева от 01.01.2011 г. до 31.08.2011 г.[3]

- 270,00 лева от 01.09.2011 г. до 30.04.2012 г.[4]

- 290,00 лева от 01.05.2012 г. до 31.12.2012 г.[5]

- 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.^[6]

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[7].;

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[8];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[9]. Увеличението на МРЗ от януари 2011 г. до 31.12.2015 г. е било 36,84 %.

 

[27] Съдът установи, че близък случай е бил предмет на обезщетяване в решение на ВКС 70-2019- II Т. О. по т. д. 755/2018 г. С него съдът е определил 60 000,00 лева обезщетение на 14-годишната ищца от смъртта на 20-годишната ѝ сестра, настъпила на 17.06.2011 г.[10].

 

[28] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита също, че  макар и подобен, случаят, предмет на обезщетяване по цитираното решение на ВКС, е бил от 2011 г., когато МРЗ е била с 36,84% по-ниска отколкото през 2015 г. Така съдът приема, че 75 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Д.Г. и И.М..

[29] Л.И. е възразил, че починалият е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Възражението е основателно.

[30] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

[31] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани. Съдът установи, че Й.К.е бил без поставен обезопасителен колан, а, ако е имал такъв, той не би получил смъртоносни наранявания. Следователно той е допринесъл за настъпването на смъртта си. Съдът определя приноса на Й.К.на 30%.

 

[32] Предвид установеното от съда съпричиняване Л.И. дължи на всеки от двамата ищци по 52 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (75 000,00х0,7). Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на всеки от Д.Г. и И.М. по 52 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди,  като отхвърля исковете над тези суми до пълните им предявени размери.

[33] Л.И. е възразил срещу искането за присъждане на законната лихва от настъпване на ПТП, като твърди, че е погасено по давност. Възражението е неоснователно.

[34] Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо – в настоящия случай от датата на увреждането. Вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност (чл. 111, б. „в“ от ЗЗД).

[35] В настоящия случай датата на увреждането е 01.11.2015 г. От този момент задължението на Л.И. за обезщетение е станало изискуемо и от този момент е започнала да тече и давността за двете задължения. Исковата молба е била подадена на 03.07.2018 г. Следователно към момента на подаване на исковата молба не е била изтекла тригодишната давност за търсената законна лихва. Затова възражението на Л.И. е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[36] Ищците не са направили разноски. Те са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 105 000,00 лева при предявени размери за 200 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на адвокат С.С. 2 903,25 лева адвокатско възнаграждение (200 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х105 000,00/200 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Л.И. следва да заплати по сметка на СГС 4 200,00 лева държавна такса (105 000,00х0,04).

 

[38] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 605,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 95 000,00 лева при предявен размер от 200 000,00 лева. Затова съдът осъжда Д.Г. и И.М., чрез законния си представител К.К., да заплатят на Л.И. 287,38 лева разноски по делото (605,00х95 000,00/200 000,00) и 95,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х95 000,00/200 000,00).

 

Съдия: