№ 429
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20211100902080 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК.
Съдът е сезиран от И.Н. с иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК за прекратяване
ответното дружество В.Е. ЕООД поради изпълнение, насочено върху дяловете на
едноличния собственик на капитала – К.Д.Г. в дружеството. Ищецът посочва, че е
кредитор на лицето К.Д.Г., като за събиране на вземането на дружеството е
образувано изп.д. № 2461/2020 по описа на кантората на ЧСИ Р.М. , рег. № 790.
Вземането е в размер на 3095,45 и разноски . За същото се твърди, че не е
удовлетворено към момента на подаване на исковата молба. Посочва се, че е
наложен запор върху дружествените дялове на лицето К.Д.Г. в ответното
дружество. ЧСИ е издал и постановление за овластяване на взискателя да предяви
иск по чл. 517, ал.4 от ГПК.
Ответникът В.Е. ЕООД, уведомен по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК - чрез
залепване на уведомление и чрез изпратено електронно съобщение , не взема
становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от изпълнителен лист от 23.11.2020 г. по гр. дело 56 831/2019
г. по описа на СРС, 75 състав, че К.Г. е осъдена да заплати на И.Н. сумата от
3095,45 лева – задължение по договор за кредит от 02.11.2007 г., законна лихва и
400,25 лева – разноски.
От постановление за овластяване на взискател по чл.517, ал.4 от ГПК от
16.07.2021 г. се установява, че ЧСИ Р.М. е овластила взискателя по ИД
20207900402461 И.Н. да предяви иск за прекратяване на основание чл.517, ал.4 от
1
ГПК на дружеството В.Е. ЕООД, чийто собственик на капитала е К.Г. - длъжник
по това изпълнително дело.
От справка по партидата на ответното дружество в ТЗ се установява, че
едноличен собственик на капитала на В.Е. ЕООД, ЕИК **** е К.Д.Г..
Установява се, че по партидата на дружеството в ТР, с вписване
20210128103524 е вписан запор в полза на ИР. В. Н. въз основа на запорно съобщение от ЧСИ
Р.М. по ИД 20207900402461.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 517, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 517, ал. 3 от ГПК за
прекратяване на ответното търговско дружество.
Основната цел на производството по чл. 517, ал.3 и ал. 4 от ГПК е да се
осигури възможност взискателят в изпълнителното производство да се
удовлетвори чрез заплащане дела на съдружника, което може да бъде сторено от
самото дружество или от съдружника, имащ интерес от подобно плащане. В
случая на взискателя е предоставена възможност да иска прекратяване на
дружеството и възможността в последващото ликвидационно производство да се
удовлетвори чрез насочване на изпълнението срещу ликвидационния дял на
съдружника-длъжник.
Предпоставките за уважаване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК
са: 1) наличие на висящо изпълнително производство; 2) наложен запор върху дял
от търговското дружество по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК, който следва да бъде
вписан от Агенцията по вписванията по реда на вписване на залог върху дял от
търговско дружество; 3) изпълнението да е насочено върху всички дялове в
дружеството, в случаите, когато длъжникът е притежател на всички дялове в
дружеството.
Въз основа на установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира,
че по делото се установиха всички предпоставки за основателност на предявения
конститутивен иск по чл. 517, ал.4 от ГПК.
Установи се, че ищецът е взискател по ИД на лицето К.Г., налице е висящо
изпълнително дело срещу К.Г., налице е наложен запор върху всички дялове на
К.Г. в ответното дружество, чийто едноличен собственик на капитала е, и е налице
надлежно овластяване от ЧСИ на ищеца като взискател да предяви иск за
прекратяване на дружеството, за да може да се удовлетвори от ликвидационния
дял на длъжника.
Запорът е наложен и въз основа на запорно съобщение от ЧСИ и е надлежно
вписан по партидата на ответното дружество. Съгласно предвиденото в чл. 517,
ал. 1 ГПК, запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на
запорно съобщение до Агенцията по вписванията, като поражда действие,
считано от момента на вписването.
Съгласно чл. 451, ал. 1 ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се
лишава от правото да се разпорежда с вземането си от дружеството.
В производството по чл. 517, ал.4 от ГПК е ирелевантен факт дали
ликвидационния дял на съдружника е положителна величина (аргумент
2
определение № 276 от 23.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2757/2018 г., I т. о., ТК,
решение 1258/21.05.2018 г. по в.т.дело 1253/2018 г. на САС).
При тези обстоятелства налице са предпоставките за налагане на търсената
от ищеца промяна, гарантираща му и възможност да удовлетвори притезанието
си, насочвайки изпълнението върху притежавания от длъжника ликвидационен
дял.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ТЗ длъжностното лице по регистрация е овластено
да назначи ликвидатор, когато такъв не е определен от органите на търговското
дружество. По аргумент от чл. 156, ал. 3 вр. чл. 266 и сл. ТЗ Съдът е ангажиран от
законодателя да определи ликвидатора в частната хипотеза на възникнал спор,
доколкото длъжностното лице по регистрацията не е в състояние да го разреши. В
тази насока и нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК очертава съдържанието на съдебното
решение - прекратяване на дружеството. Последващата процедура по ликвидация
е последица от вписаното в търговския регистър решение като администрирането
й е в компетенциите на длъжностното лице по регистрацията. Не съществува и
правна пречка длъжностното лице по регистрацията да съобрази противоречивите
интереси на предпоставения с оглед правилата ликвидатор и конкретната
причина, довела до ликвидация на дружеството. В този смисъл е и нормата на чл.
398б ГПК (отм.). Последващият процесуален закон - действащият понастоящем
ГПК не ангажира непосредствено съда с назначаване на ликвидаторите. Подобна
необходимост не произтича и от естеството на дейността. При тези съображения
настоящият състав приема за приложим утвърдената от чл. 266, ал. 1 ТЗ
компетентност на длъжностното лице по регистрацията да назначи ликвидатор.
Относно разноските по делото
Ищецът претендира разноски и с оглед изхода на делото такива му се
следват. Представен е списък с разноските.
Поради това, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъди сумата от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК,
предявен от ИР. В. Н., ЕГН **********, адрес:гр. София, ул. ****, дружеството
В.Е. ЕООД, ЕИК ****, адрес:гр. София, бул./ул. ****.
ОТКРИВА, на основание чл. 266 и сл. от ТЗ, производство по ликвидация
на В.Е. ЕООД, ЕИК ****, адрес:гр. София, бул./ул. ****.
УКАЗВА на длъжното лице по регистрация в Агенция по вписванията,
при вписване на решението за прекратяването, да назначи ликвидатор, след
спазване на процедурата по чл. 266, ал.3 от ТЗ и да определи месечното му
възнаграждение, съгласно мотивите към решението.
ОСЪЖДА В.Е. ЕООД, ЕИК **** , адрес:гр. София, бул./ул. **** ДА ЗАПЛАТИ
НА ИР. В. Н., ЕГН **********, адрес:гр. София, ул. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
80 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса.
3
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър, на
основание чл. 517, ал. 3, изр. последно от ГПК.
Препис от решението, след влизане в сила да се изпрати на Агенцията по
вписванията – Търговски регистър за вписването му по партидата на дружеството
В.Е. ЕООД, ЕИК ****, адрес:гр. София, бул./ул. ****.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4