Определение
№
гр. София, 29.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – наказателно отделение, IV-и въззивен
състав в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
мл. с-я ИВАН КИРИМОВ
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов в.н.ч.д. № 42 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Делото е
образувано по частен протест на прокурор при Софийска районна прокуратура от 04.11.2019 година, срещу
определение от 20.10.2019 година по ч.н.д. № 16022 по описа на Софийски районен съд за 2019 година,
Наказателно отделение, 5-ти състав, постановено по реда на чл.
243, ал. 5 от НПК. С атакуваното
определение на основание
чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК /погрешно посочена ал. 5, т. 3 от НПК/ е отменено постановление на прокурор при Софийска
районна прокуратура от 28.08.2019 г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 2658 по описа на 06-РУ-СДВР, пр. пр. №
35718/2013 г. по описа на СРП,
образувано и водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. С определението делото е върнато на Софийска районна прокуратура.
В протеста са изложени съображения за неправилност
на постановеното от СРС определение, в подкрепа, на които се сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че наказателното производство е
прекратено, тъй като процесното деяние не съставлявало престъпление по чл. 216,
ал. 4, вр. ал. 1 от НК и не можело да бъде определен за маловажен, тъй като не
били събрани доказателства за личността и съдебното минало на Д.С., като твърди,
че всъщност наказателното производство е прекратено, защото деянието, макар и
формално да покрива състав на чл. 216, ал. от НК, предвид ниската парична
стойност на причинените щети, неговата обществена опасност се явява явно
незначителна, с оглед на което, в случая е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. По отношение престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК сочи, че неправилен се
явява изводът на съда, че прокурорът е изследвал единствено поведението на Д.С.
относно срязването на водопроводната тръба, тъй като останалите твърдения на Л.В.
и Иво В.за самоуправни действия от страна на свидетеля С.вече са били предмет
на изследване по друга преписка на СРП, същата приключила с краен акт.
Настоящата инстанция след като извърши самостоятелна
преценка на материалите по делото, намира от фактическа страна следното:
Не се
налага нова фактическа обстановка и въззивният съд намери това за установено,
след анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
материали – свидетелски показания, назначени експертизи
и приобщените писмени
доказателства. Същите напълно кореспондират с фактическата
обстановка приета
от предходните съдебни инстанции, осъществили идентичен контрол при предходно прекратяване на наказателното производство от страна на Софийска
районна прокуратура.
С постановление от 29.08.2019 г. на прокурор в СРП е
прекратено наказателното производство по пр. пр. № 35 718/2013 г., ДП №
2658/2014 г. по описа на 06-РУ-СДВР. За да постанови обжалваното постановление
прокурорът от СРП е приел, че водопроводната тръба, водеща към втория етаж на
къща, намираща се в гр. София, ул. „******, била срязана и било спряно
подаването на питейна вода към втория етаж /собственост на Л.Г.В.. Приел е, че
водопроводната тръба е прерязана от св. С.в мазето на посочената къща, като
стойността на нанесената щета възлиза на 58 лева. Изложено е, че от назначената
по преписката комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза се
установява, че през 2013 г. водоснабдяването към втория етаж на процесната къща
е било спряно от С., чрез прекъсване и отстраняване на част от водопроводната
тръба, като прекъсването на водопроводната мрежа и отстраняването на части от
нея е нанесло материални щети, чийто размер и към 2013 г. и към момента на
изготвяне на експертизата възлизат на 100 лева. Приел е, че при така установеното,
въпреки че деянието формално покрива осъществен състав на престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК, предвид ниската стойност на причинените щети, обществената
опасност на деянието се явява явно незначителна и е налице хипотезата на чл. 9,
ал. 2 от НК.
В постановлението е посочено и че липсват
доказателства за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. За да стигне
до този извод, прокурорът е приел, че не е установено наличие на спор за право
на собственост между свидетеля С.и свидетелката В. по отношение на
водопроводната тръба и водомера или най-малкото С.да се е противопоставил
предварително на начина на осъществяване на това право. Прието е, че до момента
на деянието между В. и С.не е съществувал спор относно правото на собственост
или правото на ползване, а такъв е възникнал след датата на деянието, когато на
24.05.2014 г. В. е подала пред СРС иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу С.,
като в претенциите ѝ е упоменато и срязване на водосточна тръба към
втория етаж за имота, в гр. София, ул. „******. Отделно е посочено, че дори С.да
е извършил самоуправни действия, то били налице доказателства, че същият е
възстановил първоначалното фактическо положение, което обстоятелство правело
деянието ненаказуемо.
За да
отмени постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство
първоинстанционният съд е намерил изводите на прокурора за незаконосъобразни.
Изложени са съображения, че приетата квалификация по чл. 216,
ал. 4, вр. ал. 1 от НК е незаконосъобразна, тъй като бил взет предвид
единствено размерът на причинените щети, но не и останалите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца от значение за обществената опасност на
престъпното посегателство. По отношение на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК е посочил, че в постановлението е коментирано единствено поведението на св. С.по
отношение на водосточната тръба, но не и останалите действия, които се
установявали по преписката, чрез които С.препятствал достъпа на свидетелите В.
до имота.
При така установеното от фактическа страна,
настоящата инстанция, намира от правна страна, че подаденият частен протест е допустим, доколкото е подаден от лице имащо
правен интерес и представлява легитимирана страна. Същият е подаден в
предвидения седмодневен срок. Мнозинството
на настоящия съдебен състав намира, че протестът е неоснователен,
поради следните
съображения:
Въпреки, че в мотивите на първоинстанционния съд се
установява известна неяснота и противоречие относно изводите на
съдията-докладчик за незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на
наказателното производство за извършено престъпление по чл. 216 от НК,
доколкото е налице формирана проследима воля за наличие на предпоставки за
отмяна на прокурорския акт, съдът приема, че не е налице формално основание за
отмяна на атакуваното определение, поради което следва да бъде извършена
същинска проверка относно наличие на предпоставки за прекратяване на
наказателното производство.
В случая неправилен е изводът на районния съд, че прокурорът
от СРП е приел, че е налице престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. В
действителност от материалите по делото се установява, че прокурорът от СРП е
приел, че деянието извършено в края на месец февруари 2013 г., изразяващо се в
срязване на водосточна тръба, водеща към втория етаж на къща, намираща се на
адрес: гр. София, ул. „******, макар и формално да покрива осъществен състав на
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, предвид ниската парична стойност на причинените
щети и незначителната обществена опасност на деянието, то е налице хипотезата
на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не е
престъпно деянието, което, макар формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая
прокурорът при СРП е приел, че срязването на тръбата е явно незначително, като
е обосновал своя извод с ниската стойност на причинените щети. Настоящата
инстанция, в своето мнозинство, намира този извод за незаконосъобразен. Приложението
на чл. 9, ал. 2 от НК изисква изключително
ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние, която засяга в
незначителна степен защитените от наказателната правна норма обществени
отношения. При
извършване на преценката за наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК,
следва да бъдат обсъдени въпроси от различно естество, като действително един
от тях е относно стойността на причинените щети. Редом с това, обаче степента
на обществена опасност зависи от различни фактори, които разкриват
своеобразието на конкретното деяние – начинът на извършване; време, място,
обстановка; ценност на обекта на посегателство; начинът на засягане на
защитения обект (увреждане, поставяне в опасност); видът и размерът на
причинените вреди, както и настъпването на други извън, съставомерните вреди и
др. Степента на обществена опасност подлежи на оценка от компетентния орган при
решаване на въпроса за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК. В случая от материалите по
делото се установява, че вследствие прерязване на водосточната тръба е било
спряно водоподаването към втория етаж на процесния имот, като това състояние е
продължило известен период от време и е ограничило възможността за използване жилището
от собствениците. На следващо място, от назначената по делото КСТОЕ /л. 249, т.
I/
се установява, че пръсването на водопроводната мрежа и отстраняването на част
от нея нанася материални щети и отделно от това създава значителни неудобства
за обитателите, като разходите за възстановяване на инсталацията възлизат на
100 лв. Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат съобразени от прокурора,
при преценката за прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК, но доколкото липсват
изложени мотиви в тази насока, то преждевременен и незаконосъобразен се явява
изводът за явна малозначителоност на деянието.
Настоящата инстанция, в своето мнозинство, напълно
споделя изводите на първоинстанционния съд, че за съставомерността на деянието
по чл. 323, ал. 1 от НК оспорването на правото /вещно, облигационно или друго
имуществено право/, може да бъде извършено както с думи, така и с действия. При
така изложеното, незаконосъобразен се явява изводът на прокурора при СРС, че
спор между В. и С.е възникнал след датата на деянието, когато В. подала пред
СРС иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещи Д.С.. В случая е налице
неправилно стеснително тълкуване на нормата на чл. 323, ал.1 НК, от прокурора,
в смисъл, че условието за съществуването на правен спор предполага оспорване на
съответното право пред съд или пред друг компетентен орган за неговото
разрешаване. Подобно тълкуване противоречи на закона. Наказателноправната
защита в случая има по - широки измерения и не поставя като условие спорът
задължително да е бил отнесен за решаване пред съд или друг орган, в какъвто
смисъл е и константната съдебна практика(р.81-11-III на ВКС). С оглед на това, необоснован
се явява изводът на прокурора при СРП, че от доказателства по делото не се
установяват такива, които да сочат, че свидетелят С.е оспорвал преди датата на
инкриминираното деяние правото на собственост на свидетелката В.. Видно от
показанията на св. В., С., В.и С.а, събитията развили се в края на февруари
месец 2013 г. са предшествани от спор между горепосочените, на първо място,
относно правото на собственост на пристройка в недвижимия имот, намиращ се на
адрес: гр. София, ул. „******, като именно във връзка с неговото узаконяване,
свидетелят С.е поискал свидетелката В. да му подпише пълномощно, а последната е
отказала. Същевременно, от показанията на свидетелката С.се установява, че между
нея и свидетелката В. е бил налице спор относно поделянето на въпросната пристройка.
На второ място, от показанията на свидетелите С.и С.се установява, че бил
налице и спор между тях и В. относно спукана водопреносна тръба, намираща се в
имота ползван от В., която наводнявала имота на С., като именно, в тази връзка
и във връзка с неотстраняване на проблема, свидетеля С.твърди да е срязал
процесната водосточна тръба. Нито едно от тези обстоятелства не са били
обсъдени в прокурорското постановление, като не са предприети и процесуални
действия са проверка на изнесените данни. Следва да се посочи и че, във връзка
с горното, не е обсъдена назначената на досъдебното производство допълнителна
СТЕ /л. 180, т. II),
съгласно която при евентуална повреда на тръбата, преминаваща през мазето на С.е
следвало чрез съществуващите преди нея спирателни кранове водата да бъде
спряна, а не тръбата да бъде незабавно отстранявана и затапвана. Изрично е
посочено, че не е съществувала никаква опасност от повреда в имота на С., тъй
като спирателните кранове се намират в собствените му помещения
С оглед на това настоящата инстанция, в мнозинството
си, се солидаризира с първоинтанционния съд, че представителят на прокуратурата
е изследвал съставомерност по чл. 323, ал. 1 от НК единствено по отношение на
поведението на свидетеля С., изразяващо се в срязване на водопреносна тръба,
осигуряваща пренос на питейна вода до ползвания от свидетелите В. втори етаж от
къща, находяща се гр. София, ул. „******. В този прокурорски акт не са обсъдени
останалите действия на свидетеля С.водещи до възпрепястване достъпа на В. до
процесния имот, изразяващи се в смяна на патронника на входната врата на имота,
спиране на електричеството и пускане на кучета в двора на имота. В тази връзка
неоснователно се явява възражението в протеста, че тези твърдения са били
предмет на изследване по друга преписка на СРП, която е приключила с краен акт.
Видно от приложеното по досъдебното производство, постановление от 15.01.2014
г. за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 323,
ал. 1 от НК по пр. пр. 31514/2013 г. по описа на СРП, досъдебно производство №
2923/2013 г. по описа на 06 РУП – СДВР се е водело по сигнал за премахната
входна седемстълбена бетонна стълба и едно по – широко стъпало. В посоченото
постановление не са обсъждани посочените по-горе действия на свидетеля С.,
препятстващи достъпа на В. до техния имот. На следващо място, следва да се
посочи, че твърдените от свидетелите В. действия са извършени във време
предхождащо действията по отстраняване на стълбището в процесния имот, за което
се е водило посоченото досъдебно производство.
С оглед
гореизложеното, Софийски градски съд намира, че постановлението от 28.08.2019 г. е незаконосъобразно и необосновано, тъй като
не са били налице основанията за прекратяване на наказателното производство по
чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК. Независомо, че част от
изложените от Софийски
районен съд съображения не се споделят от мнозинството от
настоящата инстанция,
то крайният извод в протестираното
определение от 20.10.2019 г. се явява правилен. Заключенията на
настоящата инстанция обуславят оставяне без уважение на подадения протест и
потвърждаване на определението на Софийски районен съд, доколкото към настоящия
момент липсват основания за възприемане на тезата за прилагане
на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на деянието, изразяващо се в
срязване на водосточна тръба, както и за несъставомерност на поведението на Д.С.
в престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, застъпена в прокурорското постановление за
прекратяване на наказателното производство.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, IV
въззивен състав
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение 20.10.2019 г., постановено по НЧД № 16022
по описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 5
състав, с което на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК е отменено постановление
на Софийска районна прокуратура от 28.08.2019
г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2658
по описа на 06 РУ-СДВР за 2014 г., пр. пр. № 35718 по описа на СРП за 2013 г. водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 216 ал. 1 НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи
на Софийска районна прокуратура и Л.Г.В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
Предвид
обстоятелството, че съдията-докладчик Атанас Н. Атанасов е на особено мнение,
на основание чл. 33, ал. 5, изр. 2 НПК, решението е изготвено от
член-съдия Иван Киримов.
В
качеството ми на съдия-докладчик изразявам особено мнение по ВНЧД № 42/2010 година на СГС, различаващо се от
това на мнозинството и изразяващо се в следното:
Считам, че атакуваното определение на
СРС следваше да бъде отменено като неправилно, а постановлението на
прокуратурата потвърдено като правилно и законосъобразно.
На първо място следва да се отбележи, че
наказателното производство по ДП № 2658/2014 година по описа на 6 РУ-СДВР,
пр.пр.№ 35718/2013 година по описа на СРП, е било образувано за престъпление по
чл.216 ал.1 НК, а именно, че на неустановена дата през месец Януари 2013 година
в гр.София, в къща в кв. Горна баня, е била повредена противозаконно чужда
движима вещ – водопроводна тръба.
Това обстоятелство е важно, тъй като
очертава по своеобразен начин предмета на доказване и релевантните факти.
Разбира се, няма пречка, ако така очертаното изпълнително деяние изпълва
признаците и на друго престъпление, да бъде взето становище и по отношение на
него, без обаче да се разширява безкрайно предмета на доказване чрез
въвеждането на нови и нови сведения и показания от заинтересованите лица, тъй
като по този начин на практика е възможно да не може да се отграничи предмета
на едно дело и същото да се протака без спир, както е станало и в настоящия
случай.
На следващо място следва да се отбележи,
че макар и лаконично в своя анализ, постановлението на прокуратурата покрива
необходимия минимален стандарт за мотивиране, имайки предвид изложените факти и
направени въз основа на тях правни изводи. С други думи става ясно какво се
приема за установено, на какво основание и защо се прекратява производството.
От фактическа страна е прието за
установено, че в началото на 2013 година водопроводната тръба, подаваща вода
към втория етаж на къщата, собственост на св.Л.В., е срязана от Д.С., тъй като
същата минавала през първия етаж на къщата, негова собственост и го
наводнявала. След подаден сигнал до прокуратурата, още преди образуваното
наказателно производство, водопроводната тръба била възстановена и
водоподаването възобновено.
От правна страна прокурорът е разгледал
поотделно и двете хипотези на възможно престъпление, имайки предвид действията
по повреждане на водопроводната тръба и аргументирано е изложил своите
съображения, като по отношение на първото престъпление по чл.216 ал.1 НК е
приел, че е налице малозначително деяние по чл.9 ал.2 НК, а по отношение на
второто такова по чл.323 ал.1 НК – несъставомерност на деянието, поради липсата
на съществуващ между страните правен спор.
По отношение на престъплението по чл.216
ал.1 НК споделям напълно доводите на прокуратурата, като считам, че
действително деянието предвид на всички релевантни обстоятелства може да се
приеме за малозначително, тъй като обществената му опасност е явно
незначителна. Касае се за лице, което е неосъждано и по отношение на което
липсват каквито и да е било други престъпни прояви. Деянието е реализирано
преди седем години и касае причиняването на щета в размер на 100 лева, а освен
всичко друго е била и възстановена. Нещо повече, същата тръба е била
прекъсната, поради възникнал теч, което донякъде оправдава действията на
лицето, което е искало да запази своето имущество. В този смисъл, дори и
формално да се приеме, че извършеното осъществява състав на престъпление, то
поради неговата малозначителност е с
явно незначителна обществена опасност и не съставлява съставомерно деяние по
чл.216 ал.1 НК.
По отношение на второто престъпление по
чл.323 ал.1 НК, въпреки изложените доводи от прокуратурата, които се споделят,
тъй като реално не е имало възникнал правен спор за въпросната водопроводна
тръба, могат да се възприемат същите тези доводи, които бяха изложени по-горе,
с допълнението, че прекъснатото водоподаване е било в кратък период от време,
след което е било възстановено, поради и което отново следва да се приеме при
наличието на формално реализиран състав малозначителност на деянието и липса на
съставомерност. Още повече, че в случая е предвидена изрична норма, по силата
на която наказуемостта отпада – чл.323 ал.3 НК.
По отношение на всички останали доводи,
наведени като порочност на постановлението на прокуратурата, следва да бъде
отбелязано, че същите са ирелевантни, доколкото касаят факти и обстоятелства,
които излизат извън предмета на доказване и разследване. В този смисъл следва
да се приеме, че даваните от страна на съда указания се явяват незадължителни и
не биха допринесли за изясняване на обективната истина. Става дума за отделни
самоуправни действия като ограничаване на достъпа до втория етаж, разрушаване
на стълбището, бетониране на входа, съставянето на документни престъпления и
други подобни, за които са били образувани и водени отделни наказателни
производство /ЗМ 2923/13 по описа на 06 РУП, пр.пр. 31514/13г. по описа на СРП,
пр.пр. 55298/14г. по описа на СРП/. Ето защо, в настоящото производство не е
било необходимо да се взима изрично становище по тези въпроси, тъй като
най-малкото е щял да бъде нарушен принципа нон бис ин идем.
Предвид на всичко казано по-горе считам,
че е напълно излишно и безсмислено поредното отменяне на постановлението на
прокуратурата за деяние отпреди 7 години с подобна явно незначителна обществена
опасност, която при всички положения не би могла да обоснове приложението на
наказателната репресия.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
/Ата