Р
Е Ш Е Н И Е
№
961/27.12.2019г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 653 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл.
161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба на Д.Й.Б.
***, подадена чрез адв. Н., против Ревизионен акт № Р-16001318004501-091-001 от
07.02.2019 г., потвърден с Решение № 251/24.04.2019 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив.
С ревизионния акт са установени задължения в размер на
3265 лева главница и 876.99 лева лихва по ЗДДФЛ, съответно за 2014, 2015 и 2016
г.
В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен поради допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила. Развиват се
съображения в тази насока. Оспорва се приетото от ревизиращия екип положение, че към 01.01.2014 г.
жалбоподателят не е могъл да разполага със сума, т.нар. “начално салдо“ в
размер на 42 000 лева, а
само с 5088.42 лева. Иска се от съда да отмени ревизионния акт като
незаконосъобразен. Претендират се и съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от процесуалния си представител адв. Н., който поддържа жалбата и
моли ревизионният акт да бъде отменен. Претендира сторените по делото разноски,
като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по производството – Директорът на Дирекция
ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, заявява, чрез процесуалния
си представител юрк. Д., становище за неоснователност на жалбата и моли съда да
я остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като се запозна със становищата на страните и с
приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001318004501-020-001/01.08.2018 г., изменена със Заповед №
Р-16001318004501-020-002/02.11.2018 г., е възложено да бъде извършена ревизия
на Д.Й.Б. *** за установяване на задължения
за универсален пенсионен фонд – самоосигуряващи се, ДОО за самоосигуряващи
се, здравно осигуряване за самоосигуряващи се и данък върху годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г. Заповедта за
възлагане е издадена във формата по чл. 113, ал. 1 от ДОПК и е връчена на
ревизираното лице. В срока по чл.117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад
№ Р-16001318004501-092-001/16.01.2019 г. от органите по приходите, определени в
заповедта за възлагане на ревизия, който ревизионен доклад съдържа реквизитите
по чл. 117, ал. 2 от ДОПК, връчен на жалбоподателя, съобразно чл. 117, ал. 4. В
срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е издаден обжалваният ревизионен акт.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред директора на
Дирекция ОДОП гр. Пловдив, който с Решение № 251/24.04.2019 г. е потвърдил
оспорения пред него ревизионен акт. Решението е съобщено на жалбоподателя чрез
куриерска служба на 17.05.2019 г., а жалбата срещу ревизионния акт е подадена в
Дирекция ОДОП гр. Пловдив на 30.05.2019 г.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно
обжалване пред директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалвания ревизионен акт е прието за установено
след извършен анализ на събраните в ревизионното производство доказателства и
съпоставка за съответствието между стойността на имуществото на ревизираното
лице и направените от него разходи и декларирани и/или получени доходи за периода 2014-2014
г., несъответствие по години, както следва за 2014 г. в размер на 2513.66 лева,
за 2015 г. в разер на 23 499.35 лева и за 2016 г. в размер на 6658.91 лева.
Основно несъответствието между получените доходи и направените разходи на
жалбоподателя се формира от внесените в „РОДОПИ БГ НЕТ“ ООД допълнителни вноски
и платени по банков път суми по задължения към трети
лица. Заключението на ревизиращия екип е, че доказателствата, събрани при
извършване на ревизията сочат, че са налице данни за придобити от ЗЛ доходи, които
жалбоподателят не е декларирал и които са му послужили за покриване на
извършените от него разходи през
ревизирания период. Тъй като приходоизточникът на дохода не е изяснен, органите
по приходите са приели, че са налице доходи
от други източници. В случая е
установено, че ревизираното лице е
извършило разходи през съответния данъчен период, за които не е доказало, че е
разполагало с необходимия финансов ресурс. Това обстоятелство, според
ревизиращия екип, е относимо за определяне източника на доходи като такъв,
който попада в категорията „други източници“ на доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ,
доколкото не попада в изрично изброените източници по чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ.
Органите по приходите са приели, че установеното несъответствие по години
следва да се обложи върху общата годишна
данъчна основа и да се определи по реда
на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както следва: дължим данък за довнасяне за 2014 г. –
251 лева; за 2015 г. - 2 349 лева и за 2016 г. – 665 лева. При извършената
ревизия не са начислени допълнително вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО. След извършен
анализ на събраните доказателства ревизиращият екип е стигнал до извода, че за
ЗЛ не могат да се установят като налични парични средства, декларирани от
същото в размер на 42 000 лева към 01.01.2012 г., 01.01.2013 г. и 01.01.2014 г.
За целите на ревизията е прието, че са установени наличните парични средства в брой за
оспорващия към 01.01.2014 г. в размер на 5088.42 лева. За изясняване на това
спорно обстоятелство съдът е допуснал изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза със задача какво е било салдото на наличните парични
средства в брой към 01.01.2014 г. на жалбоподателя. Вещото лице е дало заключение, че натрупаната
положителна разлика между доходи и разходи към 01.01.2014 г. е 42 256
лева, а ако към нея бъдат прибавени признатите от органите по приходите
спестявания на Д.Й.Б. към 01.01.2012 г. – 5000 лева общата сума на признати
налични средства към 01.01.2014 г. трябва да бъде 52 256 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът,
осъществявайки служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорения административен акт, намира от правна страна следното:
В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
По изложените до тук съображения, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 от ДОПК. Спазена е и формата по чл. 120, ал.1 от ДОПК.
Във връзка с правилното приложение на
материалноправните разпоредби, съдът намира следното:
Оспореното ревизионно производство е проведено без да
са спазени законовите предпоставки за това. В хода на ревизионното
производство е допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила и заключителният му акт
противоречи на материалния закон. В процесния казус приходните органи са установили
с издадения РА данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, но реално са определени
задължения по ЗДДФЛ на база разликата между разходи и приходи, които са
квалифицирани като "доходи от други източници" по смисъла
на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Съгласно разпоредбата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити
през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени
в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този
закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Цитираната норма
касае конкретен източник на средства, непопадащ в останалите хипотези на
подоходното облагане. Поради обстоятелството, че в случая такъв конкретен
източник на доход липсва, то и въпросното превишаване на разходи над приходите
на ревизираното лице може да формира облагаема данъчна основа на основание
презумпцията на чл.123 от ДОПК. Самото несъответствие не се презюмира в
материалния закон като доход, подлежащ на облагане. Именно поради това
несъответствието не подлежи на облагане по общия ред, а единствено по реда
на чл.122 от ДОПК и то ако са налице предпоставките, визирани в тази
хипотеза. В случая не е доказан наличен доход от конкретен източник и на
практика с РА са обложени разходи, а не доходи на лицето, което е недопустимо
по аргумент от чл.2 от ЗДДФЛ. Предвид изложеното, незаконосъобразно е
определена данъчна основа за доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК , органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е
налице едно от обстоятелствата, визирани в т.1-8. Текстът предоставя на
органа по приходите преценка дали да проведе ревизията по особения ред
на чл.122 от ДОПК или по общия ред, дори когато са налице
обстоятелствата по т. 1 - 8, но единствено при безспорна установеност на
облагаеми доходи, визирани в разпоредбите на ЗДДФЛ. Несъответствието между
разходите на лицето и доходите му, респективно оценимото в пари имущество, не
се обхваща от разпоредбата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Нейното съдържание
изисква да се обложат доходи от източници, а посоченото от органите по
приходите имуществено несъответствие не е такъв конкретен източник на доход.
Цитираното несъответствие не се и презюмира в материалния закон като доход,
подлежащ на облагане. Именно поради това обсъжданото несъответствие не подлежи
на облагане по общия ред, а единствено по реда на чл.122 и сл. от ДОПК и то, ако са налице предпоставките, регламентирани в тази хипотеза.
Съгласно нормата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК такова несъответствие
съставлява самостоятелно основание за провеждане на ревизията при особени
случаи, каквото е следвало да бъде ревизионното производство, във връзка с
облагане на установено надвишение на разходи над приходите на ревизираното лице.
В случая приходните органи не са се позовали на съответната презумпция, за да
формират данъчна основа по реда на чл.122- чл.123 от ДОПК, а ревизионното
производство е проведено по общите процесуални правила, изискващи данъчните
фактически състави, водещи до определяне на задължения, да се установят при
условията на първоначално пълно доказване от администрацията - §2 от ДОПК,
вр. с чл.170, ал.1 от АПК. След като не са установени и доказани от
приходната администрация по надлежния ред недекларирани от ревизираното лице
облагаеми доходи, които следва да бъдат включени в облагаемата основа, то
оспореният РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно чл.123,
ал.1, т.2 от ДОПК представляват облагаем доход разходите на лицето, които
явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.
Презумпцията по чл.123 от ДОПК е приложима само в ревизионни
производства, проведени по реда на чл.122 и сл. От ДОПК, поради наличие на
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1-7 от ДОПК, докато за периода 2014 г. –
2016 г. ревизията е протекла по общия ред. В производство по общия ред
превишението на разходите над приходите на ревизираното лице не може да се
отнесе към други доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, предвид приложното поле
на чл.123, ал.1 от ДОПК - в случаите по чл.122, ал.1 при
определянето на основата за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК. Превишението
на разходи над приходи в ревизия по общия ред може да послужи като основание за
преминаване към ревизия по чл.122 и сл. от ДОПК на
основание чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, но не установява доход от друг
източник по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че жалбата е
основателна и следва да бъде уважена.
На основание чл. 161 от ДОПК, на жалбоподателя се
присъждат разноски, съобразно уважената част от жалбата, които възлизат общо на 360 лева, от които 350 лева депозит
за вещо лице и 10 лева държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Й.Б. ***, Ревизионен акт № Р-16001318004501-091-001 от
07.02.2019 г., потвърден с Решение № 251/24.04.2019 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“, град Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Д.Й.Б. ***, разноски по
делото в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен
срок от съобщението.
СЪДИЯ:/П/
Решение
от 26.5.2020г. по Административно дело 1724/2020 Върховен административен съд
Решение № 6045 от 26.05.2020 г. на ВАС
София, Осмо отд. по адм. д. № 1724/2020 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение №
961/27.12.2019 г. по адм.д. № 653/2019 г. на Административен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“-Пловдив да заплати на Д. Й. Б. 370лв разноски за
касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.