Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ КУЗМАНОВА ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН КЮРКЧИЕВ ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д № 11785 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 110342/09.09.2019г. по описа на
СГС, подадена от длъжника З. „О.“ АД против Постановление за разноски от
15.08.2019г. по изпълнително дело № 20198490400785 по описа на ЧСИ А.П.с рег. №
849, с район на действие СГС.
В жалбата се сочи, че се обжалва
постановление на ЧСИ, в частта, в която са възложени в негова тежест разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1920 лв., както и такса от 6 671.17
лв. по т. 26 ТТРЗЧСИ. Счита, че същите са прекомерни съобразно действителната правна
и фактическа сложност на изпълнителното дело. Твърди, че последното се изчерпва
с действия по неговото образуване, изпращане на покана за доброволно изпълнение
и наложените запори на банковите сметки на длъжника – З. „О.“ АД, доколкото
чрез тях взискателят е получил цялостно удовлетворение. Счита, че претендирания
и присъден размер на адвокатско възнаграждение надвишава значително минимално
установения в Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Моли съда да отмени обжалваното постановление.
Взискателят по изпълнителното дело К.В.Т.,
в срока по чл.436, ал.3 от ГПК не изразява становище.
В приложените по делото мотиви на съдебния изпълнител по
реда на чл.436, ал.3 ГПК са изложени съображения за неоснователност на подадената
жалба.
Софийски градски съд, след като се
запозна с доводите на страните, изложени в частната жалба и доказателствата по
делото, намира следното:
Производството по изпълнително
дело № 20198490400785 на ЧСИ А.П., с рег. № 849 е образувано на 02.08.2019г. по
писмена молба с вх. № 5631 на К.В.Т., в качеството му на взискател чрез пълномощника
адв. Р.М.срещу З. „О.“ АД, в качеството му на длъжник, въз основа на издаден
изпълнителен лист на 30.07.2019г. по гр.д. № 630/2019г. по описа на Апелативен
съд - София, 4-ти състав за заплащане на сума в общ размер на 87 358 лева,
представляваща обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди
следствие на ПТП, както и законната лихва върху сумите считано от 24.06.2016г.
до окончателното изплащане на главницата.
С молбата взискателят е поискал
от съдебния изпълнител да предприеме действия срещу длъжника като наложи запор
на банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД. Със същата е приложено пълномощно, съгласно
което взискателят К.Т.е упълномощил адв. Р.М.да го представлява пред ЧСИ за
образуване на изпълнително дело. Във същото е посочено, че е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 920 лева. Така приложеното
пълномощно е подписано само от взискателя – К.Т.. Към молбата е
приложен и изпълнителен лист, въз основа на който е придобито вземането на взискателя.
По молбата от 02.08.2019г. е образувано изпълнително дело
№ 20198490400785 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 срещу длъжника З. „О.“ АД,
като на последния на 02.08.2019г. му е връчена покана за доброволно изпълнение,
в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело е както следва: главница
в размер на 87 358 лв., ведно със законната лихва от 24.06.2016г. –
15.08.2019г. в размер на 27 883.39
лева, адвокатско възнаграждение в размер
на 1 920 лева, 66 лева разноски по
изпълнението и такса по т.26 в размер на 6 674.66 лева. На същата дата е
наложен и запор на банковите сметки на дружеството длъжник в „Общинска банка“
АД.
На 07.08.2019г. в кантората на съдебния изпълнител е депозирано
възражение с вх. № 5728, подадена от длъжника „ОЗК-Застраховане“ АД с искане за
намаляване на обективираните в поканата разноски за адвокатско възнаграждение,
лихвата за забава, както и дължимата се такса по т. 26 от Тарифата.
С обжалваното постановление от 15.08.2019г., съдебният
изпълнител е намалил размерът на законната лихва от 27 857.66 лева до
27 687.80 лева, частично е намалил пропорционалната такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ от 6 675.26 лева на 6 671.17 лева., като е отказал да измени
приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав е сезиран с жалба против
постановлението за разноски от 15.08.2019г. по изпълнително дело № 20198490400785
по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849, в частта, в която са определени разноски в
тежест на длъжника в размер на 1 920 лв. – адвокатско възнаграждение и 6 671.17
лв. такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като прекомерни.
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК,
изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК
и като такава е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Според чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно
чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда. Следователно съгласно тази уредба
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
изпълнил задължението си по него преди това, и когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали
случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство. Ако дължимите авансови
такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се
предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се
събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител ( така т. 11 на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС; решение № 601/07.07.2009 г. по гр. д. № 348/2009 г. на ВКС, ІV ГО ;
решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, ІV ГО).
Жалбата
срещу постановлението за разноски, в частта на определената от ЧСИ
пропорционална такса в размер на 6 671.17 лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ се явява
основателна. Това е така, защото съгласно т.26, б. „д“ от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума, както следва: от 50 000 до 100 000
лв. - 3220 лв. плюс 4 на сто за
горницата над 50 000 лв. Според забележка т.4 към т.26 от ТТРЗЧСИ в размера на
паричното вземане не се включван авансовите такси. В същия не следва да се
включват и никакви такси и разноски по самото
изпълнителното дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Изрични
в този смисъл са и мотивите на решение № 517/28.06.2010г. по гр.д. №
1249/2009г. на ВКС, ІІІ ГО. Освен това следва да се има предвид, че под
понятието „парично вземане“ се включва само дългът, предмет на изпълнението, но
не и разноските по него. В противен случай би означавало да се събират такси
върху разноските, което не отговаря на законодателната идея. Следователно материалният интерес по
изпълнителното производство е сумата, която е присъдена с изпълнителния лист, в
случая 87 358 лв. Ето защо, задължението на
жалбоподателя, обуславя размер на пропорционалната такса по т. 26, б. „д“ от
ТТРЗЧСИ от 4 714.32 лв. За разликата над посочената сума от 4 714.32 лв.
до сумата 6 671.17 лв. определена от съдебния изпълнител се явява
незаконосъобразно и подлежи на отмяна като последица от подадената жалба.
Неправилно е и издаденото от ЧСИ постановление за
разноски, в частта относно възложените от съдебния изпълнител в тежест на
длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 920 лв., поради следните съображения:
От представените по делото доказателства е видно, че
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя К.В.Т., чрез неговия
процесуален представител адв. Р.М., в която съгласно изискванията на чл. 428 ГПК
е посочил и изпълнителен способ.
По отношение на адвокатското възнаграждение на взискателя
настоящият състав намира, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
единствено разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение от 200
лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата гласи,
че за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 200 лв. Съгласно т. 2 от цитираната разпоредба за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
минималното дължимо адвокатско възнаграждение е в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В случая взискателят е
подал молба за образуване на изпълнително дело, в която съгласно изискванията
на чл. 428 ГПК е посочил и изпълнителен способ. Други изпълнителни действия,
касаещи удовлетворяване на паричното вземане не е извършил, поради което на
същия се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба.
Останалата част от заплатения хонорар следва да остане в тежест на взискателя,
който се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето. От материалите
по делото е видно, че сумата 123 706.46 лева е преведена на 09.08.2019г.,
т.е. в срока за доброволно изпълнение. С
оглед горното настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи
адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело в
размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения
размер. Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата и в тази част е
основателна, поради което Постановлението на ЧСИ А.П., с което е определена
сума от 1 920 лв. – адвокатско възнаграждение следва да се отмени, като същите
следва да се намалят до минималния
размер 200лв. за образуване на изпълнително дело.
По изложените съображения жалбата на З. „О.“
АД срещу постановлението относно разноските по изпълнително дело № 20198490400785
на ЧСИ А.П.се явява основателна в частта, с която са определени разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 лв.,
както и в частта, с която е изчислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
за разликата над сумата от 4 714.32 лв.
По разноските:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е
инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е
свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на
чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е
законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба
срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
длъжника З. „О.“ АД Постановление от 15.08.2019г. за разноски по изпълнително
дело № 20198490400785 на ЧСИ А.П.,
рег. № 849 на КЧСИ, в частта, в която в тежест на длъжника са възложени разноски по изпълнението, представляващи адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 200 лв.
до размера на 1 920 лв., както и
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над сумата от 4 714.32 лв.
до размера на 6 671.17 лв., като НАМАЛЯВА
разноските до посочените размери.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.