Р Е Ш Е Н И Е

№____

 

гр. Русе, 20.04.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при участието на секретар-протоколиста БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7253 по описа на РРС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 341 и сл. от ГПК, образувано по искова молба  с правно основание чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 69 и сл. от ЗН за делба на наследствени земеделски земи от Н.А.Ч., Р.А.К. и Х.Й.П. срещу С.Т.К..

Ищците твърдят, че страните по делото са наследници на общия им наследодател Т* С* К. ***, починал на 28.01.1972 г. Със заявление вх.№ 374/29.10.1991 г. ответникът  заявил за възстановяване останали от наследодателя им земеделски земи, като с Протокол № 9/17.12.1992 г. по преписка вх. № 374/29.10.1991 г. на ОПК- П*било признато правото на възстановяване на общо 65,5 дка и е отказано възстановяването на останалите заявени 118 дка. Наследниците  обжалвали отказа на ПК пред РРС и по образуваното гр.д. № 2338/1993 г. жалбата им била оставена без уважение. По решението на РРС била подадена молба за преглед по реда на надзора, за което ищците били уведомени от ответника, но не им бил известен резултата от делото във ВС. През 2017 г. те узнали, че на общия им наследодател са били възстановени и други земеделски земи, освен признатите в посочения протокол.  Впоследствие те узнали, че с решение № 8 от 19.03.2001 г. по чл. 27 а от ППЗСПЗЗ са обезщетени със земи - нива от 11,000 дка, лозе от 25,741 дка и нива от 30,536 дка, за възстановяването на които било подадено заявление № 90374П от ответника, а фактът на възстановяването той укрил от тях. През 2016 г. с нот. акт № 123/21.03.2016 г., том 8, № от входящ регистър 3283, № от дв. вх. рег. 3194 от 21.03.2016 г. по описа на СВп – Р*, той се сдобил с нотариален акт за собственост на част от сънаследствените земи, а чрез дарение на общо 3/8 ид. части от описаните три земеделски земи, се снабдил с право на собственост и по отношение на останалата част от земите. Дарението било извършено от две от наследничките на Т* К. – Д* Й. К* и С* Р* Н*през 2003 г. с Нотариален акт № 39, том 26 от 16.09.2003 г. Ищците твърдят, че ответникът не е придобил изцяло собствеността върху посочените земеделски земи, тъй като е укрил от тях възстановяването на земите и в нито един момент не е демонстрирал спрямо тях намерение за своене. За тях не е ясно в кой момент той е променил отношението си към имотите и от държател на идеалните части на останалите наследници се е превърнал в техен владелец, поради това молят да бъде допусната делба на процесните имоти, както следва: 

1/ НИВА от 11,000 дка, трета категория в местност КЪРВАВИ НИВИ, имот № 156009 по плана за земеразделяне на с. Тръстеник ЕКАТТЕ 733б2, Община Иваново, при граници /съседи/: № 156045- нива на А*Н* Н*, № 000065- полски път на Община, № 156010- нива на Ст*Х* Ми*и др. и № 000066- полски път на Община;

      2/ ЛОЗЕ от 25,741 дка, трета категория, местност ЯСАК, имот № 263004 по плана за земеразделяне на с. Т* ЕКАТТЕ 73362, Община Иваново, при граници /съседи/: № 263003- лозе на Х* Л*П*, № 000016- пътна мрежа на Община, № 000180- полски път на Община, N 000178- полски път на Община, № 000181- полски път на Община, N 263005- лозе на С* Л* П* и N 263006- лозе на Хр* Л** П*;

      3/ НИВА от 30,536 дка, трета категория, местност КРАЙ СЕЛО, имот N 320012 по плана за земеразделяне на с. Тръстеник ЕКАТТЕ 73362, Община Иваново, при граници /съседи/: N 320009 нива на М*Г. М*, N 320001 пасище, мера на кметство с. Тръстеник, N 000062 местен път на Община и N 144006 полски път на Община при права по 1/8 ид.ч. за ищците и 5/8 ид.ч. за ответника. Моли на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да  бъде отменен издадения на ответника констативен нотариален акт № 123/21.03.2016 г.

 В своя отговор ответникът оспорва предявения иск, като на първо място счита същия за недопустим, тъй като ищците не са активно легитимирани да предявят иск за  делба, тъй като не са собственици. Същото възражение прави и по отношение на искането с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Заявява, че искът за делба е недопустим към момента на завеждането му, защото самостоятелното предявяване на иск по чл. чл. 537, ал. 2  от ГПК  според него е недопустимо, а то е резултат от уважаване на ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. Делбата не била иск по чл. 108 и не решавала спора за материално право,  без да  е предявен в него инцидентен установителен иск по чл. 108 от ЗС.

 Заявява, че по воденото гр. дело № 2338/1993 г. страни са били наследниците на общия наследодател, поради това трябва да се вземе предвид обстоятелството, че до смъртта си на 04.03.2006 г. качеството на наследник е имала майката на първите две ищци М* Т*Д*, но не и те. Въпреки това не само майка им, но самите те са били уведомени от ответника, който е техен вуйчо, за подадената молба за преглед по реда на надзора, но тяхното процесуално поведение във връзка с подадената молба и проявената незаинтересованост не могат да бъдат основание, според ответника, ищците да черпят права в един много по- късен момент. След постановяване на решението за възстановяване на собствеността на земеделските земи през 2001 г. на наследниците на Т* С* К., съгласно законовата процедура, е изготвяно изменение в плана за земеразделяне, нанесени са новообразуваните парцели и този нов план  бил обявен публично, поради това на още едно основание ответникът счита, че на ищците е било известно решението на ОбПК от 2001 г. Ответникът също така релевира факти относно знанието на ищците за извършваните от ответника сделки през 2003 г., когато той по дарение получил правото на собственост върху 3/8 ид.ч. от Д* К* и С* Н**, като сочи, че извършената сделка доказва, че ответникът не само че не е укрил възстановяването на процесните земи, а точно обратното- всички наследници са узнали за възстановяването им и съответно всеки за себе си е взел решение за начина на упражняване на правата си. Заявява също, че майката на първите две ищци М* Д* е починала на 04.03.2006 г., когато е било открито нейното наследство и това  е най- малко вторият момент, в който те са установили какво е останалото от нея имущество. Ответникът твърди, че като най-възрастен от всички наследници е канил да се споразумеят за поделянето на сънаследствените земи, предлагал им е начин на разделяне, но те не са откликнали на неговото предложение. Заявява също, че от март 2001 г. до настоящия момент единствено и само той и непрекъснато и необезпокоявано е владял  процесните земеделски земи, които придобил както на собствено основание, така и 3/8 ид.ч. въз основа на дарение в негова полза, и изтекла придобивна давност.

 

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск за делба и на претенцията по чл. 537, ал. 2 от ГПК за неоснователни. Посочената съдебна практика на ВКС не касае настоящия казус и е неотносима. Това е така, защото съдебна делба може да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена, поради което искът за делба не може да бъде съединен с иска за създаването й или за създаване на различни от законните дялове (ППВС 7/73, т.3). В конкретния случай не се оспорва сделка, за да бъде предявяван инцидентен установителен иск за обявяване на нейната нищожност или унищожаемост, нито е налице нужда от предявяване на ревандикационен иск, тъй като такива твърдения въобще няма. При предявен иск, съдията следва да прецени дали е направено оспорване по преюдициален въпрос, или е предявен иск, чийто предмет съвпада с предмета на делото за делба. Например установителен иск за собственост по отношение на същия имот. При съвпадане на предмета на иска с предмета на делбата, то съединяването е недопустимо, тъй като съдът следва да се произнесе в мотивите на решението за делба по оспорването. Ако са висящи дело за делба и дело по установителен иск за собственост между същите страни, по отношение на един и същ имот, то решението по установителния иск не би имало преюдициално значение, доколкото съдът се произнася в делбата досежно правото на собственост. В случая, следва да се обсъди въпроса, дали е налице правен интерес от установителния иск, доколкото е налице висящо дело за делба.

Исковете, които се разглеждат в първата фаза на делбеното производство разрешават спорове относно имота, предмет на делбата, относно страните и относно делбените квоти, каквото е съдържанието на решението по чл. 344, ал.1 от ГПК. Относно всички тези факти решението за допускане на делбата има установително действие.

По отношение възражението за недопустимост на искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Съдебната практика отдавна е единодушна, че това не е самостоятелен иск, а законова последица от разрешаване на спор за гражданско право. На отмяна в този случай подлежат конститутивните нотариални актове, какъвто е процесният, издаден по волята на ответника. В този смисъл са ТР № 178 от 1976 год. на ОСГК на ВС и ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС. Според друго ТР №  № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.

При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В този смисъл бяха дадени и указания на ищците, които ангажираха свидетелски показания, оборващи констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост на ответника. Изложеното налага извод за основателност на искането за отмяна на констативния нотариален акт, с който ответникът се легитимира като единствен собственик на процесните имоти.

Ищците твърдят в исковата си молба, че със заявление вх.№ 374/29.10.1991 г. ответникът  заявил за възстановяване останали от наследодателя им земеделски земи, като с Протокол № 9/17.12.1992 г. по преписка вх. № 374/29.10.1991 г. на ОПК- Пиргово било признато правото на възстановяване на общо 65,5 дка и е отказано възстановяването на останалите заявени 118 дка. Действително, заявлението е подадено от ответника (лист 50 от делото).

Твърди се също, че наследниците  обжалвали отказа на ПК пред РРС и по образуваното гр.д. № 2338/1993 г. жалбата им била оставена без уважение. По решението на РРС била подадена молба за преглед по реда на надзора, за което ищците били уведомени от ответника, но не им бил известен резултата от делото във ВС. Всъщност жалбата и молбата за преглед по реда на надзора са подадени единствено от ответника. Липсват данни останалите наследници да са били страни по тези дела.

Отказите на поземлените комисии за възстановяване на собствеността върху одържавени земеделски земи се обжалват по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред съответния районен съд. Производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е административно по смисъла на ЗАП, но с отклонения, предвидени в специалния закон. Решенията на районните съдилища, постановени в това производство, са окончателни и не подлежат на обжалване. Те могат да бъдат отменявани само по реда на чл. 225 и 231 ГПК (Определение № 1832 от 18.X.1993 г. по адм. д. № 4613/93 г., III г. о., Решение № 52 от 7.IV.1994 г. по адм. д. № 3353/1993 г., III г. о.). Съгласно чл. 225 от ГПК (отм.) производството за преглед по реда на надзора се образува по молба на страните чрез органа, чието решение се иска да бъде отменено.  Препис от молбата се връчва на противната страна, която може да отговори в 14-дневен срок. Преглед по реда на надзора се допуска при нарушения, допуснати по чл. 207, букви "а", "б" и "г" от ГПК. На основание чл. 227 от ГПК (отм.) молбите и предложенията се разглеждат от тричленен състав на Върховния съд, а когато решението е постановено от Върховния съд - от петчленен състав. Делото се разглежда в открито заседание с призоваване на страните и уведомяване на Главна прокуратура. За молбите за преглед и производството по тази глава (ХХІ от ГПК отм.) се прилагат съответно правилата за производство пред втората инстанция, доколкото в тази глава няма други правила.

Идентични са правилата и в чл. 19, ал. 2, чрл. 21, ал. 3 и чл. 23 от Инструкция № 1 за движението и разглеждането на молбите и сигналите за преглед по реда на надзора, подавани до Върховния съд на НРБ (обн. ДВ. бр.68 от 30 Август 1983 г., отм. ДВ. бр.124 от 23 Декември 1997 г.).

Следователно, след като е извършен преглед по реда на надзора на решението по гр.д. № 2338/1993 г., образувано по жалба единствено на С.Т.К. (видно от текста на подадената от него молба по чл. 225 от ГПК (отм.) на лист 47- 49 от делото и становището на ОПК- Иваново на лист 46 от делото), то призован да участва в процедурата пред ВС е единствено той като заявител пред поземлената комисия, жалбоподател срещу отказа й и молител пред ВКС. Поради това съдът не приема възражението на ответника, че е уведомил другите сънаследници за водените от него дела за възстановяване на сънаследствените им имоти. Той не ангажира доказателства за твърденията си, че майката на първите две ищци и сестра на ответника М* Т** Д* е била уведомена от него. Тя е починала на 04.03.2006 год. Другата сестра на ответника и майката на третия ищец- С*Т** Д*е починала на 17.12.1973 год. и по право на заместване правата й се упражняват от нейните дъщери Денка Й. К* и Х.Й.П. (третият ищец) към момента на възстановяване правото на собственост, обжалването на отказа на поземлената комисия и производството по преглед по реда на надзора. Ответникът не ангажира доказателства да е уведомил и третия ответник за възстановяването на процесните земеделски земи.

Съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да докаже, че е манифестирал промяната в намерението си, като от държател се е превърнал във владелец по отношение на идеалните части, наследени от ищците. Негова е доказателствената тежест и по отношение на спокойното и необезпокоявано владение в продължение на поне 10 години, преди да бъде съставен констативният нотариален акт. Ангажираните от него свидетели Д* К* и М*Ц*установиха точно обратното- че ответникът никога не е променял намерението си и от държател да се е превърнал във владелец по отношение на идеалните части на ищците. При това положение той не е и манифестирал промяна в намерението си. Свидетелят Ц*, която е негова дъщеря заяви, че баща й се ядосвал, че Н., Р. и Х. не проявяват активност да уредят сънаследствените си отношения. Той съобщил на сестрите си, докато били живи, а впоследствие и на техните наследници, че трябва да си дооправят нововъзстановените ниви, т.е. през цялото това време 10- 15 години (според свидетеля) нейният баща е бил воден единствено от намерението да уредят имуществените отношения с другите наследници. Успял е да направи това само с Д* Й. К*(сестра на третия ищец, с която са в лоши отношения и не си говорят повече от 10 години, според свидетеля Й*П*) и С*Р* Н**, които на 16.09.2003 год. му даряват своите 3/8 идеални части от процесните земеделски земи. С ищците така и не е постигнал съгласие. Свидетелят Ц* заяви, че преди 4- 5 години срещнала Х. (третият ищец) и тя я питала за нивите си и за дарението, извършено от Д* К* и С* Н*. Изявила претенции по отношение на нивите и попитала свидетеля какво е направил баща й с тях. Свидетелят отговорила, че е редно да отиде и да говори с баща й по този въпрос, тъй като той движи нещата. Всъщност, ответникът се е снабдил с констативния нотариален акт, защото бил подтикнат затова от арендаторите. Те го извикали да оправят документите и тогава той извадил нотариален акт, по думите на свидетеля М* Ц*. Впрочем, на основание чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ (в сила от 7.02.2017 г.), договор за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот.

Свидетелят Д* С* К*, който е бил свидетел и в нотариалното производство по издаването на констативния нотариален акт, заяви, че свидетелствал за земи в с. П*. Процесните са в с. Т*. Следва да се спомене и, че показанията на тримата разпитани в нотариалното производство свидетели са напълно идентични и формални. Повтаря се един и същи текст от името на тримата, липсват конкретни изявления относно владението и ползването на имотите, от кои лица конкретно и по какъв начин.

Ищците ангажираха доказателства, че имотите са сънаследствени, възстановени с решение на поземлената комисия на общия им наследодател и че е възникнало право на наследяване за всяка една от страните в обема, визиран в исковата молба. Тези факти се установиха от приетите по делото писмени доказателства: удостоверение за наследници № 50 от 11.04.2017 г. на Община – Иваново, решение № 7 от 19.03.2001 г. на ПК Иваново, пълна история на имот № 320012 към 27.09.2017 г. на ОСЗ Иваново, пълна история на имот № 263004 към 27.09.2017 г. на ОСЗ Иваново, пълна история на имот № 156009 към 27.09.2017 г. на ОСЗ Иваново, преписка №90374П на наследници на Трифон Стоянов К..

С договор за дарение на идеална част от недвижим имоти под формата на Нотариален акт № 036, том ІII, рег. 2214, дело 322/16.09.2003 год. на нотариус с рег. № 414 на НК Г* Ф**Д* Й. К*и С* Р* Н* даряват на С.Т.К. първата своите 1/8 ид.ч., а втората- ¼ ид.ч. или общо 3/8 ид.ч. от процесните имоти. Той е собственик по наследство от своя баща Т* С* К. на 2/8 ид.ч. Ищците Н.Ч. и Р.К. са наследили от своята майка М*Д*нейната ¼ ид.ч. или по 1/8 ид.ч. за вкяка от тях. Ищецът Х.П. е наследила от своята майка С* Д*по право на заместване 1/8 ид.ч.

Предвид гореизложеното съдът намира, че делбата на процесните ниви следва да се допусне между страните по делото при следните квоти: 5/8 ид.ч. за С.Т.К. и по 1/8 ид.ч. за Н.А.Ч., Р.А.К. и Х.Й.П..

Водим от гореизложеното, при установеното приложно поле на чл. 34 от ЗС и чл. 69 и следващите от ЗН, и на основание чл. 344 от ГПК, Русенски районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност № 124, том ІІ, рег. № 2712, дело № 246 от 18.03.2016 год. по описа на нотариус рег.  № 629 на НК А*Ф*, а по описа на Служба по вписванията- Русе Акт № 123/21.03.2016 г., том 8, № от входящ регистър 3283, № от дв. вх. рег. 3194 от 21.03.2016 г.

ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между С.Т.К., ЕГН **********, Н.А.Ч., ЕГН **********, Р.А.К., ЕГН ********** и Х.Й.П., ЕГН ********** при квоти, както следва: за С.Т.К.- 5/8 ид. ч., за Н.А.Ч.- 1/8 ид.ч., за Р.А.К.- 1/8 ид.ч. и Х.Й.П.- 1/8 ид.ч. следните недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с. Тръстеник, общ. Иваново, обл. Русе: НИВА от 11,000 дка, трета категория в местност КЪРВАВИ НИВИ, имот № 156009 по плана за земеразделяне на с. Тръстеник ЕКАТТЕ 733б2, Община Иваново, при граници /съседи/: № 156045- нива на А*Н* Н*, № 000065- полски път на Община, № 156010- нива на С* Х* М* и др. и № 000066- полски път на Община; ЛОЗЕ от 25,741 дка, трета категория, местност ЯСАК, имот № 263004 по плана за земеразделяне на с. Тръстеник ЕКАТТЕ 73362, Община Иваново, при граници /съседи/: № 263003- лозе на Х* Л* П*, № 000016- пътна мрежа на Община, № 000180- полски път на Община, N 000178- полски път на Община, № 000181- полски път на Община, N 263005- лозе на С* Л*П* и N 263006- лозе на Х* Л* П* и НИВА от 30,536 дка, трета категория, местност КРАЙ СЕЛО, имот N 320012 по плана за земеразделяне на с. Тръстеник ЕКАТТЕ 73362, Община Иваново, при граници /съседи/: N 320009 нива на М*Г. М*, N 320001 пасище, мера на кметство с. Тръстеник, N 000062 местен път на Община и N 144006 полски път на Община.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Русенски окръжен съд.

След влизане на решението в сила делото да се докладва с оглед насрочването му за продължаване на делбеното производство във втората му фаза по извършването на делбата.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………..