Решение по дело №4617/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260528
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20203110204617
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                  №………………………./……………..

                                                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На  петнадесети април                                   Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

 

Секретар : М. С.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4617 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба от „ БОЛКАН ЕДН СИЙ ПРОПЪРТИС” АДСИЦ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Приморски”, ул.” Генерал Колев” № 14,вх.Б,ет.1,ап.4, представлявано от законния му представител Людмила Николова Даскалова  срещу НП № РД-10-572/12.10.2020 год. на Председателя на Комисията за финансов надзор, с което за извършено нарушение на чл. 4,ал.2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел на осн.чл.31,ал.3,т.2,вр. ал.1,т.2 от ЗДСИЦ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лв..

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно,необосновано и неправилно, като е издадено в противоречие с материалния закон.  На първо място се излага твърдението, че не е осъществен състава на твърдяното нарушение, тъй като твърдяното от административния орган, че се касае за „ дейност, която е извън обхвата на издадения от КФН лиценз”, не е част от състава на описания като нарушен чл.4,ал.2 от ЗДСИЦ. На следващо място се твърди, че акта е съставен без да е извършено нарушение. Според жалбоподателя действието определено като „ придобиване на вземане” цели постигането на краен резултат сделка за покупка на недвижими имоти и е пряко свързано с нейното осъществяване. Твърди се също така, че АНО е променил описаната в АУАН фактическа обстановка, по начин,по който коренно е променил описаната в АУАН фактическа обстановка. На последно място се навеждат доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв. Н.Й., САК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – КФН, редовно призована се представлява от юк Ангел Гьорчев, който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН с  № Р-06-302/14.04.2020 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че с Решение № 359-ДСИЦ от 28.02.2007 год.  КФН издава на « Болкън едн сий пропъртис» АДСИЦ лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел, което инвистира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти / секюритизация на недвижими имоти/. « ***»  АДСИЦ е вписано под № РГ-05-1328 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН, притежава статут на ДСИЦ и като такова е адресат на нормите на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел.

Съгласно разпоредбите на чл.4,ал.1 от ЗДСИЦ, дружеството със специална инвестиционна цел може да извършва следните сделки:

1.набиране на средства за издаване на ценни книжа;

            2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наема, лизинг или аренда и продажбата им,или покупко-продажба на вземания;

Разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ е императивна и забранява на ДСИЦ да извършват други търговски сделки извън посочените в ал.1 и пряко свързаните с тяхното осъощесвяване, освен ако се позволени от този закон.

При документалната проверка на дейността на «***» АДСИЦ , извършена на основание Заповед № З-83 от 22.03.2019 год. и Заповед № З-75 от 13.03.2020 год. на Председателя на КФН се установява, че « *** «  АДСИЦ е извършило нарушение на разпоредбата на чл.4,ал.2 от ЗДСИЦ.

От представен в хода на проверката с писмо, вх. № РГ-05-1328-1 от 09.03.2020 год. протокол от проведено на 29.12.2018 год. заседание на Съвета на директорите / СД/ на « Болкън едн сий пропъртис «  АДСИЦ  е видно, че на същото заседание е прието решение за сключване на договор за цесия с « Гама Финанс «  ЕООД, ЕИК ***. Съгласно този договор « *** « АДСИЦ  придобива вземане срущи длъжниците « България –консулт «  ЕООД / ЕИК ***-в несъстоятелност / и  « *** «  ЕООД / ЕИК *********- в несъстоятелност/ на цена в размер на 25 000 000 лв..Съгласно същия договор продажната цена се заплаща от « *** «  АДСИЦ на датата на подписване на договора за цесия или чрез прихващане на насрещни задължения с подписване на двустранен протокол.Със същото писмо е представен и протокол от проведено на 31.12.2018 год. заседание на СД на «***» АДСИЦ, на което е взето решение за сключване на анекс към горепосочения договор за цесия за промяна на придобивната цена на 17 375 760 лв..

На 31.12.2018 год. в гр.Варна е сключен договор за цесия / представен с писмо, вх. № 05-1328-1/09.03.2020 год. /, съгласно който «***» АДСИЦ /цесионер/ придобива от «Гама Финанс» ЕООД / цедент / вземане срещу длъжниците «България-консулт» ЕООД и «***» ЕООД. Това вземане произтича от  договор за банков инвестиционен кредит № 001/11.12.2007 год. и анекс към него, сключен с «УНИКРЕДИТ БУЛБАНК» АД , по силата на който « България-консулт» ЕООД е кредитополучател, а «***» ЕООД-солидарен длъжник. Цедираното вземане съгласно чл.1 от договара за цесия е в размер на 27 656 981,54 евро / просрочена главница 13 882 136,86 евро, договорни лихви в  размер на 9 618 916,32 евро, законна лихва 4 123 214,88 евро, разноски 63 682 лв. и други разходи 300 лв../

От договора за цесия от 31.12.2018 год. е видно, че прехвърляното вземане е обезпечено с договорна ипотека върху право на строеж върху урегулиран поземлен имут УПИ собственост на длъжника «България-консулт» ЕООД и съдлъжник «***» ЕООД. Цедентът прехвърля цедираното вземане за сумата от 25 000 000 лв..

На 31.12.2018 год. между «Гама Финанс» ЕООД и «***» АДСИЦ е сключен анекс към договора за цесия, съгласно който и в резултат на установени несъответствия в обезпеченията по вземането  страните се споразумяват да намалят цената по договора – новата покупко-продажна цена по договара за цесия е в размер на 17 735 760 лв..

С писмо, вх. № 05-1328-1/09.03.2020 год. е представена аналитична ведомост на сметка 498-1-3-«Гама финанс» ЕООД за период 01.01.2018 год. -31.12.2018 год., от която е видно, че вземането в размер на 17  735 760 лв. е осчетоводено.

С писмо, изх. № РГ-05-1328-4 от 18.03.2020 год. от членовете на СД на «***» АДСИЦ са изискани писмени обяснения относно причините за сключване на договора за цесия.

В отговор на това, с писмо, вх.№ 05-1328-4/31.03.2020 год. членовете на СД на «***» АДСИЦ обясняват придобиването на горепосоченото вземане по следния начин:» придобиване именно на обезмпечението по съответното вземане, предмет на договор за цесия –съответния недвижим имот, поради неговата атрактивност, местоположение и цена;придобиването на обезпечението на по-ниска цена, предвид крединтаната задлъжнялост на дружеството в несъстоятелност и невъзможността за неговото управление и стопанисване;реализиране на икономическа изгода на дружеството чрез придобиване на обезпечението по съответното вземане и неговата последваща продажба или строителство ; запазване и нарастване на стойността на инвестициите на акционерите и получаване на доход чрез диверсификация на риска и портфейла от съответния недвижим имот».

Издадения от КФН на «***» АДСИЦ с Решение № 359-ДСИЦ от 28.02.2007 год. лиценз му предоставя правото да извършва дейност по секюритизация на недвижими имоти, включващ покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им.Описаната по-горе сделка за покупка на вземане чрез договор за цесия е извън обхвата на сделките, включени в специалния предмет  на дейността на «***» АДСИЦ. Сделката за покупка на вземане чрез договор за цесия, дори и обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, не може да бъде тълкувана като такава, която пряко е свързана със сделките, попадащи в предмета му на дейност, доколкото предмет на цесията е вземане, което се прехвърля от стария кредитор на новия.Съгласно Решение на ВАС от 24.02.2015 год. ДСИЦ, секюритизарщ недвижими имоти има право да извършва единствено сделки за покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им.

            Изложеното дата основание на административния орган да направи извода, че на 31.12.2018 год. «Болкън едн сий пропъртис» АДСИЦ е осъществило сделка, в резултат на която  дружеството е придобило актив, а именно вземане, което не е недвижим имот или вещнно право върху недвижим имот, с което е извършило дейност, която е извън обхвата на издадения от КФН лиценз за секюритизиране на недвижими имоти, съгласно чл.4,ал.1 от ЗДСИЦ. Посоченото действие по придобивене на вземане представлява търговска сделка , която попада извън обхвата на сделките, описани в чл.4,ал.1 от ЗДСИЦ, и не е пряко свързана с тяхното осъществяване.

Със сключването на 31.12.2018 год. на договор за цесия, съгласно който «***» АДСИЦ придобива от «Гама Финанс» ЕООД вземане срещу длъжниците «България-консулт» ЕООД / ЕИК ***- в несъстоятелност / и «***» ЕООД / ЕИК *********-в несъстоятелност / , «Болкън едн сий пропъртис» АДСИЦ е извършило  нарушение на чл.4,ал.1 от ЗДСИЦ, тъй като е осъществило сделка, която е извън издадения от КФН с Решение 359-ДСИЦ от 28.02.2007 год. лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти.

Нарушена е разпоредбата на чл.4,ал.2 от ЗДСИЦ.

Нарушението е извършено на 31.12.2018 год. в гр.Варна.

Нарушението е установено на 09.03.2020 год..

Акта бил съставен и предявен на представляващ дружеството,който в графата бележки и възражения  не отразил да има такива.

В  срока по чл.44 от ЗАНН  не е направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството за  извършено нарушение на чл.4,ал.2 от ЗДСИЦ, на осн.чл.31,ал.3,т.2, вр. ал.1,т.2 от ЗДСИЦ имуществена санкция в размер на 10 000 лв..

В хода на съдебното производство от показанията на св. В.Ц. се потвърждава изложената в акта фактическа обстановка.

По искане на защитата е допусната до разпит в качеството на свидетел Зорница Ботинова, от чиито показания се установява, че крайната цел търсена с договора за цесия между „***” АДСИЦ и „Гама Финанс” ЕООД сключен за придобиване на вземане от длъжниците „България-консулт” ЕООД и „***” ЕООД с предмет вземане по банков договор за заем, сключен между длъжниците и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е придобиването на договорната ипотека, явяваща се обезпечение по договора за банков заем – недвижим имот.

Със съгласие на страните съдът е заличил св.М.К..

Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц. и Ботинова като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Ц. и Ботинова , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото  писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган Председател на КФН, на основание чл. 31, ал. 6 от ЗДСИЦ. АУАН също е съставен от компетентно лице, като компетентността на актосъставителя К. произтича от приложени Заповед № з-83/22.03.2019 год. и Заповед № З-75/13.03.2020 год. на Председателя на КФН , в качеството и на главен експерт в КФН към момента на съставяне на акта.

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на проведеното адм. наказателно производство съдът констатира, че в хода на същото не са били допуснати съществени нарушения на процес. правила. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В обстоятелствените части се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което е повдигнато обвинение от обективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, нарушената законова норма и обстоятелствата при които е извършено нарушението. Последното е правилно индивидуализирано от фактическа и правна страна.

Съгласно на чл. 4, ал. 1 ЗДСИЦ дружеството със специална инвестиционна цел може да извършва следните сделки: 1. набиране на средства чрез издаване на ценни книжа; 2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, или покупко-продажба на вземания.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ забранява дружеството със специална инвестиционна цел да извършва други търговски сделки извън посочените в ал. 1 и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако са позволени от този закон. В чл. 4, ал. 6 ЗДСИС е регламентирано задължение за дружествата със специална инвестиционна цел да секюритизират или само недвижими имоти, или само вземания.

В случая въззивното дружество разполага с лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел (ДСИЦ), което инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти) .

Предвид горното, „ Болкън едн сий пропъртис” АДСИЦ е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ,  сключвайки на 31.12.2018 год. в гр.Варна довор за цесия , съгласно който «***» АДСИЦ /цесионер/ придобива от «Гама Финанс» ЕООД / цедент / вземане срещу длъжниците «България-консулт» ЕООД и «***» ЕООД. В контекста на горното правилно е била ангажирана отговорността на „ Болкън едн сий пропъртис” АДСИЦ за извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ.

Съдът не споделя изложеното в жалбата становище, че предвид финансовото състояние на длъжниците и обявяването им в несъстоятелност, закупуването на  обезпеченото вземане е равносилно на пряка покупка на недвижим имот и вещни права върху недвижим имот. Безспорно е, видно от приложения по делото договора за цесия от 31.12.2018 год. , че прехвърленото вземане е обезпечено с договорна ипотека върху право на строеж върху урегулиран поземлен имут УПИ собственост на длъжника «България-консулт» ЕООД и съдлъжник «***» ЕООД. Това, че взимането е обезпечено с ипотека не може да формира извод, че сделката (цесията) е пряко свързана с дейността на дружеството (свързана била с осъществяване на сделка по придобиване на ипотекирания имот) най-малкото поради правната същност на ипотеката – тя обезпечава парично вземане и дава право на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той.

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Самото нарушение е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на каквито и да било последици, за да се приеме, че тяхната липса води до извод за ниска степен на обществена опасност.

Правилно на дружеството е била наложена санкция на основание  чл. 31, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦ, тъй като именно в тази норма е предвидено наказание за юридическо лице, което е извършило нарушение на чл. 4 от ЗДСИЦ.

В случая АНО е наложил на въззивника адм. наказание "имуществена санкция" в минималния предвиден в закона размер от 10 000 лв., като е съобразил всички обстоятелства, визирани в чл. 27 от ЗАНН и е изложил съображенията си в наказателното постановление.

Състава на съда съобрази и, че поради отмяната на нормативния акт, въз основа на който е ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството-жалбоподател и замяната му с нов Закон за дружествата със специална инвестиционна цел / обн. ДВ. бр.21,12.03.2021 год./, следва да се извърши преценка за наличие на основания за прилагане на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Съгласно правилото за най –благоприятно материално-правно третиране на дееца залегнало в чл. 3 ал.2  от ЗАНН , ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Съгласно чл.5,ал.1 от ЗДСИЦ / в сила към момента / дружеството със специална инвестиционна цел може да извършва следните дейности:

1. набиране на средства чрез издаване на ценни книжа;

2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им или покупко-продажба на вземания.

Ал. 2 на същия текст гласи, че дружеството със специална инвестиционна цел не може да извършва други дейности извън посочените в ал. 1 и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако са позволени от този закон, т.е. и към настоящия момент деянието, вменено на дружеството  е обявено за противоправно и съставлява административно нарушение, за което се следва административно-наказателна отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.1 от ЗДСИЦ / отм./ който извърши или допусне извършване на нарушение на: т.2. член 3, ал. 3, чл. 4, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 5, ал. 3 и 4, чл. 8, ал. 2 и 3, чл. 12, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, 3 и 4, се наказва с глоба в размер от 4000 до 10 000 лв.;

            (3) За нарушение по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция, както следва: 2. по т. 2 - от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 40 000 лв.;

Съгласно чл. 65,ал.1 ЗСДИЦ / в сила към момента / ,който извърши или допусне извършване на нарушение на:

3. член 5, ал. 2 – 4 и 6 – 10, чл. 19, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 22, ал. 3, чл. 27, ал. 1 и чл. 28 или представи неверни данни или документи с невярно съдържание, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.

(3) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размери, както следва:

3. за нарушения по ал. 1, т. 3 – от 20 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение – от 40 000 до 80 000 лв.

По-благоприятната разпоредба, в която е предвиден по-благоприятен санкционен режим за нарушителя си остава тази по чл.31,ал.3,т.2 от ЗДСИЦ / отмн./.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на КФН  следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № РД-10-572/12.10.2020 год. на Председателя на Комисията за финансов надзор, с което на „ БОЛКАН ЕДН СИЙ ПРОПЪРТИС” АДСИЦ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Приморски”, ул.” Генерал Колев” № 14,вх.Б,ет.1,ап.4, представлявано от законния му представител Людмила Николова Даскалова за извършено нарушение на чл. 4,ал.2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел на осн.чл.31,ал.3,т.2,вр. ал.1,т.2 от ЗДСИЦ  е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лв..

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                                       СЪДИЯ :