РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 20.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Милена Кюркчиева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 7547 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу Решение от 18.09.2017 г. по гр. дело № 19693/2013 г. на Софийския районен съд, 123. състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу С.А.К. и Т.Г. А.искове за установяване, че последните дължи на „Т.С.“ ЕАД при условията на разделност при равни квоти сума в размер на половината от 970, 08 лева, представляваща разликата между уважения размер на иска от 392, 45 лева и пълния предявен размер от 1 362, 53 лева – цена за потребена топлинна енергия за имот с адрес София, ул. „******, за периода от февруари 2010 г. до април 2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 07.01.2013 г. до окончателното ѝ погасяване, както и по половината от сумата от 207, 27 лева, представляваща разликата между уважения размер на иска от 49,77 лева и пълния претендиран размер от 257, 04 лева – лихва за забава за плащане на горната сума за периода от 31.03.2010 г. до 13.12.2012 г. – вземания, предмет на заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 229/2013 г. на Софийския районен съд, 83. състав.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон, което е следствие от допуснати в хода на първоинстанционното производство нарушения на процесуалните правила при събирането на доказателства. Сочи се, че било установено наличието на облигационна връзка между страните по делото. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд бил приел, че не била установена доставка на определени количества топлинна енергия, макар за същите да били представени изравнителни сметки по делото. Иска се изчисляване на доставената топлинна енергия въз основа на заключение на вещо лице.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите С.А.К. и Т.Г. Атанасова.

Третото лице-помагач – „Т.С.“ ЕООД, не е изразило становище.

Първоинстанционния съд е приел, че по делото е установено наличие на облигационно отношение между страните за доставка на топлинна енергия за процесния имот. Приел е, че въззиваемите К. и А.признават задължението си за периода от май 2010 г. до април 2012 г. в размер от 392, 45 лева. Поради това е уважил иска за тази сума (като е признал задължение на всеки от двамата въззиваеми за половината от сумата) и е приел, че по делото не било доказано потребление за останалата част от исковия период. Поради това искът е бил отхвърлен. Първоинстанционният съд е приел, че твърдените от въззиваемите в отговора на исковата молба плащания се отнасят за периоди извън процесния и поради това не е намалил задължението им с размера на плащанията, отразени в представени от въззиваемите К. и А.касови бележки и документи за банкови преводи. По кумулативно съединения иск за лихва за забава съдът е приел, че падежът на задълженията е настъпил и лихва се дължи, като е определил размера на задължението по правилата на чл. 162 ГПК на по 49, 77 лева за всеки от двамата въззиваеми, или общо за 99, 54 лева.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен и допустим иск, поради което същото е допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Безспорно между страните е обстоятелството, че въззиваемите К. и А.са били потребители на топлинна енергия за имота с адрес: София, ул. „******, като същите са задължени да заплатят доставената до посочения имот топлинна енергия.

Спорно е единствено обстоятелството в какво количество е била доставената до имота топлинна енергия. Спорен е въпросът дали е била налице доставка на енергия в периода от месец февруари 2010 г. до месец април 2010 г. и в какъв размер, като количествата за последващата част от процесния период (май 2010 г. – април 2012 г.) са били признати от въззиваемите в отговора на исковата молба и поради това са безспорни по делото.

Първоинстанционният съд не е разгледал доказателствата относно потреблението преди април 2010 г., което е наложило допускане на доказателства пред въззивната съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства – протокол за непредоставяне на достъп от 17.05.2010 г. (на лист 93 от първоинстанционното дело) се установява, че при годишния отчет на отоплителните уреди през май 2010 г. представител на въззиваемите К. и А.не е осигурил достъп до процесния имот. При това положение е приложимо правилото на чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и изразходваната за имота топлинна енергия се определя по нормативно установен път – съобразно формулата по т. 6.5. от приложението към същата наредба.

Вещото лице по изслушаната пред настоящата инстанция е приложило именно тази формула, като с оглед на аргументираните му отговори на поставените от съда въпроси и анализа му на наличните по делото първични доказателства (разпределения извършени от третото-лице помагач) настоящият съдебен състав приема заключението за компетентно извършено и го кредитира напълно. Съгласно изчисленията на вещото лице потреблението за периода февруари – април 2010 г. възлиза на общо
5 302, 98 кВтч енергия, които са определени по методиката за дялово разпределение въз основа на действително отчетеното потребление в абонатната станция (вж. таблица № 2 от експертното заключение на лист 40 от делото). Вещото лице е определило цената на така изчислената топлинна енергия на общо 405, 64 лева (съгласно данните в таблица № 4 към експертното заключение на лист 42 – 43 от делото), като задължението на въззиваемите следва да се определи в този размер и да се раздели поравно на всеки от тях, или по 202, 82 лева.

Доколкото първоинстанционният съд е приел, че заплатените от въззиваемите К. и А.суми не се отнасят за процесния период, и страните не са направили възражение срещу този извод на съда, настоящата съдебна инстанция не следва да извършва проверка за правилност на извода на първоинстанционния съд (чл. 269 ГПК) и следва да приеме, че не е налице извършено плащане за процесния период.

Следователно първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която исковете на „Т.С.“ ЕАД са отхвърлени спрямо двамата въззиваеми за сумата над 392, 45 до общо 798, 09 лева и на въззивника следва да се признае вземане за още 405, 64 лева (или за всеки от въззиваемите К. и А.отменителната част на първоинстанционното решение да се отмени за разликата над 196, 22 лева до 399, 04 лева, или за по 202, 82 лева, като следва да бъде признато, че същите дължат на „Т.С.“ ЕАД още по 202, 82 лева всеки).

Лихвата за забава, която според първоинстанционния съд се дължи, тъй като е настъпила изискуемостта на задълженията, следва да се определи по реда на чл. 162 ГПК пропорционално на уважената част от иска за главница, или в размер на общо
150, 56 лева (или по 75, 28 лева за всеки от въззиваемите). При това положение първоинстанционното решение следва да се отмени за разликата над признатите спрямо всеки от въззивниците 49, 77 лева до размер на 75, 28 лева,        като исковете се уважат за тази сума.

В останалата си обжалвана част първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Относно разноските:

При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни – на въззивника – „Т.С.“ ЕАД – пропорционално на уважената част от иска, а на въззиваемите К. и А.– пропорционално на отхвърлената част, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Разноските на въззиваемите следва да се поделят поравно при условия на разделност, тъй като солидарността не се предполага (чл. 121, ал. 2 ГПК). Пред въззивната инстанция искът е уважен за общо 948, 65 лева от пълния предявен размер от 1 619, 57 лева, или за 58, 57 на сто от предявения размер, като съответно отхвърлената част е 41, 43 на сто.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично в частта, с която въззивникът (и ищец в първоинстанционното производство) – „Т.С.“ ЕАД, е осъден да заплати разноски на въззиваемите Калудови, за горницата над 41, 43 на сто от сторените от въззиваемите разноски в първоинстанционното производство. Първоинстанционният съд е приел, че по делото въззиваемите са направили разноски само в заповедното производство в размер на 250 лева. От тази сума общо следва да им се присъдят 41, 43 на сто, или 103, 58 лева, която сума първоинстанционният съд е присъдил общо. Поради това първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за разноските, присъдени на въззиваемите за горницата над 103, 58 лева до присъдения размер от 174, 06 лева.

За първата съдебна инстанция следва да се присъдят и 58, 57 на сто от сторените от „Т.С.“ ЕАД разноски, които според първоинстанционното решение възлизат на 150 лева – разноски в заповедното производство, 150 лева – държавна такса в исковото производство, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, определено от първоинстанционния съд, или общо 400 лева. 58, 57 на сто от тази сума са 234, 28 лева, като разделно всеки от въззиваемите следва да бъде осъден да плати по 117, 14 лева, или следва да се присъдят още по
86, 76 лева – разликата между присъдените по 30, 38 лева и определените за присъждане разноски от по 117, 14 лева.

Пред въззивното производство предмет на производството са само искове в размер на 1 177, 35, а уважената част от претенциите е за 556, 20 лева, или уважената част на иска е 47, 24 на сто, а отхвърлената – 52, 76 на сто.

На въззивника – „Т.С.“ ЕАД, следва да се присъдят пред въззивната инстанция разноски за държавна такса – 100 лева, депозити за изслушани по делото две експертизи  в общ размер на 400 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда според сложността на делото по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на 100 лева, или общо разноските са в размер 600 лева. От тази сума следва да се присъдят 47, 24 на сто, или 283, 44 лева, като всеки от въззиваемите следва да заплати по половината от тази сума, или по 141, 72 лева.

Въззиваемите не са направили искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция и такива не следва да им се присъждат.

Тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5 000 лева, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 18.09.2017 г. по гр. дело № 19693/2013 г. на Софийския районен съд, 123. състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЕ във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на С.А.К., че С.А.К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, адв. Н.М., и Т.Г.А., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, адв. Н.М., дължат на „Т.С.“ ЕАД , с ЕИК: ******, с адрес: ***, сумите в размер на по 202, 82 лева (двеста и два лева и 82 стотинки), представляващи разликата между присъдения размер от по 196, 22 лева (сто деветдесет и шест лева и 22 стотинки) и  вземане от по
399, 04 лева (триста деветдесет и девет лева и 4 стотинки) – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 02.2010 г. до 30.04.2010 г., и в размер на по 25, 51 лева (двадесет и пет лева и петдесет и една стотинки), представляващи разликата между присъдения размер от по 49, 77 лева (четиридесет и девет лева и 77 стотинки) и вземане в размер  на по 75, 28 лева (седемдесет и пет лева и 28 стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.03.2010 г. до 13.12.2012 г. – вземания, предмет на заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 229/2013 г. по описа на Софийския районен съд, 83. състав, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която „Т.С.“ ЕАД , с ЕИК: ******, с адрес: ***, е осъдено да плати на С.А.К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, адв. Н.М., и Т.Г.А., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, адв. Н.М., сума в размер 70, 48 лева (седемдесет лева и 48 стотинки), представляваща разликата между сумата от 103, 58 лева (сто и три лева и 58 стотинки) и пълния присъден размер от 174, 06 лева (сто седемдесет и четири лева и 6 стотинки) – разноски по делото, като вместо това

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЕ във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.А.К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, адв. Н.М., и Т.Г.А., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, адв. Н.М., дължат на „Т.С.“ ЕАД , с ЕИК: ******, с адрес: ***, суми в размер на още по 202, 82 лева (двеста и два лева и 82 стотинки), представляващи разликата между присъдения от първоинстанционния съд размер от по 196, 22 лева (сто деветдесет и шест лева и 22 стотинки) и  вземане от по 399, 04 лева (триста деветдесет и девет лева и 4 стотинки) – стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена до имот с адрес: София, ул. „******, за периода от 02.2010 г. до 30.04.2010 г., и на още по 25, 51 лева (двадесет и пет лева и петдесет и една стотинки), представляващи разликата между присъдения от първоинстанционния съд  размер от по 49, 77 лева (четиридесет и девет лева и 77 стотинки) и вземане в размер  на по 75, 28 лева (седемдесет и пет лева и 28 стотинки) – обезщетение за забава за изплащане на горепосоченото вземане в размер на законната лихва за периода от 31.03.2010 г. до 13.12.2012 г. – вземания, предмет на заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 229/2013 г. по описа на Софийския районен съд, 83. състав.

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 18.09.2017 г. по гр. дело № 19693/2013 г. на Софийския районен съд, 123. състав, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.А.К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, адв. Н.М., да плати на „Т.С.“ ЕАД , с ЕИК: ******, с адрес: ***, сума в размер на още 86, 76 лева (осемдесет и шест лева и 76 стотинки) – разноски в заповедното и в първоинстанционното производство, и сума в размер на 141, 72 лева (сто четиридесет и един лева и 72 стотинки) – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.Г.А., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, адв. Н.М.,  да плати на „Т.С.“ ЕАД , с ЕИК: ******, с адрес: ***, сума в размер на още 86, 76 лева (осемдесет и шест лева и 76 стотинки) – разноски в заповедното и в първоинстанционното производство, и сума в размер на 141, 72 лева (сто четиридесет и един лева и 72 стотинки) – разноски във въззивното производство.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.