Присъда по дело №742/2009 на Районен съд - Пазарджик

            НОХД № 742/09 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подcъдимия А.Ф.К. ***  за престъпление по чл.343 Б  ал.2 във вр с ал.1 от НК за това, че на 03.04.2009 г., в  гр. Пазарджик,  на бул. «Георги Бенковски», е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка «...», с  ДК № ..., с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – 1,99 на хиляда, установено по надлежния ред – протокол за химическа експертиза № 315/09 год., след като е осъден с влязла в сила на 03.10.2008 год. Определение – присъда № 166/03.10.2008 год. По НОХД № 1486/08 год. по описа на ПРС, за деяние по чл.343 б ал.1 от НК.

Производството в съдебната му фаза е  по реда на чл.358 ал.1, т.4 и сл. от НПК.

В съдебно заседание, подсъдимият се явява лично, като обявява, че се признава за виновен и дава кратки обяснения.

Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и излага подробни доводи по същество.Пледира за осъдителна присъда на  лишаване  от свобода ефективно.

          Районният съд, след като обсъди и прецени  събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият А.К. притежавал свидетелство за управление на МПС, категория „В” от 14.03.2005 година.

Видно от направената справка в КАТ “Пътна Полиция” при ОДП Пазарджик  същият до момента не е наказван за нарушения по ЗДП.

С присъда – споразумение, влязла в сила на 03.10.2008 година по НОХД № 1486/2008 год. по описа на Пловдивския РС, подс.К. бил осъден за извършено на 01.10.2008 год. престъпление по чл.343Б ал.1 от НК, като му било наложена наказание от 3 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

На 03.04.2009 год., около 01.00 часа, автопатрул на РУ на МВР Пазарджик, в състава на който бил св.В., изпълнявайки служебните си задължения на бул.”Георги Бенковски” в гр.Пазарджик /близо до Затвора Пазарджик/, спрели лек автомобил „…” с ДК№ …, който бил управляван от подс.К.. В хода на проверката св.В. установил, че водачът на автомобила лъха на алкохол, а  че същият не носел в себе си СУМПС. По тази причина на място бил повикан и пристигнал автопатрул на КАТ-ПП при РУ МВР-Пазарджик, в състава на който бил св.В. – мл.автоконтрольор в група „Пътен контрол”. Той изпробвал подс.К. с алкотест „Дрегер 7410+” с инв.№ 0085, чиято скала отчела концентрация на алкохол в издишания от водача въздух със стойност 1.89 промила. Понеже подс.К. не притежавал никакви документи за самоличност той бил отведен в сградата на РУ на МВР -Пазарджик, където след установяване на самоличността му бил съставен АУАН № 1035 от 03.04.2009 година.

На подс.К. бил връчен и талон за медицинско изследване,  след което той бил съпроводен в ЦСМП Пазарджик, където бил освидетелстван от дежурен лекар и му била взета кръвна проба за химически анализ.

Видно от приложения по делото протокол за химическа експертиза № 315 от 06.04.2009 год.  на СХЛ при „МБАЛ – Пловдив” АД, подс.К. на инкриминираната дата е управлявал автомобила с  концентрацията на алкохол в кръвта си със стойност  1.99 промила.

По повод на всичко това било  отпочнато настоящото наказателно производство.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите В. и В., а също и писмените  доказателства  инкорпорирани  в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

          Съдът кредитира изцяло горепосочените писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно допълващи се, като по безспорен начин установяват гореописаната  фактическа обстановка.

          Съдът не кредитира обясненията на подс.К., с който същият твърди, че поводът за управлението на МПС била болната му баба, която му се обадила , за да я откара в болница. На първо място дори да беше безспорно установено това обстоятелство то същото отново не е от категорията на изключващите наказателната отговорност, а само би могло да се преценява като смекчаващо отговорността.  В същото време обаче съдът намира,  че това изявление на подсъдимия е направено с цел  да смекчи наказателната си отговорност, а не защото отговаря на обективната действителност. Житейски нелогично е заявеното от подсъдимия,че понеже било късно той не можел да събуди баща си, който да откара „болната баба”.  

С оглед възприетата фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че  подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 Б ал.2 във вр. с ал.1 от НК,  като  на  03.04.2009 г., в  гр. Пазарджик,  на бул. «Георги Бенковски», е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка «…», с  ДК № …., с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – 1,99 на хиляда, установено по надлежния ред – протокол за химическа експертиза № 315/09 год., след като е осъден с влязла в сила на 03.10.2008 год. присъда – споразумение № 166/03.10.2008 год. по НОХД № 1486/08 год. по описа на Пловдивския РС, за деяние по чл.343 б ал.1 от НК.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава, като е предвиждал и е допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал е при евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да надхвърля, максимално допустимата по закон и няма право да управлява МПС, но преследвайки пряката си цел - да се придвижи с автомобила от едно място до друго се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици на деянието си.

В нарушение на чл.5 ал.2, т.3 от ЗДП подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е употребил алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.99 промила, нарушението му по ЗДП съставлява престъпление по чл.343Б от НК.

Употребата на алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба №30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи на МПС.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на деянието е висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната.Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по транспорта  и  съобщенията”. С него се засягат важни обществени и лични интереси. От друга страна съдът прецени обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, която е също висока, предвид високата концентрация на алкохол, надхвърляща почти четирикратно минимума на осъществения престъпен състав по ал.2 на чл.343б от НК, а също и предвид факта, че управлението на МПС е било извършено само шест месеца, след като подс.К. е бил осъден за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Отделно от това престъплението е било извършено по една от основните пътни артерии в гр.Пазарджик свързваща града с АМ”Тракия” и при непосредствена опасност за останалите участници в движението по тази улица.

Преценявайки личността на подсъдимият, съдът отчете че същият е с висока  степен на обществена опасност. Осъждан е  и е криминално проявен, а  по местоживеене е негативно охарактеризиран.

Причината за извършване на престъплението, следва да се търси в личността на подсъдимият, в ниското му правосъзнание и култура, в недисциплинираността му като водач на МПС и изграденото чувство за безнаказаност.

          Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства , съдът прецени направеното самопризнание.

Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха изключително високата концентрация на  алкохол в кръвта му, надхвърляща четирикратно минимума по осъществения престъпен състав и фактът, че МПС е управлявано без СУМПС, което е било отнето от органите на КАТ-ПП и водачът не направил постъпки да си го върне. Миналото осъждане е елемент на правната квалификация на деянието и не се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, така както поиска представителят на РП-Пазарджик.

          При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната  тежест на всяко от тях, съдът счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият А.К.  следва да бъде осъден на една година  лишаване от свобода и кумулативно на глоба в размер на 200 лева, платима в полза на държавата.

          На основание чл.46 б.”Б” от ЗИН съдът постанови  общ първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, т.к.  подс.К. с настоящата присъда се осъжда за втори път, при което чл.45 бук.Б е неприложим.

          Неприложима е разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК предвид миналото осъждане на подс.К на лишаване от свобода условно за умишлено престъпление от ОХ.

Доколкото както се посочи по – горе, подс.К., с присъда – споразумение, влязла в сила на 03.10.2008 година по НОХД № 1486/2008 год. по описа на Пловдивския РС, е бил осъден за извършено престъпление по чл.343Б ал.1 от НК, като му било наложена наказание от 3 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Изпитателният срок изтича на 03.10.2011 година, а настоящето деяние е извършено именно в определения изпитателен срок.

Предвид на това съдът приложи разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК като законова последица от настоящото осъждане, като постанови подс.К. да изтърпи отделно и наказанието от 3 месеца лишаване от свобода по горецитираното дело.

Съобразявайки, че по това дело подс.К. е бил осъден за първи път съдът на основание чл.45 бук.Б от ЗИН определи лек първоначален режима на изтърпяване на това наказание.

          Съдът  като взе в предвид, че подсъдимият, управлявайки  МПС на инкриминираната дата се е бил  превърнал в една непрекъсната реална опасност за всички останали участници в движението, като отчете изключително високата  концентрация на алкохол в кръвта му и останалите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съобразно относителната им тежест, намери за необходимо да  упражни по осезателно въздействие спрямо подсъдимия по посока  спазване на императивните правила, обезпечаващи безопасността при управление на МПС.

          Предвид на това и на основание чл.343Г във вр. с чл.343Б ал.2 от НК съдът постанови  подс.К.  да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години като счете, че именно с този размер на наказанието ще се постигнат неговите цели.

          На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.К. да заплати в полза на държавата, по сметка на ПРС, сторените по делото деловодни разноски в размер на 25 лева за химическа експертиза на кръвната проба.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: