Р Е Ш Е Н И Е № 219
гр.П., 11.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А.,като разгледа
докладваното от съдията АНД № 156
по описа за 2018 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е
образувано по жалба на „Ъ. Г.“ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК: *****, представлявано от
управителя Д.Л.Л., против НП № 25-2503434/14.06.2018
г. на Директора на дирекция “Инспекция по труда” гр.Т., с което на юридическото
лице е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин
лева) за това, че ”при извършена
проверка на 02.05.2018 г. около 11.20 ч. в строителен обект – строеж-изпълнение
на СМР за обновяване на многофамилна жилищна сграда с адрес: ж.к.“Р.“, бл.** в
гр.П. по национална програма за енергийна ефективност, на който обект полагат
труд работници, наети от работодателя „Ъ. Г.“ ЕООД гр.С. е установено, че в
проверявания обект полага труд като строителен работник лицето И.И.И. с ЕГН-********** с работно време за деня от 08.00 ч.
до 17.00 ч. и уговорено трудово възнаграждение в размер на 510 лв. на месец.
При проверка на документите, свързани с възникването и осъществяването на
трудовите правоотношения е установено, че работодателят е допуснал до работа И.И.И. като „работник, строителство“ в контролирания обект в
гр.П., без да му е връчил копие от уведомлението за регистриране на сключения с
него трудов договор, заверено в НАП. Нарушението е извършено на 02.05.2018 г. в
гр.П.“ - нарушение по чл.63, ал.2,
във вр. с ал.1 от КТ.
В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че
издаденото НП е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като мотивирано
се излагат конкретни доводи. В с.з.
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.**
от АК-В.Т. поддържа жалбата на заявените в нея основания, пледира за отмяна на
издаденото НП.
Въззиваемата страна редовно призована, представлявана в с.з. юк *** оспорва изцяло жалбата, моли съда да я остави без
уважение като неоснователна и потвърди изцяло издаденото НП.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На 02.05.2018 г.
служители от Д“ИТ“ гр.Т. – инспектори П.Т.
и Р.Е. извършили планова проверка на „Ъ. Г.“ЕООД гр.С., в обект на контрол :
Строеж- изпълнение на СМР за обновяване на многофамилна жилищна сграда с адрес
ж.к.“Р.“, бл.**, в гр.П., по национална програма за енергийна ефективност. На
място били заварени 8 лица – работници, които извършвали лепене на фасадна топлоизолация.
Между тях бил и работника И.И.И.. На всички работници
били предоставени декларации за попълване съгласно чл.402,ал.1,т.3, вр. с
чл.39,ал.1,чл.40,ал.1 и чл.43 от АПК
/приложени/. Работникът И.И.И. саморъчно попълнил
своята декларация /л.27/, в която в 11.45 ч. посочил, че работи при
работодателя „Ъ. Г.“ гр.С. от 27.04.2018 г. на обекта в ж.к.“Р.“, бл.** по
саниране на жилищната сграда. Декларирал също, че получава месечно възнаграждение
в размер на 510 лв., посочил работно време и почивни дни, както и получени от
работодателя работно облекло, каска и обувки.
За констатациите при проверката
бил съставен КП /приложен л.26/, който бил връчен на присъствалия на проверката
технически ръководител. Била изготвена и призовка, с която работодателят бил
задължен да се яви в Д“ИТ“-гр.Т., където да представи подробно описани
документи във връзка с осъществяването на трудовите право- отношения в обекта на контрол.
На 15.05.18г. в офиса на Инспекцията по труда Т. била извършена допълнителна
проверка на представените документи, при която от една страна било установено,
че за датата на проверката в обекта 02.05.2018 г. е извършен ежедневен инструктаж на работниците
в обекта, между които и на работника И.И.И. /виж
заверено копие от инструктажна книга л.31/. От друга страна и след изискване на
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,ал.5 от КТ /приложена
л.29/ длъжностните лица установили, че трудовият договор между работника И.И.И. и работодателя „Ъ. Г.“ЕООД гр.С. бил сключен на
02.05.2018 г., но с час 18.37.24 ч., т.е. след 11.20 - час
на извършване на извършване на проверката в строителния обект.За нарушението по
чл.63,ал.2,вр. с ал.1 КТ, а и за всички останали нарушения, констатирани при
проверката бил съставен КП № ПР1815107/22.05.2018 г. /приложен л.20-л.23/,
който бил връчен на пълномощника П. А. Б. /пълномощно л.32/, която го подписала
без възражения. На същата дата за констатираното нарушение по чл.63,ал.2,вр. с
ал.1 КТ бил съставен и АУАН № 25-2503434 /л.19/, който също бил връчен на
пълномощника Б. и подписан от нея без
възражения. След като и в 3-дневният
срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения по акта, било издадено
атакуваното в настоящия процес НП № 25-2503434/14.06.2018 г. на Директора на
дирекция “ИТ” гр. Т., връчено лично на 18.06. 2016 г. /известие за доставяне,
л.18/
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на актосъставителя П.Т., св.Е.
(присъствала при проверката в обекта и при съставяне на акта), св.А. и св.И.И., както и от приложените и приобщени по делото по реда на
чл. 283 НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения:
Съдът констатира, че при
реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. Обжалваното НП е издадено от компетентен
орган и в съответствие с административнонаказателно-процесуалните правила и
съобразяване с материалния закон – предвид и обстоятелството,че съгласно чл.16,
ал.4,т.2 от Устройственият правилник на Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" (Обн., ДВ, бр.6/21.01.2014 г.) “Директорът на дирекция "Инспекция по труда: … осъществява
правомощия на административно наказващ орган по смисъла на чл.47, ал. 2 от ЗАНН
…”.
В конкретният случай както в АУН, така и в НП административното
нарушение правилно е квалифицирано по чл.63,ал.1, във връзка с чл.63,ал.2 от КТ. Тези разпоредби от една страна вменяват задължение на работодателите в РБ
преди постъпване на работа на работника да му предоставят екземпляр от трудов
договор И КОПИЕ ОТ УВЕДОМЛЕНИЕТО по чл.62,ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП, а
от друга страна и въвеждат забрана за допускане до работа на работника, преди
предоставяне на тези документи. От събраните по делото доказателства се доказва
по категоричен начин, че на 02.05.2018
г. лицето И.И.И. е
извършвало определена трудова функция в обект на контрол – строеж-изпълнение на
СМР в бл.** на ж.к.“Р.“ в гр. П. При извършване на проверка от страна на
контролните органи в 11.20 ч. в обекта на контрол стопанисван от „Ъ. Г.“ЕООД
гр.С. е установено, че работи по топлоизолация в обекта /виж и негови показания
в с.з., л.52 където потвърждава – „Работех.
Бях по скелето. Обща работа работех…“/. От друга страна уведомлението по
чл.62,ал.3 от КТ е подадено в НАП на 02.05. 2018 г., но в 18.37.24 ч., т.е.
няколко часа СЛЕД извършване на проверката в обекта. Ето защо, съдът приема, че
от обективна страна жалбоподателя е осъществил от обективна страна състава на
административното нарушение, за което е бил санкциониран. Правилно
отговорността на жалбоподателя ЕООД – ЮЛ е ангажирана, тъй като именно „Ъ.
Г.“ЕООД гр.С. следва да носи отговорност съгласно чл.414,ал.3 от КТ. Това е
така, защото в хода на съдебното дирене се установи, че жалбоподателя притежава
качеството на „работодател“ по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ, тъй като в обекта
на контрол в гр.П. на 02.05.018 г. е допуснал до работа работника И.И.И. без преди това да му е връчил копие от Уведомлението
за регистриране на сключения на същия ден трудов договор.
В
хода на съдебното дирене не се доказаха твърденията на защитата на
жалбоподателя относно липса на представителна власт у пълномощника, получил КП
и АУАН. От приложеното по делото пълномощно рег.№ 1796/06.04.2017 г. на
Нотариус рег.№ 201 в НК с район на действие СРС /приложено л.32, което от
вписаното в него не е оттеглено и към 23.05.2018 г./, на пълномощника П. А. Б.
са били делегирани права именно във връзка с представителство на „Ъ. Г.“ЕООД „пред Инспекцията по труда с право да
подписва индивидуални административни актове, призовки, протоколи, АУАН, наказателни постановления…“,
т.е. не може да се приеме, че АУАН е връчен на ненадлежно упълномощено лица. Административнонаказателната отговорност на търговското дружество – ЮЛ
е безвиновна, което означава, че не може да се търси аналогия с вината като
понятие от НК (нещо, за което защитата развива подробна аргументация), касаещо субективната страна на деянието на физическо
лице, т.е. при административни нарушения на търговски дружества изобщо не се
изследва въпросът за вината. Във всеки един случай обаче следва да се установят релевантните
обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при
осъществяване на дейността на работодателя. В настоящият казус се установи, че
в чл.414,ал.3 КТ е предвидена възможността за налагане на имуществена санкция на
ЮЛ, каквото е и дружеството-жалбоподател „Ъ. Г.“ЕООД гр.С. По отношение
конкретният размер на наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
/хиляда и петстотин/ лева, съдът счита, че същата е индивидуализирана в минималния
възможен размер, който в случая съответства на тежестта на извършеното
нарушение. Видно от съобразителната част на обжалваното НП, при налагане на
имуществената санкция наказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на
чл.28,б.”а” от ЗАНН и специалният
чл.415в КТ /който всъщност в ал.2 априори изключва възможността нарушението по
чл.63,ал.1 КТ да е представлява маловажен случай; в т.см. и р.№ 157/30.11.2018
г. по кнахд № 153/2017 г. на ТАС/, като мотивирано
е преценил, че не е налице маловажност на извършеното нарушение. Санкцията наложена на жалбоподателя е правилно
определена, като същата е индивидуализирана в съответствие с разпоредбата на
чл.27 ЗАНН и е определена в минималния възможен размер. При преценка на всички
обстоятелства, относими към установеното нарушение - от една страна, небрежното
отношение към установените в страната правила и норми на трудовото
законодателство касаещи своевременното уреждане на трудовоправните отношения, а
от друга страна макар и последващо изпълнение на задължението по чл.63,ал.1 и
ал.2 КТ съдът намира, че имуществената санкция в размер на 1 500 лв. е
определена в размер, адекватен и съответен на извършеното нарушение на КТ,
поради което атакуваното НП следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-2503434/14.06.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” гр.Т., с което и на основание чл.414,ал.3 от КТ, на „Ъ. Г.“ ЕООД ЕИК:******, със седалище и адрес на управление гр.С.
****, бул.“Я. С.“№**, ет.*, офис *, представлявано от управителя Д.Л.Л., действащ чрез адв.К. Й. А. от
АК-В.Т., със съдебен адрес ***, за извършено нарушение по чл.63,ал.2, вр. с
ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: