О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е
№………………/20.03.2023г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито заседание на двадесет
и трети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като
разгледа т.д.н. № 2347/2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал.
4 ТЗ.
На 27.11.2020 г. в Търговския регистър
по партидата на длъжника „Е.П.“ ЕООД (в открито производство по
несъстоятелност) на 27.11.2020 г. е обявен списък на приетите вземания на
кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ срещу който са подадени
възражения и са събрани доказателства в проведените открити съдебни заседания.
По възражения вх. № № 298223/04.12.2020,
299833/08.12.2020 г и 298929/07.12.2020г.
В срока по чл.
690, ал.1 ТЗ са подадени възражения от „БНЕБ“ ЕАД, „П.И.“ ООД и „А.Е.“ СЕ срещу
списъка на приетите вземания, относно вземанията на кредитора „Е.Б.“ ООД в общ
размер на сумата от 8 362 133,80 лева, както и в частта относно привилегията за
сумата от 4 432 254,72 лева учредена с особен залог от 10.10.2018 г. върху вземането на длъжника от НАП за
възстановяване ДДС, вписан в ЦРОЗ под № 2018101002078.
Кредитора „БНЕБ“ ЕАД твърди, че
оспорените вземания не съществуват, тъй като Рамковото споразумение за доставка
и приемане на електроенергия на ЕФТЕ от 14.07.2017г, формуляр за избор на
вариант към него, както и Анекс №2а/29.11.2017г към него, не доказват
съществуването на вземането, тъй като са симулативни,
с недостоверна дата, съставени единствено за целите на производството по несъстоятелност.
Изводът се подкрепя от липсата на доказателства за извършена доставка на
енергия, тъй като няма представен график за доставката на енергията заявен в
„ЕСО“ ЕАД. Отделно от това рамковото споразумение не е подписано, не е ясно
потвържденията към кое рамково споразумение се отнасят. Не става ясно как е
формиран размера на неустойките. Уговорената в чл. 4.4.2
от договора за доставка на електрическа енергия от 20.09.2017г, както и тази по
чл. 8.1 от рамковото споразумение от 14.07.2017г неустойки за неизпълнение са
нищожни поради противоречие с добрите нрави. Оспорва и учредения в полза на
кредитора особен залог, като счита същия за недействителен като е учреден след
датата на неплатежоспособността и увреждащ останалите кредитори.
Кредиторът „П.И.“ ООД счита вземането на
кредитора „Е.Б.“ ООД и договора за неговото обезпечаване за несъществуващи, тъй
като са симулативни и антидатирани,
поради което не съществуват и не следва да бъдат приети.
Кредиторът „А.Е.“ СЕ оспорва частично до
размера от 60515,65 лева вземането на кредитора „Е.Б.“ ООД за неустойка по чл.
8.1 от Рамковото споразумение от 14.07.2017г в общ размер на
2 658 362,80 лева, както и начислената върху тази част от неустойка
лихва за забава до 06.11.20 в размер на 10 657,54 лева и законна лихва от
06.11.2020г до окончателното й погасяване. Твърди, че при определяне на размера
на неустойката по чл.8.1 от рамковото споразумение е включена като компонента
такса „Посредничество“ в размер на 0,48 лева за мвч,
каквато тарифата на БНЕБ не съдържа, а друг източник не е посочен. Следователно
за недоставеното количество от 126 074,30 мвч
недължимо е начислена към длъжника Е.П.неустойка по тази компонента в размер на
60 515,65 лева, съответно се претендира недължима мораторна
лихва за забава плащането на тази част от неустойката в размер на
10 657,54 лева за периода 12.02.2019г – 06.11.2020г. Счита за нищожен
договора за учредяване на особен залог, като сключен в противоречие със закона
и с невъзможен предмет, тъй като е заложено непрехвърлимо
вземане, което противоречи на чл.162, изр. първо от ЗЗД вр.
чл.128, ал.1 от ДОПК вр. чл.190, ал.2 от ДОПК.
Кредиторът с оспорено вземане „Е.Б.“
ЕООД оспорва възраженията. Това на кредитора „П.И.“ ООД - като просрочено. Това
на кредитора БНЕБ с доводи, че: сделките с ответното дружеството са валидни,
като излага конкретни съображения за валидността им като се посочва, че
графиците за доставка са регистрирани в „ЕСО“ ЕАД и са изпълнявани до
м.10.2018г.; енергията доставяна на ответното дружество от кредитора с оспорено
вземане е закупувана по договор с трето за процеса лице „Д.В.А.“ ООД, съгласно
рамково споразумение от 17.08.2017г и Анекс към него от 29.11.2017г., което се
установява и от справки за регистрирани графици от ЕСО ЕАД, фактурите по повод
доставката, както и доказателства за осчетоводяването им от страните; клаузите
за неустойките са валидни. А това на кредитора „А.Е.“ СЕ с доводи, че: в
периода 15.12.15 г- 30.06.19 г търгуването на борсата е осъществявано чрез
посредничеството на трето за производството лице „Д.В.А.“ ООД по договор от
29.11.2017 г, като за всеки отделен час при търговията на борсата освен цената
на IBEX се начислява и сервизна такса, която включва
компонентите: такса оборот, такса сетълмент и такса
посредничество с цена 0,48 лева за мвч без ДДС; към
учредяване на залога вземането за възстановяване на данъчен кредит не е
публично, поради което не попада в обхвата на чл.190, ал. 1 ДОПК, а Е.П.не е и
задължено лице по смисъла на 128, ал.1 ДОПК, тъй като няма надвнесени публични
задължения към фиска.
По възраженията съдът намира следното:
Възраженията на кредиторите са подадени
в срок (включително това на кредитора П.И. ООД, съгласно представените
доказателства от Български пощи за датата на подаването му), от лица с правен
интерес и са насочени срещу вземания, респ. учредена привилегия включени в
списъка на приетите вземания, с оглед на
което са допустими, а разгледани по същество съдът намира следното:
С Рамково споразумение за доставка на
електроенергия на европейската федерация на търговците на енергия за използване
в Република България от 14.07.2017 г., формуляр за избор на вариант към него и
Анекс № 2а - Потвърждение на Индивидуален договор (Фиксирана цена) от
29.11.2017 г. към него, „Е.Б.“ ООД се задължава да продава на „Е.П.“ ЕООД
електроенергия в периода 01.12.2017 г. - 31.12.2018 г., при количество съгласно
регистриран график в ECO ЕАД и цена уговаряна в отделните договори, с място на
доставка - мрежата за високо напрежение на Република България. Фактурирането на
продажната цена на доставеното количество енергия е на ежедневна база, съгласно
реално доставеното количество енергия по регистрираните и одобрени графици за
доставка на ECO, съответно плащането на продажната цена е ежедневно на база
издадената фактура.
Вярно е, че върху рамковото споразумение
няма поставени подписи на страните. Това не означава, че договорът не е сключен
или че неговото съдържание не се установява от представения документ. Напротив,
с формуляра за избор на вариант, който е подписан, страните изявяват воля да
приемат рамковото споразумение от 14.07.2017г, с съответния избор на варианти и
допълнения на към отделните типизирани клаузи. С подписването му между Е.и Е.П.се
поражда твърдяното от кредитора Е.облигационно отношение със съдържанието на
рамковото споразумение и индивидуално уговорените отклонения в отделни клаузи
на формуляра за избор на вариант.
При условията на рамковото споразумение
от 14.07.2017г са сключени 8 бр. Анекса от 14.11.2017г, 24.11.2017г,
11.12.2017г, 19.12.2017г, 26.01.2018г и 26.06.2018г., които по правната си
същност представляват индивидуални договори за доставка на електрическа енергия,
с индивидуално/отделно уговорени количества, цена, период на изпълнение, спрямо
които рамковото споразумение разкрива характеристиките на общи условия.
Възражението на БНЕБ, че не е ясно към кое рамково споразумение реферират те, е
неоснователно, тъй като няма нито твърдения, нито доказателства, че в този
период между Е.и Е.П.има сключени/действащи други рамкови споразумения, с оглед
на което е възможен един единствен извод, че с тях се препраща към условията
именно на рамковото споразумение от 14.07.2017 г.
Съгласно писмо изх.№
ЦУ-ПМО-5758-1/04.10.2018 г. на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, всички
графици за доставка на електроенергия между двете дружества за периода
19.09.2018 г. - 01.10.2018 г. са регистрирани и одобрени от системния оператор,
с което се доказва изпълнението на задължението за доставка на уговорените
количества електрическа енергия, както от страна на Е.П.към Е., така и за
доставките от страна на Е.към Е.П.. За доставеното количество електрическа
енергия, съгласно одобрените графици за доставка на ECO, са издадени 12 бр.
фактури на обща стойност 3 584 583,53 лева. Фактурите са осчетоводени
от длъжника и по тях е извършено частично плащане в размер на 38577,49 лева,
след което плащане остава непогасена разлика в размер на 3 546 006,04 лв.
Задълженията по фактурите са включени и в дневниците за продажби на кредитора Е.представени
със становището по възражението, което съответства и на изводите на вещото лице
по ССЕ (л.1143-л.1144), за ползване на данъчен кредит от страна на
несъстоятелния търговец.
Неоснователно е възражението за симулативност на рамковото споразумение и отделните
договори сключени при неговите условия. Симулативността
предполага сключване на договора при изначално нежелание на страните да се
обвържат с правата и задълженията по него, тъй като преследват друга цел,
обикновено да създадат привидност на отношенията (пълна симулация) или желаят
настъпване на други правни последици, които прикриват със симулативната
сделка (частична симулация, при разкриването на която се прилагат последиците
на прикритата сделка). Обикновено разкриването на симулацията може да се
извърши, както с преки доказателства (обратно писмо, в което се признава
липсата на изявления насочени към пораждане на договорните отношения, които са
привидни), така и с косвени, които в своята съвкупност да водят до единствен
възможен извод за симулативност на отношенията. Възраженията
на БНЕБ АД са в посока, че отношенията между кредитора с оспореното вземане и
длъжника са привидни, тъй като не са целели правните последици по тях, т.е. са
напълно симулативни. Тези твърдения налагат кредитора
„БНЕБ“ АД да установи симулативността на отношенията
с всички допустими доказателствени средства. Такива
доказателства от страна на БНЕБ не са представени. А възражението се оборва от
представените от кредитора Е.доказателства (одобрени от ЕСО АД графици за
доставка, част от които още от 2017 г, т.е. повече от година преди датата на
неплатежоспособността, както и на доказателства за одобряване на графици с
други доставчици на електроенергия „Д.В.А.“ООД, с които кредитора Е.е обезпечил
изпълнението на своите задължения за доставка по част от договорите, сключени
при условията на рамковото споразумение), които свидетелстват за настъпване на
правните последици на оспорените като симулативни
облигационни отношения. Подаването и съгласуването на графиците за доставка на
специфичната стока електроенергия от независимия преносен оператор, прави
неоснователни и възраженията за недостоверност на дата на рамковото
споразумение и индвидуалните договори, сключени при
неговото приложение.
Неоснователно е и възражението, че не е
ясно защо се начислява неустойка за неизпълнение за периода след 31.12.2018 г
до 30.06.2019 г, при положение, че в анексите, крайния срок за изпълнение е
уговорен на 31.12.2018г. Това следва от самите анекси и тълкуването на съда, че
всеки от тях представлява отделен договор за доставка на електроенергия, като в
част от тях (тези от 26.06.2018г.), в които периода на изпълнение е зададен от
м.07.2018г до края м.06.2019г., обясняват защо в периода, за който се
претендира неустойка е включен и такъв следващ 31.12.2018г до 30.06.2019г.
Съгласно чл.13, т.5 от рамковото
споразумение от 14.07.2017 г при неизпълнение, под формата на забавено плащане,
се начислява лихва, с лихвен процент за задължения в лева, равен на основния
лихвен процент на БНБ към дата на падежа на задължението, увеличен с 10 пункта
годишно. Така уговорена лихвата съвпада със мораторната
лихва за забава по ЗЗД. За забавеното изпълнение на задълженията по фактурите
на стойност 3 546 006,04 лева за периода от настъпване на падежа на всяко
задължение по фактурите, формиращи главницата до 06.11.2020г (дата на
предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност) се натрупват
лихви в размер на 760 682,67 лева, което съответства на приложените към
становището на кредитора справка за изчисление, които не са и оспорени по
делото.
За неизпълнените доставки по
индивидуалните договори към рамковото споразумение страните са уговорили
заплащане на неустойка. Съгласно чл.8.1. от рамковото споразумение от
14.07.2017г размера на неустойката е равен на произведението от: 1/
недоставеното количество енергия; 2/ сумата, съставляваща разлика между
договорената цена и цената, на която може да се закупи на пазара недоставената
енергия и 3/ таксите за пренос и други основателни и проверими
разноски направени от кредитора в резултата на неизпълнението.
Според кредитора с оспореното вземане
неустойката се формира от борсовата цена /цена на „Б.н.е.б.“
ЕАД (IBEX) за всеки отделен час за пазарен сегмент „Ден напред“/, увеличена със
сервизна такса, която включва „Такса оборот“ в размер на 0.14 лв./мвч, „Такса сетълмент“ в размер
на 0,02 лв./мвч, „Такса посредничество“ в размер на
0.48 лв./мвч (последната договорена и дължима към борсовия
посредник на „Е.Б.“ ООД, чрез който е закупувана енергията от БНЕБ, а именно „Д.В.А.“
ООД). Общото недоставено количество енергия по 8-те броя анекса към рамковото
споразумение за периода 06.10.2018г-30.06.2019г е в размер на 126 074,30 мвч, за което неизпълнение е дължима неустойка при горните
критерии в общ размер на 2 658 362,80 лева, съгласно приложените
счетоводни справки на кредитора с оспорените вземания, както издадените за това
задължение фактури.
Доводите за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави са неоснователни. Преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави почива на извод за надхвърляне на присъщите
на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, за да не бъде използвана като средство за несправедливо
обогатяване на кредитора /т. 3 TP № 1 от 15. 06. 2010 г. по т. д. № 1/2009г. на
ОСТК на ВКС/. Тя се прави към момента на сключване на договора и се основава на
посочените в решението на ВКС примерни критерии: какво задължение обезпечава;
съобразена ли е с обема на неизпълнението; какви вреди обезщетява има ли и
други обезпечения на задължението и други.
В конкретния случай уговорената между
страните неустойка: 1). обезпечава основното договорно задължение за доставка
на уговорено количество електрическа енергия; 2). същата е съобразена с обема
на неизпълнението (пълно и виновно); 3). вредите, които се целят да бъдат
обезщетени са компенсаторни (евентуалната разлика в стойността на
електроенергията, която е следвало да бъде доставено по договора и стойност, на
същата придобита от друг източник – борсата, заедно с акумулираните за
придобиването й допълнителни разходи); 4). съобразена е и не надхвърля
санкционната си функция с оглед доказаното неизправно поведение на длъжника.
Заложен е и механизмът за определяне на нейния размер.
Неоснователно е възражението на БНЕБ, че
начисляването на неустойката по чл.8.1 от рамковото споразумение, представлява
злоупотреба с право от страна на кредитора Е.. При настъпване на неизпълнението
на договора кредиторът може да избира между възможностите: дали да претендира
първоначално уговореното, заедно с обезщетение за забава, ако то е възможно и
има интерес от него; обезщетение за пълно неизпълнение или да развали договора
и да търси обезщетение за развалянето му. Изборът принадлежи на кредитора. За
да представлява злоупотреба с право, избрания начин на обезвреда
за кредитора следва да накърнява принципите на добросъвестността и в резултата
на това да причинява вреди на длъжника. Преки доказателства за такова
нарушаване на добросъвестността не са сочени, респ. събрани, в частност не са
събрани и косвени такива, от които да може да се направи извод, че при
разваляне на всички 8 броя индивидуални договора за доставка електроенергия, длъжникът
би направил по-малко разходи за задоволяване на кредиторовия
интерес, отколкото е размера на уговорената неустойка. Само за пълнота следва
да се посочи и че по-начало обезщетението, което кредитора може да търси при
условията на чл.88, ал.,1, изр. 2 ЗЗД от развалянето на договора, обхваща
всички преки и непосредствени вреди за кредитора, в това число претърпяна
загуба и пропусната полза, докато конкретните компоненти формиращи претендираната неустойка, касаят само претърпяната загуба (разликата
в стойността на електрическата, която може да бъде закупена от друг доставчик,
заедно със всички допълнителни разноски, които следва да бъдат направени за
това). Т.е. без допълнително доказване на размера на вредите, които евентуално
търпи кредитора от неизпълнението, тежестта, за което е на оспорващия, не може
да се направи обоснован извод, че претендираната
неустойка накърнява принципите на добросъвестността.
Неоснователно е и възражението на
кредитора А.СЕ, че от размера на неустойката следва да се приспадне компонентата „таксата за посредничество“, тъй като не е
определена в тарифата на БНЕБ. С клаузата на чл.8.1. от рамковото споразумение
е предвидено, че неустойката може да включва и всички основателни и проверими разноски. За установяване на отношенията с третото
лице посредник, е представен договор за посредничество, както и доказателства,
че в отношенията му с посредника, кредитора с оспореното вземане, обичайно
заплаща такса за предоставената услуга в размер на 0,48 лева за мвч. Следователно начислената като компонента „таксата за
посредничество“, представлява проверима и основателна
разноска, резултат от неизпълнението на договора от
страна на длъжника, независимо, че не е част от тарифата на БНЕБ.
Съгласно чл.13, т.5 от рамковото
споразумение от 14.07.2017 г при неизпълнение, под формата на забавено плащане,
се начислява лихва, с лихвен процент за задължения в лева, равен на основния
лихвен процент на БНБ към дата на падежа на задължението, увеличен с 10 пункта
годишно. Задължението за неустойка е парично и за забавеното му плащане се
дължи лихва, която за периода от настъпване на падежа на всяко задължение по
фактурите, формиращи главницата до 06.11.2020г (дата на предявяване на
вземанията в производството по несъстоятелност) се натрупват лихви в общ размер
на 444 847,70 лева, съгласно приложената към становището на кредитора
справка за изчисление.
С Договор за доставка на електрическа
енергия от 20.09.2017 г. „Е.П.“ ЕООД поема задължение да достави на „Е.Б.“ ООД
в периода 01.10.2017 г. - 31.12.2018 г. електроенергия в обем 54845 мвч при цена от 76,15 лв/мвч без ДДС, с място на доставка - мрежата за високо
напрежение на Република България. Недоставеното количество се определя от
кредитора на 10325 мвч на обща стойност
786 248,75 лева. В чл.4.4.2 е уговорена неустойка за неизпълнение, при недоставяне
на енергията в размер, равен на произведението от количеството недоставена
електрическа енергия спрямо договореното количество и разликата между
договорената цена и цената на балансиращата енергия при недостиг, определена от
ЕСО за съответния период на сетълмент.
Представените с писмо изх.№
ЦУ-ПМО-5758-1/04.10.2018 г одобрени графици за доставки от системата на ЕСО,
установяват доставените в изпълнението на договора количества електрическа енергия
от страна на длъжника Е.П., за периода преди м.10.2018 г., а не е спорно, че
след 06.10.2018г несъстоятелното дружество преустановява изпълнението на
договора, т.е. няма извършени доставки. При това положение количеството
недоставена електроенергия по договора се определя по емпиричен път, като от
уговореното за доставка общо количество се приспадне доставеното по одобрените
графици.
В справката за определяне размера на
неустойката (л.345-л355) е посочена стойността на балансиращата енергия при
недостиг, определена от ЕСО за съответния период на сетълмент,
който размер не е оспорен от никой от другите кредитори, респ. не са ангажирани
доказателства от тях за друга стойност на балансиращата енергия. Въз основа на
изчисленията в справката, които също не са оспорени като неправилни, се
установява размера за неустойка по договора от 20.09.2017 г, а именно сумата от
1 708 682,43 лева.
В молбата за предявяване на вземането
кредитора Е.Б. твърди, че след настъпване на неизпълнението с длъжника е
сключено споразумение от 08.10.2018г, с което задължението за неустойка е предоговорено и страните са се съгласили, че то ще бъде в
размер на 786 248,75 лева. Споразумението не е представеното с молбата за
предявяване на вземанията, а не е представено и в хода на производството по
откриване на производството по несъстоятелност. При това положение съдът не е в
състояние да възприеме неговите уговорки и не може да гради правни изводи въз
основа на него. Въпреки това, след като претендирания
размер на неустойката не надхвърля размера на неустойката определен по
критериите уговорени с чл.4.4.2.2.
от договора, няма пречка да бъде приет за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност.
Спорно е дали уговорената в чл. 4.4.2 неустойка е валидна. Както се посочи, съгласно
ТР1/2009г. на ОСТК на ВКС нищожна е тази неустойка, който излиза извън
присъщите на неустойката функции, което не за виси само от нейния размер. Така
макар размера на неустойката по чл.4.4.2.2 да
надхвърля стойността на уговорената престацията на
длъжника, това не накърнява добрите нрави, тъй като не излиза извън присъщите
на неустойката функции и не води до несправедливо обогатяване на кредитора. От
една страна, защото кредитора също има задължения за доставка на уговорена
електроенергия към трети лица, включително крайни потребители/консуматори
(представения са договори с част от преките потребители, съконтрагенти
на Е.), при неизпълнение на които, също би дължал обезщетение. От друга, всеки
участник в пазара на електроенергия, включително търговците на такава, имат
задължение да балансират енергийната система. Затова е предвидено задължение за
предварително изготвяне и одобряване на графици за изпълнение от ЕСО, които
показват от къде идва и на къде отива електроенергията, с която търгуват. Неизпълнението
на задължението да се достави уговореното количество енергия създава състояние
на недостиг на енергия в системата, за който небаланс в края на периода на сетълмент ЕСО начислява стойност на използваната
балансираща енергия за недостиг (чл.177 ПТЕЕ), по цени определение от
Методиката на ЕСО. Обикновено стойността на електроенергията за недостиг е
по-висока, както от съображения за стимулиране на участниците към спазване на
графиците, така и поради спецификата на търгуваната стока електроенергия, за
производството на недостигащото количество от която, може да наложи включване
на допълнителни мощности от студения резерв, т.е. нейното производство
акумулира допълнителни разходи, които следва да бъдат възложени в тежест на
предизвикалите небаланса участници на пазара. С оглед изложеното не може да се
приеме, че уговорената в чл.4.4.2. от договора
неустойка излиза извън присъщите на неустойката функции и има за единствена
своя цел неоснователното обогатяване на кредитора.
Вземането за заплащане на неустойката по
чл.4.4.2 от договора от 20.09.2017г възниква без
отнапред определен срок за изпълнение. Както се посочи, споразумението от
08.10.2018г не е представено по делото, поради което не може да се приеме, че
падежа на задължението за заплащане на уговорената неустойка настъпва на
09.10.2018г. Следователно за поставянето на длъжника в забава е необходима
покана – арг от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Такава покана е
представена с молбата за предявяване на вземането, както и в производството по
молбата за откриване на производството по несъстоятелност (л.767-л.768). Поканата
е връчена, съгласно нотариалното удостоверяване на управителя на
несъстоятелното дружество на 05.02.2019г, като с поканата е даден и
допълнителен 3 дневен срок за доброволно изпълнение. Следователно длъжникът
изпада в забава считано от 09.02.2019г. За периода от 09.02.2019г до 06.11.2020
г /датата на молбата за предявяване на вземанията/, върху установения размер на
главницата от 1 708 682,43 лева се натрупва законна лихва в размер на
сумата от 475 621.32 лева (съгласно компютърния калкулатор за изчисляване на
законна лихва на сайта на НАП). Следователно претендираната
мораторна лихва за забава за с молбата за предявяване
на вземанията в размер на 165 985,84 лева е доказана по основание и размер
и следва да бъде приета за удовлетворяване в производството.
По отношение на привилегията на
вземанията на кредитора, следва да се посочи, че недействителност на учредения
в полза на кредитора „Е.Б.“ ООД особен залог от 10.10.2018
г. върху вземане на длъжника от НАП - подлежащо на възстановяване ДДС, вписан в
ЦРОЗ под № 2018101002078 не може да се изведе от хипотезата на чл.646, ал.2,
т.2 от ТЗ. Тези доводи могат да бъдат релевирани само
в хода на предявен отменителен иск при условията на
чл.649, ал.1 от ТЗ и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Основателно е възражението на кредитора А.Е.
СЕ за нищожност на договора за учредяване на особен залог, като сключен в
противоречие със закона и невъзможен предмет, тъй като е заложено непрехвърлимо вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, изр. първо ЗЗД, предмет на залог може да бъде само вземане, което може да се прехвърля. А съгласно чл.190, ал. 2 ДОПК се забранява цесия на вземания на задължените лица по чл. 128, ал. 1 ДОПК за възстановяване на недължимо платени данъци. В разпоредба чл.128 ДОПК е уредено правото на възстановяване на недължимо платени суми за: данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, като е предвидено, че възстановяването се извършва чрез ревизия, като сумите се
прихващат за погасяване на други изискуеми публични вземания и на други вземания от надвнесени публични задължения, включително погасени по давност. По същия ред се възстановява и ДДС съгласно чл.92 ЗДДС. Специфичния ред за възстановяване на надвнесените данъци налага извода, че тези вземания са извън гражданския оборот и с тях не могат да бъдат извършвани разпореждания - както доброволно, така и принудително. Забраната на чл.190 ал.2 ДОПК е създадена да охранява фискалния, публичен интерес, включително като гарантира удовлетворяване по съответния ред точно на задълженото лице, страна по конкретното данъчно правоотношение. Следователно учредения в пряко противоречие със закона особен залог от 10.10.2018 г. върху вземане на длъжника от НАП - подлежащо на възстановяване ДДС, вписан в ЦРОЗ под № 2018101002078 е нищожен и непроизвежда целените с него правни последици. Извод в различна насока не следва от изложеното от кредитора Е.разбиране, че учредения залог, касае бъдещо вземане на длъжника, тъй като преценката за валидност се прави към момента на сключването на договора за залог, а не към момента на неговото изпълнение. Още повече, че в случая възстановяването на ДДС е било спорно (има данни за образувано административно производство), но въпреки това залогът по ЗОЗ е учреден и е вписвано пристъпване към изпълнение, което няма как да бъде изпълнено, тъй като вземането срещу държавата не може да бъде цедирано.
Въз основа на изложеното списъка на приетите вземания следва да се измени единствено в частта, с която вземанията на кредитора „Е.Б.“ ООД до размера на сумата от 4 432 254,72 лева са приети за удовлетворяване с ред по чл. 722, ал.1, т. 1 ТЗ, въз основа на учреден особен залог с договор от 10.10.2018 г. върху вземането на длъжника от НАП за възстановяване на ДДС, вписан в ЦРОЗ под № 2018101002078, вместо което същото следва да се приеме за удовлетворяване с поредност по чл.722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В останалата част възраженията на кредиторите БНЕБ АД, П.И. и А.Е. следва да се оставят без уважение, като се потвърди списъка на приетите вземания относно размера и привилегията на вземанията за главница, неустойка и лихви до откриване на производството по несъстоятелност и тези след предявяване на вземанията до окончателното им погасяване.
По възражения вх. №
298226/04.12.2020г и 298226/04.12.2020г
В срока по чл. 690, ал.1 ТЗ е подадено възражение от „БНЕБ“ ЕАД и „П.И.“ ООД срещу списъка на приетите вземания, в който са включени вземанията на кредитора „А.Е.“ СЕ в общ размер на сумата от 3 297 495,62 лева.
Според кредитора БНЕБ ЕАД вземанията не съществуват, тъй като общото споразумение за доставка и приемане на електроенергия от 01.08.2017г няма достоверна дата, не е подписано от страните, не става ясно как е формиран размера на вземанията, как е формиран размера на вредите под формата на „Сума при прекратяване“, няма представени относими писмени доказателства по отношение на факта на недоставяне на договорените количества електроенергия, вземанията са многократно завишени спрямо претърпените вреди. Сумата от 2 216 544,75 лева е изчислена от вещото лице К. в СТЕ като разлика между договорената цена в български лева за мвч и пазарната за мвч, но това не е действителния размер на вредата/загубата (нереализираната печалба) на получателя, поради обстоятелството, че не са взети предвид допълнителни разходи, които трябва да заплати кредитора: 1/такса за достъп до разпределителната мрежа; 2/ такса за достъп до електропреносната мрежа; 3/ пренос през разпределителната мрежа високо напрежение; 4/ пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение. Посочените разходи са около 39,76% от стойността на енергията.
Кредиторът „П.И.“ ООД възразява бланкетно срещу приетите вземания на кредитора „А.Е.“ СЕ, без да излага конкретни аргументи и да ангажира доказателства в подкрепа на общо изложените доводи за недоказаност по основание и размер на оспорените вземания.
Кредиторът с оспореното вземане, счита възраженията за неоснователни. Това на БНЕБ при доводи, че общото споразумение е подписано, че задълженията по него са осчетоводени от ответното дружество; че са доказани по основание и размер със заключението на СФИЕ и СТЕ прието в производството по откриване на несъстоятелността на длъжника; разходите за достъп и пренос счита за неотносими към установяване размера на нереализираната печалба, тъй като не съставляват компонента, която участва в нейното определяне, нито посредством Общото споразумение, нито по причина на ПТЕЕ.
Синдикът счита възраженията на двамата кредитори за неоснователни по съображения подробно изложени в становищата му.
Възраженията на кредиторите са подадени
в срок (включително това на кредитора П.Е., съгласно представените
доказателства от Български пощи), от лица с правен интерес и са насочени срещу
вземания, прес. учредена привилегия включени в
списъка на приетите вземания, с оглед на
което са допустими, а разгледани по същество съдът намира следното:
Към молбата за предявяване на вземанията, кредитора А.представя Общо споразумение за доставка и приемане на електрическа енергия от 01.08.2017г. Съгласно §13.1 от Споразумението, всяка страна която е била продавач по индивидуален договор издава и изпраща на другата страна данъчна фактура за доставеното количество енергия в рамките на месеца, следващ месеца на доставките. Вземанията по издадени фактури стават изискуеми на по-късната от следните дати: 20-число на календарния месец или 5-тия работен ден след получаване на фактурата. Съгласно §13.3 насрещните задължения се сумират и се погасяват чрез нетиране, като страната, която дължи по-голямата сума заплаща разликата на другата страна. Съгласно §10.3 при наличие на съществени причини (дефинирани в §10.5) по отношение на една от страните, насрещната страна има право да прекрати предсрочно договора с уведомление до другата страна. Такава съществена причина съгласно §10.5 е неизпълнение на задължение за доставка или приемане на електроенергия за повече от 7 последователни дни. В този случай неизправната страна дължи на изправната страна „Сума при Прекратяване“, която съгласно §11.1 се равнява на сбора от „Сумите за Разплащане“, дължими по всички индивидуални договори, плюс всякакви други суми, платими между страните по или във връзка с Общото споразумение. „Сумата за разплащане“ се формира като Печалбите (т.е. ползите в резултат от прекратяването, ако има такива) се приспадат към Разходите и Загубите на страната, която е прекратила договора по дефинициите на §11.2. А съгласно „Изборния списък“ (формуляр за избор на вариант и индивидуално изменение на условията по типизирания договор на европейската федерация на енергийните търговци), при изчисляване на сумата/сумите за разплащане, печалбите и загубите, доколкото е възможно, се определят въз основа на съответните ценови индекси/цени, към дата на предсрочно прекратяване или най-ранната дата след това, без да е необходимо да се сключват заместващи сделки.
Възражението на кредиторите „БНЕБ“ АД и „П.И.“ ООД за липса на договор, поради липса на подписи на страните съдът намира за неоснователно. Представения с молбата за предявяване на вземането екземпляр на Споразумението, съставен на английски език е подписан за страните. Подписан е и Анекса за потвърждение, посредством който те изявяват воля да приемат както анекса, така и рамковото споразумение, с съответните допълнения. С подписването на цитираните документи между А.Е. СЕ и Е.П.ООД се поражда твърдяното от кредитора облигационно отношение със съдържанието на рамковото споразумение и индивидуално уговорените отклонения в отделни клаузи.
Възраженията за антидатиране на документите също следва да се приемат за неоснователни, доколкото договорите отношения с този кредитор са намерили място в счетоводните записвания на длъжника, справките декларации по ЗДДС, които е подавал за данъчен кредит от 2584931,88 лева (така извода на ССЕ л.1147 -л.1148 от основното дело с разлика от 27 730,11 лева) и представените индивидуални договори, който са подписвани от страните по тях.
По правната си същност Споразумението представлява рамков договор, при условия на който са сключвани множество индивидуални договори в това число договори № № 8757321/1/29.09.2017г; 880873/1/24.10.2017г; 916160/1/28.03.2018г и 928427/23.05.2018г. за покупко-продажба на електроенергия, по силата на които ответното дружество се е задължило да достави на молителя, електроенергия в посочените в тях количества, при индивидуално уговорена цена и срок за доставка, с място на доставка мрежата за високо напрежение на РБ. По правната си същност вземането по чл.11 от споразумението ЕФЕТ за „сума при прекратяване“ представлява неустойка за неизпълнението, с предварително съгласуван механизъм за определяне на размера.
Цитираните договори не са изпълнени от ответника и са развалени едностранно от кредитора по тях А.Е. СЕ с уведомление от 15.10.2018г, получено от ответното дружество на 16.10.2018г. А с уведомление от 23.10.2018г „А.Е.“ СЕ е отправило претенция към ответното дружество за заплащане на сума при прекратяване на споразумението в размер на 2 705 072,55 лева, формирана като сбор от: 1/ дължими суми по индивидуални договори за цена на доставка, която не е била изискуема към дата на прекратяване на индивидуални договор (448613,40 лева съгласно ССЕ ли. 1135); 2/ претърпени вреди от прекратяване на индивидуалните договори, представляващи пропуснати ползи да се закупи/продаде енергията на договорените цени и да се реализира печалба (2216544,75 лева, установени със заключение на СТЕ л.1643-1647); 3/ други вземания между страните по рамковото споразумение (39 914,40 лева приложение № 3 към молбата за предявяване и л.609 от основното дело).
Относно развалянето на общото споразумение и предвид изричната уговорка между А.Е. СЕ и Е.П.ООД, приложимото материално право по отношение на него е немското право. В съответствие със задължението на съда по чл.43, ал. 1 от Кодекс за международно частно право да установи служебно съдържанието на чуждото право и с уредената в Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави процедура за получаване на информация за чуждо право, съдът е отправил заявка за информация, в резултата на което е получил такава от официалния орган на Германия /л.1404-1423/. От изисканата от съда информация се установява, че съгласно §314 от Немския ГПК, договорни отношения с продължително изпълнение могат да се прекратят/развалят за в бъдеще от всяка една от страните по него без предизвестие, при наличие на важна причина. Ако важната причина е неизпълнението на договора, тогава прекратяването може да се извърши с писмено предизвестие до неизправната страна и изтичане на допълнителен срок за изпълнение. Следователно с отправеното писмо уведомление от 15.10.2018г законосъобразно е развалено сключеното Общо споразумение между участниците по него.
А.Е. СЕ и Е.П.ООД не са в спор, че дължимите суми по индивидуални договори за цена на доставка, която не е била изискуема към дата на прекратяването им са в размер на 448 613,40 лева. Това се установява и от допълнителното заключение на СФИЕ /л.1135, л. 1147 -л.1148/.
Спорът се концентрира относно размера на вреди от неизпълнението, възможността да се претендират пропуснати ползи, размера на другите суми, дължими по повод на предсрочното прекратяване на Общото споразумение от 01.08.2017г.
Относно възможността да се претендират и как се доказват пропуснатите ползи е приложимо немското материално право. От изисканата от съда информация по реда на Конвенцията /цитирани по-горе/ се установява, че е допустимо да се претендира обезщетение за пропусната полза, изчислимо към обикновено очакваната полза. При професионално сключени сделки от търговци, целта обикновено е печалба, затова опровержимо се предполага, че търговец, който има право на обезщетение, би продал предмета на покупката на пазарна цена и така би получил печалба в размер на разликата между пазарната и покупната цена. Пазарните и борсовите цени представляват пригоден метод за изчисляване на пропуснати ползи. Възможно е пропуснатите ползи да се определят и въз основа на предходно получени печалби. Относно доказването на пропуснатите ползи, достатъчно е вероятността на очакваната печалба, вместо положителното доказване, доколкото са налице всички конкретни обстоятелства, от които следва вероятността от очакване на печалба. Винаги са необходими опорни факти, за да е възможна преценка на вероятността.
Съгласно представените към молбата за присъединяване доказателства, „А.Е.“ СЕ е дружество, което по занятие търгува с електроенергия и е регистриран участник на борсовия пазар на БНЕБ. Той не е краен потребител, а търговец на електроенергия, т.е. тя се купува с цел препродажбата й към краен потребител и/или друг търговец на енергия, която дейност предвид качеството на лицето на търговец, следва да се приеме, че се извършва със спекулативна цел – за реализиране на печалба. След като индивидуалните договори съдържат уговорки за конкретен обем на търгуваната електроенергия и нейната цена, а от друга страна е установима борсовата цена за търгуване на същата електроенергия, съдът приема, че не е трудно да бъде изчислена евентуалната пропусната полза за молителя, явяваща разликата между цената, на която тя се купува и цената на която тя може да бъде препродадена към крайните потребители и/или други доставчици. Съгласно заключението на допълнителната СТЕ /л.1647/, на вещото лице инж. К., размерът на претърпените от „А.Е.“СЕ вреди, изразяващи се в разликата между средната пазарна цена и уговорената цена по индивидуалните договори, умножена по уговорените, но недоставени от ответното дружество количества електрическа енергия, са в общ размер на 2 216 544,75 лева.
От посочената от вещото лице сума не следва
да се приспадат разходите/таксите за достъп и пренос, тъй като нито отделните
индивидуални договори, нито рамковото споразумение, предвиждат тяхното
заплащане от кредитора А.Е. СЕ. Такова задължение за него не следва и от ПТЕЕ,
тъй като по аргумент от чл. 29 ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от потребителите
и производителите, но не и от търговските участници, които сключват сделки при
свободно договорени цени.
Относно размера на другите дължими от ответника суми към предсрочното прекратяване на общото споразумение, техния размер се установява от представеното заявление за прихващане (приложени № към молбата за предявяване и л.609 от основаното дело), както и допълнително заключение на СФИЕ /л.1136, таблица 11/,като след компенсиране на насрещните задължения посочени в него остава непогасена разлика в размер на 39 914,40 лева, която несъстоятелния търговец дължи.
Доказани по основание и размер са и претенциите за мораторна лихва, след служебно изчисляване на размера както следва: за забавеното изпълнение на главницата от 448613,40 за периода от 06.10.2020г – 06.11.2020г се натрупват лихви в размер на 3987,99 лева (съгласно електронния калкулатор на НАП); за забавеното изпълнение на главницата от 2216544,75 лева за периода от 26.10.2018г – 06.11.2020г се натрупват лихви в размер на 457506.81 лева (съгласно електронния калкулатор на НАП), а за забавеното изпълнение на главницата от 39914,40 лева за периода от 06.10.2020г – 06.11.2020г се натрупват лихви в размер на 354.82 лева (съгласно електронния калкулатор на НАП). Така определените размери надхвърлят предявените по молбата, с оглед на което списъкът изготвен от синдика следва да се потвърди.
Доказани по основание са и размер са и вземанията на кредитора А.Е. за разноските в производството по несъстоятелност, като част от тях са присъдени и с решение № 393/30.06.21г постановено по т.д.н.№ 385/21 по описа на САС, 6-ти състав, а за останалата част до претендирания размер от 33 374,76 лева са представени фактури и извлечения от банковата сметка на адвокатското дружество, към което са заплатени.
Въз основа на изложеното вземанията на кредитора „А.Е.“ ООД в общ размер на 3 297 495,62 лева следва да се включат в списъка на приетите вземания, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 8 ТЗ за главниците; поредност по чл.722, ал. 1, т. 9 ТЗ за лихвите след решението за откриване на производството по несъстоятелност и поредност по чл.722, ал. 1, т. 12 ТЗ за разноските, като възраженията на кредиторите БНЕБ АД и П.И. ООД следва да се оставят без уважение.
По възражение вх.№
298929/07.12.2020г, 298230/04.12.2020г
В срока по чл. 690, ал.1 ТЗ е подадено възражение от „БНЕБ“ ЕАД и „А.Е.“ СЕ срещу списъка на приетите вземания, в частта, с която са включени вземанията на кредитора К.Д.Г. в общ размер на сумата от 161 211,80 лева.
Според кредитора БНЕБ ЕАД вземането не следва да бъде приемано, тъй като управителят не е осъществявал добросъвестно управленските си функции, възложени му с договора за управление.
Според кредитора „А.Е.“ ЕООД вземането не следва да бъде приемано в производството по несъстоятелност, тъй като при сключване на договора за възлагане на управлението не е спазено изискването на чл. 141, ал. 7 ТЗ дружеството да бъде представлявано от нарочно упълномощено от ОС лице; няма решение на ОС за определяне на възнаграждението на управителя в претендирания от него размер и не на последно място анекса от 01.02.2019 г. няма достоверна дата.
Синдикът счита възражението на БНЕБ за неоснователно, тъй като от представения договор за възлагане на управлението и анекс към него за изменение на възнаграждението се установява, че лицето е избрано за управител и му е възложено срещу възнаграждение осъществяването на дейността по управление, което той е извършвал в периода 01.02.2019 г. - 30.09.2020 г., и следователно му се дължи уговорената насрещна престация, с уточнен нетен размер, съгласно представената служебна бележка.
По възраженията съдът намира следното:
Правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество е мандатно и възниква от избора на управителя. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 7 следва да бъде сключен в писмена форма от нарочно упълномощено лице от ОС или ЕСК лице. В договора за възлагане на управлението може да се уговори и заплащане на възнаграждение, с конкретни условия за изплащането му. Основните елементи на мандатното правоотношение - възлагането на управлението и дължимото за това възнаграждение, се определят с решението на общото събрание на съдружниците по чл.137 ал.1 т.5 предл. второ от ТЗ, съответно правомощията на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от проведения от общото събрание избор и от закона. При липсата на такова решение правоотношението между дружеството и управителя или неговото изменение не може да възникне / така решение № 222/10.05.2019 г по т.д. №2972/2017г на I ТО на ВКС/.
Представения с молбата за предявяване на вземанията договор за възлагане на управлението от 06.06.2017 г., покрива изискванията за форма и съдържание на чл. 141, ал. 7 ТЗ. Към договора обаче няма представено решение на ОС на дружеството за упълномощаване на изрично лице, чрез което да бъде сключен договора за възлагане на управлението, още по-малко има решение за определяне на възнаграждението на управителя в размер на 15 000,00 лева. Няма и решение на ЕКС за сключването на Анекса от 01.02.2019 г. съгласно изискванията на чл. 147, ал.2 ТЗ вр. чл.137, т. 5 ТЗ. Липсата на изрично решение на ЕСК налага извода, че Анексът от 01.02.2019г не може да породи целените с него правни последици, което е достатъчно основание да се приеме, че вземанията предявения от управителя не са възникнали и не следва да се приемат за удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
Вземанията не следва да се приемат и поради липсата на достоверна дата на договора от 06.06.2017 г и Анекса 01.02.2019г. Извод в различна насока не следва от обявяването на ГФО за 2018г., и отразяване в него на задължения за заплати в размер над 3 млн. лева, тъй като информацията в него е обща (т.е. не ясно за какви заплати е начислена) и е подадена едва през 2020г., т.е. след образуването на производството по несъстоятелност. Но дори и да се приеме, че те са с достоверна такава и че решение на ЕСК не е необходимо за пораждане действието на анекса от 01.02.2019г, след като е сключен в писмена форма съгласно чл. 147, ал. 3 ТЗ, то вземанията не са възникнали, тъй като не се установява точното изпълнението на договора от страна на управителя за периода 01.01.2019г – 30.09.2020г. След м.10.2018г дейността на дружеството е практически преустановена, причината за което е изпадането в неплатежоспособност на дружеството. Неплатежоспособността е последица от поведението на управителя, който единствен носи отговорността, за неизпълнението на поетите договорни задължение от страна на дружеството по отделните договори за доставка на електроенергия и договора с БНЕБ. След като управителя е в пълно неизпълнение на договора за възлагане на управлението, той не следва да получи и уговореното в него възнаграждение.
По изложените съображения списъкът на приетите вземания следва да се измени и от него да се изключат вземанията за възнаграждение на управителя К.Г. в размер на 161 211,80 лева, представляваща възнаграждение за периода 01.01.2019г – 30.09.2020 г по договор за управление от 06.06.2017г и анекс от 01.09.2019г към него.
По възражения вх.№ 298228/04.12.2020г.
С възражението кредиторът БНЕБ АД оспорва списъка на приетите вземания в частта относно вземането на кредитора П.С.Г. в общ размер на 80 491,27 лева, като завишен и установен в процес през 2019 единствено и само с цел да се ощетят останалите кредитори в производството по несъстоятелност. Твърди се, че П.Г. и К.Г. са свързани лица, поради което последният не е имал активно поведение във воденото съдебно производство, не е обжалвал съдебния акт, не е представил доказателства за неоснователност на иска. В изпълнителния лист е посочено, че последното неплатено трудово възнаграждение за месец декември 2018 г е в размер на 7471,27 лева, което според кредитора налага извод, че обезщетението по чл. 224,ал.1 КТ касае период по-дълг от три години, а няма данни несъстоятелни длъжник да се е позовал на давността във воденото производство.
Кредиторът с оспореното вземания счита същото за неоснователно с оглед представения изпълнителен лист.
Синдикът счита възражението за неоснователно с оглед представения изпълнителен лист.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните доказателства приема за установено следното:
Възражението е предявено в срок, а разгледано по същество съдът го намира за основателно.
Доводите във възражението съдът квалифицира като такива за симулативност на воденото съдебно производство по гр.д. № 22296/19г, на 52-ри състав на СРС за установяване на вземанията на кредитора П.Г.. Възражението се основава на нарушение на чл. 3 ГПК, т.е. за извършване на процесуални действия от насрещните страни, които са привидни и целящи финансовото облагодетелстване на привидния кредитор, която по силата на симулативното трудово правоотношение установено в симулативния процес, да придобие вземане с привилегия в производството по несъстоятелност. Разкриването на симулацията е в тежест на кредитора, който я твърди и предполага разкриване на привидността.
По делото няма спор, че П.Г. и ответното дружество са свързани лица по смисъла на §1 ПРЗ на ТЗ. По данни от търговския регистър се установява, че за периода от 06.06.2017 г – до 12.10.2018 г, тя е съдружник в дружеството заедно с К.Г.. Установява се и че след 12.10.2018г до обявяване на дружеството в несъстоятелност К.Г. е управител на същото и негов едноличен собственик на капитала. Следователно и за лицата К.Г. и П.Г. следва да се приеме, че са свързани (дори и без данни за семейното им положение), доколкото са осъществявали съвместна търговска дейност в ООД, което като форма на обединение предполага доверие и лични отношения между съдружниците.
Съгласно чл.135, ал. 2 ЗЗД, при свързани лица, се презумира знание за намерение за увреждане на кредиторите на длъжника, т.е. обърната е презумпцията за добросъвестност. След като се презумира знанието между свързаните лица е логично да се приеме, че П.Г. е била наясно с настъпилата неплатежоспособност на дружеството, тъй като напуска дружеството след установената с решението за откриване на производството начална дата на неплатежоспособността (т.е. след 18.09.2018г). За оборена следва да се приеме и презумпцията по чл.8, ал.2 КТ.
По делото не е представен трудовия договор, което е пречка за установяване на конкретната трудова функция, която е изпълнявала П.Г. за несъстоятелно дружество. Не е посочен и период на формиране на обезщетението по чл. 224 КТ. Но от изпълнителния лист, издаден въз основа на решението по гр.д. № 22296/19г, на 52-ри състав на СРС, се установява, че на кредитора Г. не е платено възнаграждение за месец декември 2018 г в размер на 7471,27 лева, както и не е платено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 работни дни в размер на 70 420,00 лева.
Съгласно чл. 177 КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява/определя от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни или от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер ако няма отработени най-малко 10 работни дни. Така, за да се получи присъденото с решението обезщетение по чл.224 КТ за 20 работни дни, среднодневното възнаграждение на Г. за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, трябва да е в размер на 3521,00 лева (70420/20=3521), което за пълен отработен месец прави среднодневно трудово възнаграждение в размер приблизително между 74000 и 77000 лева в зависимост от броя на работните дни в месеца. Или ако се приеме, че последният пълен отработен месец е в размер на 7471,27 лева, то броя на дните неизползван платен годишен отпуск, които се компенсират с платеното обезщетение следва да са приблизително 200 (70420/(7471,27лева за месец / 21дни)=198 дни).
Ако се приеме, че възнаграждението е в размер от над 70 хил.лева месечно, съпоставено с това на управителя на дружеството К.Г. (по данни от молбата му за предявяване на вземанията му в производството по несъстоятелност основани на договора за управление от 06.06.2017г и Анекс към него 01.02.2019г), което е в размер на 15000,00 лева (в периода от 06.06.2017г до 01.01.2019г), налага извода, че трудовите функции на кредитора Г. следва да са били от изключително значение за дейността на дружеството, след като нейното възнаграждение многократно надхвърля това на управителя. А ако се приеме, че с обезщетението по чл.224, ал.1 КТ се компенсира отпуск за 200 работни дни, това означава, че кредитора Г. е служител на дружеството от приблизително 10 години, тъй като съгласно чл.155, ал. 4 КТ платения отпуск е в размер на 20 дни годишно), което се разминава значително със продължителността на съществуване на дружеството (по данни от ТР то е учредено на 03.09.2013г, а трудовото правоотношение следва да е прекратено най-късно през месец 12.2018г, което прави период от приблизително 5 години).
От значение е и кога е породено трудовото правоотношение с кредитора Г., тъй като до 12.10.2018г, тя е и съдружник в дружеството. Макар да няма забрана съдружник в едно дружество с ограничена отговорност да осъществява и трудови функции по трудово правоотношение с него, последното е по-скоро екзотична хипотеза, още повече при толкова високо възнаграждение (надхвърлящо многократно това на действащия управител на дружеството). Такъв размер на възнаграждението по-скоро прикрива договор за възлагане на управлението. А ако правоотношението е породено след напускането на кредитора Г. на несъстоятелното дружество и с оглед установената начална дата на неплатежоспособността, се поставя въпроса, как е уговорен размера на трудовото възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, при съзнавана от договарящите (управител и бивш съдружник) финансова невъзможност на дружеството да го изпълнява.
Горните хипотези съпоставени с момента на завеждане на делото пред СРС (2019г, при висящо производство по откриване на производство по несъстоятелност), с липсата на данни за обжалване на решението от страна на несъстоятелното дружество, при очевидната му неизгодност за последното и неадекватно проведената по него защита (няма позоваване на давност, ако се приеме, че обезщетението по чл.224, л. 1 КТ е формирано в толкова продължителен период от време). Налагат извода на съда, че производството по гр.д. № 22296/19г, на 52-ри състав на СРС е симулативно и установените с него вземания в действителност не съществуват.
С оглед изложеното списъка на приетите вземания следва да се измени и вземането на кредитора П.Г. следва да се изключи от него.
Предвид одобряване на списъка на приетите вземания и на основание чл.674, ал. 2 ТЗ, съдът следва да се свика събрание на кредиторите с дневен ред по чл,677, ал. 1, т. 8 ТЗ, както и за вземане на решение за избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на възнаграждението му, доколкото не е проведено първо събрание на кредиторите на „Е.П. ЕООД /в несъстоятелност/.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ списъка на приетите вземания на кредиторите на „Е.П. ЕООД /в несъстоятелност/ обявен в ТР на 27.11.2020г, в частта, с която вземанията на кредитора „Е.Б.“ ООД до размера на сумата от 4 432 254,72 лева са приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност с ред по чл.722, ал.1, т. 1 ТЗ, въз основа на учреден особен залог с договор от 10.10.2018 г. върху вземането на длъжника от НАП за възстановяване на ДДС, вписан в ЦРОЗ под № 2018101002078, ВМЕСТО КОЕТО ПРИЕМА, че вземанията за главницата, неустойките и мораторната лихва върху тях в общ размер на 8362133,80 лева за периода от настъпване на изискуемостта до подаване на молбата за приемането им в производството по несъстоятелност са с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, а вземанията за законна лихва върху главницата и неустойките след молбата за приемане на вземанията в производството по несъстоятелност са с ред по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на „БНЕБ“ ЕАД, „П.И.“ ООД и „А.Е.“ СЕ срещу списъка на приетите вземания, в частта относно размера на вземанията на кредитора „Е.Б.“ ООД.
ИЗМЕНЯ списъка на приетите вземания на кредиторите на „Е.П. ЕООД /в несъстоятелност/ обявен в ТР на 27.11.2020г КАТО ИЗКЛЮЧВА вземанията на управителя К.Г. в размер на 161 211,80 лева, представляваща възнаграждение за периода 01.01.2019г – 30.09.2020 г по договор за управление от 06.06.2017г и анекс от 01.09.2019г към него.
ИЗМЕНЯ списъка на приетите вземания на кредиторите на „Е.П. ЕООД /в несъстоятелност/ обявен в ТР на 27.11.2020г КАТО ИЗКЛЮЧВА вземанията на кредитора П.С.Г. в общ размер на 80 491,27 лева, по изпълнителния лист, издаден въз основа на решението постановено по гр.д. № 22296/19г, на 52-ри състав на СРС, с което и е присъдено възнаграждение за месец декември 2018 г в размер на 7471,27 лева, както обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 работни дни в размер на 70 420,00 лева и разноски за съдебното производство в размер на 2600,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на „БНЕБ“ ЕАД и „П.И.“ ООД срещу списъка на приетите вземания, в частта, с която са приети вземанията на кредитора „А.Е.“ СЕ в общ размер на сумата от 3 297 495,62 лева, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 8 ТЗ за главниците; поредност по чл.722, ал. 1, т. 9 ТЗ за лихвите след решението за откриване на производството по несъстоятелност и поредност по чл.722, ал. 1, т. 12 ТЗ за разноските.
ОДОБРЯВА с посочените по-горе промени списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ на кредиторите на „Е.П. ЕООД /в несъстоятелност/, вписани в търговския регистър на 27.11.2020г.
СВИКВА, на основание чл. 669, ал. 4 и чл. 674, ал. 2 от ТЗ, Събрание на кредиторите па „Е.П. ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******* на 11.04.2023г. от 09:30 часа в гр. София, Съдебна палата, бул. „Витоша" №2, заседателна зала на VI—7 състав, със следния дневен ред: изслушване доклада на временния синдик, избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му; определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на синдика.
Да се извърши обявяване на определението в Търговския регистър, както и да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: