№ 4507
гр. Варна, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110103535 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени
обективно съединени искове, както следва: предявени в условията на
евентуалност установителни искове с правно основание чл. 146 във вр. с чл.
143, ал. 1 ЗЗП, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Д. Ж. К. твърди, че на 24.01.2022 г. е сключил договор за
потребителски кредит със „С. к“ ООД, въз основа на който му е отпусната
сума в размер на 600 лева при годишен лихвен процент от 40.05 % и годишен
процент на разходите от 49.62 %. Съгласно чл. 11 от договора в случай че в 3-
дневен срок от сключването му кредитополучателят не осигури обезпечение,
което да отговаря на предвидените в договора условия, същият дължи
заплащането на неустойка в размер на 665.31 лева. Заявява, че е заплатил
задълженията си по договора за кредит, в т.ч. и така предвидената неустойка.
Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 11 от договора за потребителски
кредит е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такава се явява
нищожна поради противоречието й със закона. В условията на евентуалност
поддържа, че клаузата е нищожна поради заобикаляне на закона, на основание
чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на евентуалност – поради накърняване на
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Навежда доводи, че чрез цитираната уговорка се нарушава принципът на
добросъвестност и справедливост, поради което същата е неравноправна.
Поддържа, че чрез така уговорената неустойка кредиторът обезпечава
неизпълнение на договорно задължение което не е обвързано с основното
1
задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Намира за
недопустимо обезпечаването на задължението за обезпечаване на отпуснатия
кредит. Позовава се на чл. 71 ЗЗД, който допуска кредиторът да обяви
вземането за предсрочно изискуемо при неизпълнение на задължението
длъжникът да обезпечи вземането. Поддържа, че неустойката по чл. 11 от
процесния договор неоснователно обогатява кредитора, предвид краткия срок
за осигуряване на обезпечението и изискванията, на които същото следва да
отговаря, които правят обективно невъзможно изпълнението на това
задължение. Подчертава, че неустойката се дължи, дори кредитополучателят
редовно да заплаща главницата и лихвите по кредита.
Сочи, че липсват данни за начина на формиране размера на неустойката,
който намира за необосновано висок.
Счита, че поставените от кредитора изисквания относно характера и
вида на обезпечението не съответстват нито на закона, нито на морала, нито
на добрите търговски практики. Навежда доводи, че неустойката има
наказателен характер и поставя потребителя в неравностойно положение
спрямо икономически по-силната страна в правоотношението – търговеца.
Поддържа, че същата представлява източник на допълнителна печалба за
кредитора над уговорената такава под формата на договорна лихва.
Заявява, че неустойката по чл. 11 от договора не обезпечава
изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума и
възнаграждението за това. В този смисъл намира, че същата не изпълнява
обезпечителна функция. Оспорва да изпълнява и обезщетителна такава,
доколкото от неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечени не
произтичат имуществени вреди за кредитора.
Позовава се на чл. 8, § 1 от Директива 2008/48, предвиждаща
задължение аз кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя, като счита, че процесната неустойка е в противоречие с целите
на Директивата. Заявява, че с нея кредиторът прехвърля в тежест на
потребителя последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Намира, че процесната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП поради необосновано високия й размер.
Подчертава, че цитираната клауза не е индивидуално договорена, а е
предварително изготвена от ответника и ищецът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието й.
Поддържа, че клаузата противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е
нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Заявява, че чрез нея се заобикаля и чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №
426/2014 г. Изтъква, че същата е включена в погасителния план към договора
за кредит и предвид трудно изпълнимите условия, на които трябва да отговаря
обезпечението, на практика представлява скрито възнаграждение за
кредитора. Твърди, че в случая от съдържанието на договора за кредит не
може да се установи по какъв начин е формиран ГПР.
2
Счита, че чрез посочената клауза от договора накърнява добрите нрави.
Черпи аргументи от ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК,
съгласно което нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на чл. 11 от
Договор за паричен заем № 624041/24.01.2022 г. поради противоречие със
закона, в условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона, в
условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави; както и за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 665.31 лева,
представляваща платена без основание неустойка по чл. 11 от Договор за
паричен заем № 624041/24.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
момента на депозиране на исковата молба в съда – 21.03.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „С. к“ ООД е депозирало
писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените
искове.
Излага, че е налице злоупотреба с процесуални права, тъй като ищецът в
един ден е подал четири искови молби, които имат за предмет
действителността на идентични по съдържание неустоечни клаузи с цел да се
възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер.
Сочи, че въз основа на същите са образувани гр.д. № 3534/2024 г., гр.д. №
3535/2024 г., гр. д. № 3540/2024 г. и гр.д. № 3541/2024 г., всички по описа на
ВРС. Поддържа, че е налице връзка между четирите договора за кредит,
предмет на така изброените производства, доколкото с всеки следващ договор
са погасявани предсрочно задълженията по предходно сключения.
Моли в полза на ищеца да не бъдат присъждани разноски за повече от
едно производство.
Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по
посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.
Излага, че неустойката по чл. 11 от договора е уговорена като санкция за
неизпълнение на поетото с договора задължение за обезпечаване на кредита.
Поддържа, че съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при
потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води
задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните.
Подчертава, че договорът за кредит е сключен по волята на ищеца, на когото е
предоставена изискуемата от закона преддоговорна информация. Сочи, че
същият е могъл да се възползва от правото на отказ от договора по чл. 29 ЗПК,
в случай че впоследствие е осъзнал, че не може да изпълни задължението за
осигуряване на обезпечение. Друга възможност е било подаването на молба
до кредитора за продължаване срока за изпълнение на това задължение или
предоставянето на заместващо обезпечение. Поддържа, че в случая
потребителят не е имал намерение да предостави обезпечение, а е целял да се
обогати неоснователно чрез завеждането на искови производства срещу
3
дружеството.
Поради гореизложеното поддържа, че неустойката не противоречи на
добрите нрави и клаузата, предвиждаща начисляването й, не е неравноправна.
Наред с това сочи, че неустойката има предварително установени параметри –
период и размер. Излага, че при сключване на договора ищцата не е
предоставила обезпечение, като кредиторът е извършил предварителна оценка
на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на
вземането
Оспорва доводите на ищеца за неравноправност на процесната
договорна клауза. Твърди, че същата е индивидуално уговорена, с ясно и
точно съдържание и информация за нея е предоставена както в Стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, така и в погасителния план към договора. Поради това счита, че
кредитополучателят е бил наясно с икономическите последици от сключване
на договора.
Сочи, че дружеството е изпълнило задължението си за извършване
проверка за кредитоспособността на потребителя, като излага съображения, че
дори да не беше го сторило, това не би могло да рефлектира на
действителността на договора или отделни негови клаузи.
Поддържа, че при сключване на договора за кредит са спазени
императивните изисквания на ЗПК, в т.ч. и относно формирането на годишния
процент на разходите. Счита, че неустойката по чл. 11 от договора не следва да
бъде включване в ГПР, тъй като същата не съставлява разход по кредита и съм
датата на сключване на договора кредиторът не е бил наясно дали ще
възникне такова вземане.
Оспорва неустойката да представлява възнаграждение. Твърди, че
разсрочването й съобразно погасителния план по договора за кредит е в полза
на потребителя.
Изтъква, че между страните са сключени общо шест договора,
съдържащи идентични клаузи за заплащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение по кредита, като повечето от тях са погасени предсрочно с
последващите. Предвид изложеното намира за неоснователни твърденията на
ищеца за липса на достатъчно информация относно крайния размер на
задължението по договора за кредит, респ. за накърняване на добрите нрави.
Поддържа, че от така развилите се отношения между страните става ясно, че е
налице индивидуално договаряне.
Оспорва в случая са е налице заблуждаваща търговска практика.
Поддържа, че неоснователността на исковете за нищожност на
неустоечната клауза обуславя и неоснователност на осъдителния иск по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, както и на дружеството
да бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
4
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на
облигационно отношение между Д. Ж. К. и „С. к“ ООД по Договор за паричен
заем № 624041/24.01.2022 г.
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона
защита на потребителите, поради което и ищецът се ползва със специалната
закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП,
неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В
посочената разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни форми
на неравноправност на клаузите в потребителския договор.
Съгласно чл. 11 от процесния договор за кредит при неизпълнение на
задължението по чл. 5 /заемателят в тридневен срок от усвояване на заемната
сума да предостави обезпечение, отговарящо на условията на чл. 5, ал. 1 –
поръчител или банкова гаранция/, заемателят дължи на заемодателя неустойка
в размер на 665.31 лева. Неустойката се заплаща разсрочено съгласно
включения в договора погасителен план.
Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора
за кредит. Начисляването й не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение
на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума.
Същевременно, размерът на неустойката надвишава дължимата главница по
кредита, поради което следва да се приеме, че е необосновано висока и в този
смисъл клаузата, която я предвижда, се явява неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Отделно от това, по съществото си тази договорна клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с
нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Не на последно място, съдът намира,
че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на
които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на
задълженията по кредита.
Макар клаузата, предвиждаща задължението за осигуряване на
обезпечение, да е включена в индивидуалния договор, сключен с потребителя,
съдът намира, че същата не отразява индивидуалните нужди на потребителя.
Тъкмо напротив – тя е включена в частта от договора, имаща характер на
бланка, на която кредитополучателят не може да влияе. Посочената уговорка
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически
по-слабата страна по правоотношението, поради което същата е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
5
Поради така изложените съображения настоящият съдебен състав
намира за основателен предявения иск за прогласяване нищожността на чл. 11
от процесния договор за кредит поради противоречието му със закона, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Предвид извода за
основателност на този иск не следва да бъдат разглеждани предявените в
условията на евентуалност установителни искове.
Предвид основателността на предявения иск за нищожност на клаузата
от договора за кредит, предвиждаща задължение на потребителя за заплащане
на неустойка за непредоставяне на обезпечение, сумите, заплатени за
погасяване на това задължение, подлежат на връщане като недължимо
платени на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В случая от представената с отговора
на исковата молба справка за движението по процесния кредит /л. 48-51/ се
потвърждава, че ищцата е погасила изцяло начислената неустойка в размер на
665.31 лева. Посоченият едностранно съставен от ответника документ следва
да бъде ценен като извънсъдебно признание на отразените в него неизгодни за
издателя факти. Доколкото от него се установява плащането на сумата,
предмет на предявения осъдителен иск, същият следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 100 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, което настоящият съдебен състав
намира, че отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА като неравноправна клаузата на чл.
11 от Договор за паричен заем № 624041/24.01.2022 г., на основание чл. 146
във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, по иска на Д. Ж. К., ЕГН **********, от гр.
*******, срещу „С. к“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******.
ОСЪЖДА „С. к“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ж. К., ЕГН **********, от гр.
*******, СУМАТА ОТ 665.31 лева /шестстотин шестдесет и пет лева и
тридесет и една стотинки/, представляваща платена без основание неустойка
по чл. 11 от Договор за паричен заем № 624041/24.01.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда
– 21.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
6
ОСЪЖДА „С. к“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ж. К., ЕГН **********, от гр.
*******, СУМАТА ОТ 100 /сто/ лева, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „С. к“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б. Б. Б. от Софийска
адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ 400
/четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7