РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря Д. К.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110207792 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от В. Д. П., с ЕГН: **********
с адрес: ............................против Наказателно Постановление № 21 – 4332 –
008480 издадено на 20.04.2021г. от Началник отдел ,,Пътна Полиция" при
СДВР, с което на жалбоподателя е било наложено наказание глоба в размер
на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си до съда наказаното лице навежда твърдения за наличие на
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като имало разминаване
между отразеното в АУАН и НП. Алтернативно моли наказателното
постановление да бъде отменено в частта, с която жалбоподателят е бил
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В съдебно заседание жалбоподателят В.П. не се явява и не се
представлява. Същият не е бил намерен на посочения в жалбата адрес.
Административно – наказващият орган Началник отдел ,,Пътна
Полиция" при СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и
1
писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото
съдът възприема следната фактическа обстановка:
На 07.10.2020г. жалбоподателят Васил П. закупил лек автомобил марка
,,Ситроен“, модел ,,Берлинго“ с рег. № ........... посредством договор за
покупко – продажба на МПС, нотариално заверен, като нотариусът служебно
изпратил в ОПП – СДВР преписката.
В законоустановения двумесечен срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП
купувачът не регистрирал автомобила.
На 30.12.2020г. около 20:48ч. в гр.София, по Околовръстен път с посока
на движение от Северна скоростна тангента към Ботевградско шосе,
жалбоподателят управлявал закупеното МПС и бил спрян за проверка от
служители в сектор ,,Пътна Полиция“ при СДВР мл. автоконтрольор З.Х. и
С.К.. Двамата констатирали, че въпросното МПС е било служебно
дерегистрирано за което съставили на водача му АУАН за извършени
административни нарушение по чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.Актът
бил връчен лично и подписан от лицето без възражения.
По случая била сезирана СРП за наличие на данни за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление от 24.03.2021г.
прокурор при СРП е отказал да образува досъдебно производство, приемайки
случаят за маловажен за наличие на престъпление, но не и за реализиране на
административна отговорност. С обжалваното постановление била вменено
административно обвинение на жалбоподателя по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели З.Х. и С.К. е, че и двамата са били непосредствени очевидци както
на факта на управление на въпросния автомобил в лицето на жалбоподателя,
но така също е на служебно заличената му регистрация. Съдът кредитира
2
показанията им като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите се
потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и в частност постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на СРП и справка за картон – водач.
Фактът на извършеното нарушение принципно не се оспорва и от самия
жалбоподател. Релевираните от него възражения за разминаване в описаното
между АУАН и НП не могат да бъдат споделени като съществени и
накърняващи правото му на защита.
Посочените в акта нарушения, които впоследствие не са упоменати в
наказателното постановление, а е търсена административна отговорност само
за това по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поставят дееца в по – благоприятна позиция
за защита по само едно административно обвинение.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и издадено в съответствие със закона.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства установяват по несъмнен начин
факта на извършване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие. Законът е вменил задължение на дееца в
двумесечен срок да регистрира закупеното от него МПС, което впоследствие
не е било сторено, поради което и същото е било служебно дерегистрирано на
основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
От субективна страна деецът е съзнавал, че е закупил МПС, като
необоримата презумпция за незнание на закона не изключва виновното му
поведение, че в законоустановения срок не е регистрирал управлявания от
него лек автомобил, както и последицата от това, че е налице извършване на
последваща служебна дерегистрация на същото. Жалбоподателят е извършил
3
деянието по непредпазливост, което обаче не изключва неговата
административната отговорност.
С оглед високата обществена опасност на деянието и дееца / видно от
справка картон на водач - многократно санкциониран за извършени
нарушения по ЗДвП/ не може да бъде прието, че случаят е маловажен. /в този
смисъл е и Решение № 3851/14.06.2021г. по КАНД № 3575/2021г. по описа на
АССГр./
По отношение на вида и размера на наказанията съдът приема че
административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращата
разпоредба на чл.175, ал.3 от ЗДвП, която предвижда за извършеното
нарушение наказания глоба лишаване от право да се управлява МПС за срок
от 6 до 12 месеца и глоба 200 до 500 лева. На жалбоподателят В.П. са били
определени наказания към предвидения минимум, които с оглед предходните
му санкционирания за административни нарушения по ЗДвП се явяват
справедливи и постигащи целите по чл.12 от ЗАНН.
Тъй като законодателят е предвиди кумулативно налагане на наказания
съдът не би могъл да уважи жалбата на дееца, в частта относно отменяне на
наказанието лишаване от права.
При извършена служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на
наказателното постановление на процесуално основание.
При този изход на делото обжалваният акт се явява законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление№ 21 – 4332 – 008480
издадено на 20.04.2021г. от Началник отдел ,,Пътна Полиция" при СДВР, с
което на В. Д. П., с ЕГН: ********** с адрес: ..............са наложени наказания
глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5