Р Е Ш Е Н И Е
№805/16.10.2020г.
гр. Пазарджик, 16.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1333 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от AПК, вр. чл.64, ал.7 от ЗМВР и е образувано по жалба на К.А.Б., с постоянен адрес *** срещу протокол за предупреждение на полицейски орган ПИ при Второ РУ- Пловдив при ОД на МВР Пловдив от 28.10.2019 г., с който на основание чл.65 от ЗМВР жалбоподателят е предупреден: 1. Да не нарушава обществения ред; 2. Да не осъществява самоуправни действия като самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от други свое или чуждо предполагаемо право; 3. След настоящето предупреждение следва да възстанови първоначалното фактическо положение в срок до 28.10.2019 г. до 07.11.2019 г., а именно метална решетъчна врата, поставена на вход/изход от незастроена дворна част, представляваща обща част от сграда на адрес гр. Пловдив, ул. „Ц. К.“ № .. в състояние автоматична отваряща система с дистанционно управление, включваща два броя автомати за двукрила врата. При неспазване на горното оспорващият е предупреден за отговорността по разпоредбата на чл.323, ал.1, т.3 от НК.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалвания протокол за предупреждение, като издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, необоснованост и немотивираност, поради което се иска да бъде отменен.
Производството по делото е било прекратено и жалбата е оставена без разглеждане с Определение № 398/02.03.2020 г. по адм. д. № 1333/2019 г. на Административен съд Пазарджик, IV състав, като с Определение № 8700/02.07.2020 г. по адм. д. № 6236/2020 г., образувано по жалба на оспорващия, Върховният административен съд е отменил определението на административния съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В мотивите на ВАС се сочи, че изводът на АС-Пазарджик, че оспореният пред него протокол за предупреждение, издаден на основание чл.65 ЗМВР, не създава права и задължения за адресата, нито засяга негови права, свободи или законни интереси, поради което няма характер на ИАА по чл.21 АПК е правилен, но само в частта по т.1 и т.2, в които лицето е предупредено да не нарушава обществения ред и да не извършва престъпление. В частта по т.3 процесният протокол създавал задължения за адресата чрез възлагане извършване на определени действия, поради което в тази част протоколът нямал характер на предупреждение по см. чл.65 ЗМВР. Тъй като ВАС е отменил изцяло атакуваното Определение № 398/02.03.2020 г. по адм. д. № 1333/2019 г. на Административен съд Пазарджик, IV състав, то настоящият състав дължи произнасяне и по трите точки на атакувания протокол за предупреждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.
Ответната страна - инспектор Н. И. Б. - ПИ при Второ РУ- Пловдив при ОД на МВР Пловдив - лично в съдебно заседание застъпва становище, че жалбата е неоснователна и моли протокола за предупреждение да бъде потвърден.
Административен
съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите
на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата срещу оспорения протокол за предупреждение е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима по отношение на т.3 от протокола за предупреждение. По отношение на т.1 и т.2 от него протоколът за предупреждение, издаден на основание чл.65 ЗМВР, не създава права и задължения за адресата, нито засяга негови права, свободи или законни интереси, поради което няма характер на индивидуален административен акт и в тази ѝ част жалбата ще следва да се остави без разглеждане.
Разгледана по същество жалбата, касаеща т.3 от атакувания протокол за предупреждение е основателна. Според настоящият състав на съда в тази част протоколът има характер на полицейско разпореждане по смисъла на чл.64, ал.1 ЗМВР, а не на протокол за предупреждение по смисъла на чл.65 ЗМВР. В тази насока са и изводите на ВАС. Съдебната практика отдава е приела, че за преценка характера на даден акт не е важно наименование, което му е поставено, а негово съдържание.
Така, от приложените материали се установи следната фактическа обстановка:
В Районна прокуратура Пловдив е водена пр. пр. № 3200/2019 г. В Разпореждането за възлагане на проверка от 01.10.2019 г., прокурорът при РП Пловдив, в т.4 е дал указания, както следва: „На установения деец да се разясни изрично разпоредбата на чл.323, ал.3 НК, като му се укаже, че има 10-дневен срок да възстанови първоначалното фактическо положение, в противен случай би могло да се образува досъдебно производство, при наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.207 НК“. Проверката е възложена на ответника - инспектор Н. И. Б. - ПИ при Второ РУ- Пловдив при ОД на МВР Пловдив. Последният е работил по преписката, като е снел обяснения, приобщил е документи, като в хода на преписката на 28.10.2019 г. е издал атакувания в настоящото производство протокол за предупреждение, с който на основание чл.65 от ЗМВР жалбоподателят К.А.Б. е предупреден: „1. Да не нарушава обществения ред; 2. Да не осъществява самоуправни действия като самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от други свое или чуждо предполагаемо право; 3. След настоящето предупреждение следва да възстанови първоначалното фактическо положение в срок до 28.10.2019 г. до 07.11.2019 г., а именно метална решетъчна врата, поставена на вход/изход от незастроена дворна част, представляваща обща част от сграда на адрес гр. Пловдив, ул. „Ц. К.“ № .. в състояние автоматична отваряща система с дистанционно управление, включваща два броя автомати за двукрила врата“. При неспазване на горното оспорващият е предупреден за отговорността по разпоредбата на чл.323, ал.1, т.3 от НК.
При така установено, съдът достигна до следните правни изводи:
При проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че разпореждането по т.3 от протокола за предупреждение е издадено от компетентен орган с териториална, времева и материална компетентност, в законоустановената форма, но при нарушаване на административнопроизводствените правила за неговото издаване.
На първо място в разпореждането по т.3 от протокола за предупреждение липсва излагане на фактическа обстановка и съответно мотиви, налагащи издаването му. Пълната липса на фактически основания съгласно константната съдебна практика на ВАС и на административните съдилища представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на административния акт. В случая е налице именно такава пълна липса. Преценката на съда за съответствие на разпореждането с относимите материалноправни разпоредби е препятствана, тъй като не е ясна причината, наложила издаването на разпореждането. В съдържанието на акта е посочено единствено, че се издава на основание чл.65 ЗМВР. Както се посочи по-горе обаче, според настоящия състав на съда в тази част протоколът има характер на полицейско разпореждане по смисъла на чл.64, ал.1 ЗМВР, а не на протокол за предупреждение по смисъла на чл.65 ЗМВР. Видно от разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗМВР е, че издаването на разпореждане от полицейския орган до гражданин е допустимо, когато това е необходимо за изпълнение на възложените функции на органа. Следователно в разпореждането би следвало да се посочи какви конкретни обстоятелства налагат издаването на същото от компетентния полицейски орган. Такива обстоятелства не са посочени. Реално няма дори посочване, че актът се издава в изпълнение на прокурорски указания по конкретна преписка, каквито са и твърденията на ответника в съдебно заседание. Нещо повече, от събраните по преписката доказателства не се установяват по категоричен начин редица относими обстоятелства. Ако в случая например се касае за гражданскоправен спор по отношение на даден недвижим имот, на базата на какви законови правомощия ответникът е решил редица важни за спора обстоятелства, като това кой/кои точно са собствениците на процесния недвижимия имот, имали ли са достъп до него назад във времето или този достъп им е отказан от конкретен момент и по какъв начин, и се стигне например дотам, че след като се води преписка с оглед установяване на данни за престъпление, на какво основание при липса на влязла в сила присъда за извършено такова, като в случая дори липсва към онзи момент и образувано досъдебно производство, ответникът е решил, че именно оспорващият Б. е лицето, визирано от прокурора като „установения деец“, за да издаде протокола за предупреждение спрямо него. В крайна сметка единствено гражданският съд може да разреши спор за собственост и достъп до недвижим имот при подаване на искова молба пред него – нещо, което дори не е и в правомощията на прокуратурата. А в случая, ако има данни за престъпление, следва да се образува ДП, което да приключи евентуално с внасянето от прокурора на ОА в съда и едва тогава с влязла в сила присъда на наказателен съд да се разреши въпросът дали има престъпление и кой е неговият извършител. Даването на разпореждания на дадено лице, което преди влязла в сила присъда се приема реално за извършител на престъпно деяние (под формата на „установения деец“) е крайно неправилна и незаконосъобразна практика, още повече, когато с подобни разпореждания се възлага на лицето да извършва конкретни действия и дори му се дава срок за това. След като дори прокуратурата не следва да взема отношение по въпроси от компетенцията на съдилищата – граждански или наказателни, остава неясно как полицейският инспектор е преценил горепосочените въпроси и е взел отношение по тях за това кой е собственик на даден имот, кой има право на достъп до него, по какъв начин, има ли извършено престъпление и от кого, за да бъдат възлагани на конкретно лице извършването на фактически действия в разпореждане по чл.64, ал.1 ЗВМР. Посочената разпоредба предвижда, че: „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено“. В чл.2 на ЗМВР в тази връзка е посочено, че дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, т.е. не се откриват възложени функции по решаване на гражданскоправни спорове и конкретно при наличие на спор между лица за собственост върху даден имот и достъп до него, както и функции по разрешаване окончателно на въпросите дали има извършено престъпление и кой евентуално е неговия извършител.
На следващо място е налице и още едно процесуално нарушение – съгласно чл.64, ал.5, т.5 ЗМВР се изисква разпореждането да съдържа като реквизит пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. В конкретното липсва подобно посочване, очевидно защото полицейският служител е преценил погрешно, че издава протокол за предупреждение, а не полицейско разпореждане.
Следователно, освен че обжалваното разпореждане в т.3 от протокола за предупреждение е незаконосъобразно поради нарушение на административно-производствените правила, то е в несъответствие и с материалноправните разпоредби, тъй като по делото не се установи необходимостта от издаването му във връзка с функциите на полицейския орган. Следователно, като незаконосъобразен обжалваният административен акт в неговата т.3 следва да бъде отменен от съда.
По делото липсва искане за присъждане на разноски от страните.
Предвид гореизложеното и на основание чл.159, т.1 АПК и чл.172, ал.2, пр.3 АПК, Административен съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.А.Б., с постоянен адрес *** от протокол за предупреждение на полицейски орган ПИ при Второ РУ-Пловдив при ОД на МВР Пловдив от 28.10.2019 г., като
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1333/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик по отношение т.1 и т.2 от протокол за предупреждение на полицейски орган ПИ при Второ РУ-Пловдив при ОД на МВР Пловдив от 28.10.2019 г.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен протокол за предупреждение на полицейски орган ПИ при Второ РУ-Пловдив при ОД на МВР Пловдив от 28.10.2019 г. в частта му по т.3, в която е разпоредено на К.А.Б., постоянен адрес ***: „След настоящето предупреждение следва да възстанови първоначалното фактическо положение в срок до 28.10.2019 г. до 07.11.2019 г., а именно метална решетъчна врата, поставена на вход/изход от незастроена дворна част, представляваща обща част от сграда на адрес гр. Пловдив, ул. „Ц. К.“ № .. в състояние автоматична отваряща система с дистанционно управление, включваща два броя автомати за двукрила врата“.
Решението в частта, в която жалбата се оставя без разглеждане и се прекратява делото има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, в останалата му част подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/