№ 444
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601677 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С Определение № 363/13.07.2021 г., постановено по ч.н.д. № 4547/2021 г.,
Пловдивският районен съд, I-ви н.с., е отменил Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 05.05.2021 г. на РП – гр. Пловдив, с което на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по
Досъдебно производство № 120/2018 г. по описа на Сектор „РПТ“ – ОДМВР гр. Пловдив,
образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, предл. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1,
т. 3 от НК и е върнал делото на РП – гр. Пловдив за доразследване.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпил частен протест от РП – Пловдив, с
който се излагат съображения за неправилност и необоснованост. Изразява се несъгласие с
извода на първостепенния съд относно това, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство не отговаря на изискванията за надлежно мотивиране. Твърди
се, че Районният съд погрешно е приел, че заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство съдебномедицински експертизи, достигат до различен извод
досежно причинените телесни увреждания на свид. ИВ. АТ. В.. Сочи се още, че
заключенията на първоначалната, допълнителната и комплексната автотехнически
експертизи, са идентични по отношение на механизма на възникване на произшествието и
поведението на участниците в него, като според представителя на държавното обвинение, в
случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Твърди се още, че изводът на
съда, че част от доказателствата били безмотивно игнорирани в Постановлението, е
погрешен. Излагат се аргументи и относно това, че по настоящото дело не е налице
хипотезата на non bis in idem, както и че единствено прокуратурата разполага с
правомощията да прецени дали са, или съответно не са налице основания за възобновяване
на наказателното производство.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените доказателства към
делото с оглед аргументите в протеста, извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на атакуваното определение и прие за установено:
Протестът е подаден в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, от
прокурор от компетентната прокуратура, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен
съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМ.
1
Разгледан по същество, протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН поради следните
съображения:
Досъдебно производство № 120/2018 г. по описа на Сектор „РПТ“ – ОДМВР – гр.
Пловдив, е образувано на 21.11.2018 г., по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, за извършено на
18.10.2018 г. в гр. Пловдив престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал.
1 от НК, от което е пострадал ИВ. АТ. В..
С Постановление от 05.05.2021 г., наблюдаващият прокурор от РП – гр. Пловдив е
прекратил наказателното производство, като е приел, че няма извършено престъпление, тъй
като се касае за случайно деяние по чл. 15 от НК доколкото водачът на лекия автомобил И.,
въпреки че е бил длъжен, не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици – ударът на автомобила му с велосипеда, на пострадалия В., в резултат на който
са настъпили и установените в хода на разследването телесни увреждания на последния.
Недоволен от Постановлението за прекратяване е останал пострадалият ИВ. АТ. В.,
който го е обжалвал чрез процесуалния си представител – адв. Г.Д. пред
първоинстанционния съд.
Районният съд е проверил доказателствените източници, на които се е позовал
представителят на държавното обвинение, за да опише релевантната фактическа обстановка,
съгласно която:
Около 16:00 ч. на 18.10.2018 г., И.В. И. управлявал автомобила на своя баща – марка и
модел „БМВ 535“, с рег. № *** по бул. „Коматевско шосе“ в гр. Пловдив, в посока от север
на юг. Движел се със скорост от около 49 км/ч. Когато наближил пътната връзка на ул.
„Китка“, водеща към бул. „Хаджи Димитър“, И. намалил скоростта на движение до около 39
км/ч., за да изпълни намерението си - да продължи да се движи в посока към бул.
„Копривщица“ – след маневра „завой надясно“ по ул. „Китка“.
Било в светлата част на денонощието, пътното платно на бул. „Коматевско шосе“ е
двупосочно, както и пътното платно на ул. „Китка“, което е с по една лента за движение в
двете посоки, с асфалтово покритие, без дупки и неравности. Преди завоя, върху пътното
платно, имало обозначена велоалея, тип пешеходна пътека „зебра“, продължение на
обозначената върху тротоарното пространство, успоредно на пътното платно на бул.
„Коматевско шосе“, а след нея се намирала и пешеходна пътека.
По същото време, по западната велосипедна алея на бул. „Коматевско шосе“, в посока
от юг на север, срещу посоката на движение на лекия автомобил, управляван от свид. И., с
велосипеда си се движел свид. ИВ. АТ. В.. Когато приближил кръстовището между бул.
„Коматевско шосе“ и пътната връзка към бул. „Хаджи Димитър“, свид. В. продължил
движението си напред, без да слиза от велосипеда, въпреки наличието на пътни знаци,
указващи преминаване пеша и пътен знак Б2: „Спри! Пропусни движещите се по път с
предимство“. Преминал южното платно на пътната връзка, навлязъл на разделителния
остров и оттам, без да спира, навлязъл в северното платно на пътната връзка по същото
време, когато управляваният от свид. И. лек автомобил, вече бил предприел маневрата
„завой надясно“ и бил навлязъл на велопътеката тип „зебра“. Когато забелязал
велосипедиста, водачът на л.а. „БМВ 535“ И. задействал спирачната система, но въпреки
това, предната част на колелото на свид. В. се ударила в предния ляв калник и предната лява
врата на управлявания от него лек автомобил.
След удара, пострадалият В. полетял напред, при което си ударил главата /лявата част
на лицето – лявата скула, външна стена на лява очница, ляв горночелюстен синус/ в
предната странична колонка на лекия автомобил. При този удар, главата му се отклонила
рязко в противоположна посока /назад и надясно/, при което се счупили десният кондил на
тилната кост и десният напречен израстък на първи шиен прешлен. След това, свид. В.
2
паднал на земята, при което ударил главата си в окосмената част в теменно-тилната област и
получил разкъсно-контузна рана.
От своя страна, водачът И. спрял автомобила и излязъл от него, след което позвънил на
телефон 112. Не след дълго на мястото пристигнала спешна помощ, като свид. В. бил
траспортиран в болнично заведение за преглед. Водачът И. останал на място, за да изчака
пристигането на служителите на полицията. Местопроизшествието било посетено от свид.
Х.А.П. и свид. Ж.П.Ж. – младши автоконтрольори при сектор „Пътна полиция“, гр.
Пловдив. Извършеният от тях тест на водача И. за употреба на алкохол отчел отрицателен
резултат. Полицейските служители изчакали на местопроизшествието резултатите от
прегледа на свид. В.. Били уведомени от болничното заведение, че на същия не са
причинени средни или тежки телесни повреди.
След така получената информация, на водача на автомобила И. бил съставен АУАН,
бланков № *** г. Оформен бил и Констативен протокол за ПТП. Съставеният АУАН,
поставил началото на административнонаказателното производство, което въпреки
започнатото на 21.11.2018 г. досъдебно производство, било приключено с издаването на
Наказателно постановление № 18-1030-011678/10.04.2019 г., връчено лично на водача на
лекия автомобил И. на 11.06.2019 г. , влязло в законна сила на 19.06.2019 г., с което му е
наложена глоба в размер на 20 лв. – платена.
След извършените медицински прегледи, свид. В. отказал да остане под наблюдение в
болницата и се прибрал в дома си, но на 25.10.2018 г. /една седмица след произшествието/,
той бил освидетелстван в Катедрата по „Съдебна медицина“ към УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД. Установено е, че наред с множеството леки телесни повреди, на пострадалия са
причинени и няколко средни телесни повреди, отговарящи по характеристика на хипотезата
на чл. 129 от НК. Това дало основание на пострадалия В. да подаде заявление до Началника
на Сектор „Пътна полиция“ за вземане отношение по случая, послужило и като основание
за започването на наказателното производство. Въпреки това, в нарушение на чл. 33, ал. 2
от ЗАНН, е издадено наказателното постановление на водача И., вместо да бъде
прекратено започнатото със съставения Акт за установяване на административно
нарушение, административнонаказателно производство, до приключване на
започнатото разследване по ДП 120/2018 г. по описа на сектор „РПТ“ при ОДМВР –
Пловдив. В този аспект, законосъобразно и първоинстанционният съд е констатирал
допуснатото нарушение на основния принцип non bis in idem. В конкретния казус,
предприемането на действия по възобновяване на незаконосъобразно приключеното
административнонаказателно производство, в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН, е не само правомощие на представителя на държавното обвинение, но е необходимо
за правилното прилагане на закона, още повече с оглед резултата от съдебния контрол на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В този аспект,
задължителни за приложение са разрешенията, дадени с ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на
ВКС, според които не следва да се допуска спрямо едно лице за едно и също деяние да
протичат едновременно две производства – наказателно и административнонаказателно.
Приключилото първо по ред административнонаказателно производство, ако е с наказателен
характер по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, съставлява процесуална пречка за образуване и
провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото деяние,
дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК и в този аспект, следва да
бъдат предприети необходимите процесуалните действия за отстраняване на допуснатото
нарушение.
Описаните във фактическата обстановка обстоятелства, касаещи механизма на
настъпилото ПТП, както и причинените на постр. В. телесни увреждания, са резултат на
възприетите от наблюдаващия прокурор заключения на назначените и изготвени в хода на
досъдебното производство: Съдебномедицинска експертиза, Автотехническа експертиза,
Допълнителна автотехническа експертиза и Комплексна съдебномедицинска и
3
автотехническа експертиза.
За да отмени Постановлението за прекратяване на наказателното производство,
Първостепенният съд е приел, че представителят на държавното обвинение не е изпълнил
задължението си за надлежно мотивиране на своя акт, тъй като не е изложил съображения
относно различията в констатациите на съдебномедицинските експертизи и кое от тях е
ценено с доверие, като липсва анализ и на изводите в заключението на комплексната
СМАТЕ, които са от значение на съставомерните елементи на разследваното деяние. В този
смисъл е и изводът на Районния съд, че материалният закон не е приложен правилно,
доколкото за случайно деяние може да се говори само когато ПТП-то не се дължи на
допуснато от водача на МПС нарушение на конкретно правило на ЗДвП, което е в пряка
причинно следствена връзка с противоправния резултат. Съдът се е аргументирал като е
посочил, че в конкретния случай са налице доказателства, че водачът на автомобила е
допуснал нарушение на ЗДвП. Посочил е, че се налага извършване и на допълнителни
действия по разследването, с оглед изясняване на противоречията в заключенията на
назначените експертизи, които имат значение за правилното прилагане на закона.
Въззивният съд споделя изводите на първостепенния такъв по следните съображения:
В постановлението за прекратяване на наказателното производство не е извършен
анализ на заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство
съдебномедицински и автотехнически експертизи. Представителят на държавното
обвинение се е задоволил с това да пресъздаде в своя акт съдържанието им, без да посочи
дали кредитира което и да е от тях с доверие и защо. Прокурорът е пренебрегнал
задължението си да изложи съображения във връзка с отговорите на поставените задачи на
експертите, съответно да ги съпостави помежду им. В този смисъл, верен е изводът на
първостепенния съд относно това, че в прокурорския акт част от доказателствата и
доказателствените средства по делото фактически безмотивно са игнорирани, поради което
и постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано.
Анализът на експертните заключения в конкретния казус е абсолютно задължителен,
предвид различията в експертните изводи досежно съставомерните елементи на
инкриминираното деяние, за което е водено разследването. Така, според заключенията на
изготвените автотехническа и допълнителна автотехническа експертиза, скоростта на
движение на велосипедиста – постр. В., била около 13 км/ч., докато според заключението на
КСМАТЕ – тази скорост е 19 км/ч. В заключенията на тези експертизи са налице
разминавания и относно скоростта, с която водачът на автомобила е могъл да избегне
ПТП. В заключението на автотехническата и допълнителната автотехническа експертиза, е
прието, че тази скорост трябва да е по-малка от 33 км/ч., докато според КСМАТЕ – тя трябва
да е 19 км/ч. Тези несъответствия в конкретния казус, както правилно е преценено и от
Първоинстанционния съд, следва да бъдат изяснени и с оглед факта, че непосредствено
преди мястото на настъпване на ПТП-то, в посоката на движение на управлявания от И. лек
автомобил, има поставен пътен знак B26 – ограничение на скоростта 30 км/ч. /видно от
приложената на л. 43 от ДП схема за организация на движението/, още повече, с оглед на
посоченото в експертните заключения, че скоростта на движение на автомобила, с
която е навлязъл по ул. „Китка“, за да извърши маневрата „завой надясно“, е била над
разрешената, а именно – 39 км/ч.
Именно затова, изясняването на посочените обстоятелства има съществено значение
за правилното установяване на обективните фактически възможности за предотвратяване на
ПТП и оценяване на поведението на участниците в него от гледна точка на допуснати
нарушения на разпоредби на ЗДвП. И макар че очевидно и разследващите органи са
преценили, че заключението на първоначално изготвената автотехническа експертиза е
непълно и е налице необходимост от назначаване на допълнителна, съответно и на
комплексна експертиза, тези несъответствия не са коментирани и не са анализирани в
4
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В съответствие с трайноустановената съдебна практика е и изводът на
Първоинстанционния съд за това, че „случайно деяние“, по смисъла на чл. 15 от НК, може
да е налице единствено, ако настъпилото ПТП не се дължи на допуснато от водача
нарушение на конкретно правило на ЗДвП, което се намира в причинна връзка с
противоправния резултат. Такава преценка очевидно не е извършена, поради което и
изводът на представителя на държавното обвинение, че в конкретния казус е възможно да
се приложи хипотезата на чл. 15 от НК, е незаконосъобразен. Предвид изложеното,
възраженията в частния протест в тази насока, се явяват неоснователни.
По изложените съображения, протестът се явява неоснователен, а атакуваното
определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 363/13.07.2021 г. на Пловдивския районен съд, I-
ви н.с., постановено по ч.н.д. № 4547/2021 г. по описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5