РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Момчилград, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20255150100214 по описа за 2025 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, и е образувано по
искова молба с правно основание чл.500 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ вр.чл.86 ал.1 ГПК.
В предявената от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” № 67
А , с ЕИК- *********, представлявано от В.В.М. и В.В.И.- изпълнителни
директори, чрез процесуален представител ю.к.П.М., ПРОТИВ Н. М. Ю. с
ЕГН- **********, Искова молба се посочва, че във връзка с подадено
заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е било образувано ч.гр.д.№ 74/2025г. на
PC- Момчилград, като е била издадена заповед за изпълнение за исковата
сума, и срещу заповедта е постъпило възражение от ответникад, поради и
което и на осн. чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, се предявявала
настоящата искова молба.
Посочва се, че на 14.04.2021г., около 08,30ч., на Автомагистрала АЗ
/Брежана-Загреб-Липовац/, в района на Баяково, Р.Хърватия, при управление
на товарен автомобил, марка „Дачия”, модел „Логан”, с peг. № *******,
1
ответникът Н. М. Ю. е реализирал ПТП и напуснал местопроизшествието,
като виновно се отклонил от проверка за алкохол и не изчакал контролните
органи.
Посочва се, че в резултат на ПТП са били причинени имуществени
вреди на инфраструктура. Към датата на събитието за лек автомобил марка
„Дачия”, модел „Логан”, с peг. № ******* е действал договор за задължителна
застраховка „Гражданско отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗК
„Лев Инс” АД, със срок на действие от 24.06.2020 г. до 24.06.2021г.
Ищцовото дружество посочва, че щетата по увреденият път е била
определена на база фактура и калкулация, като е била предявена по претенция
Зелена карта от Хърватското бюро, застрахователно обезщетение в левова
равностойност 1435,81 лева, която сума е била заплатена, чрез преводно
нареждане за кредитен превод от 26.08.2021г.
Заявява се, че с оглед нормата на чл.500 ал.1 пр.3 от Кодекса за
застраховането и чл.86 от ЗЗД, „ЗК Лев Инс” и във връзка със направеното
възражение от задълженото лице на издадената на основание чл.410 от ГПК
Заповед за изпълнение срещу Н. М. Ю., ЕГН **********, за ищцото
дружество е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид на изложеното искат съда да постанови Решение, по силата на
което да бъде признато за установено, че Н. М. Ю. с ЕГН- **********, от
с.К., ул.„Сапунджийска“ № 11, общ.Кирково, дължи на ,,ЗК Лев Инс“
АД: сумата от 1 435,81 лева-главница, представляваща стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното й заплащане.
Претендират се направените разноски по водене на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Прави искане за прилагане на ч.гр.д. № 74/2025г. на РС- Момчилград,
което е приложено служебно по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Представя следните писмени доказателства: Копия на Застр.полица по
задължителна застр.“Гражданска отговорност на автомобилистите”, полица №
BG/22/120001741360, със срок на валидност от 24.06.2020г. до 24.06.2021г.;
2
Заверени и легализирани копия на Протокол от пътнотранспортно
произшествие от Полицейско управление- Хърватски автомагистрали ДОО;
Ценоразпис от 05.05.2021г.; Заявяване на щета № 705/21/АОО от 17.05.2021г.;
Мейл от 25.05.2021г.; Оценка на щета от 01.07.2021г.; Уведомление за
изплащане на щета от 01.07.2021 г.; Фактура за плащане от 01.07.2021г.;
Преводно нареждане за кредитен превод от 20.08.2021г, ведно с опис на
заплатените щети; пълномощно на юрисконсулт П.М., и преводно нареждане
за платена държавна такса.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК от ответника.
В съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява и не се
представлява, като същият не изразяза становище по така предявеният иск.
За съдебно заседание ищцовото дружество не се изпраща представител,
като от ю.к. на дружеството е постъпило писмено становище, с което се
поддържа исковата претенция в цялост, и се постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл.239 от ГПК / при наличие на предпоставките за това/
или решение по чл.237 от ГПК- ако има признание на иска.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ урежда регресното право на
застрахователя по сключен договор „Гражданска отговорност“ да получи
платеното на увредения застрахователно обезщетение от деликвента, който
при управление на застрахованото МПС е причинил ПТП и го е напуснал без
извинителна причина преди идването на контролните органи на пътната
полиция, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително
по закон.
За доказване на претенцията си ищецът следва да установи, че е налице
договор за застраховка „ГО“ между него и собственика на увреждащото МПС;
настъпване на застрахователно събитие; плащане на застрахователно
обезщетение; вредите; пряката причинна връзка между посоченото ПТП и
настъпилите вреди; размерът на вредите, както и наличие на предпоставка за
възникване на регресното право по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, а именно, че
ответникът е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата.
3
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 74/2025г. по описа
на Районен съд- Момчилград, е издадена Заповед за изпълнение № 28 от
17.02.2025г. по чл.410 от ГПК, с която ответникът по настоящото проиводство
е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от 1 435,81 лева,
представляваща главница, произтичаща от изплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда, както и направените разноски по делото- държавна такса в
размер на 28,72 лева, и 100 лева- за юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като от
същият е постъпило възражение в срока по 414 от ГПК.
Поради постъпилото възражение по чл.414 от ГПК, на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск по реда на 415 ал.1 т.1 от ГПК, поради
което е налице правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск.
Към заявлението за издаването на заповедта за изпълнение /т.е. в
заповедното производство/, и в настоящото производство са приложени
следните писмени доказателства- описаните по-горе;
Със събраните по делото доказателства безспорно между страните е
факта, че гражданската /деликтната/ отговорност на водача на МПС. марка
„Дачия”, модел „Логан”, с peг. № ******* е обезпечена по силата на Договор
за задължителна застраховка „Гражданско отговорност” на автомобилистите,
сключена със ЗК „Лев Инс” АД, със срок на действие от 24.06.2020 г. до
24.06.2021г.- в тази насока е приложената полица.
Със посочените по-горе писмени доказателства, се установява, че
процесното ПТП е настъпило при посоченият от ищеца механизъм, време и
място- на 14.04.2021г., около 08,30ч., на Автомагистрала АЗ /Брежана-Загреб-
Липовац/, в района на Баяково, Р.Хърватия, при управление на товарен
автомобил, марка „Дачия”, модел „Логан”, с peг. № *******, ответникът Н.
М. Ю. е реализирал ПТП и напуснал местопроизшествието, като виновно се
отклонил от проверка за алкохол и не изчакал контролните органи, както и в
резултат на произшествието по сочения механизъм са нанесени щети,
посочени в Заверени и легализирани копия на Протокол от пътнотранспортно
произшествие от Полицейско управление- Хърватски автомагистрали ДОО;
Ценоразпис от 05.05.2021г.; Заявяване на щета № 705/21/АОО от 17.05.2021г.;
4
Мейл от 25.05.2021г.; Оценка на щета от 01.07.2021г.; Уведомление за
изплащане на щета от 01.07.2021 г.; Фактура за плащане от 01.07.2021г.;
Преводно нареждане за кредитен превод от 20.08.2021г, ведно с опис на
заплатените щети;
С представените писмени доказателства, се установява, общо дължимата
сума възлиза на исковата сума- 1 435,81 лева, както и че по повод на
понесените вреди ищецът в качеството си на застраховател на виновния водач
е заплатил в полза на правоимащото лице по имуществена застраховка
застрахователно обезщетение в размер на 1 435,81 лева- в тази насока са
Уведомление за изплащане на щета от 01.07.2021 г.; Фактура за плащане от
01.07.2021г.; Преводно нареждане за кредитен превод от 20.08.2021г, ведно с
опис на заплатените щети;Платежен документ от 22.11.2019г.
По делото със приложените писмени доказателства по безспорен начин е
установено, че ответникът е напуснал мястото на произшествието;
С оглед така събраните доказателства съдът намира исковата
претенция за основателна и доказана. Налице причинено ПТП с материални
щети, като водачът на МПС е напуснал местопроизшествието, а щетите по
увредената пътна инфраструктура са са били обезщетени от ищеца в
изпълнение на сключен за увреждащото МПС договор за задължителна
застраховка ГО, валиден към датата на ПТП /по „Зелена карта“.
Съгласно чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, отговорността да възстанови
платеното застрахователно обезщетение на застрахователя е на деликвента и
тази отговорност се поражда, ако същият е напуснал местопроизшествието
преди идването на органите на пътната полиция, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон. Съдът намери за
установено, че ответникът е деликвента. Доказа се също, че водачът е
напуснал местопроизшествието непосредствено след него, което е отразено в
протокола за ПТП.
Съгласно разпоредбта на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП водач на МПС, който
е участник в ПТП, е длъжен да не напуска местопроизшествието и да уведоми
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи,
като остане до идването им, щом при произшествието са настъпили само
имуществени вреди и участниците в него /водачи или водач и собственик на
имущество/ не са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с
5
него, поради което и не са подписали двустранен констативен протокол за
ПТП. Разпоредбата вменява задължение на ответника да остане на
разположение на органите на пътната полиция, за да им окаже съдействие.
Посещението на същите е задължително, макар да няма пострадали лица, а
само имуществени вреди, щом водачите/собствениците не са постигнали
съгласие по обстоятелствата на произшествието.
Предвид изложеното, съдът намери, че ответникът не е изпълнил това
свое задължение, което от своя страна поражда правото на регрес на ищеца
срещу него за заплатеното застрахователно обезщетение на собственика на
увреденото имущество и разходите по определянето му.
Ето защо и като съобрази, че размера на вредите не е спорен, съдът
намира, че исковата претенция е основателна и доказана и следва да се приеме
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 1 435,81 лева представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение по процесната щета- описана подробно по-горе,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
17.02.2025г., до окончателното плащане, предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 74/ 2024г. на РС- Момчилград.
Предвид горното Съдът приема, че следва да бъде постановено
неприсъствено решение, т.к. е направено искане от ищеца в тази насока, като
ответникът не е представил отговор в законоустановения срок и не е яви в
съдебно заседание.
Съдът счита, че доколкото съобщенията да ответника се смятат за
редовно връчени, същият не е дал отговор по чл.131 от ГПК, не се явява в
съдебно заседание и не прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и направените доказателства, налице и хипотезата на
чл.239 ал.1 т.2 от ГПК, поради което и на основание разпоредбите на чл.239
ал.2 от ГПК, са налице предпоставките за произнасяне на съдебно решение по
ред, и без да се мотивира по същество.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице са процесуалните и
материални предпоставки на чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение. На ответника са изпратени преписи от исковата
молба и всички представени с нея писмени доказателства.
6
Съобразно правилата на ГПК, на ответника е указан срок да депозира
писмен отговор, който да съдържа становище по допустимостта и
основателността на претенциите, предявени срещу него, указани са и
последиците от неподаването на отговор и неявяването в съдебно заседание.
Страната е редовно призована за открито съдебно заседание на
посочения в исковата молба адрес, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК вр.
чл.43 ал.1 предл.1-во от вр.чл.45 от ГПК- връчването на съдебните книжа и
призовки е лично.
Всички фактически обстоятелства, описани в исковата молба и
представените с нея писмени доказателства, сочат на вероятна основателност
на претенциите.
Съобразно обсъдените по-горе писмени доказателства съдът приема, че
така предявената искова молба е основателна и доказана и следва да се уважи
изцяло, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че
същият дължи исковата сума от ,,ЗК Лев Инс“ АД: сумата от 1 435,81
лева-главница, представляваща стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите- регресно суброгационно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение на вредите от ПТП, настъпило на 14.04.2021г./,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
окончателното й заплащане, които задължения са предмет на Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 74/2025г. на РС-Момчилград.
Поради обстоятелството, че решението е непристъствено, същото не
подлежи на обжалване съгласно правилото на чл.239 ал.4 от ГПК, като за
ответника остава правната възможност по реда на чл.240 от ГПК да иска
отмяна на решението от въззивният съд в едномесечен срок.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в общ
размер на 128,72 лева, от която 28,72 лева- за дължавна такса, и 100 лева–
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и
направените в заповедното производство разноски в общ размер 128,72 лева,
от които 28,72 лева- държавна такса и 100 лева- за юрисконсултско
възнаграждение.
7
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. Ю. с ЕГН-
**********, от с.К., ул.„Сапунджийска“ № 11, общ.Кирково, че
ДЪЛЖИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, В.В.М. и
В.В.И.- изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Симеоновско шосе” № 67 А , с ЕИК- *********, сумата от
1 435,81 лева, главница, представляваща стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК– 17.02.2025г., до окончателното
плащане, за което сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 74/ 2024г. на РС- Момчилград.
ОСЪЖДА Н. М. Ю. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД- София, с ЕИК-
********* , сумата от 128,72 лева- разноски по исковото производство, и
сумата от 128,72 лева- разноски по заповедното производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за горните суми.
Решението не подлежи на обжалване съгл.чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8