Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Номер  554                          17.12.2019г.                          Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                                        наказателен  състав

На двадесети ноември                                               Година 2019

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Ганка Атанасова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова

административно наказателно дело номер 587 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* гр.София срещу Наказателно постановление № В-0050497/05.07.2019г. на директора на РД- Варна към КЗП, с което на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, издадено при съществено противоречие с материалния и процесуалния закон, че не е налице извършено нарушение от страна на БТК ЕАД, поради което моли да бъде отменено изцяло. Алтернативно прави искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция до предвидения минимален такъв.

Въззиваемата страна – Комисия за защита на потребителите- РД гр.Варна  при редовност на призоваването не се явява представител в с.з., като в придружителното писмо до съда застъпва становище, че жалбата е неоснователна.

Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.05.2019г. в КЗП- РД- Варна, звено Разград била получена жалба от лицето Ф. М. С. по повод отказана гаранция от Теленор ЕАД във връзка със закупен от лицето мобилен телефон. Във връзка с това, на 27.05.2019г. св.Т.- старши инспектор извършила проверка в търговски обект на бул.България № 21, стопанисван от Теленор България ЕАД. При извършване на проверката и приложените към жалбата доказателства, св.Т. установила, че телефона е гаранционен- закупен на 10.12.2017г. По надлежния ред потребителят е предявил рекламация на 31.03.2019г. в офиса на Теленор България ЕАД в гр.Разград и е оформен протокол, в който е описано с какви дефекти постъпва телефона- проблем с дисплея, какво било оплакването на потребителя, като в „забележки при приемане на апарата в м-на“ е посочено „следи от удари по ръбовете“. Към деня на предявяване на рекламацията по никакъв начин други констатации не са описани в протокола. Четири дни след това със сервизен протокол от 04.04.2019г. Теленор България ЕАД се произнася по предявената рекламация като подробно описва основанията да се откаже извършването на ремонт, а именно „ударен, ожулен, счупен дисплей…върнат неотремонтиран, поради следи от механично повреден дисплей“. Поканили упълномощен представител на Теленор България ЕАД на проверка с цел произнасяне по искането на потребителя, като становището било, че се отказва гаранционно обслужване, след като потребителя сам е повредил стоката. На 05.06.2019г. в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя св.Т. съставила АУАН за това, че търговеца е следвало да приведе стоката в съответствие с договора за продажба и неизпълнението е в нарушение на разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Към преписката освен НП и АУАН са приложени КП № К 2665208/27.05.2019г., протокол за проверка на документи № К 0112621/03.06.2019г., 2 бр.заповеди за определяне на компетентни лица, сервизен протокол от 04.04.2019г. и от 04.01.2019г., снимки, жалба от Ф. М. С., касова бележка, фактура, гаранционна карта ведно с гаранционни условия, протокол за приемане на устройство 31.03.2019г., акт за удовлетворяване на рекламация от 15.04.2019г., акт за удовлетворяване на рекламация от 09.01.2019г., известие за доставяне, становище от Теленор България ЕАД относно съставения КП, пълномощни, отговор по потребителската жалба изх.№ В- 03- 338/26.02.2019г. от КЗП.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана досежно явната несправедливост на наложеното наказание.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че нарушението е установено по несъмнен начин и следва да бъде ангажирана отговорността на търговеца. От доказателствата става ясно, че стоката е закупена на 10.12.2017г., като е предявена за първи път рекламация на 15.12.2018г. в магазин в гр.Русе, по която е постановен отказ с протокол от 04.01.2029г., респ. с акт за удовлетворяване на рекламация от 09.01.2019г. Впоследствие потребителят предявява втора рекламация за същите повреди в магазин в гр.Разград на 31.03.2019г., като при приемане на телефона от служителите на Теленор България ЕАД не е отбелязано  наличието на механични повреди, които да са в резултат на неправилната употреба на телефона /счупен дисплей, напукан такъв, заливане с вода, мокър дисплей и т.н./, напротив отбелязано е че има само следи от удари по ръбовете. Лицето, предявило рекламацията, изрично е заявило, че се касае до появата на черно петно на дисплея.

Съгласно разпоредбата на Чл. 113 от ЗЗП  (1) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.

(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) След изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта и, и не трябва да понася значителни неудобства.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Потребителят може да иска и обезщетение за претърпените вследствие на несъответствието вреди.

Задължението по чл.113 ал.1 от ЗЗП възниква както когато се касае за дефект на стоката, който съществува към момента на продажбата и се е проявил впоследствие, така и когато се касае за повреда, която е настъпила при обичайна експлоатация на стоката и която следва да бъде отстранена от търговеца. В случая за търговецът не е отпаднало задължението да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, тъй като повредата е настъпила от обичайното ползване на телефона и при приемане на рекламацията не са констатирани външни повреди, дължащи се от неправилната употреба на същия и неизпълнението от страна на купувача на договорните условия.

Тъй като след изтичане на срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП търговецът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба, то правилно е ангажирана отговорността му по чл. 222а. от ЗЗП, предвиждащ че за нарушение на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.

При определяне и индивидуализиране размера на санкцията обаче, съдът намира, че наказващият орган не се е съобразил с принципите на чл.27 от ЗАНН и е определил едно несъответно на извършеното наказание. Наложената имуществена санкция се явява явно несправедлива и нейния размер следва да бъде намален от 3000 лв. на 1000 лв., съобразявайки вида на стоката, нейната стойност, становището на оторизирания сервиз и факта, че е минал доста дълъг срок на използване на телефона от потребителя. В тази връзка съдът съобрази и факта, че цитираните от наказващия орган НП за нарушения на същия член от страна на жалбоподателя касаят предходен период от преди 2-3 години, същите не са приложени по делото и не е отразено кога са влезли в сила, поради което и не могат да се вземат предвид при налагане на настоящата санкция, тъй като настоящото деяние не се явява извършено в условията на повторност по смисъла на § 13 т.21 от ДР на ЗЗП.

При издаване на АУАН и НП са спазени стриктно разпоредбите досежно тяхното съставяне. Същите са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното нарушение е индивидуализирано по място и време, като е описано и конкретното извършеното от обективна страна, което впоследствие е подведено под съответната за това правна норма. Ето защо възраженията в тази насока за допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

Неоснователни са и възраженията за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност на извършеното нарушение не е по-различна от тази на другите от този вид.

Ето защо и по изложените съображения съдът намира атакуваното НП се явява явно несправедливо досежно наложената имуществена санкция и следва да бъде изменено като бъде намален нейния размер от 3000 лв. на 1000 лв.

              Воден от гореизложеното, съдът :

 

РЕШИ

 

                ИЗМЕНЯ НП № № В-0050497/05.07.2019г. на Директора на РД- Варна към КЗП, с което на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП, КАТО НАМАЛЯВА размера на санкцията от 3000 лв. на 1000 /хиляда/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: