Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
гр.
Велико Търново, 02.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н. и
участието на прокурора от ВТОП В. Кърчева, разгледа докладваното от председателя
касационно НАХД № 10249/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Предмет на
касационното производство е Решение № 432/09.08.2021 г.,
постановено по АНД № 529 по описа на ВТРС за
2021 г., с което е отменено Наказателно постановление №
35-0000360/23.03.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" Плевен, с което на В.С.Б. е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 500 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предложение 3 от ЗДвП
за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение 3 от същия закон
във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/2001 г.
Касационното
производство е образувано по жалба от Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" Плевен, в която се твърди, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на въззивното решение и потвърждаване
на наказателното постановление и присъждане на сторените разноски.
Ответникът оспорва
жалбата като неоснователна.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
потвърждаване на решението.
В хода на въззивното
производство са установени следните факти – на първокласен път Русе – Велико
Търново е спряно за проверка съчленено пътно превозно средство с влекач,
извършващо обществен превоз на товар, управлявано от В.С.Б.. При проверката е
извършено измерване в 11.19 ч. на отделните оси на превозното средство и е
установено натоварване на задвижващата ос с 2 630 кг повече от нормата за
нея (която е 11 500 кг), като на място е измерено натоварване на оста
14 130 кг.
Административно
наказващият орган приема наличието на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение 3 от ЗДвП
във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/ 2001 г.,
извършено в 11.35 часа, за което на водача е наложена глоба.
Въззивният съд
приема недоказаност на нарушението, поради невъзможност на кантара да измери
соченото натоварване (тъй като съдът намира, че същият има техническа възможност
да мери товари до 10 000 кг, а отчетеният на място е 14 130 кг),
както и съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и
НП, правилна квалификация на нарушението, поради което и наказателното
постановление е отменено.
Настоящият състав
намира извода на въззивния съд за незаконосъобразност на наказателното
постановление за правилен.
Съгласно АУАН и НП
водачът нарушава чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение 3 от ЗДвП
във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11 2001 г.
Посочената разпоредба на Закона за движението по пътищата изисква
движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Именно Наредба № 11/2001 г. определя
допустимите стойности, а цитираната норма предвижда Допустимото максимално
натоварване на задвижваща ос за ППС с 5 оси да е 11,5 тона. При тази правна
рамка твърдяното от административно наказващия орган нарушение е движението на
ППС с натоварване на задвижващата ос над максимално допустимото.
Настоящият състав обаче
намира, че общото определение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение 3 от ЗДвП
включва както общо установените пределни натоварвания, така и изключенията от
тях. Законодателя е уредил както общото правило, така и допустимите изключения
от него, за които са необходими и допълнителни условия. След като в Наредба №
11/2001 г. е предвидена възможност за движение на пътни превозни средства с
натоварване на ос над 30% от допустимите, то за наличие на нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение 3 от ЗДвП
контролните органи следва да установят и дали превозното средство отговаря на
изискванията на ал. 14 от Наредба № 11/2001 г., за да достигнат до крайния
извод за движение на пътното превозно средство с по-голямо натоварване на ос от
допустимото, когато е в рамките на допустимото превишение. В конкретния случай
допустимото по чл. 7 натоварване е 11 500кг., установеното натоварване е 14 130
кг., разликата е 2 6300 кг. или малко повече от 20% от допустимото натоварване.
Тази стойност води до извод за принципна възможност за приложение на чл. 14,
ал. 3 от Наредба № 11/2001 г., предвиждащ движение на пътни превозни средства
след заплащане само на такса за тежки превозни средства, които имат обща маса
до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II.
От събраните по
делото доказателства и текста на АУАН и НП е видно, че приложението на чл. 14,
ал. 3 от Наредба № 11/2001 г. изобщо не е било изследвано в хода на
административно наказателното производство. Нито от водача, нито от съответната
администрация, управляваща пътя, са изисквани доказателства за заплащане на
такса за движение на процесното превозно средство. Пропускът на контролните
органи не може да бъде саниран в съдебната фаза чрез събиране на доказателства,
тъй като това би нарушило съществено правото на защита на нарушителя с
установяването на нови факти, които биха довели до изменение на фактическото
установяване на нарушението.
Не може да се
сподели възражението на касатора, че в случая се подразбирало, че лицето се
движи без да е заплатило таксата за претоварване на пътното превозно средство, защото
нито твърдение за това е наведено, нито е описано подобен механизъм на
извършване на нарушението. В този смисъл правилно въззивният съд е посочил, че
бланкетната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е изисквала да се посочат
всички обстоятелства от значение за спора, в това число да се определи кой е
бил установения ред за движението на процесното ППС. Всъщност, видно и от
твърденията в касационната жалба, установения ред за движението на процесното
ППС не изключва изобщо възможността то да се движи по пътищата, отворени за
движение, а изисква плащането на такса за претоварване на задвижващата ос. Реалното
нарушение не е това, че ППС се движи претоварено над максимално определената стойност
за задвижваща ос, без да е платило такса за претоварването, което е в рамките
да допустимите 30% над максималната стойност. Не така обаче е описано деянието
в АУАН и НП.
Ето защо правилно
съдът е направил извод, че се установяват пороци на наказателното постановление,
влечащи неговата отмяна и е безпредметно делото да се връща за ново разглеждане
за установяване на естеството на везната, с която са измерени посочените
стойности и възможността й да измери натоварването на единичните оси, вкл. брой
платформи.
За прецизност следва
да се отбележи, че правилно съдът е констатирал нарушение и в описанието на точното
време на извършване на нарушението. Извършване на нарушението е различно от
установяването му. Разбира се, че е допустимо времево отстояние между
извършването и установяването му, но винаги установяването става едновременно с
извършването или след това. Според съдържанието на АУАН и НП процесното
нарушение е извършено в 11.35 часа, а е установено в 11.19 часа, което
логически не е възможно, защото може да се установи само вече извършено
нарушение. Това означава, че часът на установяване на нарушението не може да
предшества извършването му, както е в случая.
Предвид горното
настоящият касационен състав намира, че оплакванията, така както са формулирани
и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават
фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като такова следва да се
остави в сила.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 432/09.08.2021 г.,
постановено по АНД № 529 по описа на ВТРС за
2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.