Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 16511 по
описа за 2018г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 09.10.2018г.,
постановено по гр.д. № 11783/2018г. на СРС, ГО, 76 състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване
съществуването на вземане срещу ответницата Г.Г.Г. за следните суми: сумата от
1 626, 27 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за периода от 07.09.2017г. – м.04.2016г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и сумата от 240, 72 лева, представляваща
обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 07.09.2014г. до 28.08.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 62291/2017г. по описа на СРС,
ГО, 76 състав. Със същото решение са отхвърлени исковите претенции като
неоснователни и погасени по давност, както следва: за главница до пълния
предявен размер от 2 343, 87 лева и за периода от м.05.2013г. до
06.09.2014г. и за обезщетение за забава до пълния предявен размер от 444 лева и
за периода от 15.08.2014г. до 06.09.2014г.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
"Т.С." ЕООД.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че с разликата от изравнителните сметки, видно от
които е налице сума за получаване, са намалени задълженията, които са били
изискуеми и дължими към процесния период. Първоинстанционният съд не е взел
предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2002г., месечната дължима
сума на купувача се формира въз основа на определената за него прогнозна
месечна консумация и действаща за периода цена на топлинната енергия. С оглед
изложеното сумите за топлинна енергия за процесния период били начислявани по
прогнозни цени, а след края на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Жалбоподателят счита, че съдебно-счетоводната експертиза е дала вярно
заключение относно дължимите суми, начислени на базата на реалното потребление
на топлинна енергия, като последните изравнителни сметки са станали изискуеми
именно в процесния период. Изложени са съображения за неправилност на изводите
на СРС за настъпила погасителна давност за част от вземането, тъй като
вземанията за суми по изравнителна сметка за отоплителен сезон
м.05.2013г.-м.04.2014г. са станали изискуеми през 2014г. по правилата, уредени
в приетите Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2014г. Ето
защо моли решението на СРС в обжалваната му част да бъде отменено, а исковете –
уважени.
Ответницата по
жалбата Г.Г.Г. оспорва същата по подробни изложени съображения. Счита изводите
на първоинстанционния съд за погасяване на част от вземанията по давност за
обосновани, тъй като изравнителната сметка за периода от м.05.2013г. до
м.04.2014г. е изготвена през м.07.2014г. и срокът за заплащане на задълженията
по нея е настъпил преди 07.09.2014г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответницата Г.Г.Г.
срещу решението на СРС, в частите, в които са уважени предявените искове. В
жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на постановения съдебен акт
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка с разпределената доказателствена тежест. Конкретно поддържа, че ищецът
не е доказал обстоятелството, че ответникът е бил собственик на имота за
процесния период, като в тази връзка се твърди, че представеният нотариален акт
за собственост не установява по реда на пълното и главно доказване, че
титулярството в правото е принадлежало в патримониума на ответника към
релевантния период. На следващо място, поддържа, че не дължи сума за подгряване
на топла вода, тъй като същата е начислена за двама потребители, без да е ясно
на какво основание е станало това. Жалбоподателката твърди, че
първоинстанционният съд е игнорирал факта, че измервателните уреди в жилището
не осигуряват информация относно действителното време на използване на
енергията. Неясно било какво представляват отчетените единици за потребление и
как въз основа на тях може да се изчисли реалната консумация на топлинна
енергия. Счита, че районният съд не е обсъдил наведеното възражение във връзка
с процедурата по преминаване към дялово разпределение. Навежда доводи, че
ищецът е следвало да представи и други доказателства обвързващи правно
валидната воля на ответната страна, а именно – искане за присъединяване
топлопреносната мрежа и към системата за дялово разпределение или друг
документ. По тези съображения прави искане за отмяна на решението в обжалваните
му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят
изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – „Т.С.“
ЕАД, не взема становище по въззивната жалба.
Третото лице-помагач "Т.С." ЕООД не изразява становище по постъпилите въззивни жалби.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответницата е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което
дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия. Кредитирал е
заключението на комплексната съдебно техническа и счетоводна експертиза относно
обема на доставената в имота топлинна енергия и начина на нейното
остойностяване. Приел е за основателно релевираното от ответницата възражение
за погасяване на част от вземането по давност за периода от м.05.2013г. до
06.09.2014г., поради което е уважил исковата претенция частично.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска
продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се
счита за сключен с конклудентни действия.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна
енергия"
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай по делото е представен договор за
продажба на недвижим имот от 11.11.1999г., обективиран в нотариален акт № 120,
том VІ, рег. І 3730, дело № 1043 от 1999г., по силата на който Г.Г.Г. е
придобила правото на собственост върху апартамент № 10, находящ се в гр. София,
жк „*********. Ответницата, чиято е доказателствената тежест в процеса на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е ангажирала доказателства, че се е
разпоредила с правото си на собственост върху имота, поради което съдът намира
за недоказано възражението й, че тя не е клиент на топлинна енергия за исковия
период.
Безспорно е на
етапа на въззивното производство, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа. Противно на доводите във въззивната жалба на
ответницата, за възникването на договорно отношение с топлопреносното
предприятие законът не изисква изрично волеизявление на собственика на имота за
доставка на топлинна енергия. Източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато
между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила
на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато
обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като
обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие
/конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма
за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е
приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна
енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема за правилен изводът на първоинстанционния съд, че между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди за исковия период с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство комплексна
техническа
и счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. Технологичните разходи
за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Посочено е, че начислените суми за процесния
период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба №
16-334/06.04.2004г. за топлоснабдяването, ЗЕ, Общите условия за продажба на
топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника
била начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота
и една изравнителна сметка. За процесния период в имота е имало един радиатор и
един водомер, както и щранг-лира в банята, която също представлява отоплително
тяло и за нея са начислявани служебно дялови единици, тъй като липсва монтиран
уред за дялово разпределение. Сумите за отопление на процесния имот били
изготвени по отчетените и изчислени при липса на достъп за отчет единици за
радиатора. Топлинната енергия за подгряване на топла вода била определена на
база отчет на показанията на водомера за отоплителен период 2013/2014г.; за
отоплителен период 2014/2015г. – по разход за предходен период поради липса на
достъп до имота за отчитане на водомера и за отоплителен период 2015/2016г. –
поради липса на достъп за отчет, фирмата за дялово разпределение е начислила
консумация съобразно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването, според която при липса на узаконен водомер в имота се начисляват
по 0, 14 куб.м. за потребител на денонощие, като в случая е начислено
потребление за двама обитатели. Количеството топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота
по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2004г., като
същата е определена съобразно действащите за периода норми и ограничения.
Заключението на комплексната експертиза не е оспорено
от ответната страна в сроковете по чл. 200, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК, включително
и относно установеното от вещите лица обстоятелство, че сумата за топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване за отоплителен период 2015/2016г., е
изчислена по реда на чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването при норма за разход на потребление от двама обитатели. Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че релевираното за първи път във
въззивната жалба оспорване на броя на обитателите на процесния имот, е
преклудирано и не следва да се разглежда.
Неясни са наведените във въззивната жалба на
ответницата доводи относно начина на функциониране на измервателните уреди и
твърдението, че посочените в тях единици не отчитат и не отразяват познати на
потребителите измервателни стойности. Възражение за техническа неизправност на
уредите за дялово разпределение не е релевирано, а от друга страна заключението
на комплексната експертиза относно количеството доставена и отчетена топлинна
енергия в процесния имот не е оспорено.
Доколкото няма
доказателства да е заплатена претендираната за исковия период главница, то
следва да се приеме, че ответницата дължи на ищцовото дружество заплащане на потребената
от нея топлинна енергия.
По отношение на релевираното възражение за погасяване
на част от вземането по давност:
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155
и чл.
156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността
на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД.
По отношение на процесните задължения за главници
въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл.
114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора /чл.
84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало, поради следните съображения:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за
топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се
налага извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се
касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т. е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно действалите през процесния период Общите
условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение –
чл. 36, ал. 2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово
разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните начин,
по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение.
Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е.
той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи
от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на
индивидуалната справка за отопление и топла вода/. В конкретния случай тригодишната
давност по чл.
111, б. "в" ЗЗД за вземанията за периода от м.05.2013г. до 06.09.2014г.
е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец, респ. от
изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода, и е изтекла
преди 07.09.2017г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, което по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК прекъсва
течението на погасителната давност за вземането. Осъщественото от ищеца
фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/,
респ. на цената на услугата дялово разпределение. Определянето на срок за
изпълнение на задълженията в процесната обща фактура, с който жалбоподателят
свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма
действие по отношение на ответницата – арг. чл.
20а, ал. 2 ЗЗД. Ето защо правилни са изводите на първоинстанционния съд, че
главното вземане за периода от м.05.2013г. до 06.09.2014г. е погасено по
давност.
С оглед изхода на делото по иска с предмет главното
парично вземане и по аргумент от нормата на чл. 119 от ЗЗД, се налага извод за
неоснователност и на претенцията за обезщетение за забава за периода от
15.08.2014г. до 06.09.2014г.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение
на разноските:
Доколкото и двете въззивни жалби са неоснователни,
никоя от страните няма право на съдебни разноски за въззивното производство,
поради което такива не следва да се присъждат.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 504248/09.10.2018г., постановено по
гр.дело № 11783/2018г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.