РЕШЕНИЕ
№ 1698
гр. Пловдив, 11.10.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, второ отделение, X състав в
публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА,
като разгледа докладваното
от Председателя адм. дело № 1246 по
описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 197 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото
е образувано по жалба на "ГУРМЕ ФУУД" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Полковник Бонев“ № 19,
представлявано от управителя Г.И.В., чрез адв.И., против Решение №
ПО-43/04.05.2022 година на Директора на ТД на НАП – София, с което е потвърдено
Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № С210022-023-0003301/01.12.2021
г. /л.58/ на публичен изпълнител при ТД на НАП – София.
В
жалбата се излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспореното
решение. Твърди се, че предварителните обезпечителни мерки са необосновани,
немотивирани и незаконосъобразни, наложени в нарушение на чл.121, ал.1 и ал.3
от ДОПК. Твърди се и немотивираност на искането на органа по приходите, тъй
като размера на бъдещото задължение е много по-малък от имущественото състояние
на дружеството, като в тази връзка е направено позоваване на издаден Акт за
прихващане или възстановяване № П- 22221521184940-004-001 от 18.11.2021 г. от Инспектор по приходите при ТД
на НАП София с който е постановено да бъдат възстановени по банковата сметка на
„ГУРМЕ ФУУД“ ЕООД дължими парични суми общо в размер на 302107,99 лв. Така
според жалбоподателя органът издал обжалваното решение е действал
недобросъвестно с единствената цел да запорира подлежащата на възстановяване
сума за ДДС, която сам дължи на дружеството. Твърди се, че след като размерът
на бъдещите задължения – главница и лихва в размер на /57 хил.лв./ не надвишава имуществото на
лицето /302107,99 лв./, то в случая не съществува и липсва необходимото по
закон обосновано предположение за затруднение или невъзможност за събиране на
бъдещите вземания, като защитим публичен интерес. Изложени са доводи, че в
обжалваното постановление не е обоснована и мотивирана обезпечителната нужда.
Иска се обезсилване на решението или отмяна на същото. Иска се и отмяна на Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. №
С210022-023-0003301/01.12.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София.
Претендират се разноските само за държавна такса. Подробни съображения са
изложени в постъпили по делото писмени бележки.
В
съдебното заседание - "ГУРМЕ ФУУД" ЕООД, чрез адв.И., поддържа
жалбата, представя писмени бележки.
Ответникът
по жалбата – Директорът на ТД на НАП гр. София, чрез процесуалния си
представител юрк. Ш. оспорва жалбата, претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, представя писмени бележки.
За допустимостта:
Процесното
постановление е обжалвано, в предвидения за това срок, пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил.
Постановеното от Директора на ТД на НАП гр.София решение е обжалвано в срок,
което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
От
фактическа страна е установено, следното:
Със ЗВР № Р-22221521006341-020-001/10.11.2021 г. /л.66/ е възложено извършване на ревизия на жалбоподателя за
установяване на отговорност по чл. 177 от ЗДДС за задълженията по ДДС на „Роялмоторс 777“ ЕООД за
извършени доставки с
обща данъчна основа 238 070 лв. и ДДС в
размер на 47 614 лв. документирани с 31 бр. фактури с предмет продажба на
пресни трюфели и гъба манатарка.
Ревизията е възложена във връзка с доклад за възлагане на ревизия за
отговорност по чл.177 от ЗДДС във връзка с установен деклариран от „Роялмоторс 777“ ЕООД ДДС за внасяне в периодите 01.08.2019 г. -
30.09.2019 г. , който не е внесен ефективно в бюджета.
С
искане за предварително обезпечаване на задължения № Р-22221521006341-039-001
от 30.11.2021 г. на Роза Зрънчева – в качеството й на ръководител на ревизия е
прието, че с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на
задълженията ще бъде невъзможно или значително затруднено, налага необходимост
от налагането на предварителни обезпечителни мерки.
По
делото е представено АПВ с № П-22221522001737-004-002/04.02.2022г., с което на
жалбоподателя е възстановен ДДС в размер на 609 528,86 лв. и лихви в
размер на 66 376,23 лв. Т.е. издаденото АПВ е от дата, предхождаща произнасянето на решаващия
орган. В самото АПВ е посочено, че управителят на „ГУРМЕ ФУУД“ ЕООД декларира,
че желае подлежащият на възстановяване данък да се възстанови по сметката на
дружеството в ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД – ***.
С
оспореното Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
(ПНПОМ) с изх. № С210022-023-0003301/01.12.2021 г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП – София, издадено на основание чл.121, ал.1 от ДОПК във връзка с
Искането за предварително обезпечаване на задължения е наложена следната
обезпечителна мярка: Запор върху налични и постъпващи суми по сметка IBAN: ***,
Находяща се в ТБ „Алианцбанк България“ АД за сумата от 57891,51 лева. Запорното
съобщение (лист 63) е връчено по електронен път на 01.12.2021 г.
В
мотивите на оспореното решение е посочено, че е налице мотивиране на налагането
на предварително обезпечение.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно
чл.121, ал.2 от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на
чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197
от ДОПК. На основание чл.197, ал.2 от ДОПК, предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на
директора на ТД на НАП София. По аргумент от нормата на чл.197, ал. 3 от ДОПК
съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане
на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК вр.
§ 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението за
налагане на предварителни обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на
НАП са спазени всички изисквания за законосъобразност.
В
случая постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е
издадено от компетентен орган съгласно чл.167 вр. с чл.195, ал.3 от ДОПК, като
е спазена и формата, установена в разпоредбата на чл.196, ал.1 от ДОПК.
Директорът на ТД на НАП София, като компетентен горестоящ административен
орган, е постановил решение в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК, което също е в
изискуемата от закона форма. Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК съдът отменя
обезпечителната мярка, ако: 1) длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) не
съществува изпълнително основание; или 3) не са спазени изискванията за
налагане предварителните обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК.
Първото
отменително основание в случая не е налице, тъй като нито с жалбата, нито до
приключване на устните състезания по делото не са представени доказателства за
учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция,
държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на
наложения запор на вземанията му от посочената банка.
Второто
отменително основание в случая не е приложимо, тъй като обезпечителните мерки
са предварителни по чл.121, ал.1 от ДОПК за обезпечаването на бъдещо публично
вземане към жалбоподателя.
Спорното
в случая е дали обезпечителни мерки са наложени при спазване на изискванията по
чл.121, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или
при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано
от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Следователно тази разпоредбата урежда
случаите на налагане на обезпечителни мерки, като предназначението им е да
гарантират събирането на публичните вземания на този етап от ревизионното
производство, с оглед предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за
данъци, които ще бъдат установени с ревизионен акт. В рамките на производството
по издаване на постановлението за предварително обезпечаване чрез налагането на
съответните мерки компетентният публичен изпълнител извършва преценка дали
действително ще бъде невъзможно, респ. затруднено събирането на публичните
задължения и при съобразяване на условията по чл.121, ал.3 от ДОПК той има
правомощието да наложи обезпечение. Използваният в чл.121, ал.1 от ДОПК термин
“може” сочи възможност, която при осъществяване следва да е обоснована с целта
на мерките в съответствие с фактите и обстоятелствата по случая. Пак в тази
насока следва да се отбележи, че съгласно чл.195 ал.2 от ДОПК, обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Или, в
рамките на производството по издаване на постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки, публичният изпълнител извършва преценка дали
действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични вземания
и при съобразяване с условията по чл.121 ал.3 от ДОПК същият има правомощието
да наложи обезпечителните мерки. На първо място, изложените обстоятелства в
искането за предварително обезпечаване на задължения, не биха могли да се
възприемат като мотивиране по смисъла на чл.121, ал.1 ДОПК. Изводът на
публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени
факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени
изискванията на закона и спазен ли е принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Без
конкретна фактическа установеност е цитиран само законовият текст, без да са
изложени конкретните фактически обстоятелства, въз основа на които е прието, че
е застрашено удовлетворяването на публичния кредитор. Няма информация за
проверени сделки и факти, разкриващи или доказващи пряко необходимост от
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника,
които биха осуетили събирането на задълженията за данъци. Не е констатирана
опасност държавните вземания да не бъдат удовлетворени. На следващо място,
Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл.196, ал.1 от ДОПК и по-конкретно на т.3, съгласно
която в постановлението е необходимо да бъдат посочени фактическите и правните
основания за издаването му. В случая като фактическо основание в
постановлението е посочено само и единствено предполагаемия размер на задължението
на жалбоподателя, а в останалата част от постановлението напълно се преповтаря
съдържанието на искането за предварително обезпечаване. В ПНОМ е направен анализ на имущественото
състояние, от което обаче не може да се извлекат мотиви в насока, че събирането
на публично вземане ще бъде затруднено. Пак там е посочено, че размерът на
активите, които дружеството притежава са в значително по-малък размер от
задълженията, които могат да послужат за обезпечаване на бъдещото задължение в
предполагаем размер. Преписката не съдържа конкретни данни за активи и техен
размер. Отделно от това в ПНОМ е посочено, че няма данни дружеството да
притежава недвижим имот, както и че има данни дружеството да притежава 2 бр.
ППС. В тази връзка обаче не са приложени документи, доказващи посочените данни.
Нещо повече, в ПНОМ е посочено, че има данни дружеството да притежава банкови
сметки, за които пък не е посочено, колко са и с какви налични средства. Т.е.
по никакъв начин не е направена преценка дали действително ще бъде затруднено
или невъзможно събирането на публични вземания. В оспореното пред съда решение
също не се съдържат някакви конкретни факти, които да попълнят фактическото
основание на административния акт. Преписката не съдържа данни, а и не се
твърди, че публичният изпълнител е извършил преценка дали действително ще бъде
затруднено или невъзможно събирането на публичните вземания. Липсват данни
публичният изпълнител да е събрал необходимата информация за имущественото
състояние на жалбоподателя, още повече, че с приложения по делото АПВ с №
П-22221522001737-004-002/04.02.2022г. на жалбоподателя е възстановен ДДС в
размер на 609 528,86 лв. и лихви в размер на 66 376,23 лв. Доколкото
в случая не е било налице мотивирано искане, което да обоснова предвидената цел
на предварителното обезпечаване, настоящият съдебен състав намира подадената
жалба против против Решение № ПО-43/04.05.2022 година на Директора на ТД на НАП
София, с което е потвърдено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с
изх. № С210022-023-0003301/01.12.2021 г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, за основателна.
При
този изход на делото, основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за заплатената държавна такса в размер на 50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № ПО-43/04.05.2022 година на Директора на ТД на НАП – София, с
което е потвърдено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № С210022-023-0003301/01.12.2021
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София.
ОСЪЖДА ТД на НАП София да заплати на "ГУРМЕ ФУУД" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. “Полковник
Бонев“ № 19, представлявано от управителя Г.И.В. разноски в размер на 50
/петдесет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: