О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………………………2021 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на девети декември 2021г.,
като разгледа докладваното от съдия
Марияна Ширванян
ч.адм.д.№ 1605/2021г. по
описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Образувано е по подадена от „И. и. ****“ ****, чрез процесуалният му представител адв. М.Г.Т. молба с.д. 16340/05.11.2021г. за изменение на постановеното по ч.адм.д.№ 1605/2021г. определение № 2474/12.10.2021г., в частта му за разноските. Направени са две искания:
1.за присъждане на разноските сторени от жалбоподателя за заплащане на адвокатско възнаграждение за представителството по адв.м. 1605/2021г. и
2.за допълване на определението, като на жалбоподателя бъдат присъдени сторените от дружеството разноски по адм.д. 9653/2021г. по описа на ВАС, Осмо отделение в общ размер от 650лв.
Ответникът по молбата в с.д. 16710/12.11.2021г. изразява становище за неоснователност.
За да се произнесе по молбата, съдът констатира следното:
І. Производството по ч.адм.д.№ 1605/2021г. по описа на Х състав:
Производството по делото е образувано жалба на „И. и. ****“ ****, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н М., ул.С.ш.№*, представлявано от управителя , чрез адв. М.Т., против действия за обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства обр.№ Kd-78 версия К, сер.** № *******/13.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
С определение 1927/02.08.2021г., съдът след като е установил, че не е спазен предвиденият в ДОПК ред за оспорване на административните действия е прекратил производството по делото и е изпратил преписката на решаващия орган за произнасяне.
Определението в препис е връчено на Директора на ТД на НАП Варна на 05.08.2021г., а на адв. М.Т. на 11.08.2021г.
От „И. и. ****“ ****, чрез процесуалният му представител адв. М.Г.Т. е подадена жалба срещу определение 1927/02.08.2021г. на 10.08.2021г.
В жалбата е направено искане до разглеждащия жалбата състав на ВАС да се произнесе по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.
На 14.09.2021г. ч.адм.д.№ 1605/2021г. е изпратено за ВАС и е постъпило в деловодството му на 20.09.2021г. и е образувано адм.д. № 9653/2021г.
На 29.09.2021г. състав на Върховния административен съд, Осмо отделение с председател Теодора Николова и докладчик Емилия Иванова е постановил определение № № 9813 по адм.д.№ 9653/2021г., с което е отменил определение 1927/02.08.2021г. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. В това определение на касационната инстанция няма произнасяне по молбата за присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав е разгледал жалбата на на „И. и. ****“ ****, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н М., ул.С.ш.№*, представлявано от управителя , чрез адв. М.Т., против действия за обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства обр.№ Kd-78 версия К, сер.** № *******/13.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, мълчаливо потвърдени от директора на ТД на НАП-Варна (съгласно определение № 9813/29.09.2021г. постановено по адм.д. 9653/2021г. на ВАС, Осмо отделение, докладчик съдия Емилия Иванова) и е отменил оспорените административни действия с определение № 2574/12.10.2021г..
В определение определение № 2574/12.10.2021г. постановено по ч.адм.д. 1605/2021г. при произнасянето по искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът е констатирал, че не е приложен списък по чл.80 от ГПК. В определението има произнасяне по искането направено от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за разглеждането на спора от Варненски административен съд. Искането е уважено в частта на доказаните за направени разноски – заплатената държавна такса в размер на 50лв. и не е уважено в частта на твърдените разноски за процесуално представителство.
ІІ. Производството по ч.адм.д.1814/2021г. по описа на ХІХ състав:
Производството е образувано по жалбата на „И. и. ****“ ****, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н М., ул.С.ш.№*, представлявано от управителя , чрез адв. М.Т., против действия за обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства обр.№ Kd-78 версия К, сер.** № *******/13.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдено с Решение № 154/ 06.08.2021г. на Директора на ТД на НАП Варна.
Жалбата е подадена на 12.08.2021г. чрез „Български пощи“ ЕАД и е постъпила в АС Варна на 13.08.2021г.
По тази жалба е образувано ч.адм.д. № 1814/2021г. на 17.08.2021г.
В уточняваща молба с.д.№ 14041/27.09.2021г. процесуалният представител на дружеството жалбоподател е посочил, че по оспорване на същият административен акт - протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства обр.№ Kd-78 версия К, сер.** № *******/13.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е образувано друго съдебно производство пред АС Варна и е посочен номера на делото. Посочено е и, че дружеството е обжалвало прекратителното определение по делото пред ВАС и, че към дата на подаване на молбата, касационната инстанция не се е произнесла по спора. Направено е искане за отмяната на Решение № 154/ 06.08.2021г. на Директора на ТД на НАП Варна.
С определение № 2610/ 15.10.2021г. постановено по ч.адм.д. 1814/2021г. по описа на ХІХ състав е разгледал жалбата на И. и. ****“ ****, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н М., ул. С.ш.№*, представлявано от управителя , чрез адв. М.Т., против действия за обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства обр.№ Kd-78 версия К, сер.** № *******/13.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдено с Решение № 154/ 06.08.2021г. на Директора на ТД на НАП Варна и е отменил оспорения административен акт. С определението е осъден ответника НАП да заплати на дружеството 50лв. разноски.
С молба с.д. 16334/05.11.2021г. дружеството чрез адв. М.Т. е поискало изменение и допълване на определението в частта на разноските и присъждане на 500лв. представляващи сторените разноски за възнаграждение на адвокат.
След дадена от съда възможност е постъпил отговор от ответника, в който е възразено срещу размера на възнаграждението за адвокат като прекомерно висок и е направено искане да не бъде уважена молбата на дружеството, а в алтернативност е направено искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение. В молбата е посочено, че е заведен иск за обявяване на нищожност на определение № 2610/ 15.10.2021г. постановено по ч.адм.д. 1814/2021г. по описа на ХІХ състав.
С определение № 2988/17.11.2021г. по ч.адм.д. 1814/2021г. по описа на ХІХ състав НАП е осъдена да заплати на дружеството 500лв. разноски, представляващи възнаграждение за адвокат.
При така установените факти, съдът намира за приложими следните разпоредби чл.80 от ГПК[1]; чл.159, т.6 и 7 АПК[2]; чл.58, ал.3 от АПК[3]; чл.172, ал.3 от АПК[4], чл.126, ал.1 от ГПК[5] вр. чл.41, ал.3 от ДОПК[6] и прави следните изводи, които с оглед спецификата на производството ще бъдат разгледани поотделно за всяко от исканията:
1.По искането за присъждане на разноските сторени от жалбоподателя за заплащане на адвокатско възнаграждение за представителството по ч.адм.д. 1605/2021г., съдът съобрази следното:
Съдът, след като прецени молбата, в частта относно искането за изменение на определение № 2574/12.10.2021г. по отношение на присъдените по ч.адм.д.1605/2021г. разноски и срока на постъпването й, намира, че искането е направено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал.1, предл. второ от ГПК. Съдът в определение № 2574/12.10.2021г. по ч.адм.д.1605/2021г. е констатирал, че към жалбата не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, нито жалбата съдържа част, която да може да се възприеме като списък по чл.80 от ГПК. Това определя молбата за изменение на определение № 2574/12.10.2021г. по отношение на присъдените по ч.адм.д.1605/2021г. разноски като недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.
Освен това, при начина на развилите се две съдебни производства (по настоящото дело и по ч.адм.д.1814/2021г.) по жалби на дружеството срещу едни и същи административни действия - обективираните в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства обр.№ Kd-78 версия К, сер.** № *******/13.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП (доколкото Решение № 154/ 06.08.2021г. на Директора на ТД на НАП Варна не подлежи на съдебен контрол), при условие, че по ч.адм.д.1814/2021г. на дружеството вече са присъдени разноски, представляващи възнаграждение за адвокат не е налице възможност за присъждане на разноски за адвокат и по настоящото дело, т.к. такива вече са присъдени за оспорването на конкретните административни действия. Именно по тази причина в ГПК е поставено изискване при наличието на две висящи дела в един и същ съд между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, а в АПК е предвидено, образуваното съдебно производство да се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение или има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание.
В случая е налице предпоставката на чл.159, т.6 от АПК за прекратяване на производството по искането за изменение на определение № 2574/12.10.2021г. по отношение на присъдените по ч.адм.д.1605/2021г. разноски за производството пред Варненски административен съд - има влязло в сила определение на друг състав по ч.адм.д.1814/2021г., в което има произнасяне по разноските по оспорването на обективираните в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства обр.№ Kd-78 версия К, сер.** № *******/13.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
2.По искането за допълване на определението за присъждане на жалбоподателя на сторените от него разноски по адм.д. 9653/2021г. по описа на ВАС, Осмо отделение в общ размер от 650лв., съдът съобрази следното:
Съдът няма задължение служебно да се произнася по разноските. За произнасянето му е необходимо да бъде валидно сезиран, като в ГПК е поставено и изискване за подаване на списък по чл.80 от ГПК.
В чл.226, ал.3 от АПК, е предвидено, че първоинстанционния съд се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд, но по арг. от чл.143 от АПК следва да е валидно сезиран за това с нарочна молба адресирана до Административния съд или да има съответните указания от касационната инстанция при условие, че адресатът на молбата за присъждане на разноските е ВАС.
В частната жалба срещу
определение 1927/02.08.2021г. постановено по ч.адм.д. 1605/21г. на АС Варна,
частният жалбоподател е поискал от състава на ВАС разглеждащ делото да се
произнесе и по разноските по оспорването на първоинстанционното определение, в
алтернативност искането е отправено и до първоинстанционния съд.
В определение № 9813/29.09.2021г. постановено по адм.д. 9653/2021г. на ВАС, Осмо отделение, докладчик съдия Емилия Иванова няма произнасяне по искането за присъждане на разноски. Не са дадени и указания към първоинстанционния съд в окончателния акт да се произнесе по искането за разноски насочено към касационната инстанция. Посоченото в частната жалба, че процесуалният представител на частния жалбоподател счита, че по искането за разноски следва да се произнесе въззивния съд е становище и не представлява валидно сезиране на първоинстанционния съд, доколкото частната жалба е адресирана до касационната инстанция.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е бил валидно сезиран за произнасянето по направеното искане, доколкото същото е отправено до Върховния административен съд в частната жалба срещу акт на първоинстанционния съд, още повече, че в определението на касационната инстанция е посочено, че пред касационната инстанция е направено искане за присъждане на разноски.
Това налага извод, че искането на дружеството до първоинстанционния съд за допълване на определението в частта за разноските по своята правна същност представлява искане за присъждане на разноски (за първи път е сезиран първоинстанционния съд с това искане), което е направено несвоевременно, т.е. след приключване на съдебното производство и производството по него следва да бъде прекратено.
Освен това в определение № 2574/12.10.2021г. по ч.адм.д.1605/2021г. съдът се е произнесъл по искането за разноски. При липсата на списък по чл.80 от ГПК искането за изменението на определение № 2574/12.10.2021г. по отношение на присъдените по ч.адм.д.1605/2021г. разноски се явява недопустимо и производството по него следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по молба с.д. 16340/05.11.2021г. на „И. и. ****“ ****, чрез процесуалният му представител адв. М.Г.Т. за изменение на постановеното по адм.д.№ 1605/2021г. определение № 2474/12.10.2021г., в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.
Съдия:
[1] Чл. 80. от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010
г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските.
[2] Чл. 159
от АПК. Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано
съдебно производство, то се прекратява, когато:
6. по
оспорването има влязло в сила съдебно решение;
7. има
образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание;
[3] Чл. 58 (3) Когато по административен или по съдебен ред
бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и
изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.
[4] Чл. 172 (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна.
[5] Чл. 126.
(1) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за
същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с
изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от
вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.
[6] Чл. 41 (3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от
1.03.2007 г., бр. 77 от 2018 г., в сила от 18.09.2018 г.) При непроизнасяне на
органа по ал. 1 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за
обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичане
на срока по ал. 1, съответно от получаване на решението, пред административния
съд по местоизвършване на действията по отношение на тяхната законосъобразност.
Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на
обжалване.