Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 212/11.05.2021
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на пети май през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател:
Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 87 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.54, ал.6 във вр. с ал.4 от Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/ във връзка с чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба от Кооперация „РПК Н***
“ с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.В*** , ул.“Р*** “№* , обл.
Монтана, представлявано от Председателя С.Н.Д. против Заповед №18-592 от
15.01.2021год., издадена от Началник Служба по геодезия, картография и кадастър
гр.Монтана, с която на основание чл.54, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗКИР и чл.51,
ал.1,т.2 от ЗКИР по заявление вх.№01-589236 от 18.12.2020г. на Община В*** с
приложен проект и съгласно скица проект №15-26501 от 15.01.2021год. се одобрява
изменение в КК и КР на гр.В*** , състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР -
сграда с идентификатор 12961.422.603.3 с площ от 96кв.м. с предназначение
сграда за търговия, собственост на РПК Н*** “ с ЕИК * , въз основа на
нотариален акт №489, том 2, рег. №2825 н. дело №490 от 22.11.1999г. на РС –
Берковица и сграда с идентификатор 12961.422.603.4 с площ от 35кв.м. с
предназначение сграда за търговия, без данни за собственост, като се заличава
находящата се на мястото сграда с идентификатор 12961.422.603.2 с площ от
131кв.м. с предназначение сграда за търговия, собственост на РПК Н*** “ с ЕИК *
въз основа на нотариален акт №489, том 2, рег. №2825 н. дело №490 от
22.11.1999г. на РС – Берковица, въз основа на заснемане на място и
удостоверение изх.№17/18.09.2020г. за самостоятелност на сградите, издадено от
главния архитект на община В*** . В жалбата издадената заповед се оспорва като незаконосъобразна,
поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административно
производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби. Излага
доводи, че ответника е издал оспорената заповед в противоречие със събраните
писмени доказателства, като процесния имот не е общинска собственост, тъй като
на ХВК „С*** “ чиито правоприемници са в ред 27 от АДС №38/16.09.1983г. издаден
от Община В*** се установява, че правото на строеж на павилион за производство
и продажба на закуски е отстъпено върху 126кв.м. от имот пл. №471 със заповед
№314/16.11.1983г. на председателя на ИК на ОбНС В*** , одобрена от председателя
на ОНС гр.Михайловград, възмездно по 21,00лева разгъната застроена площ на
стойност от 2646лева, която е изплатена. Твърди, че в издадения нотариален акт
на кооперацията също е установено, че кооперацията е собственик на търговските
обекти. Твърди нарушение на чл.59 от АПК неспазване на формата на
административния акт, липса на мотиви и фактически основания за издаване на акта,
нарушение на чл.34, чл.35, чл.36 и чл.40, ал.2 от АПК.
В съдебно заседание Кооперация „РПК Н*** “ редовно
призована се явява надлежно упълномощения адвокат А.В. ***, като поддържа
жалбата. В подробна писмена защита излага доводи по съществото на спора и моли съда
да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира
сторените по делото разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Началник СГКК гр.Монтана, редовно
призован не се явява и не се представлява, като в придружителното писмо по
изпращане на жалбата ведно с административната преписка, претендира присъждане
на разноски и възразява за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Община В*** представлявана
от кмета, редовно призована, се представлява от юрисконсулт А.Т., които моли за
потвърждаване на оспорената заповед и възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Подробни доводи излага в представена писмена
защита по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на вещото лице по изготвената съдебно – техническа
експертиза неоспорена от страните по делото, както доводите и възраженията на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед №РД-18-74/24.06.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК на л.27 от делото, която е публикувана в ДВ
бр.64/2008г. (л.28 от делото), е одобрена КККР за землището на гр.В*** .
Със заявление вх. № 01-561603 от 01.12.2020год.
до началника на СГКК-гр.Монтана заинтересуваната по делото страна Община В*** чрез
правоспособно лице по кадастъра е внесла проект за одобреното с оспорената
заповед изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър. Представен е
проект за изменение на КККР от правоспособно лице по кадастър, като в
обяснителната записка към скицата-проект е посочено отразяване на две сгради в
ПИ с идентификатор 12961.422.603, тъй като от издаденото удостоверение за факти
и обстоятелства от Община В*** , както и от заснемането на място, сграда с
идентификатор 12961.422.603.2 може да се приеме като две отделни сгради с
метална конктрукция с НТП търговски обекти. От приложеното удостоверение за
факти и обстоятелства издадено от гл. архитект на Община В*** с
изх.№17/18.09.2020г. е посочено, че след справка с КК на гр.В*** одобрени със
Заповед №18-74/2008г. и направен оглед на място е установено, че в ПИ с
идентификатор 12961.422.603 от КК на гр.В*** – УПИ IV, кв.67 от ПУП на гр.В*** се намират
две сгради – двуетажна масивна сграда с идентификатор 12961.422.603.1 и
едноетажна сграда с метална конструкция с идентификатор 12961.422.603.2. В
едноетажната сграда се намират два самостоятелни обекта югоизточен с площ от 35 кв.м. и северозападен
с площ от 96 кв.м. Двата обекта могат да се приемат и като две отделни метални
сгради, тъй като представляват и се използват като отделни самостоятелни
търговски обекти или други обекти с нежилищно предназначение, съгласно
приложена схема- проект.
Със заявление вх. № 01-589236 от
18.12.2020год. до началника на СГКК-гр.Монтана заинтересуваната по делото
страна Община В*** чрез представител е поискала нанасяне на настъпили промени в
КК, за обект сграда с идентификатор 12961.422.603.2. със застроена площ от
131кв.м.
Приложени са към заявлението Акт за
частна общинска собственост №654 от 14.09.2016г. издаден въз основа на АДС
№37/16.09.1983г., АЧОС №51/17.02.1999г. и АЧОС №75/10.01.2001г. на община В*** ,
където в описание на имота в т.1 е отразен ПИ 12961.422.603 по КК и КР на гр.В***
одобрени със Заповед №РД-18-74/24.06.2008г. на изп. директор на АГКК с адрес
гр.В*** , ул.“Р*** “№* с площ от 537 кв.м. с трайно предназначение на
територията урбанизирана с начин на трайно ползване за друг обществен обект,
комплекс, с номер по предходен план кв.67, парцел IV. В т.2 сграда с идентификатор
12961.422.603.1. по КК и КР на гр.В*** одобрени със Заповед
№РД-18-74/24.06.2008г. на изп. директор на АГКК с адрес на сградата гр.В*** ,
ул.“Р*** “№* разположена в ПИ с идентификатор 12961.422.603, застроена площ от
226кв.м. – два етажа с предназначение друг вид обществена сграда. Сградата се
използва за общинска музейна колекция.
Приложен е констативен нотариален акт
за собственост с №489, том II,
рег. №2825 н. дело №490/1999г. от 22.11.1999г. с който на РПК „Н*** “ е
призната собствеността върху сграда за производство на закуски и търговски
обект, парцел IV в квартал 67 по плана на гр.В*** , ведно с прилежащото право
на строеж върху описания парцел. При съставянето му са представени Акт за
държавна собственост №38/16.09.1983г. издаден от ОбНС – В*** приложен на л.10
от делото от които се установява, че на ХВК „С*** “ чиито правоприемници са
жалбоподателите в ред 27 се установява, че е отстъпено правото на строеж на
павилион за производство и продажба на закуски е отстъпено върху 126кв.м. от
имот пл. №471 със заповед №314/16.11.1983г. на председателя на ИК на ОбНС В*** .
От приложената на л.14 от делото
заповед №314/16.11.1983г. на председателя на ИК на ОбНС В*** се установява, че
се дава правото на строеж на ХВК „С*** “ върху 126кв.м. застроена площ от имот
пл. №471, кв.46 по плана на гр.В*** за строителство на павилион за производство
и продажба на закуски, възмездно по 21,00лева разгъната застроена площ на
стойност от 2646лева, която е изплатена, видно от т.27.2 от АДС. Приложен е
протокол №41 от 25.08.1983г. на Общински народен съвет – гр.В*** на л.15 и
л.171 от делото, където в т.4 е взето решение №181 за даване на съгласие да се
предостави терена зад картинната галерия на ул.“В. Л*** “ на мястото на „З*** рибка“
и павилиона за плодове и зеленчуци на ХВК „С*** “ за построяване на павилион за
производство и продажба на закуски при условие, че същия се построи, съгласно
предложения проект в срок до край на 1983г.
Приложен е протокол на приемателна
комисия одобрен от ОКС – Михайловград на л.8 от делото за приемане от ПКС на
обект – павилион закуски гр.В*** с инвеститор ХВК „С*** “ с отразена начална
дата на започване на обекта 12.09.1983г. и завършване на обекта на 03.12.1984г.
в съответствие със всички видове СМР. Изготвен е протокол за въвеждане в
експлоатация на обекта – цех за закуски с правоприемника РПК „Н*** “ гр.В*** на
л.11, 12 от делото.
От приложеното на л.16 от делото писмо
се установява, че на основание протоколно решение на ОКС – Монтана през 1985г.
обекта на ХВК „С*** “ е предаден на СП „К*** “ гр.В*** , откъдето впоследствие
е преминал в РПК „Н*** “, видно и от приложеното Решение на Окръжен съд –
Монтана по фирмено гр. Д*** №12/1989г. на л.17,18 от делото, с което дейността
на прекратеното кооперативно предприятие К*** с всички активи, пасиви и поети
договорни задължения е преминала към РПК „Н*** “ гр.В*** . По делото е
приложено и издадено удостоверение с №182 от 16.11.1999г. от кмета на Община В***
отдел ТСУ в което е удостоверено, че правото на строеж от 186кв.м. в имот
пл.№471 в кв.46 по плана на гр.В*** , ведно с построената в този имот сграда за
производство на закуски и търговски обект има оценка съгласно ППЗДС от хиляда и
двеста лева, която да му послужи пред нотариус. Приложена е и декларация по
чл.14 от ЗМДТ от данъчно задълженото лице РПК „Н*** “.
От приложената Заповед №02 от
04.01.1999г. на Областен управител на Област Монтана на л.167 от делото е
отказано отписването от актовите книга за държавна собственост на недвижим
имот, представляващ парцел от 450 кв.м., находящ се в част от пл.№471 в кв.46
по плана на гр.В*** от 1969г., тъй като имота е актуван с АДС №38/16.09.1983г. и
е отстъпено право на строеж на ХВК „С*** “, поради което имота не е общинска
собственост.
По делото е приложен АДС
№37/16.09.1983г. на л.175, където в описание на имота – художествена сбирка –
стара сграда, в буква а/ партер – ползва се от РПК за магазин „М*** бар“; буква
б/ втори етаж – картинна галерия; буква в/ тавански етаж – складове; буква Г/
пристройка – от четири стаи на два етажа – държавна квартира в която живеят
отчуждени собственици, като част от имот 471 е издадена заповед
№473/13.10.1998г. на Областен управител – Монтана, с която имота се отписва от
актовите книги за държавна собственост, втори и трети етаж на имот „бивша
художествена сбирка“, които по силата на чл.2, ал.1,т.6 от ЗОС е Общинска
собственост. Както и че на основание Заповед №40/10.02.1999г. на Областен
управител – Монтана, първи етаж от сграда „бивша художествена сбирка“,
пристройка от четири стаи на два етажа и дворно място от 383 кв.м. са
деактувани в полза на Община В*** .
Въз основа регистърната част на
кадастъра се установява, че жалбоподателя е собственик по силата на констативен
нотариален акт №489, том II, рег. №2825 н. дело №490/1999г. от 22.11.1999г. с
който на РПК „Н*** “ е призната собствеността върху сграда за производство на
закуски и търговски обект, парцел IV в квартал 67 по плана на гр.В*** , ведно с
прилежащото право на строеж върху описания парцел, без отразяване на конкретни
данни за идеалните части /видно и от проект за изменение на КККР на л.41 от
делото/.
Проектът за изменение на КККР е
изработен и представен в предвидения от закона вид и формат от правоспособно
лице по кадастъра, в изискуемото по закон съдържание и като такъв е приет от
началника на АГКК
След извършена административна
процедура по проверка АГКК е издала уведомления по чл. 26, ал. 1 от АПК с
изх.№24-32107 от 22.12.2020г. на л.43 от делото за започналото по подаденото от
заинтересованата страна – Община В*** заявление, производство за изменение на
КККР относно сграда с идентификатор12961.422.603.2 с административен адрес гр.В***
, ул.“В*** Л*** “ като е посочено, че изменението се изразява в разделяне на
сградата на две сгради с идентификатори 12961.422.603.3 и 12961.422.603.4 въз
основа на заснемане на място, представените към заявлението документи и
удостоверение изх.№17/18.09.2020г. за самостоятелност на сградите, издадено от
главния архитект на община В*** и проект за изменение на КККР на лице,
правоспособно да извършва дейности по кадастъра. С уведомлението е даден и 7 –
дневен срок от получаването за
запознаване с подаденото заявление и представяне на възражения при наличие на
такива.
Видно от известие за доставяне на гърба
на л. 43 от делото, уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК с изх. №24-32107 от
22.12.2020г. от АГКК до жалбоподателя е изпратено от АГКК – Монтана с обратна
разписка и е получено от РПК „Н*** “ на 06.01.2021г.
От председателя на УС при РПК „Н*** “
гр.В*** с изх.№2/14.01.2021г. до АГКК е изпратено уведомление на л.44 от делото
с което по същество се оспорва разделянето на сградата, допълнено впоследствие
на л.45 от делото с допълнителни документи установяващи правото на собственост
на кооперацията върху целия имот, състоящ се от земя и сгради, включваща два
обекта – сграда за производство на закуски и търговски обект с общо площ от 126
кв.м.
Последвало е издаване на оспорената
Заповед № 18-592 от 15.01.2021 год. на Началник Служба по геодезия, картография
и кадастър гр. Монтана, по подадено заявление вх. №01-589236 от 18.12.2020г. на
Община В*** и приложения към него проект по чл.75 от Наредба №РД-02-20-5 от
15.12.2016год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри. Като правни основания за издаване на заповедта
са цитирани разпоредбите на чл.54, ал.4 във вр. чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2
от ЗКИР.
Видно от скицата-проект №15-26501 от
15.01.2021год., неразделна част от оспорената заповед, одобреното изменение в
кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/ на гр. В*** , одобрени
със заповед № РД-18-74/24.06.2008 год. на ИД на АГКК в оспорената заповед се
изразява в заличаване на находяща се на мястото сграда с идентификатор
12961.422.603.2 и адрес гр.В*** , ул.“В*** Л*** “ с площ от 131кв.м. с
предназначение сграда за търговия, собственост на РПК Н*** “ с ЕИК * без данни
за идеални части по нотариален акт №489, том 2, рег. №2825 н. дело №490 от
22.11.1999г. на РС – Берковица и нанасяне на нови обекти в КККР - сграда с
идентификатор 12961.422.603.3 с площ от 96кв.м. с предназначение сграда за
търговия, собственост на РПК Н*** “ и сграда с идентификатор 12961.422.603.4 с
площ от 35кв.м. с предназначение сграда за търговия, няма данни за собственост,
въз основа на заснемане на място и удостоверение изх.№17/18.09.2020г. за
самостоятелност на сградите, издадено от главния архитект на община В*** .
От изготвената по делото съдебно –
техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна, безпристрастна и
съответстваща на събраните по делото писмени доказателства и проверка на място,
се установява, че в кадастралната карта на гр.В*** е допусната грешка по
отношение на сграда с идентификатор 12961.422.603.2, тъй като не е нанесена
цялата сграда с обща площ от 157,13кв.м., като навеса е от 54,21кв.м.
съответстващ на виза за застрояване на скицата на л.134 от делото. Имот с
идентификатор 12961.422.603 не е ограден на място, на североизток граничи с
ул.“В*** Л*** “, която в едната част тангира със сградата на музея, а в
останалата с тротоара. На северозапад регулацията не е приложена на място, тъй
като е изпълнено застрояването на павилиона за закуски и навеса, така както е
във визата за застрояване. Тази сграда част от която е част от сграда с
идентификатор 12961.422.603.2 излиза извън очертанията на имота. На югозапад
имота не е ограден и граничи с ул.“Р*** “ тангираща със сградата на музея. След
уточнението в съдебно заседание вещото лице сочи, че изградената част от РПК „Н***
“ от 212 кв.м. не съответства на проекта, които е изготвен и е предмет на
оспорената заповед. Отразеното застрояване в КК и скицата – проект не
съответстват на фактическото положение на място. От друга страна в
представените части от строителна документация за строеж на сграда за
производство на закуски и търговски обект, парцел IV в квартал 67 по плана на
гр.В*** , акт образец 16 представляващ приложения протокол за въвеждане в
експлоатация на обекта на л.11 от делото от РПК „Н*** “ изградената част от
212кв.м. не съответства на скицата проект предмет на оспорената заповед. Сочи
се в съдебно заседание, че нанесените нови сгради имат различни очертания, като
следва да се заснемат същите и да се допълни КК, след което да се обяви нова
поправка с новите очертания. Общо сградата ползвана от РПК „Н*** “ е 212 кв.м.,
а другата е 50 кв.м., като общата площ без музея е 262 кв.м. Сочи се, че обекта
с проектен идентификатор 12961.422.603.4 не е заснет в действителните му
очертания на място, установени при измерването с площ от 50 кв.м. Реалната площ
на сградата ползвана от РПК „Н*** “ измерена на място е 157,13 кв.м., тъй като
в КК е допусната непълнота при нанасяне на сграда с идентификатор
12961.422.603.2, показана с очертания на приложената към експертизата скица.
Представени са по делото доказателства
за подадена искова молба с вх.№261437/27.04.2021г. по описа на РС – Берковица
във връзка с предявен установителен иск от жалбоподателя срещу Община В*** относно
възникналия спор във връзка със собствеността върху заличената с оспорената
заповед сграда с идентификатор 12961.422.603.2.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г*** Г*** В*** и Х*** Г*** Т***
в качеството им на управители на търговски дружества стопанисвали отдадено им
под наем помещение от Община В*** , като и двамата не отричат факта, че от
едната им страна се е намирала сграда ползвана от РПК „Н*** “.
Оспорената заповед е съобщена с
уведомително писмо на жалбоподателя – Кооперация „РПК Н*** “ с ЕИК * на 27.01.2021
г. /видно от известие за доставяне на л. 26 от делото/. Жалбата е подадена на 10.02.2021
г. чрез Началник СГКК – Монтана.
Като взе предвид приетите за
установени факти и прецени допустимостта и основателността на предявената
жалба, Административният съд счита следното:
Жалбата е допустима – подадена е от
заинтересувана страна по см. на § 1, т. 13 Допълнителните разпоредби на Закона
за кадастъра и имотния регистър /ДР на ЗКИР/, срещу подлежащ на оспорване пред
съд индивидуален административен акт, в преклузивния срок за това.
При проверката за законосъобразност на
оспорената заповед съгласно чл.168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146
от АПК, Съдът счете следното:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – началникът на СГКК – Монтана по аргумент от чл. 54, ал. 4
от ЗКИР, съгласно която, измененията в кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се
одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и
кадастър по местонахождение на имота.
Оспорения административен акт е
издадена в предвидената писмена форма, като в него са изложени фактическите и
правни основания, които са мотивирали административния орган за издаването му.
В
хода на воденото административно производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Надлежно са уведомени
заинтересованите лица, че е започнало производство по изменение на КККР, като
им е предоставена възможност да участват във воденото административно
производство.
Оспорената заповед настоящия съдебен
състав намира, че е издадена в противоречие с материалния закон.
В случая за да издаде оспорения
административен акт, административния орган е посочил като правно основание
разпоредбите на чл.54, ал.4 във вр. с чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР,
тоест изменението в КККР е свързано с отстраняване на непълноти и грешки.
Легалното определение за непълнота и грешка е дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР
като в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед гласи
"непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние.
Съгласно чл.54, ал.2 ЗКИР /приложима
редакция съгласно изм. – ДВ, бр. 57 от 2016 г. /, когато непълнотата или
грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване
на спора по съдебен ред.
Съгласно чл.70, ал.1 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2001г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена на основание чл. 31 от ЗКИР, в случаите на непълноти или грешки за започване на административно
производство се уведомяват заинтересуваните лица по реда на АПК, които могат да
правят писмени възражения по проекта в 7-дневен срок от получаване на
уведомлението. Съгласно ал. 4 на разпоредбата, при установяване на спор за материално
право, се издава отказ. В разглеждания случай заинтересуваните по см. на § 1,
т. 13 от ДР на ЗКИР страни – жалбоподателя, след като са уведомени за
подаденото заявление видно от уведомление с изх.№2/14.01.2021г. до АГКК на л.44
от делото по същество са оспорили разделянето на сградата, допълнено
впоследствие на л.45 от делото с допълнителни документи установяващи правото на
собственост на кооперацията върху целия имот, състоящ се от земя и сгради,
включваща два обекта – сграда за производство на закуски и търговски обект с
общо площ от 126 кв.м.
Доказателствата се събират и служебно
от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и ал.
3 АПК). Административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени (чл. 35 АПК).
От депозираното уведомление от
жалбоподателя и от заявеното в съдебно заседание от заинтересованата страна се
сочи наличието на спор за материално право между собствениците на заличената
сграда с идентификатор 12961.422.603.2 и нанасянето на нови обекти. Този факт
се потвърждава и от образуваното пред Районен съд Берковица производство за
установяване правото на собственост върху процесната сграда с идентификатор
12961.422.603.2 по КК и КР на гр.В*** . От друга страна видно от заключението
на вещото лице по изготвената съдебно – техническа експертиза неоспорена от
страните и кредитирана като обективна, безпристрастна и съответстваща на
събраните по делото писмени доказателства и проверка на място, е установено, че
в кадастралната карта на гр.В*** не е нанесена цялата сграда с идентификатор
12961.422.603.2, съответстващ на виза за застрояване на скицата на л.134 от
делото. Изградената част от РПК „Н*** “ от 212 кв.м. не съответства на проекта,
които е изготвен и е предмет на оспорената заповед. Отразеното застрояване в КК
и скицата – проект не съответстват на фактическото положение на място. Съгласно
чл.2, ал.1 от ЗКИР, "Кадастър е съвкупността от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на
Република България" и като съвкупност от такива данни следва при
отразяването на обектите да е налице съответствие между тези данни - нанесените
граници да съответстват на размерите на обектите по съответните документи за
собственост. Съгласно чл.27, ал.1, т.2 от ЗКИР, основните кадастрални данни за
сграда и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен
обект: идентификатор; граница и/или очертание на сградата и съоръжението;
застроена площ, определена с геодезическите координати на определящите точки;
брой етажи; предназначение; адрес. В случая липсва на такова съответствие.
При наличието на спор за материално
право, актът, който административният орган следва да издаде, е отказ – чл. 54,
ал. 2 ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от наредбата по чл. 31 ЗКИР.
Изложеното сочи на липса на
материалноправна предпоставка за одобряване изменението на кадастралните карта
и регистър при непълнота и грешка чрез нанасяне на нови обекти процесните сгради
с идентификатор 12961.422.603.3 с площ от 96кв.м. с предназначение сграда за
търговия и сграда с идентификатор 12961.422.603.4 с площ от 35кв.м. с
предназначение сграда за търговия. Още повече, че по отношение на сграда с
идентификатор 12961.422.603.4 с площ от 35кв.м. в оспорената заповед е
отразено, че липсват данни за собствеността. Наличието на спор за материално
право, което е несъмнено предвид наведените в съдебното производство оплаквания
и качеството на навелите ги, на заинтересувани страни по см. на § 1, т. 13 от
ДР на ЗКИР /съобразно записванията в регистърната част на кадастралната карта и
доказателствена сила на същите на основание чл. 2, ал. 5 ЗКИР/ съставлява изява
на спор за материално право, който е отрицателна матералноправна предпоставка
за одобряване на исканото изменение в КК и КР на гр.В*** . Следва да се
отбележи, че спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес
по вещно дело, но и всеки път когато твърденията на страните относно определено
субективно материално право са разнопосочни, както е в случая. Заинтересованата
страна, поискала изменението, не е установила по категоричен начин, че площта и
границите на имота му преди одобряване на кадастралната карта са били именно
тези, с които иска да се допусне изменението. Напротив, от заключението на
вещото лице се установи друго. Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да
установи реално съществуващите граници на имотите и обстоятелството, че по
отношение на тях е налице съгласие на всички засегнати лица. Липсата на такова
съгласие може да бъде запълнена само от влязло в сила съдебно решение за
установяване на правата им, но не и чрез други способи или обстоятелства. В
административното производство е недопустимо да се решават спорове за
материално право между страните, каквото всъщност е направил ответника, като е
преценил, че представените от заявителя доказателства съответстват на правата
му. Недопустимо е и разрешаването му в съдебно административно производство,
образувано по оспорване на заповед за изменение на КККР.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед №18-592 от 15.01.2021г. на
Началника на СГКК-Монтана е незаконосъобразна поради противоречие с материалния
закон и следва да бъде отменена, а жалбата да се уважи като основателна.
Предвид изхода от разрешения правен
спор и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се следва присъждане
на сторените разноски в настоящето производство от ответника, чрез юридическото
лице Агенция за геодезия, картография и кадастър гр.София, която следва да бъде
осъдена да заплати същите съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в
размер на 1305.00 лева /хиляда триста и пет/, от които 1000.00 лева заплатено в
брой адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и
съдействие, 250,00лева за изготвяне на съдебно – техническа експертиза, 50.00
лева заплатена държавна такса за образуване на делото и 5,00 лева за снабдяване
със съдебно удостоверение.
Направеното възражение от ответника
при изпращане на административната преписка за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователни. Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение за дела по ЗКИР е в размер на 900.00
лева. В случая Кооперация „РПК Н*** “, видно от л.86 от делото е заплатило на
адвоката 1000, 00 лева, което възнаграждение се различава със 100,00 лева от
минимално предвиденото. То не се явява прекомерно предвид фактическата и правна
сложност на делото по което са проведени три открити съдебни заседания,
допусната е и е приета експертизи ангажирани са доказателства, при активното
участие на представителя на жалбоподателя.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172,
ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Кооперация „РПК Н*** “
с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.В*** , ул.“Р*** “№* , обл.
Монтана, представлявано от Председателя С.Н.Д., Заповед №18-592 от
15.01.2021год., издадена от Началник Служба по геодезия, картография и кадастър
гр.Монтана, с която на основание чл.54, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗКИР и чл.51,
ал.1,т.2 от ЗКИР по заявление вх.№01-589236 от 18.12.2020г. на Община В*** с
приложен проект и съгласно скица проект №15-26501 от 15.01.2021год. е одобрено
изменение в кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/ на гр.В*** ,
състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР - сграда с идентификатор
12961.422.603.3 с площ от 96кв.м. с предназначение сграда за търговия,
собственост на РПК Н*** “ с ЕИК * , въз основа на нотариален акт №489, том 2,
рег. №2825 н. дело №490 от 22.11.1999г. на РС – Берковица и сграда с
идентификатор 12961.422.603.4 с площ от 35кв.м. с предназначение сграда за
търговия, без данни за собственост, като се заличава находящата се на мястото
сграда с идентификатор 12961.422.603.2 с площ от 131кв.м. с предназначение
сграда за търговия, собственост на РПК Н*** “ с ЕИК * въз основа на нотариален
акт №489, том 2, рег. №2825 н. дело №490 от 22.11.1999г. на РС – Берковица, въз
основа на заснемане на място и удостоверение изх.№17/18.09.2020г. за
самостоятелност на сградите, издадено от главния архитект на община Вършец .
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и
кадастър гр.София да заплати на Кооперация „РПК Н*** “ с ЕИК * със седалище и
адрес на управление гр.В*** , ул.“Р*** “№* , обл. Монтана, представлявано от
Председателя С.Н.Д., сумата от общо 1305.00 лева /хиляда триста и пет/,
съставляваща сторени в съдебното производство разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд Монтана до Върховен
административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание
чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на
чл.137 от АПК.
Административен
съдия: