РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110206339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. Й. срещу наказателно
постановление/НП/ № 22-4332-006436/15.04.2022г., издадено от началник
група в СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.
4, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 104а ЗДвП.
НП се атакува като незаконосъобразно. Жалбоподателката поддържа, че
не е била уведомена, че говоренето по мобилен телефон представлява
нарушение. Сочи, че с деянието не е навредила другиму или на себе си. Моли
за отмяна на НП.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателката не се явява и не се представлява, нередовно призована,
като съдът е приел, че са налице процесуалните основания на чл. 61, ал. 4
ЗАНН, тъй като жалбоподателката не е намерена на посочения от нея в
жалбата адрес.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2022г. около 09.01 часа в гр. София по бул. „Никола Петков” с
посока на движение от бул. „Цар Борис III” към ул. „Александър Пушкин”
жалбоподателката М. Й. управлявала л.а. „М“ с ДК № , като използвала
мобилен телефон, без да използва устройство „свободни ръце”.
Водачът М. Й. била спряна и св. В. Н. съставил на жалбоподателката акт
за установяване на административно нарушение/АУАН/ №
589228/30.03.2022г. за нарушение на чл. 104а ЗДвП. Срещу АУАН
жалбоподателката подала възражение. Въз основа на този акт е издадено
атакуваното НП № 22-4332-006436/15.04.2022г.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи началникът на група в О”ПП”-СДВР е компетентен да
издава наказателни постановления по ЗДвП.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св. В. Н., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН №
589228/30.03.22г., справка-картон на водача, удостоверение, заповед № 513з-
2837/06.04.21г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-
13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е неоснователна.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са в съответствие с
процесуалния и материалния закон. АУАН и НП отговарят на изискванията
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, издадени са от компетентни органи и при
съставянето на акта и при издаването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съдът приема, че извършването на нарушение от жалбоподателката е
безспорно установено. Св. Н. е очевидец на вмененото нарушение и в
2
показанията му се съдържат всички правно релевантни факти, които намират
потвърждение в съставения АУАН. Отделно от това жалбоподателката не
оспорва, че е извършила нарушението, но счита, че незнанието й на закона я
извинява и не следва да бъде ангажирана административнонаказателната й
отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, като жалбоподателката е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици
и с действията си пряко ги е целяла.
С поведението си жалбоподателката е нарушила разпоредбата на
чл.104а от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана нейната отговорност
по реда на чл.183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 50
лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете му. Предвиденото
административно наказание за това нарушение е във фиксиран размер от 50
лв., поради което за съда не съществува възможност да намаляване на
глобата.
Изложеното от жалбоподателката съображение, че не е знаела, че
извършеното от нея съставлява нарушение, не води до отпадане на
административнонаказателната отговорност предвид принципа, че незнанието
не закона не оневинява.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на НП и същото следва да бъде потвърдено.
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като
въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
006436/15.04.2022г., издадено от началник група в СДВР, О”ПП”-СДВР, с
3
което на М. В. Й. е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 104а ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4