№ 1528
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330200347 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от С. Б. К. с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление (НП) № 21-1030-009181 от 28.09.2021 г., издадено от
началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП)
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева и лишаване
от правоуправление за 3 месеца за нарушение на чл. 58, т.3 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, като се твърди, че нарушителя
не се е движил в аварийната лента на автомагистралата, а е отбил поради здравословен
проблем на съпругата му и се е движел за да набере скорост да се включи в
движението, оспорва се компетентността на актосъставителя, липсвала вина, не било
правилно предложението на санкционната норма
Постъпило е становище от въззиваемата страна, в което представителят на
Отдел ПП при ОД на МВР Пловдив взима отношение за законосъобразност на
издаденото постановление и прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.09.2021 г. около 18:10 часа в Община Раковски, на Автомагистрала Тракия
(път А-1), на км. 146, в посока София е имало настъпило ПТП и са се образували
колони от автомобили, като автомобилите на магистралата са се движили с ниска
скорост или са били преустановили движението си поради настъпилата катастрофа. На
1
място се намирали служителите на ГДНП свид. Г. В. К. и свид. С. К. Р, които
осъществявали задълженията си по контрол на пътното движение по автомагистрала
Тракия. По това време жалбоподателят С. Б. К. бил водач на автомобил Мерцедес С
350 Блутек с рег. № *** собственост на *** клон Пловдив, заедно със съпругата си.
Същият, за да избегне тежкия трафик и за да се придвижи по-напред по-бързо се е
движил около 1000 метра в лентата за принудително спиране на автомагистралата като
в момента, в който е възприел свид.свид. К. и Р. и служебния им автомобил се
включил обратно в активната лента на автомагистралата, където бил спрян от
служителите, които му указали да преустанови движението. Същите установили
самоличността на водача, взели му документите и се обадили на ОДЧ да изпратят
служител от местно компетентното районно управление РУ Раковски към ОД на МВР
Пловдив. По същия начин постъпили с още 5 автомобила за същото нарушение.
Отзовал се свид. П. Й. Т. – ***, който бил запознат с установеното нарушение от
свид. К. и Р. и съставил АУАН, в който описал нарушението, в присъствието на
жалбоподателя, който бил подписан от него, бил му връчен екземпляр. След което
съставения АУАН бил изпратен на с-р ПП за съставяне на атакуваното наказателно
постановление с което на основание чл. 178Ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от
правоуправление за 3 месеца за нарушение на чл. 58, т.3 от ЗДвП.
Установява се, че жалбоподателят има над 80 бр. установени нарушения на
ЗДвП, като за 36 от тях са издадени наказателни постановления, а за 46 от тях
електронни фишове. Същият е управлявал МПС с останали 9 точки от контролния
талон на водача.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от писмените и гласни доказателства, а именно:
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели свид. Г.К., С.Р.,
П.Т., както и писмените доказателства, а именно АУАН № 980946/06.09.2021 г.,
справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, заповед №
8121з-825/19.07.2019 г., писмо от ОД на МВР Пловдив за изпратените служители от
ГДНП, докладна записка рег. № 3286р-12786/09.09.2021 г., частично от писмо на РУ
Раковски за териториалната компетентност на инсп. Т..
Съдът намира за необходимо да подложи на подробен анализ показанията на
свидетелите. От показанията на свид. Р. и К. се установява, че участъкът, на който са
осъществявали служебните си задължения е бил прав, с добра видимост и са
възприемали от далеч движещите се автомобили. Макар че единият посочва, че ги е
възприемал около 500 метра а другият над 1000, съдът намира това противоречие за
свързано с индивидуалните особености на зрението на всеки от свидетелите и с
преценката им за разстояние, като не счита това за съществено. Съдът, намира че
показанията им са обективни, точни, подкрепят се взаимно и кореспондират, както с
показанията на свид. Т., така и с писмените доказателства, а именно АУАН и докладна
записка и от съвкупността на тези доказателства се установява механизма на
извършване на нарушението. Показанията им са вътрешно непротиворечиви и по
начина на депозирането им съдът ги възприема като истинни, поради което ги
кредитира в цялост относно обстоятелствата, за които свидетелите си спомнят. От
разпита на свид Т. се установява начинът на съставяне на АУАН и движението в
района, а именно че двете активни ленти за движение са били пълни с автомобили и
движението се е осъществявало изключително бавно, което кореспондира с
показанията на свид. Р. и К., както и със съставената докладна записка, от която става
ясно, че е било осъществено ПТП на км. 146 и са се образували колони от автомобили.
Съдът не кредитира показанията на свид. К. на първо място защото същите
2
остават изолирани от доказателствената съвкупност, тъй като не се подкрепят нито от
гласните, нито от събраните писмени доказателства. Същата е съпруга на
жалбоподателя, което я прави заинтересовано лице от изхода на делото и съдът счита
че показанията и в частта, че й е станало лошо, съпругът и е отбил автомобила, в
лентата за принудително спиране, за да повърне същата, след което дълго време не
можел да се включи в активната лента са израз на защитната теза с цел да се извини
поведението на водача, който видно от справката за нарушител/водач системно не се
съобразява с правилата за движение по пътищата. При прякото противоречие на
показанията на свидетелката с тези на двамата свидетели от ГДНП, които пряко са
възприели движението на отбитите от тях автомобили, съдът кредитира техните
показания, тъй като се подкрепят и от докладната записка съставена към момента на
установяване на нарушението и от показанията на свид. Т.. Липсва житейска и друга
логика за преднамерен избор на непознат за тях водач, който да бъде наказан за
нарушение, което не е извършил или попада в изключенията, както и за анбиране на
скорост за включване в активна лента при положение че в нея автомобилите са спрели
или се движат изключително бавно. Същият не е депозирал в тридневния срок
възражения, а защитната му версия се индикира едва с обжалването на издаденото
наказателно постановление.
Съдът не кредитира писмото от РУ Раковски при ОД на МВР Пловдив, в частта
му, че инспектор Т. не бил оправомощен да осъществява контрол по пътното движение
на автомагистрала Тракия, тъй като това е правен извод, който следва да се направи от
съда, а не доказателства за наличие на факти.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган (т. 2.7) и актосъставителя (т.1.3.) следва от така
представените заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г. и № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
По отношение на оспорваната компетентност на актосъставителя съдът намира
следното: Със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. за полицейски органи, които са
определени за извършване на контрол по пътното движение в обслужваната от
структурните звена територия са определени лицата назначени на длъжност ***. С тази
заповед на министъра е определена тяхната функционална и териториална
компетентност.
Безспорно се установява, че АМ „Тракия“ от км. 147 до км. 156 попада на
обслужваната територия на РУ Раковски, следователно от заповедта на министъра и
териториалната организация на РУ Раковски следва териториалната компетентност на
*** Т., който е служител на РУ Раковски (този факт не се оспорва от жалбоподателя).
Действително се установява, че по вътрешни правила на дирекцията функционалните
компетентности по установяване на административно-наказателни и наказателни
деяния е разделена между с-р Пътна Полиция и автоконтрольорите от районните
управления. Тази вътрешна организация не може да дерогира заповедта на министъра,
с която са дадени правомощия на младши автоконтрольор Търновлаийски в
обслужваната от него територия. Не се оспорва по делото заеманата от него длъжност,
нито фактите, че същият я заема именно в РУ Раковски. Съдът намира, че неспазването
на вътрешното функционално разделение на контрола по административнонаказателна
и наказателна дейност между районните управления и с-р Пътна Полиция не влече
липсата на компетентност у актосъставителя, а единствено служи за спазване на
вътрешна организация, още повече, че същият е изпратен по служебен път от ОДЧ, тъй
като екипите на с-р ПП на ОД на МВР Пловдив са били ангажирани, а не е плод на
негово своеволие. Именно поради тези аргументи съдът намира, че нарушението на
3
вътрешното функционално разделение на дейностите на полицейските служители не
лишава от функционална или териториална компетентност младшите автоконтрольори
определени да извършват контрол по движението със заповед на министъра на
вътрешните работи.
Поради тези аргументи съдът намира, че лицето издало АУАН е било
функционално и териториално компетентно да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения, но не го е направил, като бланкетно
е посочил че има такива.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазен е и срокът по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере
за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за
движение свързани с осигуряването на безопасно и законосъобразно използване на
лентата за принудително спиране.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението. Същият е съзнавал че се движи по автомагистрала, виждайки
образуваните колони с автомобили изчакващи организация на движението на
натоварения път поради настъпило ПТП и е взел решение за пореден път да не се
съобрази с правилата за движение по пътищата и да изпревари в аварийна лента
колоната от автомобили. Същият не е спирал, нито поради здравословен, нито поради
технически проблем, и не е набирал скорост, за да се включи в почти спрелите колони
от автомобили, а се е върнал в активна лента единствено след като е забелязал
полицейския автомобил с цел да го заобиколи или да избегне реализирането на
отговорността си. Същият напълно съзнателно е игнорирал възможността с
4
движението си да попречи на автомобил със специален режим на движение на спешна
медицинска помощ или на пожарна безопасност да се придвижи до настъпилото ПТП.
Напротив, в унисон с персистиращото си поведение по несъобразяване с правилата за
движение по пътищата и пълното игнориране на възможните негативни последици от
поведението си е избрал да не стои в задръстване, а да изпревари чакащите и бавно
движещите се в образуваните колони от автомобили съвестни водачи.
Безспорно се установява, че С. Б. К. като водач на МПС на 06.09.2021 г. около
18:10 часа на Автомагистрала Тракия, път А-1, 148 км в посока София е управлявал
лек автомобил Мерцедес С 350 Блутек с рег. № *** собственост на *** клон Пловдив,
като се е движил в лентата за принудително спиране без да има здравословен проблем
на водача и или пътниците и без да има техническа повреда на автомобила.
Нарушението било възприето от полицейските служители на ГДНП.
Следователно жалбоподателят отново за над 80ти път не е съобразил правилата
на ЗДвП, като е целял да постави собствения си комфорт и този на пътниците в неговия
автомобил, пред евентуалните последици от поведението му.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задълженията му може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици за движението, като използва аварийната лента за
придвижване. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 178ж, ал. 1 предложение първо от ЗДвП, която
предвижда наказание: лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от три месеца и глоба 1000 лв. на водач, който се движи в лентата за
принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т.
3 от същия закон. Съдът не намира соченото от процесуалния представител за
неправилно посочване на „спиране“ в лентата за принудително спиране. Напротив
първото предложение се отнася до нарушението извършено от жалбоподателя, а
именно движение в лентата за принудително спиране, а второто предложение е за
движение в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.
Правилно е посочено предложение първо от административнонаказващия орган.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН. Размерът на
наложената глоба е фиксиран от законодателя, поради което не може да се ревизира от
съда, затова и се приема за правилно определен.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради
което обсъждането на маловажен случай е безпредметно.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора за жалбоподателя не възниква право на разноски, а
въззиваемата страна не отправя такова искане.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-009181 от 28.09.2021
г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на С. Б. К. с ЕГН ********** на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от
правоуправление за 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6