Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
07.07.2023 |
град |
Кърджали |
|||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
На |
31.05.2023 |
година |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||
|
|
||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ АЙГЮЛ
ШЕФКИ |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
45 |
по описа за |
2023 |
година |
|||||
|
|
||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в
от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от В.В.К., с
посочен в жалбата адрес ***, ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адвокат М.О. от АК-***, против
Решение №1 от 03.01.2023 год., постановено по АНД №124/2022 год. по описа на Pайонен съд - Мадан, с което е изменено наказателно постановление №22-0298-000108 от 26.05.2022 год.,
издадено от началника на РУ – Мадан към ОДМВР – Смолян.
В жалбата касаторът
заявява, че обжалва изцяло посоченото решение на Pайонен
съд - Мадан в законоустановения 14-дневен срок от
получаването му и счита, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като
в диспозитива му не е описано деяние, извършено от него,
което да е съставомерно по чл.638, ал.1, във вр. с чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Сочи, че съгласно чл.683,
ал.1, т.1 от КЗ, на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
се налага: 1. глоба от 250 лева - за физическо лице, и че съгласно чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение,
като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Твърди,
че безспорно е установено по делото, че регистрацията на управляваното от
наказаното лице МПС е била служебно прекратена, поради което за него не е било
налице задължение да сключва застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди също,
че от друга страна, в диспозитива на Решение №1 от 03.01.2023
год., постановено по АНД №124/2022 год. по описа на Pайонен
съд – Мадан, се съдържало противоречиво описание на деянието, за
което се налага наказанието „глоба“, като не ставало ясно, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП ли се налага, или за друго по вид нарушение и поради това
съществувала неяснота, за какво именно деяние се наказва В.К.. С жалбата моли
съда да отмени Решение №1 от 03.01.2023 год., постановено по АНД №124/2022 год.
по описа на Pайонен съд - Мадан и да постанови друг
съдебен акт, с който да отмени наказателно постановление №22-0298-000108 от
26.05.2022 год., издадено от началника на РУ – Мадан към ОДМВР - Смолян, като
незаконосъобразно.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът В.В.К., с
посочен в жалбата адрес ***, не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител – адвокат М.О. от АК-***,
преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в
което заявява, че поддържа депозираната касационна жалба срещу Решение №1 от
03.01.2023 год., постановено по АНД №124/2022 год. на Pайонен
съд - Мадан, с искане за неговата отмяна и постановяване на съдебно решение, с
което да бъде отменено наказателно постановление №22-0298-000108 от 26.05.2022
год., издадено от началника на РУ – Мадан към ОДМВР - Смолян, като
незаконосъобразно, като със становището се претендира и присъждане на деловодни
разноски. Към становището е приложен и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът
по касация – началникът на Районно управление
– Мадан при ОДМВР – Смолян, редовно призован, не се явява и не се представлява. От
пълномощника на същия – гл.юрк. Н. Ш., преди съдебното
заседание е постъпило писмено становище, в което заявява, че оспорва изцяло касационната жалба и въведените в нея съображения. Излага съображения в подкрепа на доводите си за
законосъобразност и обоснованост
на НП, респективно на обжалваното решение на Районен съд – Мадан.
В становището моли съда да
остави в сила Решение №1 от 03.01.2023 год.
на Районен съд - Мадан, като присъди на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции, а при условията на евентуалност,
прави възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали предлага
настоящият съдебен състав да остави без уважение касационната жалба на В.К.,
подадена чрез неговия пълномощник - адв.М.О., против
обжалваното Решение №1 от 03.01.2023
год., постановено по АНД № 124/2022 год. по описа на Районен съд – Мадан.
Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и че съдът е обсъдил
всички събрани гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е стигнал до
правилния извод, че следва да бъде преквалифицирано нарушението, което е
извършено от наказаното лице – К., при същите фактически обстоятелства, които са
установени. Счита също, че тази преквалификация, която отговаря като нарушена и
санкционна норма на установените факти по делото, освен всичко друго е довела
до намаляване на размера на глобата, с която е бил санкциониран К.. Счита, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде
оставено в сила.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК,
от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като
такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание всъщност
е нарушение на закона, т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е
ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №1 от 03.01.2023 год., постановено по АНД №124/2022 год., Маданският
районен съд е ИЗМЕНИЛ, на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, наказателно постановление №22-0298-000108 от
26.05.2022 год., издадено
от началник на РУ –
Мадан към
ОДМВР - Смолян, с което, на В.В.К., ЕГН **********, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС, за срок от
6 месеца, за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като
е НАЛОЖИЛ на В.В.К.,
ЕГН **********, на основание чл.638, ал.1, т.1, във
вр. с чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, административно наказание глоба, в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева), за това, че на 22.03.2022 год., около
***
часа, в ***, на ул.„***“, е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“, с регистрационен
№***, със служебно прекратена регистрация от 22.03.2022 год., по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, след получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането, поради несключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
За да постанови решението
си, Маданският районен съд е приел
за установено от фактическа страна, че на 22.03.2022 год.,
около 11:40 часа, в ***, на ул.„***“, жалбоподателят управлявал собствения си
лек автомобил, марка „Опел Вектра“, с peг.№***, когато бил спрян за проверка от св.М. М. и св.В.
А. - полицейски служители при ОД на МВР, РУ - Мадан. При извършената проверка
се установило, че същият автомобил е със служебно прекратена регистрация,
поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Водачът на автомобила бил изненадан, че служебно му е прекратена регистрацията.
По този повод бил съставен АУАН, серия ** бл. №***, в присъствието на
нарушителя, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, във вр.
с чл.143, ал.10 от ЗДВП - управлявал МПС по пътища, отворени за обществено
ползване, след като е със служебно прекратена регистрация от 22.03.2022 год., съгласно
чл.143, ал.10 от ЗДвП - без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Материалите от извършената проверка били докладвани на РП -
Смолян за извършване на проверка с оглед данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 25.05.2022 год. по пр. преписка №**/***
год. по описа на РП - Смолян бил постановен отказ да се образува досъдебно
производство и производството по пр.преписка №**/*** год. по описа на РП - Смолян
било прекратено, като материалите по преписката били изпратени на началника на
РУ – Мадан, с оглед преценка за реализиране на административно-наказателна
отговорност спрямо жалбоподателя В.К. С оглед установяването на нарушението,
административно-наказващият орган издал и обжалваното наказателно постановление,
с което на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“, в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца,
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът
е посочил, че така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели - М. С. М. и В. К. А. Посочил е, че в случая
обжалваното наказателно постановление е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН,
при отказ на прокурора да образува наказателно производство и че е съставен
АУАН на 22.03.2022 год., но НП е издадено след връщане на преписката по отказа
на прокурора да образува производство, не въз основа на първоначалния АУАН, а
на основание въпросния отказ, което изрично било посочено в постановлението,
както и че в случаите на чл.36, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е обвързан от
фактическите и правни изводи, направени в постановлението на РП - Смолян за
отказ да се образува досъдебно производство от 25.05.2022 год. по преписка
№**/*** год. на РП – Смолян. Районният съд е приел, че не са налице допуснати
нарушения на процесуалния закон при издаването на процесното
наказателно постановление, като е посочил, че атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи
до накърняване правото на защита на жалбоподателя и че нарушението е описано
надлежно от фактическа страна, като наказващият орган е посочил подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които са извършени). Приел е също, че от
съдържанието на НП става ясно, че регистрацията на процесния
лек автомобил е прекратена служебно след получено от компетентния орган
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ и по тези причини съдът
не е намерил да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е ограничило правата на жалбоподателя. Отбелязъл
е, че собствеността върху описаното МПС - лек автомобил, марка „Опел Вектра“, с peг.№*** и връчването
на наказателното постановление, не се оспорват от страните.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд от правна страна, след
преценка на цялата доказателствена съвкупност е намерил,
че нарушението се явява доказано от обективна страна и че е налице неизпълнение
на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Посочил е, че за управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели
с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че
съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева, но
че ангажирането на административнонаказателната
отговорност по посочената санкционна норма обаче изисква нарушителят да е
действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че
същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или че пътното
средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка съдът
е счел, че релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 22.03.2022
год. жалбоподателят е управлявал процесното превозно
средство, описано в НП, знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Районният
е посочил, че в разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП е регламентирано, че
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство и че следователно
и за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба №45 от 24.03.2000 год.
случаи на прекратяване на регистрацията на МПС, при служебно прекратяване на
регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, администрацията дължи
уведомяване на собственика на автомобила, както и че задължението за
уведомяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по чл.574,
ал.10 от Кодекса на застраховането. Посочил е също, че в настоящия случай,
служебното прекратяване на регистрацията на процесното
МПС е извършено на 22.03.2022 год., в 04:26 часа, като няма никакви данни
жалбоподателят, като собственик на процесния
автомобил, да е бил надлежно уведомен за извършеното, на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП, служебно прекратяване на регистрацията на МПС и че липсват
каквито и е доказателства жалбоподателят, към датата и часа на извършване на
вмененото му нарушение на чл.140 от ЗДвП - на 22.03.2022 год., в 11:40 часа, да
е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен да предположи за
прекратената регистрация на автомобила и съответно, да съобрази поведението си
с това обстоятелство. Съдът е приел, че по делото липсват каквито и да е било
доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под формата на
умисъл или непредпазливост и че са неустановени както интелектуалният, така и
волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото противоправно деяние, както и че в случая се касае за
незнание на факт от обективната действителност/за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на МПС, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП/, т.е.
на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл.175, ал.3, предл.1/първо/, във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съдът е приел също, че поради
това, по отношение на санкционираното нарушение се изключва
не само умисълът на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината „непредпазливост”
и при липсата на уведомяване на собственика на МПС по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, същият към датата и часа на извършване на вмененото му нарушение на
чл.140 от ЗДвП, нито е можел да предвиди, а още по-малко е бил длъжен да знае
за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в
хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Предвид изложеното съдът е
направил извод, че по делото не е доказано виновно извършване на деяние по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, но че деянието на жалбоподателя осъществява състава на
нарушението по чл.638, ал.1, т.1, във вр. с чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, като е посочил, че съгласно чл.483, ал.1 от КЗ, договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, а съобразно
чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, на физическо лице по чл.483, ал.1, т.1, което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лева.
Съдът
е посочил, че съгласно чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът изменя акта по чл.58д от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението
и че в този смисъл е и Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021 год. на ОСС от I и
II колегия на ВАС, в което се приело, че в производството по реда на раздел
пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага
да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Съдът е приел, че в
случая са налице законовите предпоставки да упражни правомощието си да
преквалифицира деянието, за което е наказан жалбоподателят, като приложи закон
за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението и както се посочило, деянието на жалбоподателя осъществява състава
на нарушението по чл.638, ал.1, т.1, във вр. с чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, за което е предвидено административно наказание глоба, в
размер на 250 лева, а за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, се предвижда административно наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“, за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“
от 200 до 500 лева. Съдът е посочил също, че съгласно Тълкувателно решение
№57/1984 год. на ОСНК на ВС: „Кое престъпление е по-тежко наказуемо се определя
от вида и размера на предвиденото за него наказание”, като е приел, че изведените
указания по приложението на закона следва да намерят съответно приложение в
производството по ЗАНН, като в случая по-леко наказуемо е нарушението по
чл.638, ал.1, т.1, във вр. с чл.483, ал.1, т.1 от КЗ,
тъй като за него е предвидено единствено наказание „глоба“ във фиксиран размер. Съдът
е приел също, че не е налице и съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, тоест на обстоятелствата, които описват обективната страна/време,
място, начин на извършване, автор/ и че не се променят фактите, по които
жалбоподателят се е защитавал в хода на административнонаказателния
процес, а именно - че нарушението е извършено на 22.03.2022 год., около 11:40 часа,
в ***, на ул.„***“, както и че не се променят и фактите, че нарушението е
осъществено при управление на собствения на жалбоподателя лек автомобил, марка „Опел
Вектра“, с peг.№***, който
бил с прекратена регистрация, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - след
получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, поради липса
на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС. Районният съд е посочил, че от събраните по
делото доказателства - показанията на св.М. С. М. и В. К. А. се установява, че
към момента на извършване на проверката е липсвала сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от жалбоподателя
автомобил, което обстоятелство не се и оспорвало от последния, а това
обстоятелство се установявало и от приетата като доказателство по делото
справка от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд, видно от
която, в периода от 18.02.2022 год., от 23:59 часа, до 22.03.2022 год., 14:34
часа, за лекия автомобил с peг.№***, не е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От
друга страна районният съд е приел, че деянието по чл.638, ал.1, т.1, във вр. с чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, е доказано от субективна
страна, като е посочил, че в Кодекса за застраховането или в друг нормативен
акт няма правна норма, която да изключва съставомерността
на непредпазливо извършеното нарушение по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ и следователно,
това нарушение може да бъде извършено и по непредпазливост, както и че незнанието
на елемент от обективната страна на състава на нарушението изключва само прекия
и евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост (самонадеяност), но е
съвместимо с несъзнаваната непредпазливост (небрежност). Съдът е приел, че това
е така, защото като водач на моторното превозно средство, жалбоподателят, преди
да поеме управлението му, е следвало да се убеди, че за автомобила има сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, което
обстоятелство може да бъде установено от водача посредством залепения в долния
ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно стикер на знак за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и нещо
повече – съдът е посочил, че нормата на чл.100, ал.3 от ЗДвП вменява в
задължение на водача на моторно превозно средство, което не е било спряно от
движение, освен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното
превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към
знака, както и застрахователната полица.
По
тези съображения Маданският районен съд е приел, че
следва да упражни правомощието си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, като
преквалифицира извършеното деяние от нарушение, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с
чл.140, ал.1 от ЗДвП, в такова по чл.638, ал.1, т.1, във вр.
с чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което преквалифициране е напълно допустимо и не
ограничава правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият се е защитавал
по релевантните факти. Съдът е отбелязъл, че видът и
размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран
размер от 250 лева и че по аргумент от чл.27, ал.5 от ЗАНН, в случая липсва
процесуална възможност за определяне на наказанието под предвидения най-нисък
размер.
В
мотивите към обжалваното решение районният съд е обосновал и защо в случая не
са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, защо в случая не
е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Така
в крайна сметка, Маданският районен съд е извел и
окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление следва да се
измени, като бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.638, ал.1, т.1, във вр. с чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, като на жалбоподателя се наложи административно наказание „глоба“,
в размер на 250 лева.
Съдът
е посочил също, че доколкото не е налице хипотезата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.143, ал.1 от АПК, разноски в полза на
жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като наказателното постановление
не е отменено, а е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, на основание
чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен
акт е валиден, като постановен от надлежния районен
съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Маданския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не
са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
При извършената
касационна проверка на
решението, обаче, настоящият съдебен състав намира, че са основателни инвокираните оплаквания в касационната жалба, описани
по-горе и съответно намира, че обжалваното решение е
неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, както и следва да бъде
отменено и процесното наказателно постановление,
поради субективна несъставомерност на деянието.
Аргументите за това са следните:
Неправилно решаващият състав
на Маданския районен съд е приел, че следва да бъде преквалифицирано нарушението, за
което е издадено и процесното наказателно
постановление, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.1/първо/
от ЗДвП, са наложени наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“
в посочения размер и срок, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и че
съответно, за описаното в него деяние следва да се наложи наказание „глоба“ на касатора В.К., на основание чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане
(КЗ), във връзка с чл.483, ал.1, т.1 от същия кодекс. Безспорно е, че
съгласно разпоредбите на чл.63, ал.7, т.1, във вр. с чл.63,
ал.2, т.4 от ЗАНН, районният съд може да измени наказателното постановление,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Настоящият касационен състав намира обаче, че в случая, тези условия не са изпълнени. Касационният
жалбоподател е наказан с наказания „глоба“, в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1/първо/ от ЗДвП, за това, че на посочените в НП дата
и място е управлявал на път, отворен за обществено ползване,
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, което
съставлява нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Според разпоредбата на чл.638,
ал.1, т.1 от КЗ, физическо лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 250 лева. Съпоставката
на двете санкционни норми сочи, че се касае до нарушения на нормативни актове,
които уреждат различни обществени отношения и съответно, нарушенията на материалноправните норми на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, имат различни съставомерни факти от обективна страна. С оглед на това, по
разбиране на настоящия касационен състав, е недопустимо вмененото на
касационния жалбоподател административно нарушение да бъде преквалифицирано по
начина, по който това е сторено в обжалваното решение от Маданския
районен съд и респ., водачът да бъде санкциониран на основание разпоредбата на чл.638,
ал.1, т.1 от КЗ.
Във връзка с горното съдът намира, че
в диспозитива на обжалваното съдебно решение е налице
противоречие между възприетата от районния съд правна преквалификация на
деянието, на основание която се налага наказанието „глоба“, а именно - чл.638,
ал.1, т.1, във вр. с чл.438, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането и възприетото от
съда противоправно деяние, за което се налага същото. В диспозитива
на решението е вписано, че наказанието „глоба“ в посочения размер се налага на касатора В.В.К. за това, че на 22.03.2022 год., около 11:40
часа, в ***, на ул.„***“, е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“,
с регистрационен №***, със служебно прекратена регистрация от 22.03.2022 год.
по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, след получено уведомление от Гаранционния
фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, поради несключена
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, т.е. според така
изписаното, наказанието се налага заради управление от касатора
К., на МПС, което не е регистрирано, в случая поради прекратена служебно
регистрация на същото по реда на чл.142, ал.10 от ЗДвП, а не заради това, че
същият, като собственик на това МПС, което е било регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, не е изпълнил задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Такъв състав
на нарушение Pайонен съд - Мадан не е формулирал в диспозитива на решението, т.е. не е
формулирал състав на нарушението по чл.638, ал.1, т.1, във
вр. с чл.438, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането, поради което, приложеното от него
изменение чрез преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо
се явява незаконосъобразно.
Така, предвид изложеното по-горе настоящият състав на АдмС
– Кърджали намира, че обжалваното решение на Маданския
районен съд е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на закона, което съставлява
касационно основание за отмяната му по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Същевременно касационната
инстанция в настоящия състав напълно споделя изложеното в мотивите към
решението, обусловили извода на съда, че в случая не е доказано виновно
извършване на деяние по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.175,
ал.3, предл.I/първо/ от ЗДвП, на касатора В. К. са
наложени административните наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява
МПС“, с процесното наказателно постановление,
издадено от началника на РУ – Мадан към ОДМВР – Смолян. Безспорно е, че както в
хода на въззивното производство, така и пред
касационната инстанция, наказващият орган не ангажира доказателства, които да
установяват, че собственикът на посочения лек автомобил
- касаторът В. В.К., е бил надлежно уведомен и кога,
за служебно прекратената регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. В
добавка към мотивите на районния съд в тази насока следва да се посочи още, че
с Тълкувателно постановление №2 от
05.04.2023 год. по тълк. дело №3/2022 год. на ОССНК на ВКС и на ВАС е прието, че не се наказва
с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по
реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство. Това тълкувателно постановление, по арг. от чл.130, ал.2 от ЗСВ, е задължително за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават
административни актове.
В мотивите на цитираното тълкувателно постановление изрично е посочено, че
уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването
на регистрацията, а е последващо, но има пряко
отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175,
ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението
да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по
силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния
фонд по чл.24 от Наредба №54 от
30.12.2016 год. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на
информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по
чл.461, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно
средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на прекратяването
на регистрацията/дерегистрацията/ е от значение за
субективната съставомерност на деянието. Обратното би
довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента
на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен
да съобрази поведението си с дерегистрацията на
моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.
Незнанието на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила, дължащо се на неуведомяване на собственика му от органите на МВР,
според възприетото тълкуване, изключва наличието на виновно поведение на
лицето, на което е било предоставено управлението на автомобила, било то под
формата на умисъл или и на небрежност.
С оглед на изложеното, касационният състав приема, че след като не е
установено дали, как и кога е уведомен касаторът В. В.К.,
в качеството му на собственик на описания лек автомобил, за неговата служебно
прекратена регистрация, то не е налице виновно съставомерно
деяние по смисъла на чл.175, ал.3, предл.I/първо/ от ЗДвП, за което
водачът да носи административна отговорност.
Ето защо, въз основа на така изложените по-горе фактически и правни
съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, но неправилно и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение
на материалния закон, поради
което следва да бъде отменено с решението по настоящото дело. Тъй като
Маданският районен съд е събрал всички относими по делото доказателства
и е формирал правни
изводи по въпросите
за наличието на нарушение и за неговият извършител, то следва настоящата
съдебна инстанция да се произнесе
по съществото на спора, като с решението по настоящото дело следва да се отмени, като незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление,
издадено от началника на РУ – Мадан към ОДМВР - Смолян.
С
оглед изхода на спора и
направеното своевременно искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател,
такива му се дължат от бюджета на органа, издал отменения акт, на основание чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143,
ал.1 от АПК. За направените от касатора разноски,
пред настоящата инстанция е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК/л.18/, но съдът
намира, че следва да му бъдат присъдени не всички разноски, описани в този
списък, а само тези, за които по приложените дела са налични доказателства, че
реално са сторени от него. Така, в полза на касатора В.
К. следва да бъде присъдена сумата в размер на 300.00/триста/ лева,
представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение в производството по
АНД №64/2022 год. пред Районен съд – Мадан/при първоначалното разглеждане на
делото пред този съд/, съгласно приложения по това дело Договор от 14.06.2022
год. за правна защита и съдействие/на л.36/, в който е
отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 300.00 лева, от които
внесени в брой – 100.00 лева и приложена разписка за получена сума от
05.07.2022 год./на л.37/, за заплатени още
200.00 лева, съгласно посочения договор за правна защита и съдействие. В полза на касатора В. К. следва да
бъде присъдена и сумата в размер на 300.00/триста/ лева, представляваща заплатено от него
адвокатско възнаграждение в
производството по КАНД №100/2022
год. по описа на Административен съд – Смолян, съгласно приложения по това дело
Договор от 21.09.2022 год. за правна защита и съдействие/на л.14/, в който е отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 300.00
лева, което е внесено изцяло и в брой. Липсват
каквито и да е доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в хода на
производството по АНД №124/2022 год. на Районен съд – Мадан, т.е. при
повторното разглеждане на делото, след връщането му за ново разглеждане от АдмС – Смолян, както и липсват каквито
и да е доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение и в хода на
производството по настоящото КАНД №45/2023 год. на АдмС
– Кърджали, като по тези две дела са налични единствено пълномощни, за
упълномощаването на процесуалния представител на жалбоподателя, в които не са
вписани договорени, респ. заплатени суми за адвокатски възнаграждения. И по двете дела липсват договори за правна защита и съдействие,
както и липсват други доказателства за заплатени такива адвокатски
възнаграждения, поради което и в полза на касационния жалбоподател следва да
бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи общо в размер
на 600.00/шестстотин/ лева.
Съдът намира за нужно
да отбележи, че е неоснователно направеното, при условията на евентуалност, възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение в депозираното преди съдебното заседание
писмено становище от процесуалния представител на ответника по касация. Посочените
по-горе размери на заплатеното адвокатско възнаграждение са в минималните
такива, регламентирани в разпоредбата на чл.18, ал.4 (Нова – ДВ, бр.68 от 2020 г., изм., бр.88 от 2022 г.) от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в приложимите към датите на сключване на
посочените договори за правна помощ и съдействие, редакции на тази норма,
поради което и не може да се приеме, че тези размери са
необосновани и несправедливи.
За дължимите на касационния
жалбоподател В.В.К., с адрес ***, деловодни
разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото
лице – в случая Областна дирекция на МВР – Смолян, която е юридическо лице и в структурата
на която се намира и административнонаказващият
орган, издал незаконосъобразното
наказателно постановление.
По
изложените по-горе съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.IІ/второ/,
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК и във връзка с чл.63в
от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1 от 03.01.2023 год., постановено по АНД №124/2022 год. по описа
на Pайонен съд - Мадан и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0298-000108 от 26.05.2022 год., издадено от
началника на РУ – Мадан към ОДМВР – Смолян, с което, на основание чл.175, ал.3,
предл.1/първо/ от ЗДвП, на В.В.К.,
с адрес ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“, в
размер на 200.00/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок
от 6/шест/ месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Смолян, с адрес – ***, с ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.В.К., с адрес ***,
с ЕГН **********, сумата общо в размер
на 600.00/шестстотин/
лева, представляващи
направени от него деловодни разноски, за заплатени в брой адвокатски възнаграждения.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.