РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Петрич, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230100711 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 27а, ал. 1, изр. 2 ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 19а, ал. 1
ЗСПЗЗ.
Образувано е въз основа на жалбата, подадена от К. Т. ПР. от гр. С., ул. „Б. С.“
№ 3, ЕГН **********, срещу Решение № 629 О от 19.01.2021 г. на Общинската служба
по земеделие – гр. С., с което наследниците на Т. К. П. – бивш жител на гр. С., са били
обезщетени с 977/2412 идеални части, на стойност от 494 лв., от поземлен имот с
идентификатор 66785.35.22, находящ се в землището на с. С., общ. С..
Съобразно окончателното Определение № 773 от 27.04.2021 г. по к. адм. д. №
391/21 г. на Административен съд – гр. Б., посочената жалба се разглежда от Районен
съд – гр. Петрич, на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 23, ал. 3 ГПК, поради отвод
на съдиите от Районен съд – гр. С., където първоначално е била депозирана, предвид
чл. 133 АПК.
Жалбоподателят счита, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, излагайки доводи, насочени към обосноваване на позицията, че
при издаването му са били допуснати отклонения от приложимия материален закон.
Иска отмяната му и връщане на преписката на постановилия го орган, за ново
произнасяне.
Административният орган намира жалбата за неоснователна и моли за нейното
отхвърляне.
Заинтересованото лице М. Т. С., с адрес в гр. С., ул. „Ю. Г.“ № 24, ЕГН
**********, не изразява становище.
Съдът приема следното:
1
1./ Относно допустимостта на жалбата:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу
административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, изхожда от легитимирано лице
и е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване (по чл. 27а, ал. 1,
изр. 2 ППЗСПЗЗ).
2./ Относно основателността на жалбата:
2.1./ Предварителни въпроси:
2.1.1./ Законосъобразността на един административен акт е детерминирана от
спазването на пет законови изисквания, а именно: издаване от компетентен орган;
обективиране в установената форма; съблюдаване на
административнопроизводствените правила; спазване на приложимите
материалноправни разпоредби и съответствие с целта на закона (чл. 146 АПК).
2.1.2./ При оспорване на административния акт по съдебен ред, поначало
проверката, която съдът извършва, не се ограничава само до пороците, релевирани от
жалбоподателя, а се разпростира по отношение на всички изисквания за неговата
законосъобразност (чл. 168, ал. 1 АПК). Когато се установи, че актът е нищожен, съдът
го обявява за такъв дори и да липсва подобно искане (чл. 168, ал. 2 АПК).
2.1.3./ Ако по силата на нарочно нормативно правило е въведено изключение от
визираните принципни положения, то ще трябва да намери приложение, тъй като
специалният закон дерогира общия такъв.
2.1.4./ По този повод е важно да се отчете, че нормативният текст на чл. 27а, ал.
1, изр. 2 ППЗСПЗЗ изрично предвижда, че предметът на съдебната проверка в казуси
като сегашния, от гледна точка на законосъобразността на решението, се свежда
единствено върху обстоятелството има ли съответствие по стойност между
обезщетението, признато на съответните правоимащи лица, и онова, което е било
получено от тях. Други доводи в коментирания аспект не са релевантни и не подлежат
на обсъждане по съществото на административния спор (вж. Определение № 843 от
08.06.2012 г. по ч. адм. д. № 307/12 г. на Административен съд – гр. Б.).
2.1.5./ Разрешението, обсъждано в предишния абзац, не изключва
прогласяването на нищожността на административния акт, във всичките й възможни
хипотези, ако такава бъде констатирана. Тогава ще се касае за порок, който изобщо
дисквалифицира акта като елемент от юридическата действителност.
2.2./ По законосъобразността на решението:
2.2.1./ Данните по делото и най-вече материалите от административната
преписка, в чийто рамки е бил издаден атакуваният акт, не индицират извод за
нарушаването на императивни изисквания, което да доведе до нищожността му. Тук е
необходимо да се отбележи, че от страна на жалбоподателя не са заявени конкретни
оплаквания за невалидност на решението, на които да бъде даден нарочен отговор,
нито пък са ангажирани допълнителни доказателства в тази насока.
2.2.2./ Съдебната проверка, извършена относно съответствието на
административния акт с материалния закон, при отчитане на ограничението на чл. 27а,
ал. 1, изр. 2 ППЗСПЗЗ, налага констатацията за неговата незаконосъобразност.
2.2.2.1./ Решенията на общинските служби по земеделие, като обжалваното,
представляват актове, които финализират специалното обезщетително производство,
предвидено за хипотезата, при която правото на възстановяване на собствеността
върху даден имот е признато, но е отказано реституиране в старите реални граници,
заради някоя от пречките по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
2
2.2.2.2./ Същевременно издаването на такъв акт предполага още наличието
на решения по чл. 19, ал. 8 и ал. 17 ППЗСПЗЗ, постановени от реституционния орган.
С първото от тях се определя правото на обезщетение на собствениците и в него се
посочва стойността му, а с второто – стойността на обезщетението със земя и/или с
поименни компенсационни бонове.
2.2.2.3./ Следователно предпоставка за законосъобразността на решението
по чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ е съществуването на стабилни административни актове по
чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и по чл. 19, ал. 8 и ал. 17 ППЗСПЗЗ. Иначе няма как да бъде
проверено дали стойността на признатото и получено обезщетение си кореспондират.
Затова издаването на първото решение, без да са постановени последните три и без те
да влезли в сила, обуславя отмяната му (вж. Решение № 160 от 06.02.2012 г. по к. адм.
д. № 898/11 г. на Административен съд – гр. Б. и Решение № 1980 от 23.11.2017 г. по
к. адм. д. № 1972/17 г. на Административен съд – гр. Бургас).
2.2.2.4./ В настоящия случай, пак от доказателствената информация,
извлечена от административната преписка, става ясно, че:
- С Решение № 01А/О от 24.10.1995 г. на Поземлената комисия (/ПК/,
а сега Общинска служба по земеделие) в гр. С. е било признато правото на собственост
на наследниците на Т. К. П. върху нива от 1,5 дка, осма категория, находяща се в
местността „С.“, попадаща в строителните граници на града, и е отказано
възстановяване в стари реални граници, на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
- По тази причина, с Решение № П629 от 06.08.2000 г. на ПК – гр. С.,
във връзка с визирания имот, на наследниците на Т. К. П. е било определено правото
на обезщетение със стойност от 494 лв., на основание чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ.
- С Решение № 629 от 12.03.2015 г. на Общинската служба по
земеделие – гр. С. пък е било постановено обезщетението, на базата на така
определената стойност, да стане със земя, на основание чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ.
- От така изброените три административни акта единствено
последният е бил връчен на жалбоподателя К. Т. ПР. (на 19.03.2015 г., видно от
отбелязването върху самото решение), в качеството му на наследник по закон на Т. К.
П. и заявител в реституционната процедура.
- За решенията по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ
няма никакви сведения да са били редовно връчени на инициатора на
административното производство.
2.2.2.5./ В обобщение на казаното дотук и с оглед отсъствието на данни за
влизането в сила на Решение № 01А/О от 24.10.1995 г. и на Решение № П629 от
06.08.2000 г., може да се заключи, че административният орган не е имал основание да
издава сега обжалваното решение. Ето защо то подлежи на отмяна, а
административната преписка – на връщане на Общинската служба по земеделие в гр.
С., която следва да предприеме съответните действия по надлежното връчване на
последните два цитирани административни акта на заявителя в административното
производство, а след влизането им сила да се произнесе с ново решение по чл. 27а, ал.
1 ППЗСПЗЗ.
3./ Относно съдебните разноски:
3.1./ Изходът от спора (основателност на жалбата) дава право на съдебни
разноски на жалбоподателя (чл. 143, ал. 4 АПК).
3.2./ Техният размер възлиза на сумата от 400 лв. и е формиран от
възнаграждение за един адвокат, което е заплатено, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие.
3
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на К. Т. ПР. от гр. С., ул. „Б. С.“ № 3, ЕГН **********,
Решение № 629 О от 19.01.2021 г. на Общинската служба по земеделие – гр. С. и
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно
указанията по тълкуването и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящия
съдебен акт.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – гр. С. да заплати на К. Т. ПР. от
гр. С., ул. „Б. С.“ № 3, ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща съдебни
разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Административен съд –
гр. Б., в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, с касационна
жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
4