Р
Е Ш Е
Н И Е
№
280/5.11.2018г.
Варненският
окръжен съд
Наказателно отделение
На
двадесет и пети октомври две
хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
СЕКРЕТАР: Г. ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Марин Атанасов ВНЧХД № 1065 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на въззивна проверка е присъда
по НЧХД № 878 /2017г. по
описа на PC Варна
тридесет и шести наказателен състав.
Жаленият съдебен акт е оправдателен,
за подсъдимия Ц.З.Ц., като същия е
признат за НЕВИНЕН в това, че, на 30.12.2016 год. и на 07.01.2017
год. при условията на продължавано престъпление във Ф. групата Катунът от
Каварна да е казал нещо унизително за честта или достойнството на Н.Г.С. ***,
като обидата да е разпространена чрез печатно произведение и да е отправена по
отношение на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му, като на
основание чл.304 от НПК е оправдан да е
извършил престъпление по чл.148, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С присъдата е
отхвърлен предявения гр. иск за сумата от 1000,00 лева представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието.
Съдът се е
произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил частният тъжител Н.Г.С., да
заплати сумата от 1000,00 лева на подс. Ц.З.Ц., представляваща разноски за
платен адвокатски хонорар, както и да заплати направените по делото разноски в
размер на 96,11 лева в полза Държавата по сметка на ВСС.
Въззивното
производство е образувано по жалба на частният тъжител Н.С., подадена чрез
процесуалния и представител, срещу постановения първоинстанционен съдебен акт.
В нея се твърди, че атакуваната присъда е постановена в
нарушение на материалния и процесуален закон и при наличие на противоречие на
събраните по делото доказателства, от които в съвкупност се доказва наличието
на престъпление и неговото авторство. Иска се отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова осъдителна присъда. В допълнително писмено
изложение се навеждат доводи, че присъдата
страда от пороци, които могат да бъдат систематизирани по следния начин:
-
съдът в мотивите си се е позовал на заключение на изготвена съдебно техническа
експертиза, съгласно което не може да бъде установено кой е ползвател на IP адреса и от компютър са били изписани
обидните публикации във Ф., след като предвид изрично направено искане за допускане
на нова експертиза от страна на частния тъжител го е отхвърлил. По такъв начин
е лишил страната да събира и и представя доказателства в наказателното
производство, което обуславя нарушение на процесуалните норми. В тази връзка се
коментира и обстоятелството, че съда не е изслушал непосредствено вещото лице
изготвило експертизата и страните по делото са били лишени от възможността да
задават въпроси, както относно компетентността на вещото лице, така и по
съществото на заключението. Поставя се акцент на обстоятелството, че от съда не
е искано събирането на информация по реда на чл.159а,ал.2 от НК НПК, а
изготвянето на нова съдебно техническа експертиза от друго вещо лице.
-
съдът се е доверил на показанията на св.Пенчев , но е пренебрегнал показанията
на св. Асенова и Георгиев, които твърдят, че ползваното в обидните публикации обръщение
към частната тъжителка , лично са го чували да бъде употребявано от подсъдимия.
В посочения смисъл, в мотивите липсват аргументи защо тези показанията не се
кредитират, а е направен извод, че това обръщение е ползвано от друго лице,
проникнало в профила на подсъдимия. В заключение се иска назначаването нова
съдебно техническа експертиза, която да бъде изготвена от конкретно посочено
лице, притежаващо доказани познания в областта на експертизата.
В съдебно заседание частният
тъжител и негов процесуален представител не се явяват, като с нарочна молба
потвърждават доводите си наведени в жалбата и желаят делото да се разгледа в
тяхно отсъствие. С коментираната молба отново се иска допускането на нова
съдебно - техническа експертиза, след произнасянето на ВОС по реда на чл.327 НПК.
Защитникът на обвиняемия
в хода на съдебните прения моли да
се остави без уважение жалбата и да се
потвърди присъдата на ВРС, като правилна, законосъобразна и обоснована. Акцент
се поставя на твърдяното допуснато процесуално нарушение от страна на съда,
като се изказва становището, че такова не е на лице, тъй като заключението на
вещото лице е отрицателно, а не неясно, непълно или необосновано. Аргументира
се и виждането, че ВРС е изпълнил задължението си да направи анализ на гласните
доказателства, като е посочил кои приема и кои не, мотивирайки решението си за
това. ВН заключение се претендират и разноски сторени във въззивното
производство.
Подсъдимият, редовно призован не се
явява и не взема становище по делото.
Атакуваният съдебен акт е
постановен по частна тъжба на Н.Г.С. с която е
предявено обвинение срещу Ц.З.Ц. за това, че на 30.12.2016 год. и на 07.01.2017
год. при условията на продължавано престъпление във Ф. групата Катунът от
Каварна, същият е казал нещо унизително за честта или достойнството на Н.Г.С.
*** (изразът „поредната малоумщина, никой не знае.Това е прозрачна новогодишна
програма по ставревски.“; „да. В целият блясък на глупостта и злобата на Ставриета.“;
„Какво е каварненски Апокалипсис. Другарката С. да не може да си направи
прическа стил „Каска“; „Че тя е студенокръвно, как е замръзнала?“), като
обидата да е разпространена чрез печатно произведение и да е отправена по
отношение на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му - престъпление
по чл.148, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.146
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата възражения, съобрази
становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като извърши
цялостна служебна проверка на решението съгласно чл. 314, ал. 1 от НПК, намери
за установено от фактическа страна следното:
С решение №
195 от 02.11.2015г. частната тъжителка Н.Г.С. е била избрана за кмет на Община
Каварна.
Бившият кмет
на Община Каварна – подсъдимият Ц.З.Ц. създал в социалната мрежа „Ф.“ свой
профил под името „Tsonko Tsonev Kmetal”, който бил създаден с основна дейност
да се качват различни постове и да се споделят събития, свързани с рок музиката,
както и с други случващи се събития, като профилът не бил създаден конкретно с
политическа насоченост. От самото създаване на профила св. Пламен Петров Пенчев
помагал на подсъдимия да го поддържа, като същият и още няколко лица (Ани
Пейковска и Илияна Александрова) знаели паролата на профила и можели свободно
да влизат в него.
На
30.12.2016г., във Ф. група „Катунът от Каварна“ от горецитираният профил
„Tsonko Tsonev Kmetal” била написана следната публикация по повод събитие -
новогодишна програма, организирано от частната тъжителка в качеството й на
кмет, на Община Каварна, което било квалифицирано по следният начин: „Поредната
малоумщина, никой не знае. Това е прозрачна новогодишна програма по
ставревски". Малко по-долу в коментарите било споделено още следното: „Да.
В целият блясък на глупостта и злобата на Ставриета“.
На
07.01.2017год., пак в същата група в 14:01ч., от същия профил било публикувано
следното: „Какво е каварненски Апокалипсис? Другарката С. да не може да си
направи прическа стил „Каска“. А малко по - долу в коментарите относно това, че
тъжителката била на почивка със семейството си в гр.Чепеларе, в 21:02ч., на
коментар, че била „замръзнала в Чепеларе“ било посочено „Че тя е студенокръвно, как е
замръзнала?".
Именно тези
публикации прочел св. Николин Иванов Георгиев, който решил да уведоми незабавно
тъжителката и за целта отишъл да я види в гр. Чепеларе, като само й споменал,
че е възприел такива публикации, което обстоятелство много я напрегнало и той
решил да не й разказва за съдържанието им.
На 14.01.2017год.,
в гр.Варна, в кантората на адвокатското дружество което обслужвало община
Каварна, на тъжителката били показани цитираните по-горе публикации във Ф.
група „Катунът от Каварна“, които тя възприела като насочени срещу нея и които
засегнали чувството й на лично достойнство, в това число в качеството й на кмет
на Община Каварна, като още същата вечер тя се почувствала зле, което наложило
да прибегне до употребата на медикаменти, които да я успокоят.
В хода на
съдебното следствие е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава
заключение, че в социалната мрежа
„Facebook“ е установен регистриран потребителски профил „Tsonko Tsonev Kmetal“,
с уникален Ф. идентификационен номер 1100009394434240, както и че не може да се
заключи по наименованието на потребителския профил, че същият се ползва от лице
със същите имена. Информацията за IP адреса от който е регистриран
потребителски профил е достъпна за доставчика на електронната услуга –
Facebook, поради което вещото лице не разполага с данни кое лице е ползвател на
IP адреса и от кой компютър или устройство са били извършени публикуваните
публикации във „Facebook
ВРС е
кредитирал посоченото заключение, като го е намерил ясно, пълно и компетентно
дадено. Оценката на това обстоятелство ще бъде дадена по долу в настоящото
решение.
Правилно съдът е
кредитирал изцяло показанията на св. Пламен Петров Пенчев, на св. Миглена Стоянова
Асенова и св. Николин Иванов Георгиев.
В анализа на
гласните доказателства ВРС е посочил изрично, че нито едно от тях не установява
авторството на инкриминираното деяние. Посочено е още, че от показанията на Асенова и Георгиев, имащи сходни възприятия се
извеждат обстоятелства относими до психическото състояние на частната
тъжителка, след като на 14.01.2017г. се е
запознала със съдържанието на инкриминираните коментари, поместени в
групата „Катунът от Каварна“.
На подробен и
законосъобразен анализ са подложени и показанията на св. Пенчев, на които съдът
правилно е дал вяра, които обаче не съдържат доказателствена стойност за
авторството на деянието, а за това как и от кого е подържан Ф. профила на подсъдимия и констатираните от него външни
вмешателства, наложили честа промяна на паролата за достъп.
При така установената фактическа
обстановка и крайна оценка на доказателствения материал първоинстанционният съд е формирал извод в посока че, не може да бъде
установено по изискуемия от процесуалния закон категоричен и несъмнен начин, подсъдимия
да е осъществил деянието, възведено му в обвинение с частната тъжба.
Извода, настоящия
състав на ВОС намира за правилно формиран.
Въззивният съд споделя
мотивите на първоинстанционния съд, като същите в аналитичната си част са
задълбочени. Същите съдържат изводи по достоверността на гласните показания и
писмените доказателства. При формирането на волята на съда не са установяват
пороци и превратно тълкуване на доказателствата.
В своя анализ съдът изрично е посочил, че авторството на деянието би могло да
бъде доказано при ангажиране на доказателства в тази насока, но събраните в
хода съдебното следствие не предпоставят изискуемият от закона за това извод. В този аспект ВРС е изложил обстойни мотиви за
приложимостта на разпоредбата на чл. 304 от НК, което не е необходимо да се преповтаря
в цялост.
По подадения жалба
Претенцията в
подадената жалба, се свежда до това, че ВРС неправилно е приложил разпоредбата
на чл.304 НПК оправдавайки обвиняемия. Акцента е поставен на:
- недопусната нова съдебно техническа
експертиза, която би установила идентичност на IP адреса на компютъра от който са
публикувани инкриминираните публикации в „Ф.” с този използван от подсъдимия;
- некредитиране на
гласните доказателства, които потвърждават, че подсъдимия ползва обръщение към
частната тъжителка идентично с това ползвано в публикациите.
И двете претенции
са неоснователни по следните причини:
Както бе посочено
и по горе, частният тъжител претендира, че е бил лишен от възможността да
представи доказателства, доказващи идентичност на IP адреси посредством съдебно техническа
експертиза. Неизменно право на всяка страна в наказателния процес да подбира
средствата за доказване на своята теза. Същите обаче следва да бъдат съобразени
с действащия НПК, поради което и предвидени в него. За разлика от ВРС,
настоящия състав на съда не намира основание в инструментариума на НПК,
предвиден в чл.144 и сл. от същия раздел. Съгласно правилата на посочения текст
експертизата е задължителна в случаи, които са извън предмета и обсега на
престъплението по чл.148 НК. На следващо място, ако е допустимо чрез експертиза
да бъде установено IP адреса,
който ползва конкретна компютърната конфигурация и дали в нея са налични,
респективно съхранени или не други данни потвържадаващи или изключващи външна
намеса, то реда за идентифициране на крайно съобщително устройство /което би
могло да бъде компютър/ или на това, което се представя за крайно устройство на
потребител се урежда от разпоредбите на чл.159а НПК. Предвидения в този текст,
ред е не само различен от претендирания от частния тъжител, но и допустим само
по отношение на тежки престъпления и то в предвиден от 251б,ал.1,т.5 от ЗЕС
срок не по-дълъг от шест месеца, който в
настоящия случай е изтекъл, преди наказателното производство да се развие в
първоинстанционния съд. Както и бе посочено и в опрделението на настоящия
състав на съда по реда на чл.327 от НПК, заобикалянето на чл.159а НК, с каквото
и да действие предвидено в НПК води при положителен резултат до събирането на
негодно процесуално действие, санирането на което не е възможно, поради което и
същото следва да се изключва от доказателствения материал. Противното би било в
крещящо противоречие с общите принципи на правото – тези за правната сигурност
и легитимните очаквания. Тук е мястото и да се отбележи, че сама по себе си
търсената от частния тъжител информация е възможно да е косвено доказателство
за авторството на деянието, но дори в съвкупността от събраните по делото други
доказателства не е образуват онази съвкупност предвидена в закона, която е
достатъчна за постановяването на осъдителна присъда.
В неразривна връзка с горното е порочната
тезата на частния обвинител, че показанията на св. Асенова и Георгиев
доказват авторството на деянието, но същите не са анализирани от ВРС.
Внимателния прочит на мотивите показва, че първноинстанционния съд е изпълнил
задълженията си в тази насока и не само че е кредитирал тези показания, но и
изрично е коментирал каква е тяхната
доказателствена тежест. Посочено е, че ползването на словосъчетанието „СТАВРИЕТА“ било то като обръщение или за
идентичност на частната тъжителка е широко известно в обществото и не може да
бъде свързано единствено и само с подсъдимия, поради причина че е ползвано и от
него.
При служебната проверка не се установиха
процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които
да обосноват отмяна на съдебния акт или основания за изменение на постановеното
решение.
С оглед резултата на настоящия съдебен
акт, с който се отхвърля жалбата на частния тъжител като неоснователна,
съгласно разпоредбата на чл.189 НПК, в тежест на същия трябва да се възложат и
разноските сторени от подсъдимия в хода на въззивното производство. Имайки
предвид представените в този аспект доказателства – договор за правна
помощ и платени сума от хиляда лева,
съдът намери, че Н.Г.С., следва да заплати сумата от 1000,00 лева на подс. Ц.З.Ц.,
представляваща разноски за платен адвокатски хонорар.
Предвид изложеното и на основание
чл.338 от НПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО присъда по НЧХД № 878 /2017г. по описа на PC Варна тридесет и шести наказателен състав.
ОСЪЖДА
частния тъжител Н.Г.С.
да заплати сумата от 1000,00 лева на подс. Ц.З.Ц.,
представляваща разноски за процесуално представителство във въззивното
производство.
.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.