РЕШЕНИЕ
№557
05.11.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...
Прокурор: Елеонора Иванова…………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело №669 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба депозирана от Д.И.М. ***, срещу Областна дирекция на МВР-Хасково с която се претендира обезщетение в размер на 7616.00 лева, представляващи имуществени вреди причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 20-1253-000389 от 21.04.2020г.
Ищецът твърди, че на 25.01.2020г. при шофиране на личното му превозно средство бил спрян за проверка от служители на ОДМВР-Хасково, сектор“Пътна полиция“, при което спрямо него бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA 127628 от 25.01.2020г. Като основание за издаване на последния било посочено, че шофира м.п.с. без да използва обезопасителен колан и за това, че ППС не било преминало технически преглед. В момента на съставяне на АУАН, от ищеца бил отнет контролният му талон, представляващ неразделна част от издаденото му СУМПС и удостоверяващ валидността на последното. В резултат на съставения АУАН било издадено НП за налагане на глоба в размер на 100.00 лева. Същото било обжалвано по надлежен ред пред Районен съд, гр. Хасково, за което било образувано а.н.д. № 20205640200789. С решение № 244/26.10.2020г. на съдебният състав по делото, наказателно постановление № 20-1253-000389 от 21.04.2020г. било отменено. Твърди се, че съдебният акт не бил обжалван и влязъл в законна сила на 23.11.2020г. След влизане в сила на решението ищецът посетил сектор“ПП“ на ОДМВР-Хасково, за да получи контролният си талон, но му било отказано. Междувременно, на 06.01.2021г. ищецът започнал работа в Община Чирпан, поради което трябвало да пътува ежедневно разстоянието от Хасково до Чирпан с личен превоз, тъй като нямало пряка автобусна линия, а единствената железопътна такава не съвпадала с работното му време. Още през първата седмица на пътуването му, бил спрян от служители на сектор“ПП“, гр. Чирпан, които устно го уведомили, че не можел да шофира със съдебно решение и следва да представи контролният си талон за проверка, тъй като в противен случай ще му бъде отнето СУМПС. Това обстоятелство наложило ищеца да пътува ежедневно от гр.Хасково до гр. Чирпан и обратно през делничните дни с таксиметров превоз. След неколкократни безуспешни опити по телефон да поиска от служители на сектор „ПП“ информация относно връщането на контролният си талон, ищецът подал заявление до началника на ОДМВР-Хасково, който в отговор го уведомил, че доводите му са основателни и следва да посети сектор“ПП“ към ОДМВР-Хасково. В резултат на това, на 28.05.2021г. ищецът отново посетил Пътна полиция, гр.Хасково и заявил желанието да получи контролният си талон, на гишето обособено за получаване на представил писмото на Директора на ОДМВР-Хасково. В резултат получил отговор, че контролният му талон не може да бъде върнат, тъй като следва да заплати глоба в размер на 100.00 лева наложена с електронен фиш за превишена скорост.
В исковата молба се сочи, че с действията и бездействията си служителите на ОДМВР-Хасково, напълно са осъществили състава на чл.1 от ЗОДОВ. Лишаването на ищеца от правото да удостовери валидността на свидетелството си за управление на МПС ограничавало правото му да шофира до работното му място, тъй като липсата на контролният му талон обуславяла невъзможност да докаже валидността на притежаваното СУМПС и шофирането без к.т. водело до налагане на по-тежки санкции при извършена проверка от контролните органи. Фактът на задържане на контролният му талон, поради неплатена глоба с електронен фиш влизал в противоречие с чл. 190, ал.3 от ЗДвП, чл.6, т.7 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. и практиката на Върховният административен съд. По силата на чл. 157 от ЗДвП и чл. 26, ал. 5 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г., издаденият акт, наказателното постановление, респ. съдебното решение при обжалване на същото замествали контролният талон при управление на м.п.с. за срок от 1 месец. Следователно, според ищеца, следвало да се приеме, че Решение № 244 по дело № 789/2020г. заметвало контролният му талон за срок от 1 месец от влизането му в сила, т.е. до 23.12.2020г., а след тази дата бил лишен от възможността да управлява м.п.с. поради невъзможността да докаже валидността на СУМПС, според посочените разпоредби на ЗДвП и Наредба № I-157 от 01.10.2002г.
Моли да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да му заплати обезщетение в размер на 7616 лв. изчислена на база средната стойност на таксиметрови превози по посока гр. Чирпан с хасковска таксиметрова компания по утвърдено решение на ОбС-Хасково от 2014г. и по посока Хасково с чирпанска таксиметрова компания по утвърдено решение на ОбС-Чирпан, която сума представлявала претърпени имуществени изразяващи се в пряка и непосредствена вреда от противозаконното отнемане на контролният му талон към СУМПС.
В допълнителна молба вх. № 4604/13.07.2021г. при АдмС-Хасково изрично се конкретизира, че претърпяната от ищеца вреда е в резултат отмененото наказателно постановление № 20-1253-000389 от 21.04.2020г., издаден въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № GA 127628 от 25.01.2020г.
Ответникът, Областна дирекция на МВР - Хасково, не ангажира становище по основателността и доказаността на предявеният иск.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че искането за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователно и недоказано и пледира същото да бъде оставено без уважение.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е придобил правоспособност като водач на МПС, за категории„В“ и „АМ“, с полагане на изпит по протокол от 280 от 08.13.2004г., и притежава издадено СУМПС валидно до 29.04.2021г., с контролен талон към него.
На 21.04.2020г. Началник група в сектор „Пътна полиция“, при ОДМВР-Хасково издал Наказателно постановление № 20 – 1253 - 000389, с което за нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл. 147, ал.1 от ЗДвП и на основание съответно чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, и чл. 181, т.1 от ЗДвП на Д.И.М. били наложени две административни наказания „Глоба“ от по 50.00 лева, а на основание Наредба № Iз-2539 му били отнети 6 контролни точки. В наказателното постановление било посочено, че се издава въз основа на АУАН № GA127628/25.01.2020г.
Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред РС - Хасково, който го отменил с решение № 244/26.10.2020г. постановено по а.н.д. № 789/2020г. по описа на същия съд.
Със Заповед № 1 от 05.01.2021г. на Кмета на Община Чирпан Д.И.М. бил назначен на длъжността юрисконсулт в Общинска администрация, гр. Чирпан, считано от 06.01.2021г.
Контролен талон № 5353811 бил върнат на жалбоподателя на 20.07.2021г., в сектор“ПП“, гр.Хасково, за което бил съставен съответен протокол.
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно наказателно постановление.
Твърди се, че същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № GA 127628 от 25.01.2020г., с който незаконосъобразно, за посочените в НП нарушения, бил отнет контролният талон на ищеца и който не му бил върнат въпреки отмяната на посоченото наказателно постановление.
Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – ОДМВР – Хасково, към което юридическо лице принадлежи издалият отмененото наказателно постановление административен орган, поради което искът е допустим. Разгледан по същество искът е неоснователен. Съображенията за това са следните :
Основателността на исковете с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен(съдебен)ред или незаконосъобразно фактическо действие или бездеййствие на длъжностно лице; 2. действително настъпила вреда – имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. От приложените по делото доказателства и по-конкретно от изпратеното до ищеца съобщение от РС-Хасково се установява, че издаденото по отношение на Д.М., Наказателно постановление № 20-1253-000389 от 21.04.2020г., е било отменено със съдебен акт. Решението постановено от Районен съд, гр. Хасково не е окончателен съдебен акт, същото като издадено по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, подлежи на обжалване пред касационната инстанция в 14-дневен срок от съобщаването му на страните и това изрично е удостоверено и в изпратеното от РС-Хасково до Д.М. съобщение. Въпреки твърденията на ищеца, по делото не се доказва това решение да е влязло в законна сила. По делото не е представен заверен препис от съдебният акт или друг документ издаден от Районен съд, гр.Хасково, в който това обстоятелство, както и датата на която решението е придобило стабилитет да са удостоверени. Ищцовата страна не е ангажирала годни доказателства или доказателствени искания в тази насока, предвид което фактът на отмяната на санкционният акт с влязъл в сила съдебен акт, съдът намира за недоказан. Следователно в случая не е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение първата кумулативно необходима предпоставка по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ с оглед наведените в исковата молба доводи е необходимо да се посочи и следното: От приложеното по делото съдържание на наказателното постановление е видно, че със същото контролният талон на ищеца не е бил иззет или отнет. Следователно няма как да се приеме, че ищецът е търпял вреди именно вследствие на издаденото наказателно постановление № 20-1253-000389/21.04.2020г. Отделно от това, следва да се посочи,че въпреки указанията на съда, ищецът не е представил по делото доказателства, че контролният му талон е иззет и с описания в санкционният акт АУАН GA127628/25.01.2020г., а не с друг издаден спрямо него АУАН. Следователно не са налице доказателства от които да се установи, че контролният талон на ищеца е иззет именно в хода на административно-наказателното производство по издаване на горецитирания санкционен акт. Безспорно се установява по делото, че контролен талон № 5353811 към 20.07.2021г. се е намирал в сектор „ПП“ при ОДМВР-Хасково, на която дата същият е предаден на ищеца със съответен протокол. Дали цитираният в този протокол контролен талон е именно издаденият на ищеца със СУМПС такъв, може да е само предмет на предположения, доколкото в справката за нарушител приобщена като писмено доказателство по делото е посочен к.т. с друг, различен номер. За пълнота и с оглед твърденията в исковата молба, че вредите за ищеца произтичат от наказателното постановление, тъй като същото е издадено въз основа на АУАН, с който незаконосъобразно е отнет контролният талон на ищеца съдът намира за уместно да посочи следното: Съгласно чл.157, ал.6 от ЗДвП контролният талон се отнема при съставяне на акт за нарушение по същия закон. Следва да се отбележи, че в посоченият случай - при съставяне на АУАН, съответните длъжностни лица нямат право на самостоятелна преценка дали със съставянето му следва да изземат този документ, а са длъжни да сторят това, т.е. същите действат при обвързана компетентност. Следователно, дори да би могло да се приеме, че контролният талон на ищеца действително е бил иззет със съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено НП № 20-1253-000389, то това би било сторено на база законосъобразно извършени към датата на съставяне на акта фактически действия, почиващи на закона. Съответно, вредите които ищецът твърди, че е претърпял от издаденото спрямо НП, в действителност биха следвали не от незаконосъобразен акт, а от бездействието на полицейските служители иззели като доказателство с АУАН контролният талон, да върнат последния, въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение, с което издаденият на база същия АУАН санкционен акт е отменен и въпреки че не е налице друго основание за изземване на талона реда на ЗДвП. Такъв иск по делото не е предявен, като изрично в уточненията към исковата молба ищецът е посочил, че вредите са претърпени единствено в следствие на издаденият спрямо него санкционен акт. Предвид това, в настоящото производство съдът няма право на преценка и произнасяне дали действията по задържане и невръщане на контролният талон на ищеца въпреки отмяна на процесното НП са били законосъобразни. Въпреки това и за прецизност следва да се посочи, че предвид липсата на надлежни доказателства по делото за наличие на влязло в сила към 11.01.2021г. съдебно решение, с което санкционният акт е бил отменен и че в случая не са налице предпоставки контролният талон да бъде задържан в сектор“ПП“ на друго основание, то не са налице основания съдът да приеме, че в нарушение на закона компетентните полицейски органи са бездействали да върнат на Д.М. контролният му талон.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда:
Имуществената вреда е разликата между имотното състояние на увредения след издаване на незаконосъобразният административен акт, респ. осъществяването/неизвършване на дължимо действие(бездействие) и имотното състояние, което би имал ако същият не би бил постановен или ако не е би било налице незаконсъобразното действие/бездействие. Обезщетението за вреди обхваща претърпяната загуба и/или пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Претърпяната загуба се изразява в намаляване на имущественото състояние на увреденото лице, а пропусната полза се свързва с лишаването на увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило, ако административният орган не би издал незаконосъобразният акт.
В случая се претендират имуществени вреди в размер на 7616.00 лева представляващи заплатен от ищеца таксиметров превоз от гр. Хасково до гр. Чирпан и от гр.Чирпан до гр. Хасково, за периода 11.01.2021г. до 02.07.2021г. Т.е. от изложеното в исковата молба може да се направи извода, че се претендират вреди представляващи претърпяна загуба.Доказването на действителното настъпване на имуществена загуба в патримониума на ищеца подлежи на пълно и главно доказване.
От представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства – заверен препис от трудова книжка и Заповед № 1 /05.01.2021г. на Кмета на Община Чирпан е видно, че действително ищецът, считано от 06.01.2021г. е бил назначен да изпълнява длъжността юрисконсулт в Община Чирпан. От приложената по делото Заповед № 11/12.03.2021г. може да се направи обоснован извод, че и към датата на издаване на процесната Д.М. е продължавал да осъществява тази длъжност в Общинска администрация Чирпан.
От установяване на това обстоятелство обаче не може да се направи несъмнен извод и че ищеца е пътувал ежедневно в периода от назначаването му на тази длъжност до 02.07.2021г. от гр.Хасково до гр. Чирпан и обратно, и то използвайки таксиметров превоз. С разпореждането за насрочване на и.адм.д. № 669/2021г.от 20.07.2021г., съдът е дал изрични указания на ищеца, че в исковото производство тежестта за доказване на фактите на които основава своите искания и възражения и от които черпи права е негова, като следва да докаже твърденията си в исковата молба, че е пътувал в периода 11.01.2021г. – 02.07.2021г. с таксиметров превоз от гр.Хасково до гр.Чирпан и обратно, като е заплащал за същия 0.80 ст. на километър, респ. 64 лева дневно. Тези указания на съда са надлежно съобщени на ищеца на 21.07.2021г., но същият не е ангажирал годни, допустими и относими писмени или устни доказателства за установяване твърденията му, че е действително е осъществил сочените пътувания и че реално е заплатил за същите в посочения период сумата от 7616 лева. Заплащането на претендираната сума, както вече се посочи, подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства, като по мнение на съда в настоящия случай това не е сторено. Единственото друго ангажирано то ищеца доказателство - Решение № 31/13.12.2019г. на Общински съвет – Чирпан е неподписано, съответно то не представлява волеизявление на определено лице, оттук не съставлява годно да удостовери обективираните в него факти, като писмено доказателство и не следва да бъде ценена като такова. Освен това същото удостоверява единствено приетите максимални и минимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър(не реално извършени разходи от ползватели на таксиметрови услуги), но само за територията на Община Чирпан и то за неотносим към настоящото производство период – решението касае утвърдени цени за 2020г., а ищецът твърди че е пътувал с таксиметрови автомобили през 2021г.
Съобразно гореизложеното по преценка на настоящия съдебен състав, от събраните писмени доказателства по делото не може да се направи обоснован извод за наличието на действително причинени имуществени вреди от вида на твърдените.
С оглед липсата на доказаност наличието на отменен незаконосъобразен санкционен акт и на реално настъпила имуществена вреда – претърпяна загуба в правната сфера на ищеца, в посочения в исковата молба размер, то обсъждането на въпроса дали е налице третият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, в случая се оказва безпредметно.
По изложените съображения предявеният иск за присъждане на имуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Мотивиран от изложените съображения
и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.И.М. *** срещу Областна дирекция на МВР-Хасково иск, с който се претендира обезщетение в размер на 7616.00 лева, представляващи имуществени вреди причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 20-1253-000389 от 21.04.2020г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: