№ 297
гр. П. 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100456 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.143 от и чл.146 ал.1 от
ЗЗП.
Ищецът - П. С. П. от гр.П. чрез пълномощника си адв.П. П. АКС.я, твърди в исковата
молба, че е страна по Договор за паричен заем ***г., подписан с ответното дружество.
По силата на договора кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора
такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем, в размер на 95.26 лв. В чл.5,
ал.1 и 2 от договора се предвиждало и плащането на неустойка, която била разсрочена на
равни части към всяка от погасителните вноски.
Ищецът счита, че договора бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.
26, ал. I от ЗЗД, тъй като противоречал на установените императивни правила на ЗПК.
Конкретно твърди, че били нарушени следните правила:
- чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като договора бил с размер на шрифта по-малък от 12. Същия
бил сключен в разрез с правилата за форма на договора за кредит, липсвало волеизявленията
на страните, като същият не отговарял и на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит). Договорът не бил
сключен нито на хартия, нито на друг траен носител, по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. като в
същия липсвали както саморъчни, така и електронни подписи
- при сключване на договора били нарушени чл. 10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от ЗПК, тъй
като била изисканата „такса за експресно разглеждане“, която представлявала такса,
свързана с усвояването на кредита. Същата целяла да заобиколи изискването на чл. 19. ал. 4
от ЗПК, тъй като не била включена при изчисляването на ГПР, което заблуждавало
кредитополучателя, че сключва договор при ГПР, ненадвишаващ 50 %, докато реалният
размер на ГПР бил многократно надвишаващ тази стойност.
- клаузата за такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен
заем и клаузата за неустойка били нищожни като противоречащи на добрите нрави и на
разпоредби на ЗПК и на ЗЗП
1
- договор за кредит бил недействителен и поради нарушаване на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се задоволил
единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР.
Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти,
точно бил включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са
допусканията, които са използвани при изчисляването.
- клаузата за такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен
заем и клаузата за неустойка били нищожни като противоречащи на добрите нрави и на
разпоредби на ЗПК и на ЗЗП
- клаузата за възнаградителна лихва в договора за кредит била нищожна поради
противоречие с добрите нрави
Излагайки подробни доводи ищецът счита, че процесният договор бил
недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК вр. чл. 22 от
ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, е което да бъде прогласена
нищожността на Договор за паричен заем Standart 14 № *** като противоречащ на
императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, а в условията на евентуалност на този главен иск,
да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 и 2, като неравноправни
и противоречащи на закона и добрите нрави. Претендират се разноски.
Редовно призован за с.з. не се явява. Постъпила е молба от процесуалния
представител на ищеца, в която по същество излага доводи за уважаване на предявения от
него иск.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът В. кредит“ ООД гр.С. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен.Твърди се,
че договорът отговарял на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като бил шрифт 12
Таксата за експресно разглеждане била допълнителна, доброволна услуга по
експресно разглеждане на заявката. Тя предхождала по време сключването на договора и не
била такава такса по отпускане на кредита. Нямала задължителен характер, и лицето
кандидатствало за кредит само избирало дали да я ползва.
Счита се, че експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване
или управление на кредита, тъй като го предхождало времево. Тази услуга предхождала
одобряването на отпускане на кредит и усвояването му, която нямала задължителен
характер. Лицето, което кандидатствало за кредит, по своя преценка избирало дали да
ползва тази услуга. Ищецът бил запознат с тези условия и я избрал доброволно, срещу такса
в конкретно посочен размер. Поради това се счита, че същия не можел да се позовава на
неравноправност, именно защото оспорваната клауза фигурира в Договора по изрична
негова заявка, а не била едностранно наложена от Дружеството, без той да има възможност
да избегне ползването на услугата, съответно начисляването на таксата за нея. Излагат се и
твърдения, че дружеството не изисквало от ищеца еднократно заплащане на таксата за
експресно разглеждане, като плащането на таксата било разсрочено с погасителните вноски
по кредита, което също било в интерес на ищеца.
По отношение на неустойката, ответника счита, че ищецът се е съгласил и задължил
в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно
описани в него. За кредитора не съществувала забрана да изисква заемите, които предоставя,
да бъдат обезпечени. В процесния случай дори било дадено право на избор на заемателя кой
вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. Считат, че за него не
били поставени условия, невъзможни за изпълнение, тъй като му бил предоставен избор
измежду няколко възможности. С изискването за предоставяне на едно от двете посочени в
Договора обезпечения по не се изключвали или ограничавали правата на потребителя,
2
произтичащи по закон.
Твърди се още, че законът не поставял изискване при уговаряне на неустойка да се
посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с неустойката. В настоящия случай
неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставяло дружеството в
риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил
покрит от обезпечението. Твърди се, че услугата, която ищецът избрал, не изисква от него
предварителното осигуряване на обезпечение, което му създава удобството бързо да получи
и ползва парична сума в немалък размер, като рискът бил изцяло за сметка на заемодателя.
Функцията на неустойката била преди всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да стимулира
длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите договорни задължения. Именно с цел
опазване на законния си интерес, „В. Кредит" ООД трябвало да направи всичко необходимо,
за да осигури връщане на сумите по отпуснатите от него кредити, като това се постигало
чрез включването на съответните договорни клаузи, с които потребителите са
предварително запознати съобразно законовите изисквания.
В този смисъл неустойката била предвидена, за да дисциплинира длъжника при
изпълнение на поетите от него договорни задължения. Всяка една от договорните клаузи е
еднакво задължителна за него, поради което тя може да бъде скрепена със санкция, каквато
страните намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и не би предоставило
заем при липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и неустойка за изпълнение.
Поемайки по-голям риск, кредиторът имал правото да поставя изисквания за обезпечаването
му по своя преценка и в случай че потребителят не ги намира за резонни, то той на свой ред
имал пълното право да не полага подписа си под тях., и да не встъпва в договорни
правоотношения с ответника. Твърди се, че дружеството не е принудило ищеца да сключи
договор за заем, съответно условията по него не му били наложени. Той самостоятелно, по
собствени подбуди и воля пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно
договорените условия. Договорът бил сключен при индивидуални условия, а не при общи
такива.
Твърди се още, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполагал с
гарантираната от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, за която
ищецът също бил информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор. В случай че
упражни правото си, той би дължал връщане единствено на получената в заем главница и не
би дължал начислената му поради непредоставяне на обезпечение неустойка. В този смисъл,
след като е разбрал, че е в невъзможност да изпълни задължението си по чл. 5, ал. 1 от
Договора и при положение, че не е желаел да понесе тежестта на неустойката по чл. 5, ал. 2
от договора, то той е разполагал с 14 дни да се откаже от договора и по този начин да
избегне неблагоприятните за себе си последици. Ищецът обаче не е сторил това, от което
следва, че той е решил да ползва кредита и да изплати начислената му неустойка.
Оспорват се и твърденията, че с тази клауза се заобикаляла разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, както и че същата представлявала скрита лихва, нито пък имало основания да
се включва в ГПР.
Твърди още, че договора отговарял на изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като
ненадвишавал трикратния размер на законната лихва. Отговарял и на изискванията на чл.11,
ал.1, т.11, тъй като погасителния план бил инкорпориран в договора
Излагат се и подробни доводи, че договора бил сключен в съответствие с
разпоредбите на ЗПК, както и бил съобразен с разпоредбите на Директива 87/102/ЕИО.
Във връзка с изложените подробни доводи, ответникът моли съда да отхвърли така
предявения иск като неоснователен.Претендират се разноски.
Редовно призован за с.з. не се явява. От процесуален представител на дружеството е
депозирана молба, в която по същество се пледира за отхвърляне на предявения иск.
3
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните по делото, а и от приложената справка (на л.29 от
делото), се установява, че помежду им е сключен Договор за паричен заем № *** от
09.06.2022г. Въпреки разпределената доказателствената тежест, както и указанията на съда,
процесния договор Договор за паричен заем № *** от 09.06.2022г. не е представен от никоя
от страните. По делото е приложена единствено посочената по горе справка озаглавена:
„Справка погасителен план по договор за паричен заем № *** от 09.06.2022г., на П. С. П.,
ЕГН **********, правно основание-чл.366 от ГПК по гр.д.“
От тази справка се установява, че вид на кредитния продукт е *** брой вноски: 11;
сума на отпуснатата главница по заема: 300.00лв.; сума на договорената лихва: 12.59лв.; на
осн. чл. 4,т.2,ал.2 от Договора - начислена неустойка – 28.42лв.; на осн. чл. 1,т.2,ал.З от
Договора - начислена такса експресно разглеждане – 42.56лв.; годишният лихвен процент
фиксиран за целия срок на договора - 40,32% и ГПР: 49,46% .
В т.9 то тази справка е посочен погасителния план, съгласно който, отпуснатия заем е
следвало да бъде заплатен от 24.06.2022г. до 11.11.2022г.. Дължими вноски са били в общ
размер от 487.52лв. , а платени са 434.61лв., от тях главница-300.00лв., договорна лихва-
19.28лв., неустойка-28.90лв. и такса експресно разглеждане-86.43лв.
В т.10 от тази справка е посочено, че са начислени разходи за събиране на вземането,
както следва на 28.06.2022г.- 5.00лв. и на 05.07.2022г.- 5.00лв., или общо 10.00лв., които
били платени на 20.07.2022г.
В т.11 от тази справка са посочени плащания на заемополучателя П. С. П., както
следва:
-на 20.07.2022г. била заплатена сума в размер на 60.00лв., от която 10.00лв. били
отнесени за начислените разходи за събиране на просрочени вземания, 44.32лв. и 26 дни
забава била погасена първа погасителна вноска и 5.68лв. била отнесена за втора погасителна
вноска;
- на 23.07.2022г. била заплатена сума в размер на 83.00лв., от която 38.64лв. и 15 дни
забава изцяло била погасена втора погасителна вноска, 44.32 лева и 1 ден забава изцяло
била погасена трета погасителна вноска и 0.04лв. била отнесена за четвърта погасителна
вноска;
- на 02.08.2022г. била заплатена сума в размер на 88.65лв., от 44.28лв. изцяло била
погасена четвърта погасителна вноска, 44.32лв. била за пета погасителна вноска и 0.05 лв.
частично за погасяване на шеста погасителна вноска
- на 05.08.2022г. била заплатена сума в размер на 212.96лв., с която сума били
погасени както следва: такса експресно разглеждане- 43.08 лв. към вноски от №6 до
№11;неустойка-0.00 лв., договорна лихва-0.00лв., главница- 169.88 лв. към вноски от №6 до
№11.
Със заплащането на тази сума кредитът бил предсрочно погасен и приключен, и към
10.08.2022г. заемополучателя не дължал суми по заема.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск на прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Standart 14
№ *** като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, а в условията на
евентуалност на този главен иск, се иска от съда да се прогласи нищожността на клаузата на
чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 и 2 от този договор, като неравноправни и противоречащи на закона
и добрите нрави.
4
В конкретния случай ищецът следваше да докаже твърдените от него факти и
обстоятелства, а именно наличие на договор между страните, че същия е нищожен на
посочените от него основания, а ответника следваше да докаже че договора е сключен в
съответствие с нормативната уредба, регламентиращи действието му.
По този начин е разпределена и доказателствената тежест, съгласно Определение №
415/05.09.2022г. По така направения доклад по делото и разпределената доказателствена
тежест, страните не са направили възражения. Изрично в това Определение, съда е указал на
ищцовата страна, че процесния Договор за паричен заем Standart 14 № *** от 10.06.2022г.,
чието оспорване прави не е приложен към ИМ и го е задължил да го представи най-късно в
насроченото с.з. Преди насроченото с.з., с молба от 03.10.2022г. ищецът е поискал от съда да
задължи ответника да представи този договор. С оглед изясняване на всички факти и
обстоятелства по делото в т.ч. и подробно изследване на процесния договор, съдът е уважил
това искане и е задължил ответната страна да го представи. В проведеното с.з. на
25.10.2022г. никоя от страните не се явила, в т.ч. договора не е представен.
Предвид изложеното дотук съдът приема, че предявения иск се явява недоказан и
като такъв следва да се отхвърли по следните съображения:
Нормата на чл.154 ал.1 от ГПК сочи, че всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. Несъмнено е, че ищецът, след като
твърди, че сключения с ответника договор за паричен заем е недействителен, като
противоречащ на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, а в условията на евентуалност
оспорва отделни клаузи на този договор като неравноправни и противоречащи на закона и
добрите нрави, трябва да докаже тези факти, чрез провеждане на главно и пълно доказване.
Т.е. ищецът следва да ангажира онези доказателства и доказателствени средства, чрез които
да създаде у съда абсолютна увереност, сигурно убеждение във верността на тези
фактически твърдения. Такова процесуално поведение е дължимо от страна на ищеца,
целящ да постигне положителен за себе си правен резултат, независимо от това каква е
избраната от страна на ответника процесуална защита. Доводът на ищеца, че не разполага с
екземпляр от процесния договор противоречи на всякаква житейска и правна логика, още
повече, че не се сочи поради каква причина не разполага с този договор. Самия той, в
молбата си от 03.10.2022г. цитира разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно която
договор за потребителски кредит се сключва в два екземпляра-по един за всяка от страните.
Следва да се отбележи, че не само в ЗПК, но и в практиката относно сключване на
двустранни договори, какъвто е процесния, без значение какви по съдържание са те, същите
се съставят в два екземпляра-по един за всяка от страните. Така, че за съда остана неизяснен
въпроса защо ищеца не разполага с екземпляр от този договор-не му е предоставен ли,
изгубен ли е, унищожен ли е, и защо не е поискал да му бъде предоставено копие от него.
Нещо повече съдът намира, че този довод противоречи на изложените факти и
обстоятелства в депозираната ИМ, въз основа на която е образувано и настоящото
производство. Ищецът в депозираната пред съда ИМ излага подробни доводи относно
недействителността както на целия договор, така и на отделни клаузи цитирайки ги
конкретно- чл.1, ал.3 от Договора, чл.3, ал.1 от Договора, чл.5 от Договора и т.н., което
според настоящия състав на съда означава, че същия добре е запознат с него, и неговите
клаузи, даващи му не само основания да счита, че същите са недействителни като
противоречащи на закона и добрите нрави, но и да ги оспорва пред съда. Според съда така
изложените подробни факти и обстоятелства категорично опровергават довода му, че не
разполага с екземпляр от този договор. А защо не го представя, съда може само да гадае, но
не е да приема за доказани фактите, че същия е недействителен, на сочените от ищеца
основания.
В конкретния случай, както посочи и по-горе съда прие, че между страните не
съществува спор относно наличието на сключен между тях договор за паричен заем от
5
10.06.2022г. Този извод на съда се подкрепя от изявленията на страните, както и от
приложената справка, така и по арг. от чл.161 от ГПК, който факт съда приема за
доказан.Или първата представка-наличие на договорно отношение между страните е
доказан. Недоказани обаче са останалите твърдения на ищеца, а именно, че този договор или
отделни негови клаузи са недействителни. Без да бъде представен този договор съда няма
как да провери дали същия попада под приложното поле на ЗПК и ЗЗП, както и дали той
отговаря на изискванията на тези два нормативни акта. Още по-малко може да изследва
въпроса дали клаузите в него са неравноправни и противоречащи както на закона, така и на
добрите нрави. Изводи за недействителност и неравноправност на отделни клаузи не могат
да се изведат и от приложената справка, в която действително фигурират такса за експресно
разглеждане, и за неустойка, доколкото липсата на договор възпрепятства съда правилно да
ги тълкува. Това е така предвид разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, който постановява, че при
тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните,а
отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща
в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността.
След като Договор за паричен заем Standart 14 № *** от 10.06.2022г. не е представен
по делото, съдът приема, че така предявения както главен, така и евентуален иск са
недоказани, и като такива подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода от спора, ответникът има право на разноски, но с оглед липсата на
представени доказателства за сторени такива, то съдът намира, че такива не следва да му се
присъждат
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. П., ЕГН **********, от гр.П. обл.Т., ж.к.“***,
против "В. КРЕДИТ" ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Л. бул.
****, бл. АТЦ ***“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от С.П.П., иск за прогласяване на
нищожността на Договор за паричен заем *** от 10.06.2022г. като противоречащ на
императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и предявения в условията на евентуалност
иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 и 2 от Договор
за паричен заем *** от 10.06.2022г., като неравноправни и противоречащи на закона и
добрите нрави
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6