№ 1742
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502081 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на КР. Ж. К. срещу Решение № 102 от
14.06.2021г. по гр.д. № 1169/2020г. по описа на ПРС, II-ри състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с
които на основание чл. 45 и чл. 48 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу
ПЛ. В. ХР. с ЕГН ********** и В. ПЛ. Г. с ЕГН ********** искове за солидарно осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца разликата над присъдения размер от 4000 лева до
пълния предявен размер от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди настъпили в резултат на извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК от ПЛ. В. ХР. на 03.07.2019г. в гр. П., обл. Варна, за което е признат за
виновен с одобрено от съда споразумение по НОХД 170/2020г. по описа на ПРС, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
03.07.2019г. до окончателното плащане на задължението, както и на основани е чл. 48, ал.
1 от ЗЗД е отхвърлен предявения от него иск срещу В. СТ. ХР. с ЕГН ********** за
осъждане на ответника да заплати солидарно с ПЛ. В. ХР. и В. ПЛ. Г. на ищеца сумата от
6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от същия
деликт, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 03.07.2019г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в противоречие с принципа на справедливостта.
Изложени са доводи, че съдът не е отчел в пълнота обстоятелството, че ответникът П.Х.
ударил ищеца двукратно по главата с намиращата се в ръцете му седалка. Това довело до
1
наранявания, значително по-тежки от обикновеното в такива случаи, както и до значително
по-тежки неимуществени вреди – болки и страдания, притеснения. Не е отчетено на
следващо място, че увреденият и до настоящия момент изпитва затруднения в дишането,
които биха могли да бъдат преодолени само оперативно. В противоречие с процесуалните
правила съдът е приел наличие на съпричиняване от страна на ищеца в размер на 10%. В
рамките на воденото наказателно производство е установено единствено, че ищецът хванал
Х. с дясната си ръка за дясната ръка, а с лявата си ръка го ударил с отворена длан по врата,
след което го пуснал. Това обстоятелство е установено и чрез приложения по делото
видеозапис от охранителна камера. В рамките на ДП свидетелите И. С. и П. П. са дали
показания, съответстващи на установеното от видеозаписа, докато в рамките на настоящия
процес твърдят обстоятелства, различни от тези, които са дали пред разследващите органи.
Ето защо показанията им не следва да се кредитират. По отношение на ответника В.Х. –
съдът не е съобразил, че бащата на деликвента не е бил лишен от родителски права към
момента на инцидента. Обстоятелството, че е неизправен по задължението си да участва в
отглеждането и възпитанието на своя син не го освобождава от отговорност по чл. 48, ал. 1
от ЗЗД. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното
решение да се отмени в оспорените части, а предявените искове да се уважат в пълен обем.
В отговор на жалбата В. СТ. ХР., П.Х. и В.Г. оспорили доводите в нея. Изложили
други, с които обосновали правилност и законосъобразност на решението в обжалваните
части и отправили искане същото да се потвърди. Евентуално ответникът П.Х. заявил, че
поддържа направеното възражение за съпричиняване, съответно за прихващане със сумата
от 5000 лева, ведно със законната лихва от 03.07.2019г. за причинените му страдания от
ищеца – преживян стрес и силна уплаха, вследствие проявената от ищеца агресия.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от КР. Ж. К. срещу ПЛ.
В. ХР., В. ПЛ. Г. и В. СТ. ХР. осъдителни искове за обезщетение от непозволено увреждане
с правно основание чл. 45 вр. чл. 48 от ЗЗД и солидарно осъждане на ответниците да му
заплатят сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени физически болки и страдания, вследствие на нанесени му телесни
увреждания в причинна връзка с противоправно и виновно поведение на ответника ПЛ. В.
ХР., ведно със законната лихва върху сумата считано от 03.07.2019г. до окончателното
плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на
03.07.2019г. към 20:00 часа ищецът като собственик на заведение за бързо хранене
„Зелените камъни“ в гр. П. настоятелно поканил ответника, който заедно с други младежи
бил седнал на масите в откритата, оградена част на неработещото заведение да напуснат
2
обекта. След пререкание ищецът хвърлил велосипеда му между масите и го бутнал
приканвайки го да се маха. Хванал го за дясната му ръка, а с лявата го ударил веднъж с
отворена длан за врата, след което го пуснал. Ответникът хванал свалената седалка на
велосипеда си, с която започнал да нанася удари на ищеца в областта на главата. След
втория удар ищецът залитнал, а присъстващите се намесили, разделили ги и П.Х. си тръгнал.
След случилото се ищецът посетил болницата в П., откъдето бил насочен към МБАЛ „Св.
Анна“, гр. Варна, където бил настанен за стационарно лечение. Поставена му била диагноза
„Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“ и придружаващи заболявания
„Фрактура на носни кости, фрактура на лицеви кости и други“. По случая било образувано
ДП № 178/2019г. по описа на РУ – П. на ОД на МВР – Варна, ПП № 671/2019г. по описа на
РП – П.. В хода на наказателното производство е установено, че оздравителният процес на
многофрагментарното счупване на носните кости е завършил с изкривяване на носната
преграда, със значително стеснение на десния носов ход, което обуславя невъзможност на
нормално носово дишане. Изкривяването на носната преграда, затруднението на дишането
през носа биха могли да бъдат отстранени оперативно. А счупването на носните кости е
обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо средна
телесна повреда. Въз основа на така установеното е образувано НОХД № 170/2020г. по
описа на ПРС, приключило с одобрено Споразумение от 22.10.2019г., по силата на което
подсъдимият П.Х. се признава за виновен в това, че на 03.07.2019г. в гр. П., като
непълнолетен, след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в
счупване на носни кости, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което
приел да му се наложи наказание „Пробация“ чрез пробационните мерки описани в
Споразумението. Вследствие на непозволеното увреждане на здравето му, ищецът изпитал
силни болки и страдания, притеснения и стрес в продължителен период от време. Имал
главоболие, гадене, световъртеж. Лицето му било подуто от раните, имал рани и
кръвонасядания. Не можел да ходи на работа след това, а първите нощи се наложило да спи
в седнало положение. Изпитал унижение от факта, че бил пребит пред очите на собствения
му син. Понастоящем дишането му е постоянно затруднено, започнал да хърка, сънува
кошмари, изпитва страх. Първият ответник е извършителят, който към момента на деянието
е бил непълнолетен, а вторият и третият ответници са негови родители, които съгласно чл.
48 от ЗЗД носят отговорност за вредите, причинени виновно от ненавършилите пълнолетие
техни деца. Понесените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с деянието,
установено с влязла в сила присъда, за което следва да се ангажира отговорността на дееца и
неговите родители. Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне по искането,
след отчитане на съпричиняване от негова страна и присъждане на справедливо
обезщетение в исковия размер.
В отговор на исковата молба П.Х. и В.Г. оспорили исковете по основание.
Евентуално заявили възражение за прихващане /и за съпричиняване на вредоносния
резултат/ със сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от 03.07.2019г. до окончателно
3
плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – преживян стрес и силна
уплаха от П.Х., вследствие на понесен удар в главата, довел и до физиологична реакция, а
именно обриви на психическа основа по цялото тяло. Изложили, че на 03.07.2019г. П. се
разхождал с приятели. Завалял дъжд и децата решили да се скрият за малко под навеса на
неработещо заведение в центъра на града. Изведнъж към тях доближили двама мъже, като
ищецът започнал да псува арогантно цялата група, заплашвайки ги, че ако не напуснат ще
стане много лошо за тях. Приближил колелото на П., сграбчил го и го хвърлил настрани,
както му нанесъл шамар зад врата. С цел да се защити и предотврати последващи удари,
посегнал със седалката на колелото си, която държал в ръце към ищеца и го ударил по
веждата. Ищецът хванал момчето за врата стискайки го в сгъвката между лакътя си и
започнал да го души. В този момент към тях се приближил и сина на ищеца, и двамата
заедно хванали П. за тялото и започнали да го блъскат. Двама от приятелите на П. се
притекли на помощ, успяли да го отскубнат от ударите на ищеца и на сина му, след което
напуснали района. Вследствие на преживяните страх и безсъние П. получил силен обрив от
тила по цялото тяло. По този повод е проведен и консулт с детски психиатър, който
назначил медикаментозно лечение. Отправили искане в тази връзка за постановяване на
решение, с което предявените искове да се отхвърлят, евентуално да се уважи релевираното
възражение за прихващане.
Отговор на исковата молба депозирал и ответника В.Х., който оспорил
допустимостта на насочените срещу него искове. Навел съображения, че повече от 10
години живее постоянно в гр. С. и узнал за инцидента по повод делото. Навел възражение,
че доколкото към момента на деянието П.Х. бил непълнолетен, то същият не може да носи
отговорност за действията си. Към момента на предявяване на исковата молба обаче, същият
навършил пълнолетие, поради което следва да носи лична отговорност за вреди, които
виновно е причинил другиму на основание чл. 45 от ЗЗД. В този смисъл насоченият срещу
него иск е недопустим. Евентуално изложил съображения за неоснователност на иска. В
тази връзка посочил, че отговорността по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД се основава на личната вина,
допусната при упражняване на възпитание и надзор върху ненавършилото пълнолетие дете
– за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Тази
отговорност на родителя обаче е презумптивна и своеобразна гражданска санкция за
занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото пълнолетие дете.
От самото раждане, бащата не е упражнявал родителски права по отношение на П., поради
което в случая не са налице предпоставките на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД. Бракът между родителите
е прекратен с развод с решение по гр.д. № 89/2004г., като упражняването на родителските
права по отношение на П. е възложено на майката, при която е определено и
местоживеенето на детето. Ответникът не е упражнявал родителски права, не е
осъществявал режим на лични отношения с детето, поради възпрепятстване от страна на
майката, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му в
условията на солидарност по реда на чл. 48 от ЗЗД. Налице е и изключението по чл. 48, ал. 3
от ЗЗД. Отправил в тази връзка искане предявеният срещу него иск да се отхвърли като
4
неоснователен.
В обясненията си, дадени в съдебно заседание ответницата В. Х.а посочила, че П.
познава баща си. В.Х. живее в С., има ново семейство и дъщеря. Последно същият ги е
посетил на 25.07.2004г. и от тогава не е осъществявал контакт с детето, нито е плащал
издръжка. П.Х. посочил, че никога не се е срещал с баща си и не знае нищо за него.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, а и от Протокол от 22.10.2020г. по НОХД № 170/2020г. по
описа на ПРС се установява, че на основание чл. 384, ал. 1 от НПК е одобрено
Споразумение, с което подсъдимият ПЛ. В. ХР. се признава за виновен затова, че на
03.07.2019г. в гр. П., като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, причинил средна телесна
повреда на КР. Ж. К., изразяваща се в счупване на носни кости, обусловило постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и приема да му бъде наложено наказание пробация, която да се
изпълни чрез приложението на описаните пробационни мерки.
Съгласно Удостоверение за раждане от *** ПЛ. В. ХР. е роден на *** от майка В. ПЛ.
Г. – Х.а и баща В. СТ. ХР..
С решение по гр.д. № 89/2004г. по описа на ПРС, влязло в сила на 22.12.2004г.
бракът между родителите е прекратен с развод, като упражняването на родителските права
по отношение на П.Х., роден на *** е предоставено на майката.
Видно от медицинско удостоверение № 651/2019г., издадено от д-р Д.Г., лекар в
отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна“, Варна на 08.07.2019г. при преглед на
К.К. е установена хоризонтално разположена рана с неравни ръбове, в лявата челнотеменна
област; оточни клепачи на дясното око, областта на дясната скула и буза, дясното рамо на
долната челюст с кръвонасядания; гърбът на носа е отекъл и болезнен; установена чрез
рентгенография многофрагментно счупване на носни кости.
От епикриза на КР. Ж. К., издадена от Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св.
Анна – Варна“, АД се установява, че ищецът е приет в клиниката на 03.07.2019г. и изписан
на 05.07.2019г. с водеща диагноза Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма и
Фрактура на носни и на лицеви кости.
От амбулаторен лист № 001043/30.07.2019г., издаден от доц. С.Щ. се установява, че
при първичен преглед на ПЛ. В. ХР. е снета анамнеза за получен обрив по кожата на тялото
от около седмица. След констатираното обективно състояние микотичен дерматит по
кожата – възпаление на кожата в резултат на гъбична инфекция е предписана терапия с
медикаменти.
Пред ПРС е проведена комплексна СМПЕ от заключението на която се установява, че
микотичният дерматит установен при П.Х. не може да бъде причинен от инцидента на
5
03.07.2019г. Ответникът има добри социални умения, които му помагат да изпълнява
различни социални роли. Личностовата му структура е емоционално стабилна. Преживяният
стрес от събитието, ако е имал такъв, е отшумял в рамките на 3-6 месеца. Заключението е
оспорено и е проведена повторна СМЕ. В заключението на последната се установява, че
обривът, който е установен по тялото на ответника П.Х. е микотичен, т.е. причинен от гъби.
При прегледа, проведен на 07.05.2021г. експертът не е установил обривни единици по
тялото на ответника. Микотичните инфекции на кожата не са свързани и не се причиняват
от стрес и страх от силно преживяване.
Пред ПРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите Д. К. /син на ищеца/, И. М. и П. П. /на ответника/, както и П. Х.а /стринка на
ответника В.Х./.
В показанията си първият свидетел описва механизма на настъпване на увреждането
на здравето на ищеца на 03.07.2019г. Установява, че баща му след изписването му от
болницата не е можел да ходи на работа около месец, бил стресиран, имал главоболие,
гадене, изпитвал страх да излиза сам, дишането му било затруднено, започнал да хърка и
сънувал кошмари. Преди ескалирането на конфликта на 03.07.2019г., ищецът отправил
псувни към младежите, след като бил провокиран от тях.
Свидетелите И. М. и П. П., присъствали на конфликта сочат, че когато си тръгвали от
зоната на заведението, ищецът продължил да им вика, ударил свидетеля П. и обиждал
ответника П., който се забавил, защото се оплел в заграждението. Ищецът го хванал през
врата с ръка и започнал да го души, при което П. го ударил със седалката на колелото си,
която била в ръката му, за да се защити. След случилото се П. изпитвал страх, споделял, че
не може да спи.
При тези факти в обжалваното решение ПРС приел, че справедливото обезщетение в
случая възлиза на 5000 лв. Отчитайки съпричиняването на настъпилите неимуществени
вреди /проявена вербална и физическа агресия от страна на ищеца/ в размер на 10% от
определеното обезщетение, както и основателността на възражението за прихващане на
ответника П.Х. до размера от 500 лв., представляващо вземане с правно основание чл. 45 от
ЗЗД – обезщетение за неимуществени вреди /страх и понесен стрес от агресивни действия на
ищеца К.К./, присъдил същото в намален размер от 4000 лв. за плащането на което осъдил
солидарно ответника и родителя, упражняващ родителските права. За разликата до пълния
предявен размер на претендираното обезщетение от 6000 лв. искът е отхвърлен.
Решението в частта, с която искът за обезвреда е уважен солидарно срещу прекия
непълнолетен към момента на деянието деец и родителя, упражняващ родителските права
до размера от 4000 лв. е влязло в законна сила.
Отхвърлено е и възражението за прихващане за разликата над отчетените като
основателни 500 лв. до пълния предявен размер на обезщетението от 5000 лв., като в тази
част решението не е обжалвано в срок и е влязло в сила. Ето защо доводите в отговора на
въззивната жалба основани на отхвърлената част от възражението за прихващане са
преклудирани от СПН на влязлото в сила решение в тази част и не следва да се
6
разглеждат.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 от ЗЗД следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице
осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда /споразумение – чл. 383, ал. 1
от НПК/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието. Същата има доказателствено значение за вината,
противоправността и деянието на извършителя, за което му е било наложено наказание. На
това основание, съдът приема, че на 03.07.2019г. ответникът П.Х., като непълнолетен,
виновно причинил средна телесна повреда на КР. Ж. К., изразяваща се в счупване на носни
кости, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление
по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Т.е. присъдата на наказателния съд се
ползва със сила на пресъдено нещо за изчерпателно посочените в чл. 300 от ГПК
обстоятелства, които в случая са установени: извършено деяние /причиняване на средна
телесна повреда/; деянието е противоправно и осъществява състав на престъпление по чл.
129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и е извършено виновно от ответника П.Х..
В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и равенство на
страните в процеса, понесените вреди, причинно-следствената връзка между деянието и
настъпилите вреди, както и приноса на дееца за настъпване на вредоносния резултат са
факти, подлежащи на изрично доказване, независимо дали по отношение на същите вече са
били събрани доказателства в хода на досъдебното производство. За него гражданският съд
не може да формира изводите си въз основа събраните в наказателното производство
доказателства, нито въз основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на
присъдата относно деянието, в причинна връзка, с която се претендира обезщетение за вреди
и спрямо вредоносния резултат и се въвежда възражение за съпричиняване. Това е така,
защото предмет на изследване в наказателното производство е поведението на увредителя
/делинквента/, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако
съпричиняването не съставлява елемент от състава на престъплението, пред каквато
хипотеза не сме в настоящия случай. Ето защо доводите в жалбата извлечени от
установените и интерпретирани в наказателното производство факти са несъстоятелни.
От съвкупната оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от
признанията в исковата молба и в отговора й, съдът приема за установено в конкретния
случай, че на 03.07.2019г. в гр. П. между страните е възникнал конфликт, предизвикан от
ищеца К.К., който нападнал въззиваемия П.Х. вербално и физически. В отговор, П.Х. му
нанесъл два удара в областта на главата със седалката на велосипеда си, която държал в
7
ръцете си, вследствие на което К. получил увреждане на здравето – рана в челнотеменна
област; оточни клепачи на дясното око, областта на дясната скула и буза, дясното рамо на
долната челюст с кръвонасядания; гърбът на носа е отекъл и болезнен; установена е чрез
рентгенография многофрагментно счупване на носни кости, а след болничен престой
изписан с водеща диагноза фрактура на носни и на лицеви кости. Около месец изпитвал
болки, страх, безпокойство, затруднено дишане, бил стресиран. Доказаните в тези параметри
болки и страдания са в причинно-следствена връзка с деянието на П.Х., като съдът приема
за справедлив размер на обезщетението от 5000 лв.
По възражение на ответниците по делото е въведено твърдение за съпричиняване на
вредоносния резултат. На база признанието в исковата молба, гласните доказателства на
свидетеля Д. К. /син на ищеца/, преценени на основание чл. 172 от ГПК в тази част като
заинтересовани в полза на ищеца, с оглед на всички други данни по делото, както и с оглед
показанията на свидетелите И. М. и П. П., кредитирани като непосредствени, логични,
кореспондиращи по между си и поради това като обективни, съдът приема възражението за
принос на увредения за настъпването на вредоносния резултат за основателно. На
03.07.2019г., нанесените от П.Х. удари на ищеца са били провокирани от предхождащо
агресивно поведение на последния, който крещял, псувал и обиждал ответника П.Х., ударил
го по врата, както и започнал да го души. Т.е. налице е пряка причинно-следствена връзка
между поведението на пострадалия ищец и понесените от същия вреди. Така установения
принос обуславя приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД чрез намаляване на обезщетението за
претърпени и предявени с иск неимуществени вреди включително. На намаляване подлежи
обезщетението, определено по справедливост, доколкото съдът възприе за съответен на
вредата размер, по-малък от предявения с иска, както и самият ищец изрично е обусловил
размера на иска си от признание за своя принос. Съдът определя приноса на увредения за
настъпване на вредоносния резултат в размер на 20%, като намаленият размер на
обезщетението възлиза на сумата от 4000 лв. До този размер предявеният иск за обезвреда се
явява основателен и е уважен срещу прекия непълнолетен извършител на деянието и
родителя, упражняващ родителски права към момента на непозволеното увреждане на
основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД. Отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от
закона. Възражението за прихващане е доказано по основание от събраните доказателства
до размера от 500 лв., с което определеното обезщетение следва да се намали. Т.е. ищецът
има право на обезщетение в размер на 3500 лв., след отчитане на съпричиняването в размер
на 20% и основателната част на възражението за прихващане от 500 лв. Решението в тази
част обаче не е предмет на настоящото производство, доколкото не е обжалвано в тази част
от другата страна, а положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с настоящото
решение на основание чл. 271, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
В заключение, съдебният състав приема, че предявеният иск за обезвреда за разликата
над 4000 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв. е недоказан по основание и размер,
поради което следва да се отхвърли. Доказателства за понесени от въззивника
неимуществени вреди от значително по-тежки наранявания, както понесени по-интензивни
8
болки и страдания не са ангажирани по делото, поради което доводите в тази връзка са
неоснователни.
Решението на ПРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да се потвърди.
Предявеният срещу ответника В.Х. иск с правно основание чл. 48, ал. 1 от ГПК от
друга страна е недоказан по основание и следва да се отхвърли. Установено е по делото, че
бракът между родителите на ответника е прекратен с влязло в сила решение на 22.12.2004г.
Упражняването на родителската права по отношение на детето П. е предоставено на
майката, при който родител ответникът живеел към 03.07.2019г. От момента на
прекратяване на брака до настоящия момент бащата В.Х. живее и работи в гр. С., като П.Х.
не познава баща си. Тези факти се установяват по категоричен начин по делото от
писмените доказателства, обясненията на страните и от кредитираните като обективни
гласни доказателства на свидетеля П. Х.а, като обратно доказване не е проведено от ищеца.
Ето защо, в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав на чл. 48, ал.
1 от ГПК за ангажиране на отговорността на родителя, неупражняващ родителските права
по отношение на прекия непълнолетен деец към момента на извършване на деянието, за
неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето.
Решението на ПРС и в тази част е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият В.Х. има право на поискани и
доказани разноски. Реализираните от страната разноски пред настоящата инстанция
възлизат на 550 лв. /платено адвокатско възнаграждение/. В този размер, разноските по
делото следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 102 от 14.06.2021г. по гр.д. № 1169/2020г. по описа на
ПРС, II-ри състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 45 и чл. 48 от ЗЗД са
отхвърлени предявените от КР. Ж. К. с ЕГН ********** срещу ПЛ. В. ХР. с ЕГН
********** и В. ПЛ. Г. с ЕГН ********** искове за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца разликата над присъдения размер от 4000 лева до пълния предявен
размер от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили в
резултат на извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК от
ПЛ. В. ХР. на 03.07.2019г. в гр. П., обл. Варна, за което е признат за виновен с одобрено от
съда споразумение по НОХД 170/2020г. по описа на ПРС, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019г. до окончателното
плащане на задължението, както и на основани е чл. 48, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен
9
предявения от КР. Ж. К. с ЕГН ********** иск срещу В. СТ. ХР. с ЕГН ********** за
осъждане на ответника да заплати солидарно с ПЛ. В. ХР. и В. ПЛ. Г. на ищеца сумата от
6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от същия
деликт, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 03.07.2019г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК КР. Ж. К. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на В. СТ. ХР. с ЕГН ********** сумата от 550 лева, представляваща
реализирани съдебно деловодни разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от решението да се връчат на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10