Решение по дело №286/2019 на Районен съд - Крумовград

 

				Р Е Ш Е Н И Е
Номер			Година	25.02.2020			Град	Крумовград
			В ИМЕТО  НА  НАРОДА
Крумовградският  районен съд							ІІ	състав
на	двадесет и четвърти февруари				година		две хиляди  и двадесета
в  публично заседание в следния състав:
				Председател		Марин Чорбаджийски
секретар	Цветка П.
като разгледа докладваното от				съдията  Чорбаджийски
гражданско	дело	номер		286	по описа за			2019	Година

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от В.А.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. Т.Н. против ********, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявана от Директора Главен комисар *********.

            В исковата молба се твърди, че през периода от 15.11.2016г. до 15.11.2019г. ищецът е работил като ст.полицай  в РПУ – Крумовград към *************и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител. Твърди се, че през посочения времеви период е работил на смени с продължителност по 12 часа. В този смисъл е полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Същият е положил общо 2313 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2643 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 330 часа, който работодателят-настоящ ответник не му бил заплатил. През исковия период ищецът е получавал различно основно месечно възнаграждение - 660лв. през 2016г. и 2017г., 800лв. през 2018г. и завишено с 10 процента през 2019г. Имайки предвид нормата на чл.186, ал.6 от ЗМВР- извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и факта , че протоколите от положен нощен труд на ищеца се намирали в *************и в Районно полицейско управление - Крумовград, предявеният главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т. 3, вр. чл.187, ал.5 , т.2 от ЗМВР е в приблизителен размер 1 980 лева.

Моли съда  ********, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявана от Директора Главен комисар ********* да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 2 219,66  лева, от която 1 980 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 330 часа за процесния период - 15.11.2016 г. - 15.11.2019 г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, както и по иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД  да бъде осъдена да заплати  сумата в размер на 239,66 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя - ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период, а така също да му бъде присъдена законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 15.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените в производството разноски.

С определение по чл. 214 от ГПК в открито съдебно заседание на 24.02.2020г. съдът е допуснал изменение на исковете, които следва да се считат за предявени за сумите от 2 335,56 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд и 278.58 лева - представляваща обезщетение за забава, съобразно заключението на вещото лице по Съдебно – счетоводната експертиза.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ********, чрез главен юрисконсулт М.П., е ангажирала отговор, с който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер.  Сочи, че ноторно известно е , че извънреден труд е налице, само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не било налице в конкретния случай. Ищецът осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд – дневни и нощни смени, в които същият полага труд в периода 22.00 – 6.00 ч. при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата  на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Отправя искане да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.

Районен съд – Крумовград, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, счита за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Районният съд като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Съгласно т.6 от Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015 г. по т.д.№ 2/2014 г. на ОС ГК ВКС и ВАС, имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.

Не е спорно между страните, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за извънреден труд – от 15.11.2016г. до 15.11.2019г. В.А.Д. е бил в служебно правоотношение по ЗМВР с Районно управление – Крумовград към *********, на длъжността старши полицай .

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно –счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 15.11.2016г. до 15.11.2019г. В.А.Д.  е положил нощен труд, равняващ се общо на 2335 часа. Положеният нощен труд в размер на 2335  часа не бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от 2335 часа ставал  2670 часа. В резултат от преизчисляване на нощния труд с посочения коефициент, се получавала разлика между преизчисления и отчетения по протоколи и платен нощен труд в размер на 335 часа, като въпросната разлика от преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно не е заплащана от ответника. Общият размер на дължимото обезщетение за извънреден труд за 335 часа е в размер на 2 335,56 лева. Съответно лихвата за забава върху сумата от 2 335,56 лева за периода от падежа на всяко плащане до 15.11.2019г. възлизала общо на 278,58 лева.

Спорен в настоящото производство е въпросът за начина на изчисляване на положените часове труд, респективно следва ли да се превръщат часовете положен нощен труд в дневни и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове.          Страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение на държавните служители се определя съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация Наредби на министъра на вътрешните работи и негови заповеди по следните съображения:

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/, като съгласно ал.3 работното време се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-сумирано за тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна е по изключение и при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 и чл.179 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, сред които и допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч. - чл. 179, ал. 1, предл.2-ро от ЗМВР и допълнително възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по чл.179, ал.1 от ЗМВР, сред които и това за полагане на труд през нощта, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед съгласно чл.179, ал.2 от ЗМВР, а преди изменението на разпоредбата със ЗИДЗМВР, ДВ бр. 97 от 2017 г., размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т.2 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.Условията и редът за полагане и компенсиране на извънреден труд са определени в ЗМВР.Съгласно чл.187, ал.5 т.1 и т.2 от ЗМВР в зависимост от работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, извънредният труд за служителите на ненормиран работен ден се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни/т.1/, а за служителите, работещи на смени, извънредният труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период/т.2/.Размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден труд е определено също в ЗМВР - чл.187, ал.6 регламентира, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.Съгласно общата делегираща законова норма на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.Действащият ЗМВР, приложим спрямо процесния период, е обнародван с ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г., и при действието му досега, хронологично във времето са издадени от министъра на вътрешните работи следните Наредби:

За периода от 19.08.2014г. до 02.06.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г., отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./.

За последващия период до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. /,  отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/.

С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., възстановила действието си от 29.07.2016г.,  е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., и отменена с Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.

Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове,  в рамките на процесния исков период от 20.08.2016 г. до 20.08.2019 г. действащи са ЗМВР, обн. с ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г..

Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл.188, ал.1 от ЗМВР, гласи, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В наредбата е регламентирано, че работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период/чл.21, ал.2/; за отработеното време от държавните служители, работещи на смени, за отчетния период се изготвя протокол /приложение № 1/-чл.23, ал.1; положеният труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за съответния тримесечен период, през който е положен, с протокол/приложение N 3/-чл.24, ал.2, и които часове се записват в книга по образец /приложение № 4/, в която се посочват трите имена, ЕГН на държавния служител, основание за полагане на труда, дата на полагане на труда, начален, краен час и общ брой часове на положения труд/чл.24, ал.4/; при сумирано отчитане на работното време общият брой часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем.Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън работното време/чл.26, ал.1/; отработеното време между 22.00 и 06.00 ч., времето на разположение и положеният труд по време на официални празници се отчитат с протокол/чл.31, ал.1/; при отчитане на броя часове по време на разположение, труд между 22.00 и 06.00 ч. и на официални празници, както и на положен труд извън работното време, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число/чл.31, ал.1/; положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в ЗМВР, той не може да надвишава размера за компенсиране, предвиден в чл.187, ал.5 от ЗМВР, с изключение на случаите по чл.187а, ал.1 и 2 от ЗМВР/чл.32/; възнагражденията за труд извън редовното работно се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, а този, положен по време на дежурство, се компенсира според часовете, които надхвърлят редовното работно време/чл.33/; „непрекъсваем работен процес“ е процес, при който редовното работно време е организирано на смени и изпълнението на служебните задължения не трябва да се преустановява до смяната на следващия служител без разрешение от съответния ръководител/пар.1 т.8 от ДР/.

Посочените разпоредби от ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. установяват нормална продължителност на работно време в часове - 40 часа при 5-дневна работа седмица независимо дали работното време включва и нощен труд/за разлика от КТ, който определя различна продължителност на работната седмица в часове, която включва нощен труд/.Отчитането и на дневния труд, и на нощния труд,  и на извънредния труд по ЗМВР е в часове-чл.187 и чл.187а от ЗМВР, и изрично чл.31, ал.1 от наредбата, че отчитането на броя часове по време на разположение, труд между 22.00 и 06.00 ч. и на официални празници, както и на положен труд извън работното време, е само в цяло число. Т.е. разпоредбата е изцяло в съответствие със ЗМВР, за разлика от разпоредбата на предходната наредба от 11.08.2014г..

Посочените нормативни актове съдържат специална правна регламентация на условията и реда за отчитане на нощния и извънредния труд на държавните служители в системата на МВР, и конкретно за работещите на смени, включващи и нощен труд, поради което не могат да намерят приложение правилата на НСОРЗ и конкретно предвиденият в чл.9, ал.2 начин на преобразуване на нощния труд в дневен / в т. см. и Решение № 55/07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014 г., ІІІ ГО, по определение N 1323/18.12.2014г., в което е прието, че в специалния ЗМВР е определена компенсация с допълнителен платен годишен отпуск за извънредния труд, положен над нормативно определените часове за определен отчетен период, а с решението и, че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон-ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ, за овъзмездяване на положения извънреден труд, са неприложими. Неприложимостта на КТ и НСОРЗ спрямо изчисляване на правото на допълнителен отпуск по ЗМВР от 2006г./отм./ поради надхвърляне на нормалната продължителност на работното време в рамките на тримесечния период на сумирано изчисляване на работното време, е приета и в Решение N 197/07.10.2019г. по гр.д. N 786/2019г. на ВКС,  IV г.о., в което изрично е посочено, че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.Това разрешение е изцяло приложимо за настоящия случай поради идентична уредба на нормалната продължителност на работното време и компенсирането на превишаването му над тази нормална продължителност с допълнителен платен годишен отпуск и възнаграждение за извънреден труд, при различие на титулярите на  правото на допълнителен отпуск за работа извън редовното работно време, които по действащия закон са ограничени до служителите на ненормиран работен ден.Решението, на което ищецът се позовава в устните прения, а именно Решение № 514/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., ІV ГО, е постановено по въпроса в кои случаи се дължи заплащане на извънреден труд, както и възнаграждение за работа през официалните празници, как се изчислява размера на дължимата сума и как се доказва основанието и размера на исковете по чл. 262, 263 и 264 КТ, при сумирано отчитане на работното време по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, и даденото разрешение е неотносимо към процесното служебно правоотношение, възникнало от акт на назначаване/административен акт/ на компетентен орган на държавна власт, определен в ЗМВР, на подчинение на който е назначеният държавен служител с оглед функциите  му да изпълнява държавна служба.

Съгласно чл.46, ал.1 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.Съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

Нормативният акт е непълен, когато липсват правила за определени обществени отношения, в случая с оглед доводите на ищеца  е необходимо да липсва правна норма относно начина на отчитане на нощния труд и определяне на размера на възнаграждението съобразно този начин при сумирано отчитане на работното време.Ищецът предлага отчитането да е по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с приложение на коефициент, с който часовете положен нощен труд да се приравняват на дневен труд. Т.е. ищецът не оспорва, че отчитането на нощния труд, който полага, е почасово, както и не оспорва, че положените от него часове нощен труд са му заплатени с увеличение за всеки час, но претендира, че по аналогия на закона следва да се приложи нормативно уредената за работещите по трудово правоотношение по КТ трансформация за положен нощен труд към дневен, поради липса на аналогично правило в действащата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.. Така ищецът не съобразява, че в ЗМВР е определен начинът на отчитане на нощния труд и начинът на определяне на размера на възнаграждението му, компенсирането на нощния труд, ако той се явява извънреден, а той се явява извънреден само ако е извън установената нормална продължителност на работно време по чл.187, ал.1 от ЗМВР, което и при дневна работна седмица, и при сменен режим, включващ и нощен труд, се определя в часове,  във втория случай без да се прави разлика между часовете дневен и нощен труд, при предвидено заплащане на нощния труд с увеличение под формата на допълнително възнаграждение, определено по размер със заповед на министъра на вътрешните работи.Ищецът не отчита, че като държавен служител, полагащ труд по служебно правоотношение по ЗМВР, не може да се ползва от уредбата в КТ и издадените за приложението му от Министерски съвет, при предвидената в §121 ЗИДКТ, обн.ДВ, бр.25/2001г. делегация, подзаконови нормативни актове, защото те регулират други правоотношения, по които при сумирано изчисляване на работното време нощният труд също се отчита почасово, но при нормативно допустими 7 часа нормална продължителност/чл.140, ал.1 изр.2-ро от КТ/, за разлика от нощния труд по ЗМВР, който нормативно е определен да е с продължителност средно до 8 часа за всеки 24-часов период, при различна нормална продължителност на седмичното работно време при полагане на дневен и нощен по КТ - 40 часа при дневен труд и 35 часа при нощен труд/ чл.140, ал.1 и чл.136 от КТ/ и 40 часа по ЗМВР  при еднаква продължителност на дневното и нощното работно време от 8 часа и еднаква продължителност на седмичното работно време.Именно поради разликата в часовата продължителност на дневния и нощния труд и съответно при нормалната продължителност работната седмица при дневен и нощен труд по КТ/40 към 35 часа/ е въведено правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с което да се изравни тази разлика с посочения коефициент/8:7=1.143 или 40:35=1.143/ и това изрично е записано в разпоредбата - „с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време“, и което отнесено към тази продължителност на дневното и нощното работно време и седмичното  такова по ЗМВР представлява отношение 8:8 и 40:40, при което прилагането на правилото не дава сочения от ищеца коефициент, а коефициент 1, тъй като юридическите факти, посочени в чл.9, ал.2 от НСОРЗ са различни по своята същност от тези по ЗМВР при определяне на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, защото то е различно.

Връзката при прилагането субсидиарно на КТ е различна на тази, която ищецът сочи, аргумент за което са разпоредбите напр. на чл.180 и чл.188, ал.2 от ЗМВР - КТ, както и издадените за приложението му подзаконови нормативни актове, се прилагат само при изрично препращане към тях от специалния закон.

Съгласно чл.180 от ЗМВР и за работещите по трудово правоотношение в МВР е приложим ЗМВР относно основното месечно възнаграждение, размерът на добавката за работа в МВР, размерът на допълнителните възнаграждения, посочени в ал.5, и препращането към КТ в ал.8 е само относно предпоставките за преценка кога е по-благоприятно да се ползват правата на изпълняваната длъжност при вътрешно заместване.

В чл.188, ал.2 от ЗМВР е предвидено, че държавните служители, които полагат труд между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.Уредбата на посочената закрила, представляваща минимални стандарти за нощния труд,  се съдържа в чл.140 ал.3 и 4 и чл.140а, относно забраната определени категории лица да полагат такъв; относно осигуряването на топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.На неспазване на установения по КТ минимален стандарт на увеличено заплащане на нощния труд в размери не по-малки от определените от МС, който размер за нощен труд при сумирано изчисляване на работното време е не по-малко от 0.25 лв.,  ищецът не се позовава и признава, че за процесния период получава увеличено заплащане в посочения размер, който е регламентиран и в Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, както и определен със Заповед N 8121з-791/28.10.2014г. и Заповед N  8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи.

Правото на допълнително възнаграждение за извънреден труд по ЗМВР възниква не за положен нощен труд над нормалната продължителност на работното време по чл.187, ал.1 от ЗМВР, а за положен труд въобще, както дневен, така и нощен, над тази нормална продължителност, отчетен почасово, и ЗМВР не прави разлика какъв труд е положен при превишаване на нормалната продължителност на работното време, но регламентира, че щом е налице превишаване, е налице извънреден труд, който се заплаща с предвидения в чл.187, ал.6 от ЗМВР размер на допълнително възнаграждение.ЗМВР ясно разграничава нощния и извънредния труд.Тази специална уредба е императивна и не може да бъде дерогирана с подзаконов нормативен акт по арг. от чл.15, ал.3 от ЗНА, още повече с такъв, който не е издаден по делегация на ЗМВР.Съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, и само това основание е достатъчно, за да се откаже прилагане на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

 За да е налице непълен нормативен акт, празнота в закона, следва да се отговори налице ли е липса на правна норма за определяне начина на отчитане и заплащане на нощния труд за работещите по служебно правоотношение по ЗМВР, защото това, че последваща нормативна уредба изоставя отчасти определения за това начин в предходната уредба относно същите обществени отношения, не е аргумент, че е налице непълен нормативен акт, който регулира  условията  и реда за отчитане на допълнителното възнаграждение за нощен труд. Отговорът, с оглед анализа на посочените по-горе разпоредби, е отрицателен, защото е налице правна уредба на  юридическите факти, при които възниква правото на допълнително възнаграждение за нощния труд, т.ч. начина на отчитането на нощния труд при сменен режим и сумирано отчитане на работното време - за всеки час в цяло число. Разпоредбите на чл.187, ал.3 и ал.5 от ЗМВР не оставят никакво съмнение, че както нощният, така и дневният труд се отчитат почасово и сумирано за тримесечен период до изменението на чл.187, ал.3 от ЗМВР с ДВ, бр.81/2016г., а преди това сумирано за едномесечен период.В съответствие с този начин е определен и реда за компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно за служителите, работещи на смени, чрез възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период, с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение съгласно чл.187, ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР, съответно и за  280 часа годишно съгласно правилото на чл.187, ал.7 от ЗМВР, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа за тримесечен период и 280 часа годишно. Над тези ограничения часове извънреден труд, се разрешава полагане на извънреден труд при условията на чл.187а  от КТ, който определя почасови норми за тримесечен и годишен период.От така посочените норми в часове се определя и правото на допълнителен годишен отпуск в дни по чл.187, ал.5 т.1 от ЗМВР Следователно прилагането на соченото от ищеца правило ще доведе както до друг начин на отчитане на работното време при сменен режим, но и до други предпоставки за квалифициране на труда като извънреден, както и до други предпоставки за възникване на правото на допълнителен отпуск за работещите на ненормиран работен ден, т.е. то ще преуреди последователната законодателната уредба, което обаче е недопустимо с оглед ранга на двата нормативни акта - ЗМВР и НСОРЗ.

От специалната уредба в ЗМВР следва, че при работа на смени, работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо прилагането на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРБ/ за трансформиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове, тъй като отношенията, уредени с посочените нормативни актове, не са сходни, а различни, и специалната нормативна уредба не предвижда такова преобразуване.Поради това и не е налице поставяне на държавните служители в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и не е налице нееднакво третиране на служителите, полагащи труд по трудово правоотношение/извън държавната администрация/ с държавните служители в МВР, тъй като еднаквото третиране се  отнася до сходните случаи, каквото е правото на допълнително възнаграждение за нощен труд въобще, и не се отнася до различните случаи, каквито са условията и реда за неговото отчитане и заплащане, щом правоотношенията са различни по характера си, регулирани с различни нормативни актове, съотнасящи се като специален към общ.Един от основните принципи в правото-за равенство и недискриминация/чл.6 от Конституцията на Република България, чл.14 от ЕКПЧОС, вр. чл.1 от Протокол 1 към нея/ изисква равно отнасяне към нееднакви случаи в зависимост от разликата между тях - като тогава разликата в третирането има за цел да премахне съществуващото неравенство и води до равенство по същество.Именно такова равенство по същество е прието с Решение № 311/2018/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, IV г.o., относно правото на допълнително възнаграждение за нощен  труд и на официални празници, като е дадено следното разрешение: че през периода след отмяната на §1а от ДР на ЗМВР от 2006г./отм./, и независимо от нея, разпоредбите на чл.67, ал.7, т.1 и т.3 от ЗДСл за заплащане на нощния труд и на работата през официалните празници, продължават да се прилагат субсидиарно по отношение на служителите в системата на МВР-до отмяната на ЗМВР от 2006г. и влизането в сила на действащия ЗМВР, с разпоредбата на който, отново изрично е предвидено да им се заплащат допълнителните възнаграждения за труд през нощта и на официалните празници.В тази хипотеза, на липса на уредба в ЗМВР, е прието, че противно разрешение на поставения материалноправен въпрос би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от възнаграждения за труд през нощта и за труд на официални празници в течение на един продължителен период от време/01.01.2011г.-30.06.2014г./, като това би ги поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл.216 и чл.264 от КТ.Прието е, че даденото в решението тълкуване е в съответствие и с основния принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКПЧОС, и изрично в решението си ВКС приема субсидиарно прилагане на уредбата на възнаграждението за нощен труд и за труд на официални празници, регламентирана в ЗДСл спрямо държавните служители в системата на МВР.Т.е. възприетото равенство по същество е относно правото на допълнително възнаграждение за нощен труд и труд на официални празници/по принцип/, а не за реда и условията за тяхното отчитане, заплащане, компенсиране и т.н., за които не е налице основание за извеждане на равенство по същество, поради посочената по-горе различна регламентация на нормалната продължителност на работното време, на допустимия брой часове нощен труд, на извънредния труд, на сумираното изчисляване на работното време и т.н.

Ако ЗМВР е непълен, субсидиарно приложение ще намери ЗДСл и издадените за приложението му подзаконови нормативни актове, и ако такава правна уредба по същество не се съдържа и в тях, ще се приложи КТ и издадените по приложението му нормативни актове съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА.За приложението на ЗДСл, при законовата делегация по чл.67, ал.3 от ЗДСл, както и на тази по чл.107а, ал.9 от КТ, от Министерски съвет е издадена Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация/ДВ, бр.49/29.06.2012г./, която в чл.19 регламентира допълнителните възнаграждения, включ. това за нощен труд/т.1/, а в чл.20 и времето, в което се полага нощен труд - между 22.00 и 6.00 ч., и минималният размер на възнаграждението от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час или част от него, без да се предвижда трансформация, каквато е уредена в чл.9 от НСОРЗ.Впрочем правилото, че за всеки отработен нощен час се полага увеличено заплащане в размер не по-малко от 0.25 лв. е в синхрон с правилото на чл.261 от КТ, при което е налице равенство по същество при минималното почасово заплащане на нощния труд както на служителите по ЗМВР и ЗДСл, така и на тези по КТ. Неравенството относно начина на преобразуване на часовете нощен труд към дневен при сумирано отчитане на работното време на работниците и служителите по КТ, в сравнение с държавните служители по ЗМВР и ЗДСл, през процесния период/изключая времето от 01.01.2018г. до 17.08.2018г. поради допълнението на чл.9г от НРВПО, изм. /, не дава основание за извеждане на равенство по същество, поради посочената различна регламентация по-горе, която за работещите по трудови правоотношения има своето основание в установената различна нормална продължителност на дневното и нощното работно време.

 Възприемането на предлаганото от ищеца приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ би поставило в неравностойно положение държавните служители по ЗДСл с тези по ЗМВР, каквато не е целта на закона, тъй като правоотношенията на държавните служители по ЗМВР не са сходни с тези на работещите по трудови правоотношения, а с тези на държавните служители, и различията са допустими за отделните групи държавни служители с оглед спецификата на дейността им - в случая, тази на служителите по ЗМВР, е дефинирана в чл.2 от закона и същата е уредена с императивни правила. Наличието на правило за преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано отчитане на работното време в действащ преди процесния период нормативен акт, издаден в приложение на ЗМВР, и отпадането му в действащите в периода нормативни актове, е израз на новата уредба, съответстваща на ЗМВР, явяваща се специална спрямо служебните правоотноошения в предмета на регламентацията му, и на проведената от законодателя реформа при формиране на брутната заплата на лицата, работещи по служебно правоотношение/държавни служители/ и на тези, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация.Така например с изменения в ЗДСл и в КТ от ДВ, бр.38 от 2012г., в сила от 01.07.2012г., допълнителното възнаграждение за прослужено време е премахнато като елемент на възнаграждението на държавните служители и на възнаграждението на работещите по трудово правоотношение в държавната администрация, но това възнаграждение  е запазено за държавните служители в системата на МВР / чл.178, ал.1 т.1 от ЗМВР/, именно, защото ЗМВР съдържа специална уредба за правоотношенията, които са в обхвата на регулирането му.Друг е въпросът дали размерът на увеличеното заплащане на нощния труд отговаря на основанието и предназначението си, но този въпрос законодателят е предоставил изцяло в правомощията на министъра на вътрешните работи съгласно чл.179, ал.2 от ЗМВР.

Субсидиарното прилагане, както и прилагането по аналогия на друг нормативен акт, е изключено, ако съответният нормативен акт съдържа правна уредба по определен въпрос, определено материално право и правоотношение, както и условията и реда за упражняването му, макар и по начин, различен от нормативен акт, регламентиращ други по характера си правоотношения, в съдържанието на които се включва същото материално право.Изводът, че е налице правна уредба в ЗМВР на правото на допълнително възнаграждение за нощен труд, отчитането и заплащането на нощния труд на база положените часове нощен труд в цяло число при работа на смени в рамките и извън тези на нормалната продължителност на работното време, наравно с часовете дневен труд, детайлизирана с подзаконови нормативни актове за приложението на закона, и не е налице непълнота в закона, която да се преодолее чрез прилагане по аналогия на правило от подзаконов нормативен акт, издаден в приложение на КТ,  регламентиращо преобразуване на нощния труд на работещите по трудово правоотношение, които не са служители в държавната администрация, лишава прилагането на  сочения от ищеца нормативен акт по аналогия от основанието, посочено в чл.46, ал.2 от ЗНА. Поради това предявеният от ищеца срещу ответника осъдителен иск за сумата 2 335,56 лева / две хиляди триста тридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 335 часа за периода от 15.11.2016г. до 15.11.2019г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2019г. до окончателното й изплащане, е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

            Искът за лихва за забава е акцесорен по отношение на иска за главното вземане. С оглед отхвърлянето на главния иск подлежи на отхвърляне и обусловената претенция, която за периода на забавата от момента, в който вземанията за трудови възнаграждения по отчетни периоди са станали изискуеми, до датата на подаване на исковата молба /15.11.2019г. / възлиза според заключението на Съдебно – счетоводната експертиза на исковата сума от 278,58 лева.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът няма право на разноски, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца е претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед защитавания по делото материален интерес, определя в минимален размер от 100 лв.

Така мотивиран, съдът

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

 

     ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, пл. *********, адв. Т.Н. против ********, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявана от Директора Главен комисар *********,  иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за сумата в размер на 2 335,56 лева / две хиляди триста тридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 335 часа за периода от 15.11.2016г. до 15.11.2019г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

   ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, пл. *********, адв. Т.Н. против ********, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявана от Директора Главен комисар *********,  иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 278,58 лева / двеста седемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ , представляваща лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 15.11.2019г. , като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.А.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ********, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявана от Директора Главен комисар *********, сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните, на съдебните им адреси за призоваване. 

            

 

                                                                 Председател: