№ 30775
гр. София, 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110165306 по описа за 2023 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищецът Л. Г. М. заявява, че предявява отрицателен установителен иск, тъй като е
налице правен интерес от установяване на обстоятелството, че ищцата Л. Г. М., не
дължи по отношение на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, сумата по
изпълнителен лист от 14.01.2020 г., издаден по Решение по гр.д. № 70250/2014 г. на 26-
ти състав на СРС, след което е образувано изпълнително дело № 20208580401210 на
ЧСИ – Уляна Димоларова, поради обстоятелството, че присъдената на ответника сума
е погасена по давност.
Посочва, че спрямо Ивайло Борисов Митов – наследодател на ищеца е било
проведено производство, което завършило с влизане в сила на Решение, въз основа на
което е издаден горепосочения изпълнителен лист по който от ищеца се претендира
посочената сума. Изтъква, че Решение № I-026-100 по гр.д. № 70250/2014 г., 26 състав,
по което е осъден наследодателя на ищеца е влязло в сила на дата 28.06.2016 г. Сочи,
че към дата 28.06.2021 г. е изтекла петгодишната давност. На дата 31.10.2022 г. е била
издадена покана за доброволно изпълнение към ищеца. Посочва, че по
изпълнителното дело няма удържани суми от претендираните за недължими.
Заявява, че не са извършвани изпълнителни действия за период повече от пет
години от влизането в сила на Решението към наследодателите на ищеца, поради което
изпълнителното производство следва да бъде прекратено, след като е изтекла
давността.
Посочва, че съобразно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК, ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и други. Изтъква, че се прави незаконосъобразен
1
опит да се приведе в изпълнение Решение, вземането по което е погасено по давност,
след като е нямало никакви действия прекъсващи давността. Сочи, че запорни
съобщения които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис и оценка
на движими вещи при данни, че същите фактически не са били осъществени на
определените дати, само по себе си не прекъсва давността, тъй като съставлява
действие насочено към издирване на имуществото на длъжника, съставляващо годен
обект за изпълнение. Посочва, че съобразно константната съдебна практика,
действията на ЧСИ срещу несеквестируемо имущество на длъжника е
незаконосъобразно и не прекъсва давността, като именно такива незаконосъобразни
действия представляват удължаване на погасителната давност, което е забранено с
императивната правна норма на чл. 113 от ЗЗД. Изтъква, че когато молба от взискателя
не отговаря на изискванията на закона, а именно да съдържа конкретно посочено
имущество което трябва да бъде запорирано или проверено за да бъде запорирано, то
не прекъсва давността. Твърди се, че съобразно константната съдебна практика, сумите
в погасителната давност са недължими. Посочва, че всякакви действия след
изтичането на давностния срок са незаконосъобразни и не могат да спрат изтичането
на давността, което означава, че всякакви вземания за суми, описи или плащане са
незаконни и недействителни.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата не
дължи по отношение на ответника „Топлофикация София“, сумата от 88.23 лева,
представляваща разноски в съдебното производство, поради обстоятелството, че
претендираната сума е погасена по давност.
Претендира разноски, представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация София“ е депозирал отговор
на исковата молба,в който заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Твърди, че на 14.01.2020 г. в полза на ответното дружество е издаден процесния
изпълнителен лист, въз основа на влязло в законна сила Решение № I-026-100 от
17.11.2015 г. по гр. д. № 70250/2014 г. по описа на СРС, 26 състав., по силата на който
лицата Боряна Борисова М., Ивайло Борисов Митов и Борис Лончев Митов са осъдени
да заплатят в условията на разделна отговорност парично задължение за разноски,
направени в заповедното производство, при следните квоти: за Боряна Борисова М. и
Ивайло Борисов Митов по 1/6 част, а за Борис Лончев Митов – 4/6 части.
Изтъква, че въз основа на издадения изпълнителен лист и по повод Молба с вх.
№ 15931 от 28.07.2020 г. от ответното дружество е образувано изпълнително дело №
1210/2020 г. по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, рег. № 858. Сочи се, че Дружеството
е инициирало извършването на пълно имуществено проучване и налагане на
съответните обезпечителни мерки. Същевременно било извършено упълномощаване
2
на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. С оглед резултата от извършената
проверка за имущественото състояние на наследодателя Ивайло Борисов Митов, СИ е
наложил върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Юробанк
България“ АД – запорно съобщения с изх. № 24345 от 08.09.2020 г. Сочи, че видно от
депозирания по реда на чл. 508 от ГПК отговор на третото задължено лице, по
сметките на длъжника липсва авоар.
Поддържа, че на 08.09.2020 г. са наложени запори върху откритите банкови
сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД, „Юробанк България“ АД. На същата дата бил
наложен и запор върху получаваната от длъжника пенсия в НОИ.
Сочи, че с Молба вх. № 11897 от 07.04.2022 г. Дружеството е инициирало
извършването на актуално имуществено проучване и налагане на съответните
обезпечителни мерки – запори на вземания по банкови сметки, респективно вземания
по трудови правоотношения / пенсия, а при условията на евентуалност – опис, оценка
и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. Посочва, че в
резултат на извършената от СИ проверка в Национална база данни „Население“ е
установено, че длъжниците Ивайло Митов и Борис Митов са починали, поради което
на основание чл. 431 от ГПК са изискани от Столична община издаването на
удостоверение за наследници, като видно от постъпилите удостоверения, лицето Борис
Митов е починало на 23.07.2021 г. и е оставило наследници по закон – дъщеря Боряна
Борисова М. и син Ивайло Борисов Митов, но последният също починал на 09.11.2020
г. и по право на заместване са посочени неговите наследници, а именно съпругата Л. Г.
М. (Ищца) и син Кристиан Ивайлов Митов. На основание чл. 429, ал. 2 от ГПК лицата
били конститурани като длъжници в производството по изпълнителното дело, в
качеството им на универсални правоприемници на длъжниците Борис и Ивайло
Митови, като в тази връзка, до наследниците на 03.01.2023 са изготвени и връчени
покани за доброволно изпълнение с изх. № 23876 и 23882/31.10.2022 г. Сочи се, че към
настоящия момент лицата не са представили доказателства за приемането,
включително и по опис, респективно отказ от наследството, оставено от
наследодателите. Твърди се, че на дата 13.04.2024 г. Дружеството е инициирало
извършването на последващи изпълнителни действия спрямо длъжниците, чрез
подаването на нарочна Молба с вх. № 12755 от 13.03.2024 г. по деловодния опис на
СИ.
Счита, че твърденията на ищцата за настъпила погасителна давност за процесното
вземане, са изцяло неоснователни и недоказани. Заявява, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД по отношение на процесното вземане. Посочва, че
вземането за извършени в хода на съответния процес съдебни разноски, какъвто
характер има и процесното, представлява самостоятелно вземане, основава се на
процесуалния закон и няма връзка със съществуването на основното вземане на
длъжника, във връзка с което са извършени и съответните съдебни разноски. Изтъква,
3
че считано от датата на влизане в сила на решението е започнала да тече
погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД за процесното вземане. Давността била
прекъсната за първи път с подаването на молба за образуване на изпълнително дело №
1210 от 2020 г. на дата 28.07.2020 г., към който момент давностния срок не е изтекъл,
не само до датата на влизане в сила на решението, но и до датата на неговото
постановяване. Твърди, че с подаването на последващи молби давността отново е била
прекъсвана. Посочва, че прекъсва давността предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и др. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Сочи, че видно
от съдържанието на молбата за образуване, взискателят е поискал извършването на
изпълнителни действия, като е упълномощил своевременно СИ с правата, визирани в
разпоредбата на чл. 18 от ЗЧСИ. Изтъква, че възлагането на изпълнение по смисъла на
чл. 18 от ЗЧСИ, както и отправените от ответното дружество искания за прилагане на
съответен изпълнителен способ, водят до прекъсване на давността. Сочи, че давността
е прекъсвана многократно и към настоящия момент вземането на Дружеството не е
погасено на основание чл. 111, б „в“ от ЗЗД. Изтъква, че поради настъпилата смърт на
наследодателя на ищцата, делото е било спряно по силата на закона – чл. 229, ал. 1, т. 2
от ГПК, като към настоящия момент ищцата не е заявила пред съдебния изпълнител
дали или пред съд дали приема наследството. По тези съображения счита, че до датата
на подаване на процесната искова молба, от чието съдържание не може да се направи
категоричен извод за приемане на наследството и конституиране на ищцата като
длъжник по изпълнението. Оспорва твърдението на ищцата, че запорни съобщения,
които не са довели до реален запор не прекъсват давността. Оспорва и твърдението за
наличие на прекратително основание по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК, доколкото за да
бъде прекратено изпълнителното дело по посочения ред, следва е предшествано от
съответното съдебно производство. Оспорва твърдението, че действие на ЧСИ срещу
несеквестируемо имущество на длъжника е незаконосъобразно и не прекъсва
давността. Посочва, че доколкото е налице запор върху банкова сметка, сам по себе си
съставлява пречка да изтече давността за вземанията, за събирането на които е
наложен. Изтъква, че е лишено от правна логика твърдението на ищцата, че молбите
на взискателя следва да съдържат конкретно посочено имущество, което трябва да
бъде запорирано или евентуално проверено за да бъде запорирано за да прекъсне
давността. Посочва, че кредиторът не бездейства когато длъжникът оспорва вземането
пред съд. Счита, че така предявеният иск е изцяло неоснователен, също така оспорва и
твърдението, че вземането е погасено по давност, поради което не може да бъде
предмет на принудително изпълнение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Сочи, че
4
във връзка с вземането на ответното дружество от ищцата е предявен иск по чл. 439 от
ГПК и е образувано гр.д. № 65309/2023 г. по описа на СРС, 78 състав. Твърди, че е
предявен иск по чл. 439 от ГПК от страна на другия длъжник по изпълнително дело
1210/2020 г., конституиран в качеството на наследник на Ивайло Борисов Митов.
Посочва, че и двата иска касаят задължения на ищците, които почиват на едно и също
основание. Сочи, че исковите молби се явяват идентични по съдържание и са
подадени от един и същ процесуален представител, като всяка от исковите молби
съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Счита, че предявяване на два отделни иска съставлява нарушение на принципа,
заложен в разпоредбата на чл. 3 от ГПК. Посочва, че ако ищцовата претенция бъде
уважена, то следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на ½ от
предвидения в НМРАВ минимум. Сочи, че в противен случай, биха се кумулирали
разноски в прекомерен размер за Дружеството, предвид материалния интерес по всеки
един от исковете, които са основани на облигационни отношения, произтичащи от
един и същ юридически факт и имат един и същ предмет на доказване. Посочва, че
самото подаване на две отделни искови молби нарушава принципите за бързина и
процесуална икономия в развитието на гражданския процес. Отделно от това, счита, че
в настоящия казус се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ,
която регламентира определянето на адвокатско възнаграждение за всеки един от
предявените при условията на обективно съединяване искове, но това правило не се
прилага при субективното съединяване. Посочва, че се цели генериране на
допълнителни разноски, независимо от това, че процесуалната дейност на адвоката по
всеки от исковете би била идентична.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли ищцовата претенция и да
присъди в полза на ответното дружество направените разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от страните писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушването на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
5
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2024г.
от 10:20ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6