Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
28.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Натали Генадиева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 10020 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 8.03.2019
г., постановено по гр.д.№ 37749/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 167
състав, С.О.е осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД на Б.Н. Д.-Л./ЕГН **********/ сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания, в следствие претърпяно на 31.03.2018 г.
ПТП в гр. София, ведно със законната лихва от 31.03.2018 г. до окончателното й изплащане,
и сумата 71.70
лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в необходимост от ангажиране на средства за
прегледи и лечение, ведно със законната лихва от 31.03.2018 г. до окончателното
й изплащане, като искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди е отхвърлен като неоснователен за горницата над сумата 1 000 лв. до
пълния предявен размер от 1 500 лв. Със същото решение С.О.е осъдена да заплати
на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД на Т.С.Б. /ЕГН **********/ сумата 849.96
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на
ПТП от 31.03.2018 г., изразяващи се в увреждания по МПС с ДК № ******, ведно
със законната лихва от 31.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът С.О.е осъден да заплати на ищеца Т.С.Б.
сумата 650 лв.- разноски по делото, и на ищцата Б. Д.-Л.сумата 633 лв.-
разноски по делото.
С решение от 14.05.2019
г., постановено по реда на чл.247 ГПК и чл.248 ГПК, е оставено без уважение като неоснователно
искане
на ответника С.О.за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от
8.03.2019 г., обективирано в молба с вх.№ 5052676/ 26.03.2019 г. /за
произнасяне на съда по иск за сумата 849.96 лева вместо за сумата 737 лв./,
оставено е без разглеждане искане на С.О.за изменение на решението в частта за
разноските, обективирано в посочената молба от 26.03.2019 г. /поради
непредставянето на списък по чл.80 ГПК/, и е оставено без уважение като
неоснователно искане на ищцата Б. Д.-Л.за изменение на решението в частта за
разноските, обективирано в молба вх.№ 5049275/ 21.03.2019 г. /свързани с
неправилно изчисляване на дължимите държавни такси и на дължимите разноски в
процеса, в частност- хонорарите, които следвало да бъдат изчислени по чл.2,
ал.5 от Наредба № 1/ 2004 г./.
Постъпила
е въззивна жалба от С.О./ответник по
делото/, в която са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в осъдителната му част, с искане
да бъде постановено обезсилването, евентуално отмяната му, и да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по
делото.
Подадена
е и насрещна въззивна жалба от Б.Н. Д.-Л./ищца
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде
постановено решение за присъждане на останалата част от претендираното от нея
обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихви и разноски по делото.
Въззиваемата
страна Т.С.Б. /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Подадена
е и частна жалба срещу определението
по чл.248 ГПК, обективирано в решението от 14.05.2019 г., от ищцата Б.Н. Д.-Л.,
която моли да бъде постановена отмяната му в частта, в която е оставено без
уважение искането й за изменение на решението в частта за разноските и да й
бъдат присъдени претендираните разноски от 207 лв.- разлика между присъдените й
с решението разноски от 633 лв. и претендираните разноски от 840 лв.
Насрещните
страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни и частна жалби.
Предявени са искове с
правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Насрещната въззивна
жалба
е подадена в срока по чл.263, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение от 8.03.2019 г. е валидно и допустимо.
Не
се установява наличието на порок, довел до постановяването на недопустимо
решение, съответно- до задължение на въззивния съд да обезсили същото на това
основание. Наведеният във въззивната жалба на ответника довод- за произнасянето
на районния съд свръхпетитум, е неоснователен
и не може да обоснове извод за недопустимост на
Реш. по гр.д.№ 10020/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV-
Е с-в
решението. Със същото първоинстанционният съд
се е произнесъл по предявен от Т.Б. иск по чл.49 ЗЗД, чийто размер е бил
увеличен на 849.96 лв. с допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. на
28.02.2019 г. изменение на иска чрез увеличението му до посочения размер,
поради което и не е налице произнасяне свръхпетитум.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС на 8.03.2019 г. решение за
правилно в осъдителната му част, като споделя изложените в мотивите му
съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Б. Д.-Л.и
Т.Б. искове по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК. В отхвърлителната му част
решението е неправилно и следва да бъде отменено.
За
уважаване на предявения иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и респ. за ангажиране
гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника С.О.ищците следва да
докажат по безспорен начин наличие на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки по
отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/
при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се
установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка
между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и
вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно
поведение не е необходимо.
Спорът
между страните е концентриран върху това дали процесното ПТП е настъпило
вследствие попадането на управлявания от ищцата мотопед /скутер/ в
необезопасена дупка на път от общинската пътна мрежа. Направеното в този смисъл
от страна на ответника С.О.възражение е неоснователно.
Според представения протокол за ПТП, съставен по заявление на увреденото лице
след посещение на място, ПТП на 31.03.2018 г. е настъпило вследствие попадането
на управлявания от ищцата Б. Д.-Л.скутер /мотопед/ „Сънсто Церес 50“ с рег. № ******,
собственост на ищеца Т.Б., в необезопасена и необозначена дупка на бул.“Ситняково“
при движение на МПС от ул. “Оборище“ към ул.“Черковна“ в гр. София. Отразените
в обстоятелствената част на протокола за ПТП /включая схемата на ПТП/
констатации за наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно следва да бъдат взети предвид при формиране изводите на съда по
съществото на спора, тъй като се основават на непосредствени възприятия на
актосъставителя относно състоянието на пътя и са потвърдени от събраните по
делото гласни доказателства. Материалната доказателствена сила на протокола-
съобразно чл.179, ал.1 ГПК, обхваща лично възприетите от длъжностното лице
факти, каквито в случая са отразени в обстоятелствената му част. Протоколът е
съставен от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му, след
посещение на място в деня на инцидента- 31.03.2018 г., т.е. актосъставителят
лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на
ситуацията, а не се е доверил само на твърденията на водача. Макар длъжностното
лице да не е присъствало при самото настъпване на ПТП, което в случая е
практически невъзможно, то е възприело лично фактическата обстановка- такава,
каквато е била непосредствено след настъпване на ПТП, поради което и относно
посочените по- горе релевантни факти, описани в протокола, последният
представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК.
При посочения в този протокол и в свидетелските показания на св. М.М./очевидец
на произшествието, пътувал в лек автомобил непосредствено до и зад процесния
мотопед/ механизъм на ПТП, неопроверган от ответника с допустими по ГПК
доказателствени средства, и въз основа на приетото по делото като неоспорено от
страните експертно заключение на авто- техническата експертиза доказана се
явява, по преценка на съда, и причинната връзка между процесното ПТП и
настъпилите за ищците вреди.
След
като протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен, в доказателствената тежест
на ответника е било
установяването на различна фактическа обстановка, като напр.
липсата на дупка на пътното платно в участъка, в който е настъпило процесното
произшествие, или изпълнение на задължението му за сигнализиране и поставяне на
предупредителни пътни знаци за обозначаването на това препятствие. Наред с това даденото от вещото лице по авто-
техническата експертиза заключение, установяващо причинна връзка между
описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника.
Налице
са следователно предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, поради
неизпълнение на задължението му за ремонт и поддържане на общинския път, където
е станало процесното ПТП. Тъй като в случая е установено настъпването на вреди
за водача на процесния мотопед /скутер/- ищцата Л., и за собственика му- ищецът
Б., от нарушената цялост на пътното платно, каквато представляват дупките на
пътя, установено е и бездействие от страна на компетентните служби на ответната
община /СО/ за ремонт и поддържане на общинския път, както и за сигнализиране
на препятствия на пътя /чл.167, ал.1 ЗДвП/, от което са причинени процесните
вреди. Налице е следователно противоправно бездействие, което е основание за
ангажиране отговорността на ответника- възложител на работата при условията на
чл.49 ЗЗД.
Относно претърпените
от ищците имуществени вреди:
Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство
автотехническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от
въззивния съд като компетентно и обективно дадено, действителната стойност на
вредите по процесния мотопед с ДК № ******е в размер на 849.96 лева. Правилно е
присъдено при това положение на неговия собственик Тома Б. обезщетение за
обезвреда в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на
увреждането /чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното изплащане на сумата.
Основателна е и претенцията на
ищцата Б. Л. за присъждането на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи, свързани с наложилото се след ПТП и получените болки от
физическо и психическо естество лечение. Според доказателствата същата е заплатила
общо сумата 71.70 лв. /23 лв.- за медикаменти, и 48.70 лв.- за
съдебно-медицинско удостоверение и такса/ за преодоляването на тези
неблагоприятни последици от ПТП,
като причинната връзка между
така
Реш. по гр.д.№ 10020/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV-
Е с-в
направените разходи и произшествието е
потвърдена и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
прието като неоспорено от страните. Правилно това обезщетение за обезвреда е
присъдено на ищцата, ведно със законната лихва от датата на увреждането /чл.84,
ал.3 ЗЗД/ до окончателното изплащане на сумата.
Относно претърпените
от ищцата Л. неимуществени вреди:
Спорен
в настоящото въззивно производство е и въпросът за размера на дължимото на ищцата
Б. Д.-Л.за претърпените в следствие настъпилото на 31.03.2018 г. ПТП
неимуществени вреди /болки и страдания от физическо и психическо естество/
обезщетение за обезвреда.
По
въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е
установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК,
според която справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът
справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени
на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда
съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат
парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение на съда.
В
случая според приложената по делото медицинска документация /амбулаторни листа
и съдебно- медицинско удостоверение/ и неоспореното заключение на вещото лице
по съдебно- медицинската експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето
от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, в резултат на ПТП на 31.03.2018
г. ищцата Б. Д.-Л./на 44 г.- възраст/ получила кръвонасядания на лявата ръка и
левия крак, охлузвания на левия крак, увреждане на междупрешленните дискове в
шийния отдел, с радикулопатия- мозъчно сътресение /по типа зашеметеност/, като
болките и страданията й били най- интензивни непосредствено след травмата, в
първите 10- 15 дни, с постепенно затихващ характер в рамките на 3 до 4 седмици.
Освен това имала оплаквания от силно главоболие, придружено с гадене и
непостоянен световъртеж. Тези увреждания преминали без усложнения, като
възстановяването й отнело около месец. Според дадените от свидетелката Д. Л.-
дъщеря на ищцата, свидетелски показания, преценени при условията на чл.172 ГПК,
след процесното ПТП майка й се чувствала зле, имала много натъртвания,
психически била много уплашена, възстановявала се над месец; в последствие не
се качвала на кола и мотор, плашела се от всяка една дупка, спряла да води брат
й на училище.
Предвид
горното, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
въззивният съд взе предвид характера и тежестта на увреждането на здравето на
ищцата, изхождайки от характера на получените травматични увреждания /кръвонасядания
на лявата ръка и левия крак, охлузвания на левия крак, увреждане на
междупрешленните дискове в шийния
отдел, с радикулопатия- мозъчно сътресение /по типа зашеметеност/;
продължителността на понесените във връзка с травмите болки и интензивността им
/малко над 1 месец, по- интензивни през първите 15 дни/; настъпилите от
травмите последици за здравето на ищцата /установени въз основа на
свидетелските показания на св. Л., преценени при условията на чл.172 ГПК/;
начинът на причиняването им /попадане в дупка на пътното платно при
управлението на мотопед /скутер// и възрастта на пострадалата /на 44- г.
възраст/; получените вследствие ПТП психически стрес и дискомфорт; а също и
обстоятелството, че последиците от така получените увреждания са преодолени
/св. показания на св. Л. и експертно заключение на СМЕ/. При съобразяване на
горепосочените релевантни факти и обстоятелства, за претърпените болки и
страдания от физическо и психическо естество съобразно диспозитивното начало,
по преценка на настоящия съд на ищцата Б. Д.-Л.следва да бъде определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., отговарящ на принципа
на справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД, т.е. в пълния претендиран по делото
размер.
При
тези съображения, поради частично несъвпадане на приетите от двете инстанции
изводи по съществото на спора постановеното от СРС решение следва да бъде отменено
в отхвърлителната му част и вместо това на ищцата Б. Д.-Л.да бъде присъдено
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането /чл.84, ал.3 ЗЗД/- 31.03.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата. При този изход на спора на основание чл.78,
ал.1 ГПК на ищцата следва да бъде присъдена допълнително и сумата 377 лв.-
разноски за първоинстанционното производство. В останалата част, в която са
уважени исковете на двамата ищци, решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
С
оглед уважаването изцяло на предявените от Л. искове и присъждане на
претендираните от същата разноски за първоинстанционното производство в пълния
им размер /633 лв.- с решението на СРС, и 377 лв.- с решението на СГС/,
безпредметно е разглеждането на подадената от ищцата частна жалба срещу
определението по чл.248 ГПК, обективирано в постановеното от СРС на 14.05.2019
г. решение.
При
този изход на спора, право на разноски, предвид отхвърлянето на подадената от
ответника въззивна жалба и уважаването на подадената от ищцата Л. насрещна
въззивна жалба, имат въззивницата Л. и въззиваемият Б.. На основание чл.273 вр.
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК С.О.дължи да заплати на Б. Л. сумата 625 лв.- разноски
за въззивното производство /за платени държ. такса и адв. възнаграждение/, и на
Т.Б. сумата 300 лв.- разноски за въззивното производство /за платено адв.
възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Реш. по гр.д.№ 10020/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV-
Е с-в
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 8.03.2019
г., постановено по гр. дело № 37749/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 167
състав, в частта, в която предявените
от Б.Н. Д.-Л./ЕГН **********/*** с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД са отхвърлени за горницата над сумата 1 000 лв. до пълния предявен
размер от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- болки и страдания, в следствие претърпяно на 31.03.2018 г. ПТП в град
София, ведно със законната лихва от 31.03.2018 г. /чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД/ до
окончателното изплащане на задължението, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О.да заплати на Б.Н.
Д.-Л./ЕГН **********/ на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата 500 лв. /петстотин лева/- горница над
сумата 1000
лв. до пълния предявен размер от 1 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания от физическо и
психическо естество/, вследствие претърпяно на 31.03.2018 г. в гр. София ПТП,
ведно със законната лихва от
31.03.2018 г. до окончателното й изплащане, а също и сумата 377 лв. /триста седемдесет и седем лева/- разноски /допълнително/ за
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 8.03.2019
г., постановено по гр.д.№ 37749/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 167
състав, в останалата част, а именно:
- в частта, в която С.О.да
заплати на Б.Н. Д.-Л./ЕГН **********/ на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД сумата 1 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания от физическо и
психическо естество/, и сумата 71.70 лв.- обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в следствие претърпяно
на 31.03.2018 г. в гр. София ПТП, ведно със законната лихва от 31.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумите;
- в частта, в която С.О.е
осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на Т.С.Б. /ЕГН
**********/ сумата 849.96 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на ПТП
от 31.03.2018 г., изразяващи се в увреждания по МПС /мотопед/ с ДК № ******,
ведно със законната лихва от 31.03.2018 г. до окончателното й изплащане; и
- в частта, в която на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът С.О.е осъден да заплати на ищеца Т.С.Б. сумата 650
лв.- разноски по делото, и на ищцата Б. Д.-Л.сумата 633 лв.- разноски по
делото.
ОСЪЖДА С.О.да заплати на Б.Н. Д.-Л./ЕГН **********/
сумата 625 лв. /шестстотин двадесет
и пет лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С.О.да заплати на Т.С.Б. /ЕГН **********/ сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.