Определение по дело №5393/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1514
Дата: 22 април 2024 г. (в сила от 22 април 2024 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20241110205393
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1514
гр. София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело №
20241110205393 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Р. В. Р., с ЕГН:
********** против Постановление за спиране на наказателно производство
на СРП от 03.07.2023г., издадено по досъдебно производство № 273/2021г. по
описа на 02 РУ – СДВР, пр.пр.№ 39544/2020г. по описа на СРП.
В жалбата си лицето навежда оплаквания за неправилност на
постановения прокурорски акт, акцентирайки на превратното тълкуване на
доказателствата от досъдебното производство.
Съдът като се запозна с материалите по делото намира, че жалбата е
процесуално недопустима.
Видно от материалите по делото е, че с Определение от 28.10.2023г.,
постановен по НЧД № 14 667/2023г. по описа на СРС е, че жалбоподателят Р.
Р. е обжалвал процесното постановление за спиране на наказателното
производство пред СРС, който е прекратил производството поради липсата на
данни за връчен препис от същото на жалбоподателя. В определението съдът
изрично е указал делото да се върне на СРП за администриране на
съобщението до заинтересованите лица, сред които е и жалбоподателя като е
дал 7 – дневен срок за обжалване на своя акт. Видно от съдържанието по
делото е, че жалбоподателят не е бил намерен на посочения адрес както и че е
бил търсен на мобилния му телефон, поел е ангажимент да поучи
1
съобщението му, като друг нямал право да го получава вместо него. Поради
тази причина и определението на първоначално произнеслия се съд, макар и
свързано с администрирането на книжата по съобщаване на постановлението
за спиране на наказателното производство, няма данни да е влязло в сила.
Същевременно съдебното производство пред настоящия съдебен
състав е било образувано по жалба на Р. В. Р., с ЕГН: ********** против
Постановление за спиране на наказателно производство на СРП от
03.07.2023г., издадено по досъдебно производство № 273/2021г. по описа на
02 РУ – СДВР, пр.пр.№ 39544/2020г. по описа на СРП. В нея, въпреки че не е
било посочено кое точно постановление на СРП се обжалва, следва да се
приеме че се касае за акт, по който вече има обжалване и предходен съдия –
докладчик е постановил определение, което не е получено от жалбоподателя.
С Определение от 28.10.2023г. състав на СРС е прекратил производството по
НЧД № 14 667/2023г. по описа на СРС, образувано по жалба на Р. Р. срещу
въпросното постановление за спиране поради ненадлежно администриране на
прокурорския акт, като е предоставил 7 – дневен срок за обжалване на
определението, считано от поучаване на съобщението. Независимо, че в
жалбата си Р. е посочил, че на 04.04.2024г. му е било предадено писмо с
препис от постановлението на СРП (очевидно имайки предвид това от
03.07.2023г., с което е било спряно наказателното производство), по делото
липсват данни определението на предходния съдебен състав, по което е било
прекратено НЧД № 14 667/2023г., да е било съобщено на лицето и респ. да е
изтекъл срока за неговото обжалване. По делото е отбелязано, че
жалбоподатеят е поел ангажимент да го получи лично, не към насотящия
момент не го е сторил. Ето защо и в случая, макари и без произнасяне по
съществото на жалбата, а единствено по нейното администриране, се касае за
наличие на висящо производство пред съд, като от друга страна
жалбоподателят е подал втора жалба не срещу съдебния акт, а срещу същото
постановление за спиране на наказателното производство на СРП.
Поради тази причина и настоящият съдебен състав намира, жалбата
за процесуално недопустима, тъй като е подадена спрямо акт, по който има
все още висящо съдебно производство пред друг състав на СРС, поради което
и същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото – прекратено.
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Р. В. Р., с ЕГН:
********** против Постановление за спиране на наказателно производство
на СРП от 03.07.2023г., издадено по досъдебно производство № 273/2021г. по
описа на 02 РУ – СДВР, пр.пр.№ 39544/2020г. по описа на СРП и прекратява
производството по ЧНД № 5393/2024г. по описа на СРС.
Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от хххххх, с ЕГН: ********** против
Постановление за спиране на наказателно производство на СРП от 03.07.2023г., издадено по
досъдебно производство № 273/2021г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр.пр.№ 39544/2020г. по
описа на СРП. В жалбата си лицето навежда оплаквания за неправилност на постановения
прокурорски акт, акцентирайки на превратното тълкуване на доказателствата от
досъдебното производство. Съдът като се запозна с материалите по делото намира, че
жалбата е процесуално недопустима. Видно от материалите по делото е, че с Определение
от 28.10.2023г., постановен по НЧД № 14 667/2023г. по описа на СРС е, че жалбоподателят
ххххх е обжалвал процесното постановление за спиране на наказателното производство
пред СРС, който е прекратил производството поради липсата на данни за връчен препис от
същото на жалбоподателя. В определението съдът изрично е указал делото да се върне на
СРП за администриране на съобщението до заинтересованите лица, сред които е и
жалбоподателя като е дал 7 – дневен срок за обжалване на своя акт. Видно от съдържанието
по делото е, че жалбоподателят не е бил намерен на посочения адрес както и че е бил търсен
на мобилния му телефон, поел е ангажимент да поучи съобщението му, като друг нямал
право да го получава вместо него. Поради тази причина и определението на първоначално
произнеслия се съд, макар и свързано с администрирането на книжата по съобщаване на
постановлението за спиране на наказателното производство, няма данни да е влязло в сила.
Същевременно съдебното производство пред настоящия съдебен състав е било образувано
по жалба на хххххх, с ЕГН: ********** против Постановление за спиране на наказателно
производство на СРП от 03.07.2023г., издадено по досъдебно производство № 273/2021г. по
описа на 02 РУ – СДВР, пр.пр.№ 39544/2020г. по описа на СРП. В нея, въпреки че не е било
посочено кое точно постановление на СРП се обжалва, следва да се приеме че се касае за
акт, по който вече има обжалване и предходен съдия – докладчик е постановил определение,
което не е получено от жалбоподателя. С Определение от 28.10.2023г. състав на СРС е
прекратил производството по НЧД № 14 667/2023г. по описа на СРС, образувано по жалба
на ххххх срещу въпросното постановление за спиране поради ненадлежно администриране
на прокурорския акт, като е предоставил 7 – дневен срок за обжалване на определението,
считано от поучаване на съобщението. Независимо, че в жалбата си хххх е посочил, че на
04.04.2024г. му е било предадено писмо с препис от постановлението на СРП (очевидно
имайки предвид това от 03.07.2023г., с което е било спряно наказателното производство), по
делото липсват данни определението на предходния съдебен състав, по което е било
прекратено НЧД № 14 667/2023г., да е било съобщено на лицето и респ. да е изтекъл срока
за неговото обжалване. По делото е отбелязано, че жалбоподатеят е поел ангажимент да го
получи лично, но към настоящия момент не го е сторил. Ето защо и в случая, макари и без
произнасяне по съществото на жалбата, а единствено по нейното администриране, се касае
за наличие на висящо производство пред съд, като от друга страна жалбоподателят е подал
втора жалба не срещу съдебния акт, а срещу същото постановление за спиране на
наказателното производство на СРП. Поради тази причина и настоящият съдебен състав
намира, жалбата за процесуално недопустима, тъй като е подадена спрямо акт, по който има
все още висящо съдебно производство пред друг състав на СРС, поради което и същата
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
1